Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 11 ян. 2018, 10:56 ч.

Крещя на детето си

  • 2 531
  • 5
  •   1
Отговори
  • Мнения: 3
Здравейте,
Надявам се да ми помогнете.
Страшно изнервена съм и крещя като обезумяла понякога и не разбирам причината за това.
Най-странното е че не виждам причина за това. Имам добър съпруг, прекрасно дете на 10. Нямаме финансови затруднения, имам добра работа. Живеем в самостотятелно жилище. На пръв поглед няма причина за нервността ми.Не знам дали ми липсват някакви хормони или имам психично разстройство.
Обикновено крещя на сина ми. Тази година му е важна за прием и трябва да положи доста усилия, но той не прави нищо. Обикновено като се прибера от работа, не е подхванал никакви домашни . Обяснявам, опитвам се да постигна някакъв резултат с думи. Понякога успявам да се въздържа. Но доста честа просто избухвам, крещя като луда, тряскам врати. После се чувствам като изцедена и скапана. Започвам да изпитвам страшна вина, чувствам се ужасно. Да наранявам по този начин най-близките си. Притеснявам се това ще повлияе на психичното състояние на сина ми.
Той понякога плаче, понякога ми отговаря.Винаги ми прощава, казва че той е виновен, което е  още по-лошо, да му вменявам вина. Обеснявам му че причината е в мен и обещавам да се променя. Опитвам се, но не се получава
Пия мента, глог, валериан и магнезий. В началото като че ли имаше ефкт,  но защо не мога да се контролирам.
Не знам дали психолог може да ми помогне. Съзнавам грешките и вината си, но просто не мога да контролирам тази ярост , за която даже не знам дали има причина.
Какво бихте ме посъветвали?

Последна редакция: чт, 11 яну 2018, 15:44 от Svetla34

# 1
  • Мнения: 440
Здравейте,
Отговори по темата , която вие сте задали, могат да се пишат и ето го моя:
Най- вероятно "бутилирате" негативни емоции - Мислете за емоциите, като за енергии, които ако нямат своето полезно протичане и отвеждане, се нагнетяват и избухват неконтрулируемо в най-неподходящия момент. Не е въпросът в това, дали живеете относително добре, дали се чувствате щастлива. Тук конкретно, този механизъм се е заформил и повтарял много пъти във взаимоотношенията със синът ви.
Първото, което трябва да предприемете, да започнете да правите нещо, което да ви позволи да разтоварвате някъде, на безопасно място всичкия този гняв, не върху главата на синът ви.
Второ, нека стане така, че синът ви сам да поеме отговорностите си. Така се трупа самочувствие, на базата на самостоятелно постигнати успехи. Тъй като взаимоотношенията ви са протичали в тези коловози те са се превърнали в патерн - устойчив модел на поведение, навик. Ще трябва продължителност и упорство за да се разгради.
По-дългосрочното и по-трудоемкото е да разберете, от къде се генерира този гняв. Той си има причини, не пада от небето.За това може да ви помогне терапевт. В крайна сметка наши клиенти са и хора, които е страдат от психични разстройства.
Искам да завърша с идеята, че ние, родителите не сме безгрешни, съвършении богове.  Изпитваме различни емоции, които не винаги успяваме да навигираме по най-добрия начин..Дайте си възможност да НЕ сте перфектния родител.
Даниела Тахирова - психотерапевт

# 2
  • Мнения: 3
благодаря много за бързия отговор
може би сте права, ще намеря друг начин да  разтоварвам гнева-предполагам спорт или друго физическо занимание
а за отговорностите на сина ми-пробвала съм и това, оставяла съм го с дни без да дудна и повтарям
не мисля , че имаше ефект-ходеше без домашни и не се промениха нещата
какви други методи да приложа за да го направя по-отговорен и по-амбициран
бихте ли ми препоръчали психотерапевт за Пловдив

Последна редакция: чт, 11 яну 2018, 15:52 от Svetla34

# 3
  • Мнения: 440
Здравейте,
Под това, че трябва детето ви да формира самостоятелност, нямам предвид да го оставите на самотек. Очевидно е, че той няма опит и не знае как да учи сам. Първо изработете някакви правила - примерно ще разпредели предметите и ще учи определено време. Ще се допитва до вас за това, което му е трудно, ще проверявате дали всички домашни са написани ,  ще търси съдействие от баща си или нещо друго? Тенденцията е не домашните да не се пишат и уроците да не се учат, а това да става самостоятелно. Трябва заедно да изработите пътят, по който той ще започне да учи сам и да носи отговорност за това. Изработете си система за поощрения, така че от това, че си самостоятелен да има ползи - примерно ако учи сам и вие през това време успявате да сготвите, двамата заедно гледате най-новия филм или правите  нещо друго заедно.
Даниела Тахирова - психотерапевт

# 4
  • Мнения: 3
Благодаря
Полезни съвети. Ще пробвам
Лошото е когато мързела надделява Simple Smile

# 5
  • Мнения: 440
Здравейте, ще го направя в лично съобщение, за да не звучи като реклама.
Даниела Тахирова

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт