Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 22 ян. 2018, 23:58 ч.

Баща ми ще се мести при нас

  • 8 136
  • 52
  •   1
Отговори
  • Мнения: 111
Здравейте,

Преди почти година загубих майка си при тежък инцидент. Беше много тежък период за всички ни, най- вече за мен и за баща ми.

Аз живея с приятеля ми на семейни начала в чужбина от 4, почти 5 години. Баща ми ни е идвал на годи малко след загубата на майка ми за 2 седмици, наскоро пак беше тук за месец и половина. Искаме да се премести при нас, той също е съгласен. Само че, след като сме живели само двамата с приятеля ми толкова време, не знам дали ще мога да си представя да живеем тримата. Някак си не си представям така да създам семейство (правим планове за детенце), приятеля ми е на същото мнение. Не ме разбирайте погрешно, много обичам баща си и искам да е покрай нас, но не съм сигурна дали искам да живеем заедно. Първоначално разбира се ще е при нас, година, 2,3, колкото е нужно, ще го запишем на курсове да учи езика, ще ми намерим почасова работа, за да се чувства максимално пълноценен.

Мислим за покупка на жилище съвсем скоро, с 2 спални, харесали сме го, ще ни е достатъчно за момента, но след като си имаме детенце, няма да ни е достатъчно.  Днес говорих с него и му споменах, че ако би искал да е за постоянно при нас, дали би имал нещо против да му намерим квартира наблизо след 2-3 години. Той каза, че има време до тогава. Но на мен ми стана много тежко като му го казах, той си няма друг освен мен, единствено дете съм. Не е от най- общителните хора, няма много приятели. Майка ми и аз бяхме всичко за него. Посъветвайте ме как да постъпя, много обичам баща си, приятеля ми също го има за баща. Искаме да е покрай нас, за да му помагаме, и за да сме си заедно, но е време да създадем собствено семейство. Моля ви, посъветвайте ме как да му го обясня с правилните думи. Не искам да ме разбере погрешно, не искам да мисли, че не го искаме. Напротив, искаме да е тук, но не мисля, че той беше подготвен за това, което му съобщих днес- че евентуално може да му намерим квартира след определено време. Не мисля, че би искал да живее другаде освен при нас.

Незнам как да продължа разговора с него следващия път като го чуя. Моля ви, дайте ми съвет Sad

# 1
  • Мнения: 6 730
Той ти го е казал - има време. Пришпорваш нещата. Не може всичко да е планирано три години напред.

Другото което е, дано да се случи след 3 години да си имате живо и здраво детенце - майчинството в Англия е 6 месеца. Ясли няма - след 2 години и половина. Може така да стане, че баща ти да ти е от огромна полза.

Но най-вече - има време. Не бързай.

# 2
  • Мнения: 1 707
Имаш много голям късмет, че баща ти ще дойде при вас. Много ще помага за детето, и ще ти е незаменим. Без помощ е много трудно, да не кажа почти невъзможно в чужбина да се работи с дете. Ясли почти няма или са много скъпи. При боледувния работодателя не се съобразява. След това детска градина, пнякога се обаждат 1-2 часа след като си занесла детето да се прибере.
На училище същата работа, към 12 часа трябва да се прибере детето, а според закона нямаш право да го оставиш само докато не навърши 12 години.
А като е бебе е безценно някой да го позабавлява, а ти да отидеш със съпругът ти някъде за няколко часа. И за собствена поддръжка ще имаш време и за глезотии.
А баща ти докато се пооправи с езика, може някъде във ваша близост да му намерите апартамент- едностаен.
Но не пришпорвай нещата. Не го зливай от сега с това, остави го да посвикне с обстановката.
Но с баща в чужбина си е джакпот, въобще не се притеснявай.

