Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 16 ян. 2018, 17:33 ч.

Мислили ли сте че умирате?

  • 4 364
  • 69
  •   1
Отговори
  • Мнения: 121
Става въпрос за това дали сте си мислили или имали чувството че умирате.Примерно при прилошаване или друг повод?
Понеже на мен ми се е случвало...Веднъж когато имах няколко екстрасистоли една след друга ми мина в този момент тази мисъл че ще умра.Както и веднъж при сънна парализа,поне мисля че това е било, усетих че ми изтръпва главата отзад и неможех да си помръдна нищо от тялото.Веднага си помислих ,,айде това беше.. получавам инсулт,,.
Та ми беше интересно дали и на друг му се е случвало да усети/помисли че умира  в дадена ситуация...

# 1
  • Мнения: 5
и аз един  път така сабуждам се немога да си мръдна главата опитвах пък неще и си казах мале мозъчен кръвоизлив или нещо от сорта пък и аз съм с паник атаки за жалост все си мисля че ще умра нещо дали от болест или нещо друго..
 

# 2
  • Мнения: 1 217
По време на прилошаване или нещо такова не. Но много пъти съм била на крачка от смъртта. Дали от невнимание на пътя или неправилно пресичане (като малка) се е случвало. Преди седмица един трамвай щеше да ме блъсне, когато бях ученичка почти ни подпалиха етажа на блока. Ситуации много, но никога не съм усещала смъртта и никога не съм си мислила "това е". По-скоро след случката обмислям как смъртта винаги си стои до нас и чака да направим грешка или някой да вземе някакво решение, което да води до това. Резултатът е, че не си премълчавам, показвам любовта си, показвам и че ми е неприятно. В крайна сметка и моя час ще дойде и смятам тогава да не си мисля "ех, трябваше...."

# 3
  • Мнения: 4 965
Да, случвало ми се е. Преди 10 години почти. Тогава се разболях много тежко и в един момент болестта ме надви. Нямах сили да се боря и се оставих на течението. През повечето време бях "от другата страна". Научих какво чуваме, виждаме и усещаме, когато идва смъртта, как изглежда тя. Смъртта не ни чака, не е около нас непрекъснато. Когато дойде, всеки го разбира, но рядко има възможност да каже. Ако човек се уплаши при някаква ситуация, значи смъртта не е идвала при него. Wink

# 4
  • София
  • Мнения: 14 972
Почти всеки път като се разболея нещо, я грип, я мигрена, има някакъв момент, в който си викам  - ще пукна. После всичко ми минава. Аз лично съм нямала сериозни близки до смъртта инциденти.
Иначе смъртта съм я усещала около други умиращи.

# 5
  • Мнения: 5
мен ме е страх много от смъртта и постоянно мисля за нея и че ще умра млад и така нататък абе луда работа какво да кажа незнам вече къде да бегна

# 6
  • weiter, weiter, ... weiterstadt
  • Мнения: 10 019
мен ме е страх много от смъртта и постоянно мисля за нея и че ще умра млад и така нататък абе луда работа какво да кажа незнам вече къде да бегна

психолог?

# 7
  • Мнения: 121
мен ме е страх много от смъртта и постоянно мисля за нея и че ще умра млад и така нататък абе луда работа какво да кажа незнам вече къде да бегна
В твоята тема коментираме проблема ти .
Тази тема е за друго.
Нека не спамим Simple Smile

# 8
  • Мнения: 3 091
Да, случвало ми се е. Преди 10 години почти. Тогава се разболях много тежко и в един момент болестта ме надви. Нямах сили да се боря и се оставих на течението. През повечето време бях "от другата страна". Научих какво чуваме, виждаме и усещаме, когато идва смъртта, как изглежда тя. Смъртта не ни чака, не е около нас непрекъснато. Когато дойде, всеки го разбира, но рядко има възможност да каже. Ако човек се уплаши при някаква ситуация, значи смъртта не е идвала при него. Wink

Бихте ли разказали по-подробно как изглежда смъртта и какво чухте, видяхте и усетихте?

# 9
  • Мнения: 4 965
Да, случвало ми се е. Преди 10 години почти. Тогава се разболях много тежко и в един момент болестта ме надви. Нямах сили да се боря и се оставих на течението. През повечето време бях "от другата страна". Научих какво чуваме, виждаме и усещаме, когато идва смъртта, как изглежда тя. Смъртта не ни чака, не е около нас непрекъснато. Когато дойде, всеки го разбира, но рядко има възможност да каже. Ако човек се уплаши при някаква ситуация, значи смъртта не е идвала при него. Wink

Бихте ли разказали по-подробно как изглежда смъртта и какво чухте, видяхте и усетихте?

Не знам дали е подходящо да разказвам в тази тема, тя е зададена по друг начин. Пък и питах много други хора, за да сверя с някого, но никой не каза да е имал такъв опит. Така че.....мои лични, неподкрепени от друг твърдения.

# 10
  • Мнения: 107
Става въпрос за това дали сте си мислили или имали чувството че умирате.Примерно при прилошаване или друг повод?
Понеже на мен ми се е случвало...Веднъж когато имах няколко екстрасистоли една след друга ми мина в този момент тази мисъл че ще умра.Както и веднъж при сънна парализа,поне мисля че това е било, усетих че ми изтръпва главата отзад и неможех да си помръдна нищо от тялото.Веднага си помислих ,,айде това беше.. получавам инсулт,,.
Та ми беше интересно дали и на друг му се е случвало да усети/помисли че умира  в дадена ситуация...

Аз също съм с екстрасистоли и съм била в болница за които и тогава мислех, че може и да не ми се размине все пак сърцето е сериозна работа. А оттогава ми се отключи и лека хипохондрия и лесно се филмирам. Когато не ми разминава грипа дълго време си викам "Е тва е", когато ми се завие свят и ми прилошее също. Но това са си моите филми, но с екстрасистолите наистина си бях изкарала малкото останал акъл Grinning

# 11
  • Burgas, Bulgaria
  • Мнения: 2 963
Точно такава мисъл май не ,  а доста случаи имам.
Видях си тялото да спи  ,  аз определено не бях в него ,  както и да е .
 Преди няколко месеца ,  докато работех ,  сякаш ми спря сърцето и дишането. Чувах ,  виждах ,  но не можех абсолютно нищо да помръдна от себе си ,  само се кюлнах на колежката и се свлачих . 
Бях с комоцио в болницата и отново потъвах .
Имам няколко припадъка със загуба на съзнание ,  чувството преди да се изключа е много гадно всеки път ,  но аз не мога да мисля в тези ситуации.
Единствено при второто ми секцио ,  си помислих ,  че се натравям и им казах , че ми е лошо и ми гори в гърлоти и не помня, после,  но се панирах сериозно .
Много ,  много гадории,  но никога не съм мислила ,  че края идвА .

# 12
  • София
  • Мнения: 14 972
Ооо, раждането. Изгубих едно кило кръв и тогава щях да умра, да. Усетих се и с последни сили почнах да викам Еййй. Не можех да кажа Помощ даже.

# 13
  • Бургас
  • Мнения: 5 737
Не, все си мисля, че това не може да се сбърка. Може и да греша естествено... или пък да има и обратен път... в редки случаи.

# 14
  • Мнения: 4 679
Да, мислила съм си, че умирам - при второто ми раждане.
Някакво странно чувство, че това е краят...
После дълго време имах кошмари.
Дори и сега ми става неприятно като си спомня.

А веднъж сънувах, че политам и някак всички мисли се изпариха от главата ми - всички тревоги, притеснения, изобщо всичко, което ме държи свързана с хората, които обичам. И в същото време усещането беше невероятно блажено, пълна нирвана. Събудих се и много се уплаших, защото според моята представа точно така се умира - вече нищо не те вълнува, всичко изчезва...

Редакция на ключовите думи на тема





Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт