Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 16 ян. 2018, 17:33 ч.

Мислили ли сте че умирате?

  • 7 295
  • 75
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 3 485
Много пъти ми се е случвало да сънувам, че летя - обикновено е над зелена поляна, от хълм, над планина. Но не съм го свързвала със смъртта.
Случвало ми се е и не 2-3 пъти да ми причернява и губя съзнание, т.е. не виждаш нищо, но си един вид в съзнание и в същото време не си усещаш крайниците, цялото тяло отказва да те слуша. Мислела съм си дали няма да умра (ниско кръвно, събиране на границите, нисък хемоглобин), но винаги съм мислела, че ще се "събудя".
Сънувала съм и откровено "филми на ужасите", но го отдавам на негативни емоции през изминалите дни, стрес и т.н.

# 16
  • Мнения: 3
Да, мислила съм си, че умирам - при второто ми раждане.
Някакво странно чувство, че това е краят...
После дълго време имах кошмари.
Дори и сега ми става неприятно като си спомня.

А веднъж сънувах, че политам и някак всички мисли се изпариха от главата ми - всички тревоги, притеснения, изобщо всичко, което ме държи свързана с хората, които обичам. И в същото време усещането беше невероятно блажено, пълна нирвана. Събудих се и много се уплаших, защото според моята представа точно така се умира - вече нищо не те вълнува, всичко изчезва...

Това звучи като просветление направо, много хубаво и интересно.

# 17
  • Мнения: 4 851
Много пъти ми се е случвало да сънувам, че летя - обикновено е над зелена поляна, от хълм, над планина. Но не съм го свързвала със смъртта.


Аз също. И обикновено е много приятно.
Но този път беше съпроводено с това странно чувство, което описах по-горе. Беше различно.

# 18
  • Мнения: 3 485
Сънувала съм невероятни жестокости - направо изобретателни, които не съм виждала във филм и се чудя как подсъзнанието ми ги е произвело. Хорър филми не гледам аз, но много трилъри, криминални, сееиали за картели. Може да напиша сценарий за хорър ... hahaha

# 19
  • Мнения: 1 839
Сънувала съм невероятни жестокости - направо изобретателни, които не съм виждала във филм и се чудя как подсъзнанието ми ги е произвело. Хорър филми не гледам аз, но много трилъри, криминални, сееиали за картели. Може да напиша сценарий за хорър ... hahaha
Аз буквално съм сънувала страшни филми и в съня си имах съзнанието, че вече съм ги гледала и знам какво ще се случи.
Иначе не обичам да сънувам, че летя или скачам, но не мога да се приземя, а се движа в безтегловност.
Иначе по темата - до сега не съм чувствала, че умирам.

# 20
  • Мнения: 103
Два пъти ми е минавала такава мисъл през главата.

Последна редакция: пт, 19 яну 2018, 11:35 от Invisible_

# 21
  • Мнения: 19
Не се вживявайте прейкалено и без бързане ,всички ще си отидеме някога.

# 22
  • Мнения: 2 517
На мен ми мина тази мисъл докато ми правеха гастроендоскопия без упойка. Спрях да дишам за повече от минута и си помислих, че умирам. В последния момент чух гласа на една от сестрите "Дишай! Дишай през носа" и пробвах.

После на една яхта също ми прилоша много. През нощта беше. Имаше гъста мъгла. Яхтата закотви, не можа да мръдне. Бях цялата мокра, примръзнала и трепереща и повръщаща и си помислих, че умирам там насред мъглата.

После в София докато си пресичам на пешеходна пътека ме блъсна кола - изхвърчах 2 метра напред. Беше ме страх да си отворя очите и да разбера дали съм умряла или не. Успях да се надигна от асфалта, въпреки, че цялото тяло ме болеше. След това развих фобия от коли и цял месец не можех да пресичам улица. Виеше ми се свят като видя улица с много автомобилно движение.

Мен друг въпрос ме измъчва повече: ако предварително знаеш, че еди кога си ще умреш, какво би направил с живота си?

# 23
  • Мнения: 208
Мен друг въпрос ме измъчва повече: ако предварително знаеш, че еди кога си ще умреш, какво би направил с живота си?
И ако знаех колко ми остава бих ли живяла по същия начин.

Иначе е голяма глупост да се страхуваме от единственото сигурно нещо на този свят - смъртта.  По-скоро притеснение/тревога за хората, които остават след нас.

# 24
  • Мнения: 252
някак всички мисли се изпариха от главата ми - всички тревоги, притеснения, изобщо всичко, което ме държи свързана с хората, които обичам. И в същото време усещането беше невероятно блажено, пълна нирвана. Събудих се и много се уплаших, защото според моята представа точно така се умира - вече нищо не те вълнува, всичко изчезва...

Да, усещането е такова. Усещаш топлина, но не пари, любов, каквато няма на земята, светлина, която не те заслепява и сякаш нямаш близки, проблеми, нищо, нищо не те интересува. Чувстваш се прекрасно.
В началото се уплаших, защото разбрах, че не мога да движа тялото си, колкото и да опитвах да ритам и мятам с ръце, но после попаднах в светлината и видях тялото си долу, без да се обръщам към него, просто виждах всичко така, както си бях горе. Историята е по-дълга, но по темата, надявам се и това да е достатъчно.

# 25
  • Мнения: 151
някак всички мисли се изпариха от главата ми - всички тревоги, притеснения, изобщо всичко, което ме държи свързана с хората, които обичам. И в същото време усещането беше невероятно блажено, пълна нирвана. Събудих се и много се уплаших, защото според моята представа точно така се умира - вече нищо не те вълнува, всичко изчезва...

Да, усещането е такова. Усещаш топлина, но не пари, любов, каквато няма на земята, светлина, която не те заслепява и сякаш нямаш близки, проблеми, нищо, нищо не те интересува. Чувстваш се прекрасно.
В началото се уплаших, защото разбрах, че не мога да движа тялото си, колкото и да опитвах да ритам и мятам с ръце, но после попаднах в светлината и видях тялото си долу, без да се обръщам към него, просто виждах всичко така, както си бях горе. Историята е по-дълга, но по темата, надявам се и това да е достатъчно.
Може да разкажеш ако желаеш.
Това по време на сънна парализа ли се случва?

# 26
  • Мнения: 252
Не знам какво представлява сънната парализа. Наистина спях, сънувах, но в момента, в който разбрах какво се случва се събудих, уплаших се, но бях все едно опакована в полиетиленово фолио-не можех да мръдна. Това съвпадна с момента, в който откъм тила ми тръгна една синкава, пукаща като бенгалски огън ивица, която всъщност обгръщаше това, което бях аз. Тя се проточи до там, докъдето се издигнах, но после спрях да я усещам и попаднах в светлина. После четох, че душата на човек излиза точно откъм тила.и е било важно, че тази нишка не се е прекъснала. Помислих си колко е хубаво, а след това една сила ме "блъсна в гърдите" и ме върна обратно. Звукът и усещането бяха все едно вакуум ме засмуква.
Имах възможност да разбера какво се е случило след смъртта на мои познати и знам, че там те се чувстват добре, "живеят" и се изразяват по съвсем различен начин от начина приживе, но тук вече може да смутя възприятията на скептиците и може да се стигне до спорове, което не ми е цел.
Аз също съм привързана към живота и също робувам на страхове, често се чувствам много зле физически и си мисля, че умирам, но поне знам какво е. За съжаление това не ни спестява мъката по загубата на близък или добър приятел, защото просто сме така устроени. Но това, че не познаваме нещо или не го разбираме, не означава, че го няма. Затова реших да споделя преживяното от мен-отново не изцяло, но надявам се, достатъчно подробно в тази част, която може да бъде от полза.
Прочетох за сънната парализа. Тя предполага това, което ми се е случило да е халюцинация. Има друг термин, който е близък до това, което се случи: Експеримент/ преживяване близък до смъртта. Още 80-те години се запознах с това понятие, но не очаквах да ми се случи. В интернет има доста информация в момента по този въпрос. Аз тогава имах достъп само до книгата на един френски автор, който, за съжаление, в момента не си спомням.

Последна редакция: нд, 21 яну 2018, 18:19 от Бубе

# 27
  • Мнения: 151
Не знам какво представлява сънната парализа. Наистина спях, сънувах, но в момента, в който разбрах какво се случва се събудих, уплаших се, но бях все едно опакована в полиетиленово фолио-не можех да мръдна. Това съвпадна с момента, в който откъм тила ми тръгна една синкава, пукаща като бенгалски огън ивица, която всъщност обгръщаше това, което бях аз. Тя се проточи до там, докъдето се издигнах, но после спрях да я усещам и попаднах в светлина. После четох, че душата на човек излиза точно откъм тила.и е било важно, че тази нишка не се е прекъснала. Помислих си колко е хубаво, а след това една сила ме "блъсна в гърдите" и ме върна обратно. Звукът и усещането бяха все едно вакуум ме засмуква.
Имах възможност да разбера какво се е случило след смъртта на мои познати и знам, че там те се чувстват добре, "живеят" и се изразяват по съвсем различен начин от начина приживе, но тук вече може да смутя възприятията на скептиците и може да се стигне до спорове, което не ми е цел.
Аз също съм привързана към живота и също робувам на страхове, често се чувствам много зле физически и си мисля, че умирам, но поне знам какво е. За съжаление това не ни спестява мъката по загубата на близък или добър приятел, защото просто сме така устроени. Но това, че не познаваме нещо или не го разбираме, не означава, че го няма. Затова реших да споделя преживяното от мен-отново не изцяло, но надявам се, достатъчно подробно в тази част, която може да бъде от полза.
Според мен си преживяла сънна парализа (прочети за нея) и всичко е игра на мозъка, поне така казват.
Аз също съм преживявала нещо такова,но без да се виждам отгоре и без тази нишка от към тила.Аз усетих изтръпване отзад на главата и също не можех да мръдна и сякаш осъзнавах че ,, умирам,, и ми стана едно гадно,празно...така го усетих,но не чувствах страх...
А иначе много се страхувам.

# 28
  • Мнения: 252
Бях будна, защото се събудих точно преди това да започне. Сънувах, че някой казва, че са отишли да вземат душите, но една душа няма да върнат-моята-това ме уплаши и тогава се събудих. Както и да е. Написах това, за да бъде от полза на хората, които проявяват интерес. Ако мога да дам успокоение или поне информация на някого, ще се радвам.

# 29
  • Мнения: 151
Бях будна, защото се събудих точно преди това да започне. Сънувах, че някой казва, че са отишли да вземат душите, но една душа няма да върнат-моята-това ме уплаши и тогава се събудих. Както и да е. Написах това, за да бъде от полза на хората, които проявяват интерес. Ако мога да дам успокоение или поне информация на някого, ще се радвам.
Да и аз бях будна.
Това е сънната парализа ума е буден,но не и тялото.
Може и друго да е било...нищо не се знае.

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт