Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 16 ян. 2018, 17:33 ч.

Мислили ли сте че умирате?

  • 7 304
  • 75
  •   1
Отговори
# 30
  • Стара Загора
  • Мнения: 2 642
Мале, какво ми трябваше да ви чета. Grinning
Аз постоянно се будя в съня си, и ми става скучно, защото каквото и да правя не мога да се събудя, и просто почвам да си играя в съня си, каквото поискам да видя или да направя се случва.
Иначе по темата- да случвало ми се е. Доста пъти, нормално е, ако човек го е страх от смъртта.
Преди имах ПА, ако има значение.

# 31
  • на брега на морето
  • Мнения: 2 628
Научих какво чуваме, виждаме и усещаме, когато идва смъртта, как изглежда тя. Смъртта не ни чака, не е около нас непрекъснато. Когато дойде, всеки го разбира, но рядко има възможност да каже.
Ън, много, много те моля, разкажи. Не питам от нездраво любопитство; майка ми почина буквално в ръцете ми. Аз не знаех, че умира, а тя само с устни ми каза "Обичам те" и умря. Сега съм сигурна, че е знаела, че умира; искам да знам дали е била уплашена или спокойна.
Моля те.

# 32
  • София
  • Мнения: 1 706
мен ме е страх много от смъртта и постоянно мисля за нея и че ще умра млад и така нататък абе луда работа какво да кажа незнам вече къде да бегна

Да ти кажа,по-страшно е да умреш стар,немощен,болен.
Млад май е за предпочитане Grinning

# 33
  • Мнения: 3 485
Бубе, feisi, благодаря че споделихте, на мен ми е много интересно. Наскоро загубих (3-ма) човека в продължение на по-малко от 4 месеца от семейството си. Двама от тях си отидоха малко след като се видяхме след дълго време липса на "жива" връзка. Вярвам, че не е случайно и че вероятно след като сме се срещнали съзнанието им се е "успокоило" и са си отишли. чувала съм и за други подобни случаи от познати.
Лично аз преживях операция с пълна упойка наскоро и се страхувах, че може да имам подобна "среща с отвъдното". Нищо подобно не се случи. Заспах и се събудих, общо 2 часа.
Лично аз предпочитам да поостарея и да преживея хубави емоции с децата си. Не искам да умирам "млада".
Ако можех да избирам бих искала да съм в добро здраве (без болест, която променя качеството на живот) и да не съм в тежест на близките си, внезапно.
Да не дърпаме дявола за опашката обаче!

# 34
  • Мнения: 704
    Бубе,интересно ми стана с тези твои думи: "Имах възможност да разбера какво се е случило след смъртта на мои познати и знам, че там те се чувстват добре, "живеят" и се изразяват по съвсем различен начин от начина приживе."
   Ако не е тайна,сподели малко повече.

# 35
  • Мнения: 252
Stardust@, прекрасна гледна точка Simple Smile И аз имам същите пориви. И така трябва да бъде. Да избираме да приемем предизвикателствата, да не се страхуваме да живеем пълноценно сега и да се възползваме колкото може повече от този дар, който ни е даден за да се развиваме, радваме и обичаме.

За информацията за вече починали близки. Всички знаем "Шепот от отвъдното". Уменията на главната героиня не са художествена измислица. Има такива хора. За съжаление, в България заради многото псевдо "екстрасенси" хората са изключително скептични и понякога дори озлобени към подобни теми.
Моя близка има способността да прави връзка. Не казвам дарба, защото за нас, които само консумираме информацията това е нещо интересно, успокояващо на моменти, а за нея е натоварващо и изтощително. Преди години наша близка на преклонна възраст се самоуби. Тогава тя каза, че там е толкова хубаво, че ако е знаела, отдавна е щяла да си отиде. Не знам как стои въпроса със самоубийството и дали обстоятелствата имат значение за нивото, на което човек отива след това, но тогава тя това сподели.
Филмът "В защита на живота" с Мерил Стрийп също може да даде някаква идея принципно какво се случва след смъртта. Едва ли събитията биха изглеждали точно както във филма, но идеята е много близка.
Много близка приятелка на свекърва ми също се свърза с нас. Тя каза да не мислим за нея, защото там всички са добре, а да мислим за нас, защото ние тук сме зле и ни е трудно.
В книгите на Диана Мечкова има много добре описани нивата и йерархията в небесния свят.

Това, което споделям тук е много лично и темата е много чувствителна, затова ще помоля ако някой не е съгласен да си спести ироничните постове. Отново казвам, че независимо, дали някои неща са ни непознати, не можем да ги видим, усетим или чуем, това не означава, че ги няма. Много ще се радвам всеки, който има нужда от тези думи да ги прочете и да реши как да ги използва, защото намеренията ми са само да успокоя и да помогна, ако мога.

# 36
  • София
  • Мнения: 1 706
Има нещо вярно в това за връзката с починали хора.
Аз лично се смеех на такива истории,докато аз самата не се сблъсках с нещо подобно.
Баба ми страдаше от деменция,последните години положението беше особено тежко.Очаквахме всеки момент да си отиде от нас.Но това не се случваше.
Един ден,ден като всички останали,нямаше някакви признаци баба ми да е по-зле,даже помня,че се чухме с майка ми и тя ми каза-баба ти е учудващо добре тези дни...Та,тогава сънувах сън,много истински сън.И сега настръхвам и се просълзявам,като се сетя.Баба беше до мен,прегърна ме и ми каза-тук съм за да се сбогувам с теб,но няма да тъжиш,аз отивам на едно прекрасно място,където има много възрастни хора.
И това беше,събудих се разревана.
Чух се с майка ми ,тя каза,че това са пълни глупости,че баба ми сега е добре.След 2 седмици си отиде,в съня си,спокойно Sad Бог да я прости,прекрасен човек!Бяхме много близки.
Един месец след погребението също се яви в съня ми-пренесе ме на едни прекрасни зелени поля,каза,че е добре,че се чувства чудесно и щели да си правят пикник с дядо(той също не е между живите).
Повече не съм я сънувала.
Не знам,има нещо дълбоко,мистериозно,но истинско във връзката между света на живите и мъртвите.Което ние наистина не разбираме.

# 37
  • тук и там
  • Мнения: 3 189
Случвало ми се е веднъж само да си мисля че умирам,а всъщност си е било просто призляване.Нещо като припадък-но не съвсем.На млади години-тъкмо излизам из под душа и изведнъж спирам да виждам-буквално.Осъзнавам че съм със отворени очи,но просто всичко е черно пред очите ми-нула видимост-и не говоря за няколко секунди,а за по-дълъг период.Пълна тъмнина-никакви там звездички,мухички и светлинки-каквито обикновено има при прилошаване. Вървя ,осъзнавам че съм със отворени очи,но се налага да опипвам стените и така да се движа.Това беше най-странното.Можех да се движа.Помислих си че получавам инсулт ,после че съм ослепяла ..Панирах се.Адски много се уплаших.Стоя и чакам да се върне зрението ми-нищо.Тогава седнах на пода и след минута започна да ми се връща зрението.В този смисъл-не съм имала "близка среща" наистина,но тогава си мислех че умирам.На 20 гд да съм била някъде.

Последна редакция: вт, 23 яну 2018, 10:37 от Kaisia

# 38
  • Мнения: 3 485
На мен тези "причернявания" са ми се случвали няколко пъти. Не съм си усещала и краката и ме е обливала студена пот. Много гадно усещане, на безсилие, но лично аз не съм мислела тогава, че ще умра и след минути съм идвала на себе си. Проблеми с хемоглобина са били и много ниско кръвно.

# 39
  • в кукувиче гнездо
  • Мнения: 1 449
Eдин ден се задавих с мед, влезе ми в кривото гърло и беше просто страшно. Започнах да се задушавам, опитвах се да дишам дето се вика през ушите... Беше кошмарно, никакъв приток на въздух. Започнах да тичам из цялата къща, като обезумяла. Мислех, че това е краят. В това време телефонът звънна, не знам как го вдигнах и как започнах лека полека да поемам въздух... Същата нощ сънува, че с баба ми, която е починала сме в една червена кола кабрио, возим се и много се забавляваме. В мигът, когато ми беше най-зле се сетих за съня си.

# 40
  • тук и там
  • Мнения: 3 189
Да,и мен не ме притесняват  отдавна вече .Не че  се е случвало от тогава-поне не и със тази продължителност.Тогава обаче не беше за обичайните 30-ина  секунди,а за  доста по-дълъг период.Пък и като ти се случи за първи път..

# 41
  • В.Търново
  • Мнения: 3 007
Случвало ми се е веднъж само да си мисля че умирам,а всъщност си е било просто призляване.Нещо като припадък-но не съвсем.На млади години-тъкмо излизам из под душа и изведнъж спирам да виждам-буквално.Осъзнавам че съм със отворени очи,но просто всичко е черно пред очите ми-нула видимост-и не говоря за няколко секунди,а за по-дълъг период.Пълна тъмнина-никакви там звездички,мухички и светлинки-каквито обикновено има при прилошаване. Вървя ,осъзнавам че съм със отворени очи,но се налага да опипвам стените и така да се движа.Това беше най-странното.Можех да се движа.Помислих си че получавам инсулт ,после че съм ослепяла ..Панирах се.Адски много се уплаших.Стоя и чакам да се върне зрението ми-нищо.Тогава седнах на пода и след минута започна да ми се връща зрението.В този смисъл-не съм имала "близка среща" наистина,но тогава си мислех че умирам.На 20 гд да съм била някъде.
Това се получава като падне кръвното и може да се припадне дори и да не ти е прилошало.Няма нищо необяснимо в това.И на мен ми се е случвало след като съм се удряла или като ми е падало кръвното рязко.

# 42
  • тук и там
  • Мнения: 3 189
Аз съм със ниско кръвно от много години.И ми е призлявало-та общо взето съм наясно и си има симптоми някакви преди това.Това със загубата на зрение обаче не ми се беше случвало до тогава.Още повече че не ми беше лошо уж-както си вървя и изведнъж -пълна загуба на зрение. .Няма значение-минали са над 20 години от тогава. Не ми се е случвало повече.На мен при удар ми се е случвало обратното всъщност-да виждам,а да не усещам нищо.Помня при такъв удар- как докторът например ме гъделичкаше със една игла по ходилата,за да установи има ли чувствителност-ама не усещах абсолютно нищо.После загибих съзнание,ама тогава си бях със мозъчно сътресение,та се очакваше да се случи.Иронята е в това,че точно тогава не ми е идвало наум че умирам.Въобще не съм осъзнавала какво  се случва-защото веднага след удара съм загубила съзнание,после идвам в съзнание за няколко минути,после пак-бесъзнание.И нямаше болка-никаква.Абсолютно нищо не усещах .Та съм си мислила ,че умирам-когато фактически не съм,и не съм си мислила че умирам-когато всъщност съм била по- близо  да речем. Rolling Eyes

Последна редакция: ср, 24 яну 2018, 22:00 от Kaisia

# 43
  • Мнения: 252
Та съм си мислила ,че умирам-когато фактически не съм,и не съм си мислила че умирам-когато всъщност съм била по- близо . Rolling Eyes

Извод. Щом имаш време да мислиш, ок си Simple Smile
Иначе това с кошмарното чувство, че си отиваш се получава и при хипогликемия. Аз преди около 25 години получих тази загуба на зрение както си седях на стола и наистина беше страшно-просто черна стена-все едно те изключват-кръвното ми беше 60/40. А при хипогликемията може да се потиш, става ти лошо.
Преди няколко години завърших първо и второ ниво рейки. Исках да помогна на себе си и на семейството си. Така и стана-чудесно умение е. Обаче си получих и екстра-не мога да правя защита от чуждата енергия и обирам къде що срещна. Една година мина, докато разбера, че няма да умра докато ходя по улицата, а съм се натоварила с енергия, която не мога да изчистя. Сърцето ми прескачаше постоянно, не можех да дишам, тежеше ми на гърдите-все едно получавам инфаркт. И това всеки ден. Беше кошмар. Тогава наистина мислех, че няма да издържа. Кулминацията беше на празника на града, когато допуснах грешката да изляза в тълпата на центъра. Не можех да ходя, мъжът ми ме прибра като почти ме носеше на ръце. Който не го е изпитвал, ще си помисли, че преигравам, но преживяването е кошмарно. И аз гледах с пренебрежение на моята позната, която преди казах, че прави връзка и предава какво казват починали наши близки. Случвало се е да се обади, за да поиска помощ да се прибере или да пресече улицата. Тогава ми беше досадно и мислех, че преиграва или нещо не е добре. После, като дойде до главата ми, разбрах.

# 44
  • Бургас
  • Мнения: 157
Аз съм със ниско кръвно от много години.И ми е призлявало-та общо взето съм наясно и си има симптоми някакви преди това.Това със загубата на зрение обаче не ми се беше случвало до тогава.Още повече че не ми беше лошо уж-както си вървя и изведнъж -пълна загуба на зрение. .Няма значение-минали са над 20 години от тогава. Не ми се е случвало повече.На мен при удар ми се е случвало обратното всъщност-да виждам,а да не усещам нищо.Помня при такъв удар- как докторът например ме гъделичкаше със една игла по ходилата,за да установи има ли чувствителност-ама не усещах абсолютно нищо.После загибих съзнание,ама тогава си бях със мозъчно сътресение,та се очакваше да се случи.Иронята е в това,че точно тогава не ми е идвало наум че умирам.Въобще не съм осъзнавала какво  се случва-защото веднага след удара съм загубила съзнание,после идвам в съзнание за няколко минути,после пак-бесъзнание.И нямаше болка-никаква.Абсолютно нищо не усещах .Та съм си мислила ,че умирам-когато фактически не съм,и не съм си мислила че умирам-когато всъщност съм била по- близо  да речем. Rolling Eyes
Това  са симптоми на хипогликемия.Някои даже не помнят къде ходят и какво правятдаже може да се обърка с настъпващ инсулт .Виждала съм доста пакива пациенти.

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт