Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 12 ян. 2018, 13:50 ч.

Между майка ми и мъжа ми

  • 11 281
  • 128
  •   1
Отговори
  • Мнения: 2
Здравейте,
Много съм объркана и не знам какво да правя. Баща ми почина преди няколко години, сега с мъжа ми и двете ни деца живеем при майка ми. Тя много ми помага, децата ми са породени и без нея трудно бих се оправила. Нооо колкото ми помага , толкова ме и побърква. Тя изобщо не харесва мъжа ми, пред него се опитва да го крие, но пред мен не. Чувствам се ужасно между двамата. През деня съм сама с децата(2г и половина, и малката сега ще прави 1г) и ми е доста трудно. Вечер е кошмар когато мъжа ми и майка се приберат. Тя се цупи за това което той прави или не прави, каквото и да направи той, все е грешно
Всичко рефлектира върху мен. Не знам как да се държа. С него започнахме да се караме, с нея се карам. Направо ми иде да избягам

# 1
  • Мнения: 18 217
Направо ми иде да избягам
Правилно ти идва да избягаш. Събираш багажа ви и заедно с мъжа ти и децата ти се изнасяте. Като дъщеря на точно такава майка твърдя, че това е най-доброто решение. Сама ще видиш колко ще ти олекне и колко по-нормално ще живеете с мъжа ти.

# 2
  • Мнения: 12 982
А защо трябва да живееш с майка си?

# 3
  • Мнения: 18 217
Предполагам, защото има нужда от помощ за децата. Но тази помощ най-често излиза през носа.

# 4
  • Мнения: 12 982
Ами да се разбере с мъжа си да си гледат децата, а майка си да я прати да живее другаде.
Ако пък апартамента е неин, те да напуснат.

# 5
  • Мнения: 21 373
Помощта винаги излиза през носа. По-добре да си изработиш свои стратегии за оправяне. Иначе почва едно вайкане "а как ще се оправя без Х", а всъщност т. нар. "помощ" в повечето случаи е правене на излишни неща.

# 6
  • Мнения: 18 217
Това е най-доброто решение. Иначе, налице ще са разбито семейство, плюс разбити нерви.

# 7
  • Мнения: 3 047
Намираш квартира и се изнасяте с мъжа ти и децата. Ако финансово сте затруднени - пускаш децата на ясла и си намираш работа. Майка ти да играе роля на баба, когато е свободна и има желание за това.

# 8
  • София
  • Мнения: 11 502
Направо ми иде да избягам
Правилно ти идва да избягаш. Събираш багажа ви и заедно с мъжа ти и децата ти се изнасяте. Като дъщеря на точно такава майка твърдя, че това е най-доброто решение. Сама ще видиш колко ще ти олекне и колко по-нормално ще живеете с мъжа ти.
Помощта винаги излиза през носа. По-добре да си изработиш свои стратегии за оправяне. Иначе почва едно вайкане "а как ще се оправя без Х", а всъщност т. нар. "помощ" в повечето случаи е правене на излишни неща.
Напълно съм съгласна с тези две мнения. Това е положението, авторке. Хващаш си семейството и като зрели хора, взели решението да създадат семейство и деца, поемате отговорност за решенията си. Самостоятелно. Късно е мама да ви дондурка.
П.П. На мястото на майка ти и аз не бих харесвала мъжа ти. Тя не е длъжна да му гледа децата.

# 9
  • Мнения: 2
В един момент всичко тръгна на опаки.След като баща ми почина ужасно неочаквано, оперираха майка ми, след няколко месеца почина и баба ми(майчина линия) . Тогава не исках да я оставя сама и заживяхме при нея. До скоро всичко беше наред. Откакто се роди второто ми дете се влошиха отношенията ни.

# 10
  • Мнения: 21 373
Е кое е наопаки, като гледам, хората си отиват и идват на света в правилния ред. Наопаки става, когато младото семейство си спъне пътя с неясна цел. Възрастните са си възрастни, това с правенето на компания не го разбирам. Имаш деца- стават приоритет номер 1. Щото за възрастния човек колкото и сили и внимание да налееш, файдата не е огромна. А ако ощетиш семейството и децата си, направо си прецакваш целия живот.

Не знам дали разбираш, но за гладко протичане на нещата е най-важно мъжа и жената да са в добри отношения и да са спокойни, да си гледат децата по своя начин. Оттам нататък всякакви баби, лели, учинайки, не могат да определят посоката. Има си някаква базова помощ, но не може бъдещето да се подчини на миналото поколение.

Имам тънкото усещане, че поколението преди мен са някакви огромни егоисти, несрещани досега в световната история,някаква странна аномалия на поколенията. Гледани са много, гледали са им и децата, сега децата им трябва да спрат всичко и да гледат тях.

# 11
  • София
  • Мнения: 770
Разбирам желанието ти да се погрижиш за майка си, но...приоритет са ти децата и мъжът ти. Ти си длъжна да се опиташ да съхраниш нервната си ситема и баланса в семейството си, децата ти са още много малки. Ти си най-отговорна за тяхното израстване и възпитание. Помисли върху това. Понякога в живота се налага да се вземат трудни решения. Тя си е вкъщи и ви поставя в ситуация да я търпите. Надявам се да имате вариант да живеете самостоятелно, иначе е много рисково за семейството ти.

# 12
  • София
  • Мнения: 11 140
Е, ти реално, друг изход, освен да се отделите, виждаш ли?

# 13
  • Мнения: 18 217
Имам тънкото усещане, че поколението преди мен са някакви огромни егоисти, несрещани досега в световната история,някаква странна аномалия на поколенията. Гледани са много, гледали са им и децата, сега децата им трябва да спрат всичко и да гледат тях.
Има нещо такова.

# 14
  • Мнения: 7 678
Аз въпреки всичко не разбирам какво е наложило вие да се местите при нея. Очаква се да заместите починалия баща ли? Или тя да влезе в ролята на бавачка?
И всъщност тя ли го пожела или вие така решихте, че ще е по-лесно за всички? Разбирам защо и на нея, и на мъжа ти им идва нагорно. Ти си свикнала да живееш и с двамата, но те един с друг - не.

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт