Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 14 ян. 2018, 16:18 ч.

Съпруга ми, не става за баща...

  • 26 322
  • 697
  •   1
Отговори
  • София
  • Мнения: 64
Здравейте, имам нужда да споделя и ако някой е бил в подобна ситуация нека сподели.
Съпруга ми е на 37 години, имаме детенце на 1 годинка- изключително усмихнато и добричко. Мъжът ми постоянно мрънка, че му тежи да го гледа, тежи му да го къпем, не си играе с него. Работи през седмицата от 9 до 6, но работата му е далече и губи по 3 часа в път, събота е до 4, понеделник и неделя почива. Тогава е най- кошмарно... Ако го гледа 1 час, докато аз готвя ме побърква... изобщо мисля да се разведа. Той не си обича детето. Вечер като се прибере от работа, малкия обикновено спи, събуди ли се, започва: ето, пак се събуди, не мога да си почина от него и тн и тн... сутрин като се събуди в 6, пак същата работа... било кошмар, егати мрънкащото дете... Аз съм по цял ден самичка с него и няма кой да ме отмени и с нетърпение чакам да се прибере и да ми помогне, поне малко, а то става обратното... прави всичко с огромно мрънкане, епитети и тн... Вече не знам как да реагирам и започваме постоянно да се караме. Караме се и за други неща, но това с детето ми е най-тежко, направо ми забива ножове в сърцето и не знам какво да правя! Cry

# 1
  • Мнения: 471
горе долу имам подобен проблем с моя мъж
На кратко,че не ми се говори много  :
Ние сме на по 30 г ,набори  ,и имаме едно дете на 3г , по същия начин се отнася напоследък..
И с мен ,и с нея , не излиза с нас ,не обръща внимание на нищо ,всичко му е досадно , от работа като се прибере или пие и ляга да спи или, гледа филм и постоянно мрънка ,че му е шумно ,ако можем да излезем някъде ..
Обвинява ме в безмислени изневери с хора дето ,изобщо не познава , дето може да са ми дядовци .. Измисля си причини .. и т.н.
Поразрових се и се оказа ,че има друга - бившата му , и още една ,две ..
И аз съм на път да се разделям с него ..Няма да търпя такова отношение ,стига толкова ..

# 2
  • Мнения: 785
Ами разведете се значи, тогава ще Ви е много по-лесно, гаранция!

Иначе за да разберете неговата гледна точка, е добре да имате предвид, че при мъжете тази връзка майка-дете, която започва още от бременността отчасти под влиянието на коктейка от хормони (има изследвания които дори твърдят, че се променя мозъка на жената през бременността), а после в резултат от всекидневна и ежечасова грижа за малкото човече... тази връзка при мъж, който работи от 7 до 8 (заедно с пътя) няма как да се формира. Бебето до една година е едно безмозъчно парченце месо, което основно папка и ака, и реве, когато има някакъв проблем с едно от тези 2 неща. Тепърва ще се гушка осъзнато, ще тича при тати, когато се уплаши, ще дава цунка и т.н. Първата една година връзката е тясно свързана с грижата. Т.е. изпуснали сте момента да се появи тази връзка като сте си разпределили ролите по класически начин - той бачка яко, вие яко се посвещавате на бебенце и дома. Сигурно не сте имали голям избор, но за съжаление това е резултатът от този тип делене на ролите.

Ако го обичате - опитайте се да се поставите на негово място, насърчете го някак и той да се опита да се постави на Ваше. Направете опит за по-равнопоставена подялба на ролите - говорете сериозно с него да си потърси по-нископлатена работа, която да е по-наблизо или пък да се преместите, където работи, пък Вие в дългосрочен план да започнете също да работите. Ангажирайте бабите в гледането на детето, дори да се дърпат. Ако имате финанси - помислете за бавачка. И потърсете начин да има време за почивка и за двамата, а грижата за детето да не е неприятно задължение, а приятно разнообразие.

Ако не се получи - винаги можете да се разведете. След това ще е същото, само дето поне на първо време без неговия доход и без да има с кого да се скарате дори. Освен с детето/родителите Ви, разбира се.

# 3
  • Мнения: 11 626
Ами какво да ви кажа.
Такива мъже са излишни и са в тежест. За нищо не стават.
Прав е bgtatko81, че за емоционална връзка трябва грижа. Трябвало е да го ангажирате. Това че той работи не е оправдание. Работи от 9 до 6, а вие денонощно.
Обаче има и мъже, които в началото и това не искат да правят.
Имам близка приятелка се разведе, точно защото на мъжът и пречеха собствените му деца. Бяха на 5 и 7 когато се разделиха. Защо не е мислел като ги е правил се чудя. Тя още с първото раждане се е опитала да го ангажира, но той я е отсвирил. Не било негова работа да сменя памперси, да храни, дори и да гушка.

# 4
  • Мнения: 4 965
Имам въпрос към двете оплакващи се мами: когато решихте да имате дете/деца обсъдихте ли с мъжа си този въпрос, за отглеждането на детето, за ангажирането на двамата, тъй като това дете няма да си го носите от къщи, а двамата ще го създавате?
Преди 28 години, когато се ожених за настоящия си мъж, най-напред му поставих моите условия относно това къде ще живеем, колко деца ще имаме и как ще ги отглеждаме. Той се съгласи. После се опита да се измъкне, като видя, че гледането на дете е по-трудно, отколкото си е мислил, но аз непрекъснато му напомнях какъв разговор сме водили и нямаше къде да мърда, почна да си изпълнява задълженията.
Смятам, че мъжете донякъде са прави, след като никой не им е поставил условия, преди да правят деца...Щом нищо не са ти искали, нищо не дължиш. Crossing Arms
Гледайте си децата, сами или с мъж.
ПП Сега прочетох за ангажирането на бабите и ме напуши смях. Когато и аз преди много години се опитах да ангажирам бабите, получих следните отговори: на мен никой не ми е гледал децата; който има деца, да си ги гледа. замислих се и видях, че в крайна сметка са прави. Никой не е длъжен да поема твоите ангажименти, ако не иска. Вие сте длъжни, никой друг Naughty

# 5
  • Мнения: 11 626
Ън, я са обсъждали това, я не.
Но дори и да е обсъждано, няма гаранция, че "мъжът" ще спази думата си.

# 6
  • София
  • Мнения: 12 128
Ън, я са обсъждали това, я не.
Но дори и да е обсъждано, няма гаранция, че "мъжът" ще спази думата си.

Няма гаранция в нищо, вярно.
Мисля си, обаче- защо никой не ни учи в училище как да живеем заедно с " милото" и как жените да пробудим бащиното чувство в мъжете?
Защото, каквото и да говорим, го нямат вродено.

# 7
  • Мнения: 11 626
Тези неща не се учат в училище. Живота ни учи в движение.
И семейния модел е от значение. Често се повтаря и после - ама защо така стана.
Че не е вродено е ясно. Ама такива мъже са изключителни егоисти и безотговорници. Има им нещо.
А защо никой не учи мъжете още от малки, че трябва да са отговорни?

# 8
  • Мнения: 2 850
И аз да питам - мъжът искаше ли детето? Планирано ли е? Това поведение от самото начало ли е или в последствие?
Спор няма, че човек понякога има нужда от почивка, която с мрънкащо и щъкащо дете наоколо няма как да се получи, но детето е отговорност и на двама ви. Ти също имаш нужда от почивка и дори би трябвало да си по - изнервената в тази ситуация, защото ти си по цял ден сама с детето. А явно и денонощно. Той какво казва по въпроса за държанието си с детето?

# 9
  • Мнения: 785
Мисля си, обаче- защо никой не ни учи в училище как да живеем заедно с " милото" и как жените да пробудим бащиното чувство в мъжете?
В училище, в обществото, а и родителите ни ни учат на стереотипи и предразсъдъци, които единствено повтарят грешките на предишните поколения. Учат ни на някаква социална норма, която е била смислена в пред-виртуалната епоха, когато е нямало достъп до информация, вкл. и обмен на такава между хората, какъвто има днес.

Бащино чувство има у мъжете, точно както у жените има майчинско, още преди да забременеят. Всички сме програмирани да искаме дечица, ако може цяло котило да си направим, да търчат около нас 10-15 и да се кикотят по детски. Но нито едните, нито другите са напълно подготвени за реалността, която не е само сладки, гушкави, забавни бебенца/дечица, ами е доста допълнителна натовареност. От там почват да се късат нещата в много връзки както е с всяка една трудност, а отглеждането на дете, осигуряването на добър стандарт за живот по днешни представи и т.н. са немалки трудности.

Затова е много полезно, че има форуми като този, където всеки може да сподели личен опит, макар че далеч не всеки е откровен. И никой не може да се извини с липса на информация, защото има предостатъчно и по форуми, и по блогове, че и вече се поотпускат хората и на живо да говорят откровено по тези теми. На мен лично ми е безкрайно полезен да видя още някои детайли от женската гледна точка, които със сигурност присъстват и при моята съпруга, дори не винаги да са експлицитно изразени (или пък аз да не ги чувам, както става често с дребните оплаквания между близки хора, които са почти нон стоп заедно).

# 10
  • София
  • Мнения: 10 148
Здравейте, имам нужда да споделя и ако някой е бил в подобна ситуация нека сподели.
Съпруга ми е на 37 години, имаме детенце на 1 годинка- изключително усмихнато и добричко. Мъжът ми постоянно мрънка, че му тежи да го гледа, тежи му да го къпем, не си играе с него. Работи през седмицата от 9 до 6, но работата му е далече и губи по 3 часа в път, събота е до 4, понеделник и неделя почива. Тогава е най- кошмарно... Ако го гледа 1 час, докато аз готвя ме побърква... изобщо мисля да се разведа. Той не си обича детето. Вечер като се прибере от работа, малкия обикновено спи, събуди ли се, започва: ето, пак се събуди, не мога да си почина от него и тн и тн... сутрин като се събуди в 6, пак същата работа... било кошмар, егати мрънкащото дете... Аз съм по цял ден самичка с него и няма кой да ме отмени и с нетърпение чакам да се прибере и да ми помогне, поне малко, а то става обратното... прави всичко с огромно мрънкане, епитети и тн... Вече не знам как да реагирам и започваме постоянно да се караме. Караме се и за други неща, но това с детето ми е най-тежко, направо ми забива ножове в сърцето и не знам какво да правя! Cry
Тъжно. Дано не е вярно. За маркираното говоря.

В момента един от двата най-добри приятели на мъжа ми е с дете на почти 4 месеца. Когато излизаме заедно виждам как го храни, как му сменя памперса, как го държи... Всичко е отработено. И да, ходи на работа, беше си взел 15-те дена, които се полагат на бащата в началото и това беше всичко. Кумовете ни, с дете на 4 години. Още от раждането, кумът и хранеше, и разхождаше, и водеше при педиатър, и къпеше... Също ходеше и ходи на работа. Мъжът ми също беше баща от раждането на детето ни.
Това отношение, на мъжа на авторката, към собственото му дете, за мен е недопустимо. И майката, и бащата са еднакво родители. Трябва да проведете много сериозен разговор.

# 11
  • София
  • Мнения: 64
Скоро след като се запознах с него, му казах че искам дете и , че ако той не иска или не се чувства готов е по-добре да не си губим времето... и да, ушким, беше желано и от двамата. Но той се спотайва още от самото раждане... тогава работеше... как да кажа „ за себе си”, сам си определяше работното време и изкарваше, колкото да си покрие цигарите на месец, може и по-малко. .Костваше ми доста усилия да го накарам да си намери друга работа, но това е друга тема. Според него не е негова работа да гледа дете до 3 години. Не можел да си играе с него и да го занимава.Всичко бих простила, хората минават през различни емоционални фази от живота си, но това, че детето постоянно му пречи не мога... За мен човек, който не му е свидно да си гушне рожбата просто не е добър човек. А на бг таткото, искам да му кажа, че съм работещо момиче и не чакам на готово някой да храни мен и детето ми. Не знам как да подходя, днес се чувствам изтощена.

# 12
  • София
  • Мнения: 2 869
Поредният лигльо, който е почти на 40, но се чувства на 12.
Опитай се да проведеш разговор, но ако не вдява, натирвай го. Такива хора не се променят и остават емоционални инвалиди до края на живота си.

# 13
  • Мнения: 193
...че му тежи да го гледа, тежи му да го къпем, не си играе с него

има ли наистина такива родители? един от най-големите ми релакси и да си играя с децата. доста стрес се освобождава по този начин ...

# 14
  • София
  • Мнения: 4 242
Скоро след като се запознах с него, му казах че искам дете и , че ако той не иска или не се чувства готов е по-добре да не си губим времето... и да, ушким, беше желано и от двамата. Но той се спотайва още от самото раждане... тогава работеше... как да кажа „ за себе си”, сам си определяше работното време и изкарваше, колкото да си покрие цигарите на месец, може и по-малко. .Костваше ми доста усилия да го накарам да си намери друга работа, но това е друга тема. Според него не е негова работа да гледа дете до 3 години. Не можел да си играе с него и да го занимава.Всичко бих простила, хората минават през различни емоционални фази от живота си, но това, че детето постоянно му пречи не мога... За мен човек, който не му е свидно да си гушне рожбата просто не е добър човек. А на бг таткото, искам да му кажа, че съм работещо момиче и не чакам на готово някой да храни мен и детето ми. Не знам как да подходя, днес се чувствам изтощена.
А преди детето как се държеже с теб - обръщаше ли ти внимание, включваше ли се достатъчно във финансовите ви месечни разходи?
За болднатото няма думи просто. Кажи му, че не е твоя работа да живееш със съквартирант.

Редакция на ключовите думи на тема





Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт