От 2 седмици рекламира, че ще дойде да види децата днес. А днес се обади да каже, че има ужасно главоболие и ще дойде утре. А на мен утре не ми изнася по ред причини.
Казах му, днес или никога, но не става.
Та ние си вдигаме чукалата и хоп на влакчето и в Хелзинки (дето и без това трябва да сме утре).
Яд ме е, че син ми се разочарова.
Всеки ден след детската градина се втурваше в къщи търсейки баща си. Всеки ден му казвах, че ще го види в събота. И сега милия е толкова тъжен, дере ми се сърцето като го гледам.
Мъчно ми е, че децата ми трябва да страдат заради нескопосания си баща. Много ми е мъчно.
Мислех, че има промяна в него, уви... няма.
Обади ми се от чужд номер. Звучеше ужасно. Попитах го направо дали е пил снощи. Каза да, че съжалява от дъното на сърцето си (ама аз и преди това съм ги чувала тези думи, по точно същия повод). Спал е в задната стая на кръчмата... не са го изхвърлили защото оФцЪта за която се ожени след развода ни работи там. И претендира за децата ни, как искал те да ходят при него за някой и друг уикенд. И аз си мислех да му ги давам. Тъпа патка съм.
Боли, разочарованието толкова боли.
Ненавиждам го!