Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 30 ян. 2018, 00:07 ч.

caribiana

  • 3 506
  • 12
  •   1
Отговори
  • Мнения: 14
Heart Eyes Здравейте на всички! Много съм се запалила напоследък по творчеството на една много, много талантлива наша писателка - caribiana Heart Eyes Записвам си стиховете и в несвяст, в 2 стари, оръфани тетрадки, които намерих и не мога да спра да се наслаждавам на всяко едно нейно произведение. Има ли някой тук във форума, който я харесва (или ей така като мен направо си е луднал по нея)? Grinning Ако има, много ще се радвам заедно да си споделяме стихчета, да създаваме емоции и да правим поезията на тази прекрасница, достояние за повече хора! Yum Heart Очаквам включванията ви.

# 1
  • Мнения: 1 497
Да, Карибиана е много добра. Но запазва някаква относителна анонимност, защото имаше по едно време нещо около нея, някой я тормозеше или нещо такова, не си спомням точно случая. На мен лично irini - Мира Дойчинова ми е по-близка, но като цяло двете си приличат като светоусещане и изказ, харесвам ги и двете.

# 2
  • Sofia
  • Мнения: 3 442
 Сега и завинаги ...

Обичали са ме различно.
Отчаяно.
Несподелено.
До лудост (моята).
Комично.
Страхливо.
И вманиачено.
Разтърсващо.
Ужасно.
Искрено.
Приятелски.
Предателски.
Човешки.
Случайно.
Тъпо.
Необмислено.
Внезапно.
И по грешка.
Като по филмите.
Досадно.
Бегло.
Понякога и романтично.
Ееей толкова много, до небето.
Неволно.
Платонично.
Обсебващо.
Небрежно.
Чисто.
И кратичко като премигване.
Но никой не разбра,
че искам
завинаги
завинаги
завинаги!

caribiana

# 3
  • Sofia
  • Мнения: 3 442
И друга моя любима:

Във мен живеят точно три жени
и не отстъпва никоя на йота.
Едната шепне тихичко: "Падни!
Покорните са най-добре в живота!"
А втората, настръхнала за бой,
плете въже от тънките ми вени
и драска нощем хищният й вой:
"Жените не застават на колене!"
И третата... ах! в този свят суров
така умело сваля всяка броня
и ме разлиства с толкова любов,
че и на сън не ще да я прогоня...
Обичам си ги! И не ме е яд
душата ми да ползват за постеля,
но някой хубав ден на оня свят
се чудя Господ как ще ги разделя...

Ники Комедвенска

# 4
  • Мнения: 1 497
И друга моя любима:

Във мен живеят точно три жени
и не отстъпва никоя на йота.
Едната шепне тихичко: "Падни!
Покорните са най-добре в живота!"
А втората, настръхнала за бой,
плете въже от тънките ми вени
и драска нощем хищният й вой:
"Жените не застават на колене!"
И третата... ах! в този свят суров
така умело сваля всяка броня
и ме разлиства с толкова любов,
че и на сън не ще да я прогоня...
Обичам си ги! И не ме е яд
душата ми да ползват за постеля,
но някой хубав ден на оня свят
се чудя Господ как ще ги разделя...

Ники Комедвенска
Ники Комедвенска е върхът, познавам я лично, страхотен човек е. А това стихотворение ми е едно от любимите.

# 5
  • Sofia
  • Мнения: 3 442
Моето най-любимо нейно ми е това:

ДАЙ МУ ЖЕГА НА ТОЯ ЖИВОТ...


Дай му жега на тоя живот,
настъпи му до дупка педала!
С тоя вял половин оборот
как изобщо до днес си живяла?!

Или в кроткия брачен чертог,
всяка сутрин когато се будиш,
още вярваш - добричкият Бог
ти разписва молбата за чудо?

А на тъмно, додето заспиш
и те свива инфарктно отляво,
апокрифни молитви редиш
за горещите ласки на дявол.

И преглъщаш горчивите дни
като супа от стара коприва,
а сърцето се чуди дали
не сънуваш, че още си жива.

А животът съвсем не е рай,
само постна вечеря на свещи.
Затова настъпи го докрай!
Дай му жега! Да стане горещо.

Даже миг да ти бъде добре,
своя дявол додето целуваш,
някой ден тъй и тъй ще се мре,
но животът поне да си струва.

Ники Комедвенска

# 6
  • Мнения: 1 497
Почти всичките и са ми любими.

# 7
  • Sofia
  • Мнения: 3 442
Едно глупаво обяснение...

Ако понякога те натъжавам много,
ядосвам те и ти се сърдя безпричинно,
ако понякога ти причинявам болка
и после си играя на невидима,
ако ти казвам "Просто ми се плаче..."
и си отивам със сълзи в очите,
то е защото нищичко не знача
за теб...а искам да съм всичко.
И като казвам 'всичко', е буквално -
чаршафа, чашата, кафето,
парфюма, ключовете, огледалото,
съня и пулса на сърцето ти,
усмивката, тревогата, леглото,
настинката и ментовия чай.
Защо го искам ли? Защото!
Защото те обичам. За това.

caribiana

# 8
  • Sofia
  • Мнения: 3 442
След Първата любов животът спира,
в сърцето ти вилнеят урагани.
След първата си мислиш,че умираш
...и дълго ближеш кървавите рани.

След Втората любов ти е горчиво
от казаните думи за раздяла.
Отдъхваш си. Усмихваш се накриво,
доволен, че сърцето ти е цяло.

След Третата е вече безразлично,
дори не помниш цялото и име.
Усещаш, че по навик си обичал,
макар да знаеш, че е непростимо.

Оттам-нататък всички са еднакви.
Лицата им се сменят като кадри.
Оттам-нататък нищо не очакваш,
а дните ти са низ от листопади.

И попрехвърлил следващата младост,
решил, че вече всичко е живяно,
животът те наказва за награда
и Истинската сграбчва твойто рамо.

Сърцето ти е не сърце, а клада -
изгаря те, когато я погледнеш,
но си щастлив, макар да си във ада,
защото знаеш, че е за последно.

Ники Комедвенска

# 9
  • Sofia
  • Мнения: 3 442
***

Аз никого не съм обичала така.
До болка. До небето. До безсилие.
До лудост. До копнеж да ти се дам,
задъхана от толкова обичане.
До стон. До бездиханност. До сълзи.
До ярък взрив в сърцето на покоя.
До нежност, от която ме боли.
До нужда да съм твоя. Само твоя.
Понеже никога не съм обичала така,
не зная как да ти го кажа. Извинявай.
“Обичам те” … не стига. За това
ти го повтарям,
и повтарям,
и повтарям…

Caribiana

# 10
  • Sofia
  • Мнения: 3 442
***

Запази ме такава - ронлива и пясъчна,
с доверчиви очи, очакващи чудо.
С топли длани, които
плахо галят Луната.
И със устни, които обичаш до лудост.
Запази ме единствена.
И само за себе си.
Запази аромата ми.
На череши и сънища.
На дъждовни цветя
и вечерни небета.
Запази ме в ръцете си.
Мълчалива и сгушена.
Запази ми пътеките, скрити и тайни,
по които, притихнал,
нощем стигаш до мене.
Запази ми вкуса.
На тръпчиви желания.
На ванилови залези.
На стаени безвремия.
Запази ми утрата разрошени. Нежни.
Като шепот по гола и сънена кожа.

Запази ме такава -
лунатично-небрежна.
И обичаща теб.
Запази ме.
Ще можеш ли...

Caribiana

https://caribiana.blogspot.bg/ - Някъде над покривите на града

https://1.bp.blogspot.com/-LW2NTAJgm1k/WrlPaE_9FOI/AAAAAAAAFdY/6 … B8%25D0%25B55.png

https://scontent.fsof3-1.fna.fbcdn.net/v/t1.0-9/31967970_1739778 … 2&oe=5B7C7155

# 11
  • Sofia
  • Мнения: 3 442
***

Единственият начин да те имам...
Дали съм ти по силите? Не знам...
Аз даже и на себе си съм трудна.
Живея някъде на края на света
в едно забравено от всички пълнолуние.
Събуждам изгревите. Някъде към пет.
И после ги разхождам над морето.
От мидички направих си сърце.
(Понякога намирам перли в него.)
Понякога се влюбвам. Все във тебе.
И ставам истинска. Досущ като момиче.
И даже мъничко съм по-вълшебна.
Обаче си мълча, че те обичам.
Защото ме е страх, че ще се счупиш
от любовта, натрупана във мене.
А аз така не искам да те губя!
И си мълча накрая на вселената...

Caribiana

# 12
  • Sofia
  • Мнения: 3 442
Понякога любовта идва, за да ни научи на нещо и да си тръгне. Тя не всеки път е завинаги и не всеки път е правилната за нас, но винаги оставя следва в живота ни, най-често болезнена...

***

Не искам никой повече да ме обича.
От много обичи приличам на решето.
От днес нататък искам безразличие.
И да боли, ще преболява леко.
От днес нататък искам самотата си.
Не я населвайте с измислени любови.
Не искам никой да пробутва чудесата си.
Аз помня ябълката. И отровата.
Така че, сбогом. Беше ми приятно.
Театърът на чувствата ви е прекрасен.
/Възпитана съм просто...не е вярно.../
И все пак знам, че няма да намразя.
А просто тихичко ще си отида.
Къде - не питайте. И аз не зная.
А който трябва някога да ме обикне,
ще ме намери. И ще се познаем.

Caribiana

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт