Здравейте,
имам син на осем. Интересува ме колко време е допустимият престой пред електронни екрани (сборно тв, таблет, електронни игри, телефон, компютър) дневно и/или седмично, ако има научни препоръки? А колко е допустимото според вас това време на теория, с оглед настоящето, извън науката? И колко е на практика за вашите деца, и на каква възраст са?
За нас - аз отказах телевизията около 2007 година и някак си навих мъжа ми, още преди да имаме дете. Нямахме и телевизор, докато девер ми не ни завеща един огромен, че заминаваше в чужбина, това се случи след като се роди детето, може би около 2013 година. Гледахме тв на компютъра, но каквото и когато ни се гледа - директно почти само спорт, а всичко останало на запис, по избор и в удобно време. Аз, например, гледам цели сезони на предавания, докато гладя. След като се сдобихме с телевизор, запазихме навика си да гледаме почти само спорт, мъжът ми обича(ше) и новини, но чат-пат ги гледа(ше). Слагам "ше" в скоби, щото напоследък много го стресират и все по-рядко ги пуска. Теглим си филми и ги гледаме на голям екран, играят с плейстейшън. Не сме от тези, дето тв е нон-стоп включен и нямаме тв във всички стаи, а само в една.
Откакто детето стана на шест се сдоби с таблет, телефон, плейстейшън. Има дни, в които не ми се играе пъдар и го оставям на воля, но то край няма. Редува ги, докато им паднат батериите и отново. Не е всеки ден, но мен пак ми се вижда много. От друга страна, имаше период от няколко месеца, в които бях скрила всичко, даже от себе си и той сякаш беше забравил. Нямаше драма, можеше и без тях.
Да не си помислите, че съм куку от някоя секта
Аз самата работя предимно с компютър, гледам сезони (както казах), даже и плейстейшън играя. Но ненавиждам това целодневно и денонощно тв бучене, сърфиране без посока, само и само да сме онлайн и т.н. Наистина виждам как малкият потъва в екрана, както и, че му е все по-трудно сам да бъде креативен, скучно му е да играе с десетките настолни игри, които имаме; предпочита пасивното взиране, пред това сам да измисли, нещо с което да се занимае и т.н.
В момента сме въвели правило, като го взимам по-рано от училище да не гледа екрани, докато не се прибере баща му, след 19 часа, но после се почва. Та, ми се иска някакво по-рационално правило с определено време. Не знам дали не съм наивна, но поне да пробвам.
имам син на осем. Интересува ме колко време е допустимият престой пред електронни екрани (сборно тв, таблет, електронни игри, телефон, компютър) дневно и/или седмично, ако има научни препоръки? А колко е допустимото според вас това време на теория, с оглед настоящето, извън науката? И колко е на практика за вашите деца, и на каква възраст са?
За нас - аз отказах телевизията около 2007 година и някак си навих мъжа ми, още преди да имаме дете. Нямахме и телевизор, докато девер ми не ни завеща един огромен, че заминаваше в чужбина, това се случи след като се роди детето, може би около 2013 година. Гледахме тв на компютъра, но каквото и когато ни се гледа - директно почти само спорт, а всичко останало на запис, по избор и в удобно време. Аз, например, гледам цели сезони на предавания, докато гладя. След като се сдобихме с телевизор, запазихме навика си да гледаме почти само спорт, мъжът ми обича(ше) и новини, но чат-пат ги гледа(ше). Слагам "ше" в скоби, щото напоследък много го стресират и все по-рядко ги пуска. Теглим си филми и ги гледаме на голям екран, играят с плейстейшън. Не сме от тези, дето тв е нон-стоп включен и нямаме тв във всички стаи, а само в една.
Откакто детето стана на шест се сдоби с таблет, телефон, плейстейшън. Има дни, в които не ми се играе пъдар и го оставям на воля, но то край няма. Редува ги, докато им паднат батериите и отново. Не е всеки ден, но мен пак ми се вижда много. От друга страна, имаше период от няколко месеца, в които бях скрила всичко, даже от себе си и той сякаш беше забравил. Нямаше драма, можеше и без тях.
Да не си помислите, че съм куку от някоя секта
Аз самата работя предимно с компютър, гледам сезони (както казах), даже и плейстейшън играя. Но ненавиждам това целодневно и денонощно тв бучене, сърфиране без посока, само и само да сме онлайн и т.н. Наистина виждам как малкият потъва в екрана, както и, че му е все по-трудно сам да бъде креативен, скучно му е да играе с десетките настолни игри, които имаме; предпочита пасивното взиране, пред това сам да измисли, нещо с което да се занимае и т.н. В момента сме въвели правило, като го взимам по-рано от училище да не гледа екрани, докато не се прибере баща му, след 19 часа, но после се почва. Та, ми се иска някакво по-рационално правило с определено време. Не знам дали не съм наивна, но поне да пробвам.
