Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 21 ян. 2018, 16:01 ч.

Да продължа ли, или да се откажа?

  • 8 518
  • 211
  •   1
Отговори
  • Варна
  • Мнения: 42
Здравейте мили дами! От години съм читателка във форумът и до сега винаги съм откривала информация за нещата които ме интересуват. Реших да си направя най-накрая регистрация и да помоля за съвети, за положението в което изпаднах. На 28 години съм и имам дъщеря на 5, с бащата на която сме разделени още от раждането и. Гледах я с помощта на моите родители при които живях, до момента, в който не се запознах с мъж, 16 години по - възрастен от мен и в който в последствие се влюбих. Дори аз бях човекът, който направи първата крачка. Годините му изобщо не му личат, дори докато не видях личната му карта не вярвах, че е на толкова. С времето заживях при него в град който не му е роден, но има жилище там. Бяхме щастливи, излизахме, забавлявахме се, ходехме напред назад, имахме някакъв кръг от приятели, в който се чувствах добре, докато един слънчев ден той не реши да се изместим в къщата му в родният му град. Изобщо не ми се искаше, но се съгласих в крайна сметка. В началото се чувствах добре, направихме ремонт, подредихме, изчистихме. Обаче след като всичките му приятели разбраха, че се е върнал в града се започна с моят кошмар. Всяка вечер има някой вкъщи, или ние сме някъде на гости. Не можем да останем за секунда сами и на спокойствие и ей така да си лежим пред телевизора вечер. Без значение дали сме у нас или някъде, приятелите му са горе долу на неговата възраст, с други разбирания и като цяло аз цяла вечер не обелвам и дума. Започна да не се съобразява с мен, какво аз искам, дали искам нещо, дори на рожденият ми ден си покани негови приятели вкъщи, а ми беше обещал да ме води на ресторант. Опитвам се понякога да възразя, но започват караници и сърдения. Дори когато говоря по дълго с някоя приятелка по телефона ми прави забележки, без да осъзнае, че това е единственият начин, по - който аз имам контакт с хора, с които имам какво да говоря. Постепенно започнах да се затварям в себе си, не общувам с никого физически, освен с него и дъщеря ми, не излизам никъде, никъде не ми се ходи. Стоя си затворена вкъщи и се питам до кога така. Не работя, той също, което допълнително усложнява нещата може би. Колкото и да го обичам в последно време все по често си задавам въпроса да продължа ли с него, да зарежа ли всичко което изградихме до момента? Разликата във възрастта с времето ще се усеща ли още повече? Успокоявам се с факта, че има и доста сполучливи такива. Дали не може да свикне още, че има жена до себе си? Не мога да споделя с никога това което ме измъчва, затова излях душата си тук и много ще съм ви благодарна да ме посъветвате как мога да постъпя, или как вие бихте постъпили, ако бяхте в моето положение. Надявам се да сте разбрали мисълта ми. Благодаря предварително.

# 1
  • Мнения: 2 361
Какво сте изградили, щом и двамата не работите? Как изобщо живеете без работа? Това са за мен интересните въпроси. Че и дете имате.

Аз ако съм безработна, и мъжът ми също, въобще не бих се и сетила за други проблеми... това ще ми е основния. Откъде пари за денонощен купон - направо съм в шах Simple Smile

# 2
  • Мнения: 1 399
Всяка вечер гости ми звучи прекалено, освен ако не преувеличаваш. Иначе, защо не го оставиш да си домакинства сам на гостите, които кани вкъщи? Може пък бързо да му мине мерака. Или пък да спреш да ходиш с него, когато гостито е у други хора.

# 3
  • Мнения: 1 598
 Не съм оптимист в случая, разликата не е проблем наистина,но ти даваш малко инфо- той как се държи с твоето дете, има ли негови,иска ли ваше общо и т.н?

# 4
  • Мнения: 2 361
Цитат на авторката: "Не работя, той също, което допълнително усложнява нещата може би. "

Мисля, че ако почнат работа, няма да имат особени проблеми Simple Smile И аз не си падам по ежедневни купони, но след работа няма и как да купонясваш всеки ден

# 5
  • Мнения: 1 399
След като не работят, интересно ми е как смогват финансово на толкова интензивен социален живот. Колкото и скромно да си посрещат гостите, все нещо трябва да сложат на масата. Както и едва ли ходят с празни ръце, когато гостуват.
Тази информация наистина е малко, за да кажем дали да го напусне или не, но предвид, че детето е на 5 и те живеят в неговия град, според мен ако има напускане, по-добре да се случи преди малката да е тръгнала в първи клас.

# 6
  • София
  • Мнения: 4 255
Като сте и двамата без работа и с дете от къде толкова пари да се издържате, че и ежедневни гостита да посрещате? Това много хора с двама работещи в сем. не могат да си го позволят, та направо не знам вие как смогвате и от къде? Дори да не слгате всяка вечер софри, само пиене, мезе и ядки натоварва, когато дохода е 0лв. Кой домакинства на гостите? Вероятно ти, остави на него и ще му се избият мераците за гости.

# 7
  • На земята, която е всъщност звезда.
  • Мнения: 2 405
На твое място не бих градила бъдеще с човек инфантилен, неамбициозен и безотговорен /42 години, не работи, запълва времето си с други хора и компании, ти си инициирала връзката/, който няма конкретни планове за бъдещето. Нали не мислиш, че тепърва ще си изгражда/променя характера, ще си създава работни навици, ще се амбицира да постигне нещо повече от това да се излежава пред телевизора и да се весели с не по- малко инфантилните си приятели? Ти си на 28 години, все още кривата на живота ти върви нагоре и се развиваш, неговата вече почва да слиза надолу, т.е. ще започват да се задълбочават и проявяват повече негативните страни на характера /мързел, заядливост, стиснатост, криза на средната възраст, ригидност и пр./ Дори сега да останеш с него, предвиждам до няколко години всякаква любов да изчезне, да го намразиш и накрая да си биеш главата защо си си загубила времето. Сори, казаното от мен определено не е приятно, но по- добре да видиш нещата без захаросана глазура.

 

# 8
  • Варна
  • Мнения: 42
Не съм споменала, че имаме финансови проблеми, парите не са ни проблема в случая, работили сме много, изкарали сме си ги. Вметнах го с идея, че може би се отразява на отношенията, по цял ден сме заедно и всичко започва да ме дразни, нямам социален живот. Не правим купони, една салата и едно мезе не ни костват кой знае какви средства. Дразни ме това, че постоянно има някой вкъщи и най-вече, че това са хора, с които аз нямам сходни интереси и не се чувствам комфортно. Иначе има син, който е голям и си живее отделно. С моето дете се държи добре, направил е много повече за нея отколкото баща и. Но това не знам дори как да го нарека, може би егоистично отношение от негова страна да не се съобразява с мен, дали аз искам да отида някъде, дали аз искам някой да дойде вкъщи, никога не ме е питал. От както се изместихме така се промени, преди сме нямали такива проблеми, прекарвахме доста време заедно и се чувствах щастлива, а сега започва да ми дотяга. Дори той да иска общо дете как аз да предприема тази крачка в това положение, в което ме поставя. Много съм отчаяна в момента, изобщо не знам как да постъпя.

# 9
  • София
  • Мнения: 12 128
Бяхме щастливи, излизахме, забавлявахме се, ходехме напред назад, имахме някакъв кръг от приятели, в който се чувствах добре,
.........................
Всяка вечер има някой вкъщи, или ние сме някъде на гости. Не можем да останем за секунда сами и на спокойствие и ей така да си лежим пред телевизора вечер. Без значение дали сме у нас или някъде, приятелите му са горе долу на неговата възраст, с други разбирания и като цяло аз цяла вечер не обелвам и дума.


Скрит текст:
Започна да не се съобразява с мен, какво аз искам, дали искам нещо, дори на рожденият ми ден си покани негови приятели вкъщи, а ми беше обещал да ме води на ресторант. Опитвам се понякога да възразя, но започват караници и сърдения. Дори когато говоря по дълго с някоя приятелка по телефона ми прави забележки, без да осъзнае, че това е единственият начин, по - който аз имам контакт с хора, с които имам какво да говоря. Постепенно започнах да се затварям в себе си, не общувам с никого физически, освен с него и дъщеря ми, не излизам никъде, никъде не ми се ходи. Стоя си затворена вкъщи и се питам до кога така. Не работя, той също, което допълнително усложнява нещата може би. Колкото и да го обичам в последно време все по често си задавам въпроса да продължа ли с него, да зарежа ли всичко което изградихме до момента? Разликата във възрастта с времето ще се усеща ли още повече? Успокоявам се с факта, че има и доста сполучливи такива. Дали не може да свикне още, че има жена до себе си? Не мога да споделя с никога това което ме измъчва, затова излях душата си тук и много ще съм ви благодарна да ме посъветвате как мога да постъпя, или как вие бихте постъпили, ако бяхте в моето положение. Надявам се да сте разбрали мисълта ми. Благодаря предварително.

Мисля, че това е основното- той е приемал твоята компания, а ти не можеш да приемеш неговата, защото се състои от по- възрастни хора, с които нямаш общи "разбирания".
Всъщност, ти и с мъжа ти нямаш общи разбирания, но досега не си обръщала внимание, защото си го обичала чисто физически.
Няма да се подобрят нещата, ако не се примириш с чичовците и с чичото вкъщи.
А, дали си заслужава, ти трябва да прецениш- как се държи с дъщеря ти, как се грижи за теб и нея, можеш ли да си представиш живота си в това русло?

# 10
  • София
  • Мнения: 4 255
Ами намери си приятелки в този град и ги кани вечер у вас. Или ходи на кино, кафе, бар с приятелки докато те си правят мъжко парти. Намери му на тоя мъж работа да свърши нещо, забавление, след като сам не може да си измисли, но му кажи поне няколко дена напред, за да е подготвен, а не да си е уредил гостито. А ако почне и да работи, вечер няма да има толкова време и енергия за ежедневни парита. От друга страна е много глупаво, направо прахосническо, да не работите и двамата и да си харчите парите за гостита, едва ли сте ги напечелили, че да се пенсионирате преждевременно, но това си е ваша работа.

# 11
  • Мнения: 811
Ежедневни гости, приятели, обеща ми нещо, но не го направи, това ми говори само за едно - алкохол. Така ли е?

# 12
  • Мнения: 2 361
Ежедневни купони и никакви планове за бъдещето мен не биха ме задържали при никой мъж, ако имам дете.

# 13
  • Мнения: 2 606
Харчене на спестени пари и висене по маси със салати и мезета. Тук нещата ще отиват на по-зле, ако този мъж не започне да работи нещо.

# 14
  • Варна
  • Мнения: 7 116
И моят мъж хукна по купони с приятели, които с течение на времето започнаха да стават непрестанни. Не го спря и детето ни. Поради което сега е бивш.

И аз не съм оптимист.

Редакция на ключовите думи на тема





Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт