Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 30 ян. 2018, 11:58 ч.

Паническо разстройство - 31

  • 8 708
  • 256
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 121
Записче и от мен.
Детето е с температура нон стоп от снощи...не съм спала.Дано не се тръшнем и ние с баща му, че тогава кой кой ще гледа не знам...

# 31
  • Мнения: 126
Записче и от мен.
Детето е с температура нон стоп от снощи...не съм спала.Дано не се тръшнем и ние с баща му, че тогава кой кой ще гледа не знам...
Грипа е ужасен,моето дете вече 5ден е с температура.В чудо се виждам,децата само се редуват с болестите,покрай тях и ние ги минаваме по веднъж,в къщи от един месец е някакъв омагьосан кръг,единя ,другия ....ние и отначало,край няма.Алина пиши как си в болницата?

# 32
  • Мнения: 1 417
Дончев, да така е, но много е черногледо, много отчаяно... Трябва да работиш в посока промяна, на ситуацията, на мисленето. Щото иначе така не се живее. Трябва  ти терапия... Отделно, обиколил си Европа, обаче да се преместиш в по голям град, с повече възможности обмисляш ли?

Всички грипозни да оздравяват бързо.

Алинна, как си?

HugFlowers Four Leaf Clover

# 33
  • Мнения: 73
Дончев, да така е, но много е черногледо, много отчаяно... Трябва да работиш в посока промяна, на ситуацията, на мисленето. Щото иначе така не се живее. Трябва  ти терапия... Отделно, обиколил си Европа, обаче да се преместиш в по голям град, с повече възможности обмисляш ли?

Всички грипозни да оздравяват бързо.

Алинна, как си?

HugFlowers Four Leaf Clover

Защо да е черногледо, нима това което казвам не е реалност в БГ или като си пуснете новините всяка вечер се зареждате с позитивизъм? Едва ли?  Не ми трябва терапия по скоро изселване както много мои приятели направиха  а аз се вярвах че нещата ще се оправят към по добро Е не. Да мисля за по голям град на Пролет се Връщам в Манчестър някъде където ще се откъсна от всичко тук така или иначе последния път там си бях много добре но не го осъзнавах, сега съм на друго мнение и със други очи. Говорих с Психотерапевт на тази тема тои се опита да ме убеждава да гледам на малките неща и т.н. и дрън дрън и като му казах ела гледай ти на малката 500 левова заплата и се радвай колко е малка си глътна граматиката, мн е лесно да се говори когато си на широко. Исках да кажа откъде тръгна при мен проблема аз знам как да го реша но за жалост няма да е както исках на родна земя! По голям град в бг ами живял съм в София,Пловдив, Варна и Бургас по малко след като ударих чертата след наеми и сметки и чат пат няколко излизания и храна останах на 0, не ми грам оферта голям град в Бг като цяло Бг не ми е оферта.

Последна редакция: ср, 31 яну 2018, 10:54 от Donchev12

# 34
  • Мнения: 785
Запис

# 35
  • Мнения: 126
Дончев, да така е, но много е черногледо, много отчаяно... Трябва да работиш в посока промяна, на ситуацията, на мисленето. Щото иначе така не се живее. Трябва  ти терапия... Отделно, обиколил си Европа, обаче да се преместиш в по голям град, с повече възможности обмисляш ли?

Всички грипозни да оздравяват бързо.

Алинна, как си?

HugFlowers Four Leaf Clover

Защо да е черногледо, нима това което казвам не е реалност в БГ или като си пуснете новините всяка вечер се зареждате с позитивизъм? Едва ли?  Не ми трябва терапия по скоро изселване както много мои приятели направиха  а аз се вярвах че нещата ще се оправят към по добро Е не. Да мисля за по голям град на Пролет се Връщам в Манчестър някъде където ще се откъсна от всичко тук така или иначе последния път там си бях много добре но не го осъзнавах, сега съм на друго мнение и със други очи. Говорих с Психотерапевт на тази тема тои се опита да ме убеждава да гледам на малките неща и т.н. и дрън дрън и като му казах ела гледай ти на малката 500 левова заплата и се радвай колко е малка си глътна граматиката, мн е лесно да се говори когато си на широко. Исках да кажа откъде тръгна при мен проблема аз знам как да го реша но за жалост няма да е както исках на родна земя! По голям град в бг ами живял съм в София,Пловдив, Варна и Бургас по малко след като ударих чертата след наеми и сметки и чат пат няколко излизания и храна останах на 0, не ми грам оферта голям град в Бг като цяло Бг не ми е оферта.
Дончев,като цяло съм на твоето мнение и горе долу в твоето положение.Единствената разлика е,че мен финансовата страна не е най основния проводник на състоянието ми,а само добавка.Като причетох поста ти и се замислих и аз смятам,че състоянието ми се дължи на не приемане,не харесване на света около мен.Не приемам всичко ,което се случва в тази страна,деца убиват деца,лекари оперират без причина,катастрофи по 10 на ден,постоянно черни новини по телевизията,болни оставени без лечение,ако имаш връзки отъваваш убииство,безаконие,пенсионери оаставени на произвола,заобиколени сме от злоба,а за морал изобщо не може и дума да става и още хиляди неща мога да изброя.Аз съм много чуствителна и всичко това много ме мачка,дори чуждата болка изживявам.Не искам да живея в такъв свят,нито да отглеждам децата си в тази жестока пародия.Буквално всичко това ме плаши и прави постоянно тревожна,трудно ми е да се заблуждавам,че тези неща не могат да се случат на мен.Изобщо не мисля,че някой заслужава да му селучват.И аз се съмнявам психолог да може да ме убеди,че света е розав,защото съм убедена,че реално той си е баш какъвто го виждам,лош,гаден и жесток.Опитвам се да се радвам на малките неща,но докато аз се убеждавам ,че деня е прекрасен,слънчев и тн,покрай мен минават бездомни,баби продават магданоз за да имат за хляб,а покрай мен профучава лъскав джип с 100км.в населено място и каквато и беля да направи,никой не може да го пипне с пръст.И така,уж се радвам на птичките и тревичките,но топката в корема седи,защото не са само те около мен.

Последна редакция: ср, 31 яну 2018, 11:43 от renatta

# 36
  • Мнения: 1 316
Мами аз пак да си помрънкам. Много ме е страх от падане на захар, припадъци, хипогликемични коми. С Инс. резист. съм, като стойностите не са ми чак  толкова фрапиращи. Не съм ги получавала, освен преди 5 години ми причерня, така и не разбрах от какво е. Така в момента си докарах постоянно да мисля за храна, още със ставането мисля за закуска, обяд, следобяд, чувствам се постоянно гладна, изпадам в паник атаки, започвам да се потя, да ми премалява и не знам от какво се получава, симптомите и на двете са еднакви.Мамите в темата за ИР ме посъветваха да спра въглвхидратите, да ги намаля до минимум за да поизчезне този глад и скачане и падане на захарта и инсулина. Сега започнах и АД и най малкото и вече си мисля захарта как ми е под минимума. Вчера тъкмо бях хапнала и пак не ми мина това отмаляло, все едно нямам сили, пия вода, после във супермаркета запопнах да се потя и краката да не ме държат от паника, нагризах един бонбон Sad(( Пак не отмина, прибрах се и кръвно мерих беше в норма, бях като изтощена, много ме мъчи това нещо, странно че час преди това и ксанакс бях пила.Преди по не му обръщах внимание, сега обаче от леглото не ставам да не изгубя съзнание. Спрях тестото, сладкото, картофите и ориза, дано да се подобрят малко нещата. Ходя с две торби с храна и голяма 2 л туба с вода. Оплаках се за пореден път, ПР има много симптоми, но точно тези двете да са еднакви..Simple Smile)
Вчера вечерях боб яхния със салата и след 30 мин бях зверски гладна, стържеше ми всичко, направих си чай, не отнина. Доядох си после салатата с едно парче кашкавал и бързах да заспя за да не ме мъчи Sad Гушш

Последна редакция: ср, 31 яну 2018, 11:51 от neli_20

# 37
  • Мнения: 998
Здравейте, случвало ли ви се е както си вървите и все едно земята за секунда пропада? Не е световъртеж да се движи и върти, а буквално все едно пропадаш за секунда. Много е гадно като усещане. Замислих се дали да не взема селеногин или нещо подобно. Има за светъвъртеж доста, но тона не е точно световъртеж. Ей писна ми от всякакви гадни симптоми, край няма. Чудя се, каква е ползата от тъпите лекарства тогава???

# 38
  • Мнения: 579
Мами аз пак да си помрънкам. Много ме е страх от падане на захар, припадъци, хипогликемични коми. С Инс. резист. съм, като стойностите не са ми чак  толкова фрапиращи. Не съм ги получавала, освен преди 5 години ми причерня, така и не разбрах от какво е. Така в момента си докарах постоянно да мисля за храна, още със ставането мисля за закуска, обяд, следобяд, чувствам се постоянно гладна, изпадам в паник атаки, започвам да се потя, да ми премалява и не знам от какво се получава, симптомите и на двете са еднакви.Мамите в темата за ИР ме посъветваха да спра въглвхидратите, да ги намаля до минимум за да поизчезне този глад и скачане и падане на захарта и инсулина. Сега започнах и АД и най малкото и вече си мисля захарта как ми е под минимума. Вчера тъкмо бях хапнала и пак не ми мина това отмаляло, все едно нямам сили, пия вода, после във супермаркета запопнах да се потя и краката да не ме държат от паника, нагризах един бонбон Sad(( Пак не отмина, прибрах се и кръвно мерих беше в норма, бях като изтощена, много ме мъчи това нещо, странно че час преди това и ксанакс бях пила.Преди по не му обръщах внимание, сега обаче от леглото не ставам да не изгубя съзнание. Спрях тестото, сладкото, картофите и ориза, дано да се подобрят малко нещата. Ходя с две торби с храна и голяма 2 л туба с вода. Оплаках се за пореден път, ПР има много симптоми, но точно тези двете да са еднакви..Simple Smile)
Вчера вечерях боб яхния със салата и след 30 мин бях зверски гладна, стържеше ми всичко, направих си чай, не отнина. Доядох си после салатата с едно парче кашкавал и бързах да заспя за да не ме мъчи Sad Гушш
Нели, всичко това е ПР. При всеки рецидив аз съм така, ям, а съм гладна...но аз си знам, че е симптом и не се тъпча постоянно с храна. Да, сигурно и ИР играе някаква роля, но то е по- скоро, че ти държиш инсулина висок, заради постоянния стрес от ПР. Всичко това, което описваш са си чисти симптоми на ПР, потенето, прималяването... всичко това са си атаки, придружени с твоята хипохондрия..АД ще намалят всички тези симптоми и чувството на глад..
А пък за хипогликемична кома.... изобщо няма защо да мислиш. Тя се случва на хора, които наистина са с диабет, А не с предпоставка на такъв.. Баща ми беше с диабет, при него съм била два пъти когато му падаше захарта, повярвай ще разбереш...а и въпреки това в кома не е изпадал. В последните си часове беше със кръвна захар 1 и пак не изпадна в кома. Така, че това изобщо не трябва да те тревожи. А и като се тревожиш какво, можеш ли с нещо да предотвратиш нещо , което е трябвало да се случи ?!

# 39
  • Мнения: 1 316
Мами аз пак да си помрънкам. Много ме е страх от падане на захар, припадъци, хипогликемични коми. С Инс. резист. съм, като стойностите не са ми чак  толкова фрапиращи. Не съм ги получавала, освен преди 5 години ми причерня, така и не разбрах от какво е. Така в момента си докарах постоянно да мисля за храна, още със ставането мисля за закуска, обяд, следобяд, чувствам се постоянно гладна, изпадам в паник атаки, започвам да се потя, да ми премалява и не знам от какво се получава, симптомите и на двете са еднакви.Мамите в темата за ИР ме посъветваха да спра въглвхидратите, да ги намаля до минимум за да поизчезне този глад и скачане и падане на захарта и инсулина. Сега започнах и АД и най малкото и вече си мисля захарта как ми е под минимума. Вчера тъкмо бях хапнала и пак не ми мина това отмаляло, все едно нямам сили, пия вода, после във супермаркета запопнах да се потя и краката да не ме държат от паника, нагризах един бонбон Sad(( Пак не отмина, прибрах се и кръвно мерих беше в норма, бях като изтощена, много ме мъчи това нещо, странно че час преди това и ксанакс бях пила.Преди по не му обръщах внимание, сега обаче от леглото не ставам да не изгубя съзнание. Спрях тестото, сладкото, картофите и ориза, дано да се подобрят малко нещата. Ходя с две торби с храна и голяма 2 л туба с вода. Оплаках се за пореден път, ПР има много симптоми, но точно тези двете да са еднакви..Simple Smile)
Вчера вечерях боб яхния със салата и след 30 мин бях зверски гладна, стържеше ми всичко, направих си чай, не отнина. Доядох си после салатата с едно парче кашкавал и бързах да заспя за да не ме мъчи Sad Гушш
Нели, всичко това е ПР. При всеки рецидив аз съм така, ям, а съм гладна...но аз си знам, че е симптом и не се тъпча постоянно с храна. Да, сигурно и ИР играе някаква роля, но то е по- скоро, че ти държиш инсулина висок, заради постоянния стрес от ПР. Всичко това, което описваш са си чисти симптоми на ПР, потенето, прималяването... всичко това са си атаки, придружени с твоята хипохондрия..АД ще намалят всички тези симптоми и чувството на глад..
А пък за хипогликемична кома.... изобщо няма защо да мислиш. Тя се случва на хора, които наистина са с диабет, А не с предпоставка на такъв.. Баща ми беше с диабет, при него съм била два пъти когато му падаше захарта, повярвай ще разбереш...а и въпреки това в кома не е изпадал. В последните си часове беше със кръвна захар 1 и пак не изпадна в кома. Така, че това изобщо не трябва да те тревожи. А и като се тревожиш какво, можеш ли с нещо да предотвратиш нещо , което е трябвало да се случи ?!
Пуст страх:) Да, усещам че нещо има с глада, ако не хапна и започвам да умалявам и се тъпча постоянно с храна. Много такива кризи имам и не знам от какво са. Още хапвах въглехидрати и тъкмо си изядох хамбургера и докато слезна, започнах да залитам, подпирах се по витрините, беше ми много лошо. Влезнах в работата помолих за един бонбон шоколадов и пак не отмина, страшно се уплаших. Случвало ми се е още пъти, бързам да ям и съм като неадекватна и като се нахраня, изяждам вафла и по късно сигурно се успокоявам, но от такива кризи на Пр ли на Ир и дотам го докарах. Сега не знам и от стрес ли след хранене пак съм гладна . Тия дни запопнах АД и от него ми става зле и не знам всичко откъде идва Simple Smile Трябва да го преодолея, не може при всяко чувство за глад да се панирам и да тичам да търся. Ставам нервна, изпадам в друг свят. Онзи ден вечерта пак бях гладна и пих един чай и отмина, ама  вчера не помогна. Веста, благодаря  Hug

# 40
  • Мнения: 73
Дончев, да така е, но много е черногледо, много отчаяно... Трябва да работиш в посока промяна, на ситуацията, на мисленето. Щото иначе така не се живее. Трябва  ти терапия... Отделно, обиколил си Европа, обаче да се преместиш в по голям град, с повече възможности обмисляш ли?

Всички грипозни да оздравяват бързо.

Алинна, как си?

HugFlowers Four Leaf Clover

Защо да е черногледо, нима това което казвам не е реалност в БГ или като си пуснете новините всяка вечер се зареждате с позитивизъм? Едва ли?  Не ми трябва терапия по скоро изселване както много мои приятели направиха  а аз се вярвах че нещата ще се оправят към по добро Е не. Да мисля за по голям град на Пролет се Връщам в Манчестър някъде където ще се откъсна от всичко тук така или иначе последния път там си бях много добре но не го осъзнавах, сега съм на друго мнение и със други очи. Говорих с Психотерапевт на тази тема тои се опита да ме убеждава да гледам на малките неща и т.н. и дрън дрън и като му казах ела гледай ти на малката 500 левова заплата и се радвай колко е малка си глътна граматиката, мн е лесно да се говори когато си на широко. Исках да кажа откъде тръгна при мен проблема аз знам как да го реша но за жалост няма да е както исках на родна земя! По голям град в бг ами живял съм в София,Пловдив, Варна и Бургас по малко след като ударих чертата след наеми и сметки и чат пат няколко излизания и храна останах на 0, не ми грам оферта голям град в Бг като цяло Бг не ми е оферта.
Дончев,като цяло съм на твоето мнение и горе долу в твоето положение.Единствената разлика е,че мен финансовата страна не е най основния проводник на състоянието ми,а само добавка.Като причетох поста ти и се замислих и аз смятам,че състоянието ми се дължи на не приемане,не харесване на света около мен.Не приемам всичко ,което се случва в тази страна,деца убиват деца,лекари оперират без причина,катастрофи по 10 на ден,постоянно черни новини по телевизията,болни оставени без лечение,ако имаш връзки отъваваш убииство,безаконие,пенсионери оаставени на произвола,заобиколени сме от злоба,а за морал изобщо не може и дума да става и още хиляди неща мога да изброя.Аз съм много чуствителна и всичко това много ме мачка,дори чуждата болка изживявам.Не искам да живея в такъв свят,нито да отглеждам децата си в тази жестока пародия.Буквално всичко това ме плаши и прави постоянно тревожна,трудно ми е да се заблуждавам,че тези неща не могат да се случат на мен.Изобщо не мисля,че някой заслужава да му селучват.И аз се съмнявам психолог да може да ме убеди,че света е розав,защото съм убедена,че реално той си е баш какъвто го виждам,лош,гаден и жесток.Опитвам се да се радвам на малките неща,но докато аз се убеждавам ,че деня е прекрасен,слънчев и тн,покрай мен минават бездомни,баби продават магданоз за да имат за хляб,а покрай мен профучава лъскав джип с 100км.в населено място и каквато и беля да направи,никой не може да го пипне с пръст.И така,уж се радвам на птичките и тревичките,но топката в корема седи,защото не са само те около мен.

Точно за това говоря няма как да стана от реалист ненормален оптимист какъвто иска психотерапевта все пак виждам с очите си какво се случва ежедневно, и най гадното е че тези неща засягат и мен както и вас. Липсата на икономика на пари на добри доходи щеш не щеш те тласкат да мислиш и като не измислиш най-лесното е да си събереж багажа. Ето вие сте майки повечето тук давам пример: Отивам сутрин на работа в Манчестър майка излиза с дете и бебешка количка до мен спира автобуса на спирката шофьора вижда майката, натиска бутон като автобуса има опция за майки с колички и инвалиди да се накланя до степен изравняване с тротоарния бордюр без проблем майката и детето влизат в автобуса слизането бе по същия начин. Връщам се в Бг в София гледам спира автобус майка с дете и количка чака автобуса с три стъпала, майката почва по всякъв начин да се опитва някак си да качи количката с детето, естествено шофера нашия само гледа и си мрънка че трябвало да тръгва, след което от пътя спират разни мъжаги дето единия отгоре другия отдолу качиха количката, на слизане незнам не бях свидетел, но си представям. Всички е тия неща след като си видял как е НОРМАЛНО и после да ме убеждават в противното и аз да го вярвам значи трябва съвсем да съм мръднал. Няма как да изопачиш истината и именно аз умствено отхвърлям всичко което виждам и се старая да съм позитивен но на подсъзнателно ниво всичко това ме дразни, изнервя и влудява и в един момент бууум кризи и си викаш уж съм позитивен пък откъде дойдоха сега тия ПА и ПР.

Последна редакция: ср, 31 яну 2018, 13:14 от Donchev12

# 41
  • Мнения: 579
Нели, ако когато ти е така хапнеш един бонбон или едно захарче и не ти мине, то бъди сигурна, че не е от падане на кръвната захар...

# 42
  • Мнения: 126
Дончев, да така е, но много е черногледо, много отчаяно... Трябва да работиш в посока промяна, на ситуацията, на мисленето. Щото иначе така не се живее. Трябва  ти терапия... Отделно, обиколил си Европа, обаче да се преместиш в по голям град, с повече възможности обмисляш ли?

Всички грипозни да оздравяват бързо.

Алинна, как си?

HugFlowers Four Leaf Clover

Защо да е черногледо, нима това което казвам не е реалност в БГ или като си пуснете новините всяка вечер се зареждате с позитивизъм? Едва ли?  Не ми трябва терапия по скоро изселване както много мои приятели направиха  а аз се вярвах че нещата ще се оправят към по добро Е не. Да мисля за по голям град на Пролет се Връщам в Манчестър някъде където ще се откъсна от всичко тук така или иначе последния път там си бях много добре но не го осъзнавах, сега съм на друго мнение и със други очи. Говорих с Психотерапевт на тази тема тои се опита да ме убеждава да гледам на малките неща и т.н. и дрън дрън и като му казах ела гледай ти на малката 500 левова заплата и се радвай колко е малка си глътна граматиката, мн е лесно да се говори когато си на широко. Исках да кажа откъде тръгна при мен проблема аз знам как да го реша но за жалост няма да е както исках на родна земя! По голям град в бг ами живял съм в София,Пловдив, Варна и Бургас по малко след като ударих чертата след наеми и сметки и чат пат няколко излизания и храна останах на 0, не ми грам оферта голям град в Бг като цяло Бг не ми е оферта.
Дончев,като цяло съм на твоето мнение и горе долу в твоето положение.Единствената разлика е,че мен финансовата страна не е най основния проводник на състоянието ми,а само добавка.Като причетох поста ти и се замислих и аз смятам,че състоянието ми се дължи на не приемане,не харесване на света около мен.Не приемам всичко ,което се случва в тази страна,деца убиват деца,лекари оперират без причина,катастрофи по 10 на ден,постоянно черни новини по телевизията,болни оставени без лечение,ако имаш връзки отъваваш убииство,безаконие,пенсионери оаставени на произвола,заобиколени сме от злоба,а за морал изобщо не може и дума да става и още хиляди неща мога да изброя.Аз съм много чуствителна и всичко това много ме мачка,дори чуждата болка изживявам.Не искам да живея в такъв свят,нито да отглеждам децата си в тази жестока пародия.Буквално всичко това ме плаши и прави постоянно тревожна,трудно ми е да се заблуждавам,че тези неща не могат да се случат на мен.Изобщо не мисля,че някой заслужава да му селучват.И аз се съмнявам психолог да може да ме убеди,че света е розав,защото съм убедена,че реално той си е баш какъвто го виждам,лош,гаден и жесток.Опитвам се да се радвам на малките неща,но докато аз се убеждавам ,че деня е прекрасен,слънчев и тн,покрай мен минават бездомни,баби продават магданоз за да имат за хляб,а покрай мен профучава лъскав джип с 100км.в населено място и каквато и беля да направи,никой не може да го пипне с пръст.И така,уж се радвам на птичките и тревичките,но топката в корема седи,защото не са само те около мен.

Точно за това говоря няма как да стана от реалист ненормален оптимист какъвто иска психотерапевта все пак виждам с очите си какво се случва ежедневно, и най гадното е че тези неща засягат и мен както и вас. Липсата на икономика на пари на добри доходи щеш не щеш те тласкат да мислиш и като не измислиш най-лесното е да си събереж багажа. Ето вие сте майки повечето тук давам пример: Отивам сутрин на работа в Манчестър майка излиза с дете и бебешка количка до мен спира автобуса на спирката шофьора вижда майката, натиска бутон като автобуса има опция за майки с колички и инвалиди да се накланя до степен изравняване с тротоарния бордюр без проблем майката и детето влизат в автобуса слизането бе по същия начин. Връщам се в Бг в София гледам спира автобус майка с дете и количка чака автобуса с три стъпала, майката почва по всякъв начин да се опитва някак си да качи количката с детето, естествено шофера нашия само гледа и си мрънка че трябвало да тръгва, след което от пътя спират разни мъжаги дето единия отгоре другия отдолу качиха количката, на слизане незнам не бях свидетел, но си представям. Всички е тия неща след като си видял как е НОРМАЛНО и после да ме убеждават в противното и аз да го вярвам значи трябва съвсем да съм мръднал. Няма как да изопачиш истината и именно аз умствено отхвърлям всичко което виждам и се старая да съм позитивен но на подсъзнателно ниво всичко това ме дразни, изнервя и влудява и в един момент бууум кризи и си викаш уж съм позитивен пък откъде дойдоха сега тия ПА и ПР.
Абселютно.Въпреки,че нормалните хора,които са около мен,тези неща не ги напрягат,не ги интересуват,не ги засягат,аз лично вярвам,че аз не греша,че не аз съм лудата,а те,че света,и тази държава не вървят към добро.Не виждам как някой може да ме убеди,че това са нещата от живота,след като човешкия живот е до толкова обезценен,и уж същества с разум пък действат законите на джунглата,оцеляват най силните(тук говоря за силни финансово)и алчните,и мачкат и съсипват,отбутват всички по слаби.Не мисля,че такъв е смисъла.И после хората откачат,ми този срес и напрежение в нашата мила родина до там води.

# 43
  • Мнения: 1 316
Нели, ако когато ти е така хапнеш един бонбон или едно захарче и не ти мине, то бъди сигурна, че не е от падане на кръвната захар...
Затова вчера нагризах един бонбон. Изпадам в такива състояния, не успявам и сама да стоя. Сега може и от Сероксата да ми е лошо, макар че взех и ксанакс.

# 44
  • Мнения: 73
Дончев, да така е, но много е черногледо, много отчаяно... Трябва да работиш в посока промяна, на ситуацията, на мисленето. Щото иначе така не се живее. Трябва  ти терапия... Отделно, обиколил си Европа, обаче да се преместиш в по голям град, с повече възможности обмисляш ли?

Всички грипозни да оздравяват бързо.

Алинна, как си?

HugFlowers Four Leaf Clover

Защо да е черногледо, нима това което казвам не е реалност в БГ или като си пуснете новините всяка вечер се зареждате с позитивизъм? Едва ли?  Не ми трябва терапия по скоро изселване както много мои приятели направиха  а аз се вярвах че нещата ще се оправят към по добро Е не. Да мисля за по голям град на Пролет се Връщам в Манчестър някъде където ще се откъсна от всичко тук така или иначе последния път там си бях много добре но не го осъзнавах, сега съм на друго мнение и със други очи. Говорих с Психотерапевт на тази тема тои се опита да ме убеждава да гледам на малките неща и т.н. и дрън дрън и като му казах ела гледай ти на малката 500 левова заплата и се радвай колко е малка си глътна граматиката, мн е лесно да се говори когато си на широко. Исках да кажа откъде тръгна при мен проблема аз знам как да го реша но за жалост няма да е както исках на родна земя! По голям град в бг ами живял съм в София,Пловдив, Варна и Бургас по малко след като ударих чертата след наеми и сметки и чат пат няколко излизания и храна останах на 0, не ми грам оферта голям град в Бг като цяло Бг не ми е оферта.
Дончев,като цяло съм на твоето мнение и горе долу в твоето положение.Единствената разлика е,че мен финансовата страна не е най основния проводник на състоянието ми,а само добавка.Като причетох поста ти и се замислих и аз смятам,че състоянието ми се дължи на не приемане,не харесване на света около мен.Не приемам всичко ,което се случва в тази страна,деца убиват деца,лекари оперират без причина,катастрофи по 10 на ден,постоянно черни новини по телевизията,болни оставени без лечение,ако имаш връзки отъваваш убииство,безаконие,пенсионери оаставени на произвола,заобиколени сме от злоба,а за морал изобщо не може и дума да става и още хиляди неща мога да изброя.Аз съм много чуствителна и всичко това много ме мачка,дори чуждата болка изживявам.Не искам да живея в такъв свят,нито да отглеждам децата си в тази жестока пародия.Буквално всичко това ме плаши и прави постоянно тревожна,трудно ми е да се заблуждавам,че тези неща не могат да се случат на мен.Изобщо не мисля,че някой заслужава да му селучват.И аз се съмнявам психолог да може да ме убеди,че света е розав,защото съм убедена,че реално той си е баш какъвто го виждам,лош,гаден и жесток.Опитвам се да се радвам на малките неща,но докато аз се убеждавам ,че деня е прекрасен,слънчев и тн,покрай мен минават бездомни,баби продават магданоз за да имат за хляб,а покрай мен профучава лъскав джип с 100км.в населено място и каквато и беля да направи,никой не може да го пипне с пръст.И така,уж се радвам на птичките и тревичките,но топката в корема седи,защото не са само те около мен.

Точно за това говоря няма как да стана от реалист ненормален оптимист какъвто иска психотерапевта все пак виждам с очите си какво се случва ежедневно, и най гадното е че тези неща засягат и мен както и вас. Липсата на икономика на пари на добри доходи щеш не щеш те тласкат да мислиш и като не измислиш най-лесното е да си събереж багажа. Ето вие сте майки повечето тук давам пример: Отивам сутрин на работа в Манчестър майка излиза с дете и бебешка количка до мен спира автобуса на спирката шофьора вижда майката, натиска бутон като автобуса има опция за майки с колички и инвалиди да се накланя до степен изравняване с тротоарния бордюр без проблем майката и детето влизат в автобуса слизането бе по същия начин. Връщам се в Бг в София гледам спира автобус майка с дете и количка чака автобуса с три стъпала, майката почва по всякъв начин да се опитва някак си да качи количката с детето, естествено шофера нашия само гледа и си мрънка че трябвало да тръгва, след което от пътя спират разни мъжаги дето единия отгоре другия отдолу качиха количката, на слизане незнам не бях свидетел, но си представям. Всички е тия неща след като си видял как е НОРМАЛНО и после да ме убеждават в противното и аз да го вярвам значи трябва съвсем да съм мръднал. Няма как да изопачиш истината и именно аз умствено отхвърлям всичко което виждам и се старая да съм позитивен но на подсъзнателно ниво всичко това ме дразни, изнервя и влудява и в един момент бууум кризи и си викаш уж съм позитивен пък откъде дойдоха сега тия ПА и ПР.
Абселютно.Въпреки,че нормалните хора,които са около мен,тези неща не ги напрягат,не ги интересуват,не ги засягат,аз лично вярвам,че аз не греша,че не аз съм лудата,а те,че света,и тази държава не вървят към добро.Не виждам как някой може да ме убеди,че това са нещата от живота,след като човешкия живот е до толкова обезценен,и уж същества с разум пък действат законите на джунглата,оцеляват най силните(тук говоря за силни финансово)и алчните,и мачкат и съсипват,отбутват всички по слаби.Не мисля,че такъв е смисъла.И после хората откачат,ми този срес и напрежение в нашата мила родина до там води.
Именно много точно казано !!! В Италия като бях всички масово се лекуват с витамини а за нерви ако не е ест Паркинсон или подобни уточнени болести неща от сорта на валидол, валериан с мелатонин и т.н.. Когато питах там за Ривотрил ме гледаха странно и в аптека имаха по 2 макс 3 опаковки когато си дойдох в бг и сега наскоро отказах ривотрила имах доста бях се заредил уж за всеки случай но го пуснах да се продава, казвам ви направо ме изядоха толкова хора ме питаха и се нуждаеха от оригинала че се хванах за главата от всякакви възрасти, и какво говори това че се друсаме да си притамим реалността. Значи в Италия също ги има тези неща но % на такава голяма държава е друг сравнение с нашата малка държавица която това е тръгнало като епидемия и всеки втори е на "нещо си". Първия ми психиатър в БГ ми казваше всичките ми приятели големи бизнесмени са успокоителни и то на големи дози какво си се притеснил ти пии си ги и така, каза това е реалността в днешно време.....

Редакция на ключовите думи на тема





Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт