Как се справяте с фалшивото добронамерие?

Vervam, това с росната трева ме разби, звучи ми като подигравка...Именно поради тази причина ние не споделяме с почти никого, за да избегнем всичко това. Дръж се на висота и не споделяй, не им давай повод за злорадстване.

Бяхме казали само на родителите си и на 2-ма най-добри приятели.
Как стана,че един ден 15 годишният съученик на брата на мъжът ми ми даде уникалната идея:"знам как да забременееш,учихме го в училище,има един безотказен лесен начин-нарича се ИНВИТРО!",
не знам...
Не се ли усещат тези хора,нарочно ли го правят...
Тази новина се разпространява много бързо,един вид е "сензация".По селски манталитет, тези двойки(бездетните) са най-обсъждани...
Но не съм вярвала, че ще се сблъскам и с грубостта на хора,които мислех за близки.
Е,всяко зло за добро, това ще отсее хората около мен.

Vervam кажи им , че не ти е толкова на зор, защото имаш 3 деца от предишен брак, които живеят при баща си във Франция например и не си много убедена дали искаш 4 то. Та да иде тя да се овъргаля където и се ще.

Или и кажи да пробва и ако проработи при нея да ти каже.

Или и кажи > Оу, да ! Супер идея. Дай да идем заедно!

Или ако някой ти каже нещо такова го погледни много тайнствено и му прошепни ... ама си телепат! как пък стана такава телепатия между нас ... знаеш ли , ходих на врачка и тя ми каза, че ще стане когато мой познат с гледай какво съвпадение твоето име стане родител! Ей , я си направи един тест. Сигурна съм, че става въпрос за теб.

Да знаеш, че населението е страшно суеверно . Хихи. Можеш да измислиш много неща.

Вервам, хората не мислят и а и доста често не знаят какво да кажат а пък се считат за длъжни да кажат нещо. Но в повечето случаи е защото не мислят и не могат да се поставят на твоето място или пък хич не им идва на ум, че е възможно да те наранят.
Имам близки, които минаха през инвитро и сега да ти кажа честно понякога като се сетя какви глупости съм казвала ми идва да се ударя, да не говорим колко ме е срам.
Бих ти посъветвала да си кажеш, че се чустваш наранена и обидена и може би ще им светне.

Тя има 2 деца и все се хвали колко лесно  са и се получили и ,че "явно с мъжът ми много си пасваме,господ ни е събрал"
Да си знаете,всички,на които не им се получава-не сте един за друг,търсете си други мъже.Нищо,че има все повече деца с разведени родители и деца по домовете.Те са...грешка.

Точно същата реплика я казах на сестра ми верно без умисъл, но е факт. И чак като я чух ми светна колко е тъпа. Излезе така, че те не си пасват и не се обичат.
Не им обръщай внимание, знам че не е лесно обаче трябва да се научиш да си дебелокожа.

Кажи и , че според кварталната циганка, която гледа на ръка  е точно така! И според същата нейния скъпоценен съпруг е именно правилния избор, и че ще стане до към 2 месеца ...
Или
Ау, много си ми близка приятелка за щастие, ще взема да закача от твоя късмет ... ама не се тревожи, няма да ти го изчерпам, ти имаш толкова много ....

На такива като тази можеш много неща да им разкажеш . Хахаха  И именно на такива глупости можеш с много глупости да отговориш, пък и доста вярват в суеверия. Ако ги застъпиш на тази тема ще се покрият.

Ми кажи й да ти даде назаем нейния мъж щом толкоз лесно прави бебета. И гледай сеира.

Пробвала съм да се пошегувам...Тя реагира с:"защо се държиш така,защо се заяждаш"
И не е само тя...Омръзнало ми е от благожелатели...
Всеки акъл дава,но са малко искрените хора.Не знам как изобщо им идва да се мешат,без да са питани.

Ами отговори, каквото повикало такова се обадило. И игнорирай такъв човек от обкръжението си.

Просто им кажи,че ти е крайно неприятно да обсъждаш тази тема и ги помоли любезно да не я засягат.
Сигурно си прекалено мека и уклончива с такива и затова ти раздават глупашките си съвети и идеи.

Тя щом е разказала на всичко живо значи нещо е очаквала, но се получава друго и не го ще.

 Vervam, искрено ти съчувствам за това, през което преминаваш в момента. До болка ми е познато. На нас също цели 2 години ни отне забременяването с второто ни дете. През това време се наслушах на какво ли не, идваше ми да убивам хора.  
Слава Богу, извън най-близкия ни кръг не са си позволявали прекалени коментари, но и в близкия кръг ми беше достатъчно. Най-противно ми беше като започнат да ми обясняват, че щяло да стане, когато му дойде времето. Тези думи ги чух дори от гинеколожката си.  

За съжаление не мога да ти помогна с изпитано средство да се справиш с подобни коментари. Освен да се опиташ да ги пускаш покрай ушите си, което вярвам е безкрайно трудно, да не кажа почти непостижимо.

То не стига колко е изнервящо всичко в такава ситуация, ами и тези коментари за капак!

Пожелавам съвсем скоро всичко да остане зад гърба ти!  

Vervam, всички които сме тръгнали по този трънлив път май сме преживели подобни неща. И мен ме пращаха по манастири, врачки, гледачки и какво ли не.

Смятам, че е много важно възпитано, но твърдо да се поставят граници.

Всички мои близки и приятели знаят, понеже не смятам че репродуктивните проблеми са нещо срамно, нещо за което трябва да се премълчава. Обаче им е обяснено, че ние с мъжа ми сме наясно как да си намерим решението и не са необходими допълнителни съвети от съмнително естество.

Трудна е  такава твърдост точно понеже всички "помагат". Но пък като заявих твърдо че няма да ходя по врачки, да ям странни неща и да правя бебе по конкретен тертип и подобни безумия секнаха. Мога да ти пожелая само вътрешната сила да не обръщаш внимание и да си фокусираш всичката енергия в това, което е най-важно - да се случи мечтата.

Аз пък не мисля, хората дават акъл и съвети с фалшиви намерения. По-скоро смятат, че ще са полезни, без да си дават сметка, колко сме чувствителни. Моите колеги и приятели знаят за борбата ни и в началото всички се хвърляха да дават искани и непоискани съвети. То питки ли не ми пекоха, по манастири ли не ме пращаха, лекарства ми носиха. Не се бъзикам една приятелка направо дойде с блистерчето невероятни хапчета (най-обикновена хранителна добавка) помогнали на нам си коя далечна братовчедка да забременее, направо ми идеше да ѝ ги завра в гърлото. В началото много страдах, и аз мислех, че едва ли не ми се подиграват, но сега просто се умилявам, благодаря им и толкова.
Ако толкова ти е неприятно, кажи им. Била си достатъчно смела да споделиш за проблема. Сега кажи с твърд тон, че темата не ти е приятна и толкова. Не си хаби нервите за това, имаш по-сериозна битка да водиш и ако успееш да надмогнеш параноята, че всички правят коментари и дават съвети с лоша умисъл, то половината война си я спечелила. Много ще ти олекне, обещавам!
Успех ти пожелавам сега. Дано тази година е благосклонна към вас, нас, въобще всички с репродуктивни проблеми. 

Благодаря на всички за подкрепата!
Това е добронамереност!Не прозрачните съвети от хора уж близки до мен...
Може би наистина трябва да си в тази ситуация, за да разбереш едно просто изречение колко може да нарани човек.
Не съм мекушава,напротив,даже съм доста рязка вече.Просто ,защото ми е омръзнало.Но това не помага изобщо
Наистина човек трябва да е доста дебелокож.
Може,ако имате желание,да споделите някоя смешна случка,поне да се посмеем
Аз имам не малко такива...
О,още една ми дойде на ум-иди на лекар,може да се окаже нещо елементарно-като запушени тръби...
съвсем елементарно

На мен пък от чужди хора хич не ми пука какви ги приказват. Всякакви има покрай нас - и съвети дават и глупости бръщолевят, но тях вобще не ги отразявам. Казвам само "благодаря" и продължавам напред. Повече ми тежи честно казано от родителите. Те хорицата си се молят за още внучета, ама хич не им идва на акъла, че като ме питат през ден няма да има кой знае каква разлика в отговора. Баща ми милия чак чел за клиники, пари смятал за инвитро - щял да помогне човека (това обаче не смее на мен да го каже, на мъжа ми казал). Майка ми и тя не спира да пита тук ходихте ли, а там пробвахте ли.... Свекърите пък обратно - те не питат, ама за всеки празник познайте кое е първото пожелание "айде и Дай Боже още едно внуче". Знам, че го правят с обич и се опитват да помогнат, но на моменти ми иде да им кажа, че бебета няма да има повече, че да се кротнат........Наистина е много изтощително като те погледнат с едни питащи очи, а ти няма какво да отговориш....

Ох ... книга мога да изпиша за изцепките на майка ми и свеки. Майка след 3 години ходене по мъките, 3 инвитро опита и 2 аборта и една извънматочна да вземе да ме посъветва след секс да прекарвам известно време с повдигнати крака. Та аз първите си 12 месеца бебеправене ги прекарах с вирнати крака  Ще ме умори тая жена ... или свеки дето събира информация за този и онзи и после идва да ме успокоява, че не сме били само ние зле, другите също ходели по клиники и също не успявали  страшно успокоение няма що. Но за тях съм сигурна, че го правят от обич и не мога да им се сърдя.

Много често най-близките ни хора не могат да изкажат чувствата си с думи и затова се опитват с дела да помагат.

Как не си се сетила да си вдигаш краката значи.
3 години пари,време и най-вече нерви си хабила,а то къде било разковничето!
При мен пък майка ми е единствения трезвомислещ човек.Не ми дава акъл,не ме притиска,даже ми казва,че и е рано още да става баба


Казали са го-"пътят към ада е осеян с добри намерения"
Е,това е малко прекалено в случая,но за някои важи с пълна сила.

Някои наистина не се усещат и до правят от криво разбрана добронамереност. Други го правят съвсем нарочно- кеф им е да жилнат. Как да реагираш? Виж какво ти идва отвътре. Ако можеш да си го пускаш от едното ухо през другото, ОК. Ако не можеш, отговори с по-голямо ужилване, така че да не посмеят да повторят. Наясно съм, че първото е по-добрата реакция, но за съжаление, аз съм от втория тип- ръфам докато отхапя мръвка. Прецени ти от кой тип си и как се чувстваш най-добре.

Знаеш от кой тип съм
И аз не търпя и не мълча пред подобни изказвания.Директна и не особено внимателна съм.От което съответно аз ставам лошата накрая.Но пък,както казваш-поне няма последващи опити за "любезност".
То се вижда съвсем ясно кой човърка нарочно и кой е добронамерен.

Мдам, и двете първо стреляме, а после си очертаваме кръгчето. 

Добре е човек да не се товари с хорската простотия. Затова, ако може да го пусне от едното ухо през другото. От друга страна, някои хора просто си просят да ги пернеш през ръцете/устата, защото не може злонамереността да се разминава все безнаказано.

Тези, които уж искат да помогнат са доста дразнещи и със сигурност не помагат - някой трябва да им го напомня от време на време. Но има и от другия вид за съжаление - които са ми излайвали - стига си се вживявала, стига си драматизирала, голямо чудо станало, като почнете да си губите времето с някакви глупости, на вашата възраст хората събират пари и работят, вие само харчите по лекари ...
С една такава почти до бой стигнах, толкова се вбесих в него момент.

От друга страна ,който не иска да чува тъпи съвети внимава с кой споделя.
Това са все пак доста лични неща и околните изобщо не ги засяга кога и по какъв начин ще имам дете.
За 4 г проблеми и ходене по клиники бяхме споделили само с родителите и 2-3 много близки приятели.
Така не чух нито един непоискан съвет или неприятни подмятания.

Понякога и без споделяне започват да налазват.Примерно, оженят се и след няколко месеца започват да ги питат кога ще има бебе. И колкото повече време минава, толкова повече питат.

Те тези,елементарните хора с още по-елементарните подмятания май само от бой биха разбрали.
И със сигурност са такива с по 1-2-3 деца.


Само на майка ми,на неговите родители и на една приятелка казах.С условието да не се разпростира новината.
И те казали на още по 2-ма човека,те на още 2-ма и става лавина.Само и единствено на майка ми мога да вярвам,но късно го разбрах.
За това сега,в новата работа не съм казала на абсолютно никой.Имам 2-3 много близки колеги,които,ако научат , биха били много обидено,но предпочитам да не казвам на никой.Поне там да се чувствам човек.

А при мен се случи точно обратното. След като всички разбраха, спряха да ме питат. Направо се родих, както се казва.
Знаех за всеки празник какво ще ми пожелаят. Сега казват, дано да ви случат там нещата с ин витрото. Което е една идея по-добре, от "Остаря, какво чакаш, че не раждаш".
Единствено майка ми ме дразни понякога. Преди няколко седмици ми се обажда развълнувана, чела в някакъв вестник интервю с Аня Пенчева, и тя казала, как си слагала някакъв тампон с магданоз май беше, и как това й помогнало да забременее, че и на приятелки го казала, и на тях помогнало. С две думи и аз да си набутам тампон с магданоз. Знам, че и те с баща ми се тревожат и за това мислят само, но...магданоз

Поне има някакъв по-директен контакт с...частта отговорна за зачеването и износването на бебе
Не е като да се въргаляш в росната трева
Бисери всякакви.

Ние 10 години живяхме заедно преди да имаме деца. Мога да издам /в 2 тома/ "Всички абсурдни, малко абсурдни и напълно откачени съвети за да имате деца" Предполагам, че част от тях са в Наказателния кодекс, графа "Луди желаещи да забременеят" - най-опасния раздел.  

Разбирам те, че е ужасно болезнено всеки да чопли раната пък било то и добронамерено. Но също така подкрепям мнението на Solace - и аз смятам, че са искрено добронамерени.

Отначало и аз бях рязка, после говорех щуротии барем се усетят, после благодарях и мълчах, пък накрая си казвах директно, че моля да не говорим по темата. Повечето ме чуха от първия път, но родата бе неспираема  

Съжалявам за това, през което минавате. Искам да Ви кажа, че повечето хора са наистина добронамерени. Може да са недискретни, недосетливи, груби, но са добронамерени. Аз, лично, съм сенситивен човек и съм усещала на кого това е болезнена тема, съответно въобще не я подхващам. В същото време имам и приятелки, които не се притесняват да говорят за болната си тема, но винаги те първи повдигат въпроса, точно за да не ги притесня.

А как бихте реагирали от семейни приятели жената да дойде специално да си похвали че е бременна.
Според мен беше излишно.
Най добре е никой да не знае какво прави двойката нито близки родители или приятели.Лесно е да се дават съвети ,който няма подобен проблем просто си няма представа от цялата история на какво са се подлагали двойките.Мислят си че е лесно. Е аз преди да се сблъскам с тази ситуация си мислех правим инвитро и ще стане от първи път.Да ама много сложна стана.

Не разбрах дали жената, която се е похвалила, че е бременна, е знаела, че ти имаш проблеми със забременяването.

То малко двуяко - ако се похвалиш - гледай я тая сега какво ми се перчи като знае, че ми е болна тема, ако скриеш - гледай я тая смята, че ще я урочасам и ще и завиждам.

Даже имам подобна случка. Не казах, че съм бременна на приятелка, която също се бореше за дете, и с която си споделяхме покрай бебеправенето и бяхме доста близки. Казах и като станах 4 месец и тя ми се разсърди и сега просто се поздравяваме. Тя също по-късно си роди момченце но отношенията и едно хубаво приятелство се развали. Наистина не знаех как да и кажа именно заради това двуячие в тази ситуация.

Аз бих споделила.Да,когато най-добрата ми приятелка ми се обади по телефона и ревеше,че е бременна за втори път и пак случайно и,че не го иска,какво ще прави,как ще каже на техните и тн и тн ,това ми дойде малко повече и плаках и аз,но от отчаяние,доста плаках и известно време не се чувахме с нея.
Но,като изключим това,много се радвам,когато някой сподели,че ще има бебче.Малко ми става мъчно,но се радвам за другия човек и определено не искам да бъдат крити такива неща от мен,само защото аз не мога да забременея.

Само тя знае за проблема ни от толкова годидини насам
the Дорис тя и мойта в 4 месец ми го каза.Преди това ходихме на гости криеше и ме разпитваше как сме има ли нещо ново.

Аз не бих и се сърдила при това положение.Явно се е притеснявала да сподели.Стига да не го е направила с фанфари,радостни викове и танцуваща, нормално е да ти каже.
Даже явно се е чудила как,щом е изчакала толкова.
Виж и моя случай,аз не мога да забременея вече година,тя знае всичко за този проблем и ми се обажда ревяща на телефона,с тест в ръка,че отново е бременна и не го иска и какво ще прави.А от мен се очаква да я утешавам.Как!!?!

Страшно ми е дразнещо да ми се бъркат,да ми навлизат в личното пространство-аман от “доброжелатели” и непоискани съвети!
Най сме добри в акълите!

Ограничила съм максимално обкръжението си,нямам нужда от лицемерни “приятелки” и сеирджии,колкото по-малко информация,толкова по-добре,даже в даден момент си мислех,че завиждат и струпват лоша енергия.

Не мога да си представя да не се зарадвам на бременността на приятелка. Тя какво е виновна за нашите проблеми? Дай да крие докато не роди?! Та нали ми е приятелка, такива новини най - много ме радват и всеки път като ми ги поднесат съм безкрайно щастлива за тях. Вълнувам се и искам да знам всичи подробности, разпитвам след всеки преглед при доктора, инетересувам се от хубавото, което им се случва. Не мога и да си представя да се разсърдя на прителка, че е забременяла.... Да, вечер тихо си поплаквам, мъчно ми е за нас, но пък нейната радост е и моя радост

Честно казано, тя е в положение, в което да се чуди как да не сгреши. Ако се похвали, кофти. Ако замълчи, пак има опасност да се разсърдиш.

Какво точно значи "да се похвали" - да съобщи, или нещо друго? Нали така или иначе се очаква да се разбере от всички - най-късно, като роди, а най-често - още по-рано?

Сега,има разлика между това да кажеш на някой,че си бременна и да разпъваш транспаранти , танцувайки под тях:"аз съм бременна,аз съм бременна!".
Особено,ако знаеш,че човека отсреща не му се получава вече години...
Тези неща трябва да се кажат,да,това е прекрасна новина,но е грубо и неуважително,ако ги набиваш в очите на човек с проблеми

Ми нали тва питам.
"Да се похвали" в горния пост значи ли да дойде, танцувайки и викайки "ура", или просто значи да каже?
Някак щото от думите не си личи. За някои всяко съобщаване за желана бременност може да е похвалване, на други може така да им прозвучи, без да е.

Не мисля, че има място за сърдене, както казах и в предния си коментар, тя не е виновна, че ние не можем (или не се получава, или е по - сложно). Все едно да се сърдя на всяка приятелка, която качва във фейсбук например снимки с дечицата си колко е усмихната и щастлива и как те са всичко за нея.Или да им забраня да идват вкъщи на гости с децата, защото аз нямам.  Не виждам място за сърдене. Ако ти го навира в носа и се заяжда, че те е изпреварила, че ти не можеш, ако натяква някак, ок, ама иначе ми се вижда (с риск да засегна някого, макар че и ние вече 3 години сме в сложна ситуация) егоистично.........

И аз не виждам място за сърдене и ходене на пръсти. Дори не е въпрос на вина - просто имането на дете няма как да се скрие. Сега, това с оплакванията как някоя забременяла, макар че не искала, определено може да се спести пред хора с репродуктивен проблем, да. Но имам предвид самите оплаквания, а не инфото за бременността и намеренията да се роди или да се абортира. В "похвалването" само по себе си не виждам нищо нетактично. Не ми стана ясно как похвалилата се е "дошла специално",    но човек не може да крие, че има или че чака дете, все трябва да го съобщи някога.

Проблеми със забременяването нямам, но имам дете с увреждане и не е като да не са ми давали съвети за минаване под не знам коя чудотворна скала или не знам какво си в не знам коя църква, пък белким помогне. Рядко, но се е случвало. Досадно е, но е съвсем доброжелателно и няма нищо чак толкова за "справяне".

Не винаги е толкова доброжелателно и не винаги човек е на кеф да пропусне през ушите си поредната глупост
Има едни тънки граници,които някои хора преминават и не знаят кога да спрат.Или , не, по-скоро знаят, но не им се иска.
За това е темата,а не за близките и роднините,които наистина искат да помогнат, дори и с глупав съвет.

Така е, за съжаление в живота винаги има и хора, които не умеят да си мерят думите. Да не говорим, че понякога го правят и умишлено. При мен някак се получава пропускането - никак не ми е важно мнението на другите. Колкото до съветите - никога не знаеш кой съвет, макар и понякога умишлено дразнещо подаден, може да се окаже полезен.
Освен това аз обикновено като получа "неочакван шамар" от уж добронамерени хора, просто си взимам едно на ум и те вече не са част от обкръжението ми, или поне не са от тези, с които ще споделя нещо лично. Има една мъдра приказка, която се опитвам и до момента успявам да следвам - Никой не може да те нарани, ако ти не му позволиш да го направи. Та ей така се справям аз с "добронамерените". 

Има и още една - Боже, опази ме от приятелите ми. От враговете аз сам знам да се пазя.

Много е вярна.

Има и нещо друго. Когато човек има подобен проблем, е възможно да се фиксира върху него и това да повлияе на реалната му преценка, т.е. да приема нещата твърде изострено и безобидни думи да ги приема като световна катастрофа.

Така е, напълно съм съгласна. Наскоро прочетох във форума един пост за една певица, че било крайно време да има дете. Много се разстроих като го прочетох, защото ми изникна в съзнанието как и аз съм го чувала това. Ето, безобидно мнение за непознат човек от непознат човек, а ревах два часа.

Vervam, откровеният разговор е винаги най-доброто средство. Просто заявяваш, че темата не ти е по вкуса, че не това е най-важното, че човек трябва да е щастлив с това, което има и до там. Аз пък не споделям какво правя, но пък въпросът "Какво чакаш?" не знам колко пъти съм го чувала, защото вече съм на 42. За себе си съм взела решение, че няма да съм жертва. В края на краищата може Господ и да не ми е отредил да имам дете, дори съм се настроила, че в краен случай ще осиновя, но колкото и години живот да ми остават - няма да ги прекарам в рев, циврене и страдание, че нямам дете. Дали ще се поставим в позицията на жерта или не - зависи от нас. Хората не са ни виновни, те се изказват неподготвени не само в тези ситуации, а фалшивата добронамереност ще я има винаги. Живея така живота си, че никой гък не смее да ми каже. Да имаш дете е благословия, вярно е, но животът не свършва с децата. Имам своите тежки мигове, но около мен е пълно със семейства с деца, в които родителите са безкрайно нещастни и депресирани и като се замисля, харесвам си живота. Никой не знае кое е най-доброто за него. Последната случка, която ме изкара от равновесие е, когато моя приятелка, която знае, че много искам дете, ми даде нейното бебе, с което се снимахме, и аз имах неблагоразумието да кача снимката във фейса (тя качва постоянно, реших, че не е проблем) Все едно й взех детето, такава реакция настана - как ревало цяла нощ, как тя била суеверна, как много очи го били видяли ... Разплака ме, разбира се свалих снимката, а на следващия ден тя продължи да качва снимки на детето си при това публични, та до ден днешен, все едно нищо не е било. Е, не смятам да страдам заради хорското простодушие, правиш изводите и продължаваш напред. Често зад фалшивата си добронамереност тези хора просто се успокояват за собствените си несполуки ( може да ми е това и това, ама поне имам деца) Да не Ви пука, живейте си живота, спрете да бързате и всичко ще започне да си идва на място и навреме

Всяка дума,всяко изречение подкрепям с две ръце!
Много силен пост,много кураж вдъхваш с написаното.
И аз съм се замисляла,че цялата престорена"доброта и загриженост" може да идва от нещастният живот на някоя депресирана майка.Защото със сигурност не е лесно да гледаш дете и някои хора не издържат на напрежението.Сякаш се утешават с нашата несполука и попиват от тъгата ни,за да прикрият своята.
Случвало ми се е майка с 2 малки деца да ми каже,че би си сменила живота с моя.Едва ли го мисли наистина,но със сигурност и тя си има своите спадове и върхове.
И аз гледам да си живея живота така, че да съм щастлива,пък ако е рекъл господ и детенцето ще дойде.Ако ли   не, поне да знам,че съм била щастлива.
Първата година,ако знаете колко събития отмених , защото МОЖЕ да забременея- пътувания в чужбина,състезания...Колко глупава съм била,никога повече!

Vervam, познато. Аз също доста отмених, все някакви планове правя кога ще бременея, кога ще раждам и така четири години. И тъкмо се бях успокоила и го бях подкарала през просото, спрях всякакви процедури и направих планове за една година къде ще пътувам и забременях естествено. За съжаление, загубих бебето, дълга история. Сега съм след операция - махнаха ми миома, възстановявам се, но усетих, че отново влезнах в оня истеричен кръг и оная надежда, че мока да бъда майка така ме  перна, че загубих за известно време контрол на д себе си,  но държа всички настрана от мен, докато отново не си върна баланса в душата. И за да се възнаградя, зарязвам всичко и след два месеца заминавам за Бали, пък нека някой каже,  че ми е зле

Точно така,браво на теб!Да си топнеш дупето в солената водица един път и от мое име
За теб не знам,но аз вечно планирам всяка подробност от живота ми.Е,това желано бебче ми показа от сега,че с деца нищо не става по план.Всяко зло за добро.

Нищо не е само хубаво или само лошо, въпросът е какъв смисъл ние му придаваме и какъв смисъл ще позволим хората да му придадат. Не позволявайте на хората да Ви внушават, че сте неспособни и едва ли не половин хора, затова че нямате деца. социалните мрежи са пълни със снимки на усмихнати семейства, но всъщност истината в домовете е друга. Не желая на никого лошото, напротив, дай боже всеки да е щастлив и в мир в себе си, но не позволявам да си избива никой комплексите върху мен. И да Ви кажа на всички, които искате, а по някакво стечение на обстоятелствата не се получава, че децата са на всички, повярвай те ми. Не е нужно да го износиш и да го родиш, за да го отгледаш. Искате ли да се грижете за дете, да му дадете обич и грижа, можете да го направите, деца, чакащи за нашата любов има. В световен план звезди осиновяват или все още нямат, а искат. Не сме само ние, примери бол. От сериала "Сексът и града", само Сара Джесика Паркър има собствено дете, другите нямат. Сандра Бълок - и двете осиновени, Дженифър Анистън - няма и т.н. Слава - богу имам интелигентни родители, които ме поощряват да осиновим дете. Вече познавам няколко двойки, осиновили дечица, интересни истории, една с една не си приличат, но будят на лицата ни усмивки и чак родителите ми вече са нетърпеливи да направя тази стъпка. Така че, помислете кой е най-лошият вариант за Вас и го приемете така, че да продължите да живеете пълноценно живота си. За мен последният е да осиновя, а дали това е най-лошият времето ще покаже, нищо чудно да се превърне в най-доброто решение, което съм взела в този живот. Стискам палци на всички Вселената да донесе онова, от което имате нужда, за да бъдете щастливи и удовлетворени от живота, защото често мечтаем за това, което накрая ни прави само нещастни.

Хм,знаеш ли,сега ме подсети,преди години,когато с мъжа още не мислехме за деца,нещо стана на въпрос пред свекървата,ако една жена не може да има деца как би я приел мъжа.Тя се изказа много гадно и думите и оставиха следа в съзнанието ми.(сега си мисля дали и заради това не съм се подтиснала,нищо,че тогава не съм знаела дали ще стане или не).Та,каза:"за какво му е на един мъж жена,която не може да му роди собствени деца?Нали идеята на живота е да оставиш следа,никой мъж не би седял до такава жена"
Тя самата има 2 деца и около 10 аборта...С мъжа сме си говорили за този момент и той ме убеждава,че дори да не стане,ще осиновим,но той е от хората много податливи на чуждо мнение и не знам до колко сериозно е приел думите и.

Vervam, ако той се е повлиял, значи не е твоят човек. То и аз като забременях и го загубих си казах - Е, видях се бременна, вече мога спокойно да осиновя. Аз пък осъзнах, че съм се възприемала като неспособна и абсолютно сама съм си го причинила. Сигурна съм, че имаш безброй качества, заради които много мъже биха били с теб. Но ако един мъж ти каже, че това е разменната монета - да го дариш с дете, за да бъде с теб, бъди сигурна, че рано или късно, с дете или без дете, той няма да е с теб. Моя приятелка след 10 години опити инвитро и тормоз от мъжа й, че ще бъде аут, ако не му роди (а тя има дете от първия си брак), накрая с донорска яйцеклетка забременя и му роди страхотно момченце. На шестия месец след като роди, мъжът й я остави. Сега вече сме на тема развод. Ще си гледа детето сама. Вярвай, че си с правилния човек и не се поддавай на подобни разяждащи мисли и бъди сигурна, че Вселената ти готви най-доброто за теб самата

Мразех се често, защото реагирах тежко на бременностите на приятелки. Чувствах ужасна вина. Поредния път след като бях на поредната погача на която се говореше само за бебета, а мжята душа гореше просто спрях. Каввах, че съм болна, имам пътуване, ржднини на гости...и си спестявах мъката. Трябваше да се съхраня.
А иначе, когато спрях десетките погачи, изписвания и детски рд, се съвзех и гледах с насмешка. Получавах всякакви предложения : въргаляне в трева, коланчета, ябълки, детски играчки на което нещо са им правили разни попове, вода стояла на луна ( хахъхо), съвети как трябва да си вдигам краката и още милион глупости.

Като родих ми казвахаа :: оххх, сигурно ти е било трудно с тази вина? Мигам аз..каква вина питам. Отговарят : тази, че причината е в теб. Смях се от сърце и това беше последната мш среща с тази жена.

Грешката бе моя, че ги допусках дори.

Май всички така сме реагирали, Люксен, това е нормално А най-тежко е, когато някоя дълго време е била в твоята ситуация, накрая видиш ли е станала мама и започне да ти дава съвети или да ти обяснява, как ти пожелава същото щастие (освен да те депресира повече, друго не се случва, хахаха) Имах позната, която много време не можеше да има деца, е накрая две си роди. Минаха години, среща ме с децата, аз им се порадвах, а тя - "Хайде, какво чакаш и ти"? Аз реагирах - "О, май си забравила кога и ти чака". Не спря да ми се извинява.  Нищо човешко не е чуждо както на тези, които несъзнателно ни нараняват, така и ние, когато страдаме, че някой друг е имал щастието да стане родител. Страдаме за самите нас, не че не желаем доброто на другите ...

Женени сме от 3 години, и въпроса за бебето стана много актуален от тогава. Доста хора знаят какъв е случая, но все близки.
От тези, които не знаят постоянно чуваме коментари като се съберем на маса: “Айде едно бебе кога ще направите?“
Но да ви кажа всичко е въпрос на възприятие. Имаме репродуктивна ситуация, обаче за мен не е проблем. За мъжа ми пък съвсем. Ходим си по доктори, движим си нещата и като някой изръси нещо по темата обикновено отговарям: „Е чакай първо да отгледам него (Сочейки моя мъж) пък после ще мислим за бебета.„
или: “Е нали го знаеш какъв е той....според тебе редно ли е да се размножава?“ И всички падат от смях и го приемат за факт, понеже ние постоянно се шегуваме един с друг и тия отговори ни отиват. А истината си я знаем ние.
Хората си позволяват да ви говорят така, защото вие им позволявате. Всеки един, който е разменил 10 изречения с мен, вече е наясно какво може и не може да ми казва. Защото нямам скруполи да го направя на сол пред 12 човека на маса примерно. И те просто си мълчат, за да си го спестят.

Лошо е кога вси4ки са свикнали да ни гледат без деца .И когато имате макар и малка надежда, по4ват да ви гледат недобронамерено .Пращат ви отрицателна енергия ,поне аз така го усещам даже и  много близки роднини . Така ,4е е достатъ4но мама да нау4и ,за останалите след 7месец .Хи4 да не ви пука ,изстрадали сте доста за да се съобразявате кой ще се разсърди и кой не ....

Аз не си измислям оправдания,казвам истината-няма да дойда,защото не се чувствам ок на това място.На погачи ,прощапулници и кръщенета ходя,избягвам само партитата за детски РД.Наистина се отчайвам на подобни празненства.Там се канят(поне моите познати така правят) само и единствено майки с деца,за да могат дечицата да си играят и аз се чувствам като пълен аутсайдер.Получавам само и единствено жалостливи погледи и съвети от другите жени...Не,благодаря.Детенцето го уважавам,взимам му подарък и то се радва,но на детски партита не ходя.Който иска да ми се сърди,омръзнало ми е да ме гледат като някаква прокажена.
Забравих да спомена,че от всичките ми приятели и съученици аз съм единствената,на която не се получава.На другите даже не им се налага да правят секс за да забременеят(в кръга на шегата,сещате се какво имам предвид).

Vervam, горе-главата и да не ти пука. Живей си живота и това е. Всичко ще се нареди с бебето. Да си бездетен не означава прокажен Знаеш ли пък колко семейства има, в които децата имат проблеми, болни са неизлечимо или се пръкват някакви неблагодарници, които създават само проблеми т.н. Има къде къде по-тежки съдби от нашата. Ако е рекъл Господ да си нямаме наши, добре. Прегръщам те и да знаеш, не си сама в това, има много други хора. Промени фокуса и започни да вярваш, че и без дете можеш да си щастлива, защото наистина можеш.