# 3
  • Мнения: 16 050
Да не стане така, че да се наложи в един момент да избира между баща си и мъжа си.
Предупреждавам само.
Иначе са ми много интересни мненията ви. Още по-интересни щяха да станат, ако ставаше въпрос за бащата на мъжа или пък за майка му.  Mr. Green

# 4
  • Сф
  • Мнения: 3 446
Ами пробвайте.Зависи как се развият нещата.Но всъщност кой иска повече да дойде за постоянно? Има голяма разлика между " на гости временно" и " постоянно".Човек на години по- трудно се приспособява.А на вас ще ви се промени ежедневието със сигурност.Моя приятелка пробва така за Германия.Извика и майка си и втория си баща.Тя беше самотна майка и и помагаха и с детето.Майката беше ок , но бащата така и не успя да се интегрира за 2 години(хем е живял по Израел 10 години, Италия)
Ами върнаха се. А моята приятелка си намери след това партньор, който се интегрира бързо.Естествено тя намираше работа на всички.Вече над 15 години си е легално там моята позната, има си жилище, контакти, държ.работа. Та мисля си , някакъв срок да си дадете ти и мъжа ти докато татко ти си стъпи на крака.Защото рискувате да се обзаведете с постоянно присъствие.Нищо лошо, но виждам че отсега се притеснявате с приятеля си.Отделно желаещи за навън колкото щеш.То племенници, роднини..Та така, някакъв разумен срок му дайте на татко ти.Не мисля че някой трябва да се обижда.Разбирам, че баща ти е здрав, прав, самостоятелен тъй че няма нужда от дундуркане.Съжалявам за майка ти, но освен че той е понесъл загубата и , ти също. Успех!

# 5
  • Мнения: 16 050
По-добрият вариант е да му намерите отделно жилище близо до вас и да го настаните там още в началото. Достатъчно близо, за да общувате спокойно и да си помагате, но все пак всеки да си е отделно. Едно младо семейство има нужда от самостоятелност. Семейство се създава от двама души (и техните деца), а не от трима, четирима и т.н.
Разбирам мъката ви, но не бива да се вкопчвате в нея. Дайте си възможност да я преодолеете и да продължите напред. Може сега да ти звучи кощунствено, но след време е възможно баща ти да си намери друга жена, едва ли е престарял чак толкова. И как ще стане това, ако живеете всички заедно?
А ако свекърва ти овдовее, нея също ли ще приберете в дядовата ръкавичка? Или пък свекър ти?
Живеейки три поколения под един покрив, рискувате не само да си развалите отношенията, но и да си съсипете младините, а може и до развод да я докарате. Затова – всеки в собствен дом, пък било то и в същата сграда.

# 6
  • Сф
  • Мнения: 3 446
Така е КакСийке, обаче за навън си трябва помощ.Трудно е с квартирите, еле да са няблизо.
Ето тя пише език не знае; кола си трябва по принцип, разходите не са малко, статут, работа, разходи..поне по двама се събират.Не знам за коя държава иде реч, но в началото сам ми се струва абсолютно невъзможно в конкретния случай!

# 7
  • Варна
  • Мнения: 11 291
Кака Сийка е много права. А и авторката каза, че мислят за закупуване на жилище, така че не е трудно паралелно да се огледат за близка квартира. Той е сам, не му трябва палат. Да, трудно ще му е в началото, но пък след такава загуба му трябва и нещо да го занимава, нещо, с което да се бори, а не да се носи по течението. Разходите са ясни, няма да са малки. Но те са преценили дали могат да си го позволят. Дори авторката се притеснява за бъдещите им отношения в едно разширено семейство, а той й е баща, какво остава за приятеля й.

# 8
  • Мнения: 4 474
Защо се налага да му помагате по този начин, предполагам, че е относително млад, около 50, и здрав? Според мен е грешка това местене, не знам и приятелят ти как се е съгласил. Баща ти не работи ли в момента, няма ли си среда? Колкото и да няма приятели у дома, в чужбина ще е още по-зле, изцяло ще зависи от вас да му правите компания. Такава ситуация е разклатила не една млада двойка.

# 9
  • Мнения: 4 944
Съжалявам много за огромната ви загуба. Животът, за съжаление, е непредвидим и това, което ви се е случило е разтърсило всичко из основи. Според мен е хубаво, че искате да сте заедно за момента. Това възстановява поне малко душите и нанася ново равновесие и нормалност след шока. Но сега не е времето за дългосрочни и крайни решения. Опитайте както сте решили от начало и си дайте срок за преоценка: след 6 месеца, след 9 месеца. Баща ти, колкото и да е съкрушен в момента, не е малко дете и също има воля и право на глас: като дойде, ще прецени с времето дали иска да се установи в тази държава. Разбирам добре нуждата от контрол и планиране, която изпитваш в момента като начин за предвидимост, но това е илюзорна "сигурност". Както знаеш вече, дори и най-солидните неща се рушат за минута. Всичко ще се нареди! Бъдете само здрави и заедно в момента, а бъдещето ще донесе отговорите.

# 10
  • Nice
  • Мнения: 947
И аз се чудя защо е нужно той да идва при вас.
Не знам на колко години е, но защо трябва тепърва да се мести и да променя живота си радикално.
Разбирам, че е сам, но няма ли да му е много по-стресиращо да смени средата, държавата, езика?

Възможно е да си сложите таралеж в гащите.
Най- приемливо е да е в отделна квартира, близо до вас.
Но не знам защо искате да го обгрижвате излишно при положение, че той трябва сам да се справи и да преодолее самотата.

# 11
  • Мнения: 563
Ама, какъв е този въпрос - защо е НУЖНО? Хората не са казали, че е нужно, ами че имат желание и това е предостатъчно, за да се вземе решение. Също така не се знае как ще се развие животът, може действително след някоя и друга година да се премести сам някъде след като е посвикнал с новото. А и ако ще взимате къща може да живеете заедно и изобщо да не се засичате. Вкъщи живея главно с баба ми, но всяка си седи в стаята през по-голямата част от времето и никой на никого не пречи. Ако толкова се притеснявахте от живеенето заедно, авторке, защо му предложи? Струва ми се, че не си обмислила решението и чак вечек ато всичко се подготвя и урежда почваш да се колебаеш, което не е особено коректно спрямо него. Хем ти го каниш, хем после имаш проблем с това, че ще живете заедно. Как става тая работа? Не е като сам да е решил да ви се натресе. Заставай си зад решенията и вече като мине известно време може друго да решите, не е изключено. Но не може от сега да се планира и да му казваш - Ще живееш сега с нас, но след 3 години трябва да се преместиш. Тъпо е.

# 12
  • Варна
  • Мнения: 11 291
Не, но може да бъда дипломатична - ние имаме желание да си наблизо, ще ударим едно стабилно рамо, на първо време ще съжителстваме заедно, докато се адаптираш, впишеш, намериш познати, работа, а най-много от всичко ще се радвам, когато си стъпиш на краката и успееш да си устроиш свой дом, разбира се близо до нас за да виждаш внуците.

Нещо такова.

# 13
  • Down south
  • Мнения: 3 347
Според мен,  би било най-добре да заживее в близост, но отделно от самото начало. Мисля, че по този начин ще се спестят много и излишни негативни моменти и емоции. За всички.

Моят опит е предимно от гостуване на баща ми и мащехата ми с месеци, но все пак се знае, че има край. Няколко месеца иди-дойди, но няколко години, не мога дори да си го помисля.

# 14
  • Мнения: 1 013
Чудесно сте решили! Човекът е останал сам,вие сте му най-близките.След като няма и мн приятели,няма какво да прави в БГ.До вас винаги ще ви бъде от помощ.Разбирам,че решението е вземто от двамата с мъжът ти,така че може да подминеш коментарите за избор между мъж и баща.За щастие има и не толкова егоистично-тесногръди хора. Идея си нямам как се мисли това за купуване н ажилище+плащане на отделна квартира.Сигурно и нямат идея за цените на наемите в чужбина и останалите разходи.
Започнете така,както сте го решили,за другото бащати е прав-време има.Може и той самият д ане свикне и да поиска да се прибере в бг,може и сам да излезе на квартира-всичко се случва..

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт