Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 30 ян. 2018, 11:58 ч.

Паническо разстройство - 31

  • 8 320
  • 246
  •   1
Отговори
# 45
  • София
  • Мнения: 243
Нели, ако когато ти е така хапнеш един бонбон или едно захарче и не ти мине, то бъди сигурна, че не е от падане на кръвната захар...
Нели , според мен за да си по спокойна си купи глюгомер , аз така направих преди около една година.Бях като теб ,непрекъснато мислех за храна ,като ми стане лошо и притреперя веднага взимах по 2-3 захарчета под езика.Осъзнах колко е вредна захарта и си купих глюгомер.Има ги от 30 - до 130 лв. Аз си взех за 40 лв.Като ми стане лошо   и си мисля че кръвната захар ми е паднала и ще изпадна в кома ,веднага си меря захарта ,става за точно 10-15 секунди.Така се успокоявам ,че не е захар.Пробвай.

# 46
  • Мнения: 126
Дончев, да така е, но много е черногледо, много отчаяно... Трябва да работиш в посока промяна, на ситуацията, на мисленето. Щото иначе така не се живее. Трябва  ти терапия... Отделно, обиколил си Европа, обаче да се преместиш в по голям град, с повече възможности обмисляш ли?

Всички грипозни да оздравяват бързо.

Алинна, как си?

HugFlowers Four Leaf Clover

Защо да е черногледо, нима това което казвам не е реалност в БГ или като си пуснете новините всяка вечер се зареждате с позитивизъм? Едва ли?  Не ми трябва терапия по скоро изселване както много мои приятели направиха  а аз се вярвах че нещата ще се оправят към по добро Е не. Да мисля за по голям град на Пролет се Връщам в Манчестър някъде където ще се откъсна от всичко тук така или иначе последния път там си бях много добре но не го осъзнавах, сега съм на друго мнение и със други очи. Говорих с Психотерапевт на тази тема тои се опита да ме убеждава да гледам на малките неща и т.н. и дрън дрън и като му казах ела гледай ти на малката 500 левова заплата и се радвай колко е малка си глътна граматиката, мн е лесно да се говори когато си на широко. Исках да кажа откъде тръгна при мен проблема аз знам как да го реша но за жалост няма да е както исках на родна земя! По голям град в бг ами живял съм в София,Пловдив, Варна и Бургас по малко след като ударих чертата след наеми и сметки и чат пат няколко излизания и храна останах на 0, не ми грам оферта голям град в Бг като цяло Бг не ми е оферта.
Дончев,като цяло съм на твоето мнение и горе долу в твоето положение.Единствената разлика е,че мен финансовата страна не е най основния проводник на състоянието ми,а само добавка.Като причетох поста ти и се замислих и аз смятам,че състоянието ми се дължи на не приемане,не харесване на света около мен.Не приемам всичко ,което се случва в тази страна,деца убиват деца,лекари оперират без причина,катастрофи по 10 на ден,постоянно черни новини по телевизията,болни оставени без лечение,ако имаш връзки отъваваш убииство,безаконие,пенсионери оаставени на произвола,заобиколени сме от злоба,а за морал изобщо не може и дума да става и още хиляди неща мога да изброя.Аз съм много чуствителна и всичко това много ме мачка,дори чуждата болка изживявам.Не искам да живея в такъв свят,нито да отглеждам децата си в тази жестока пародия.Буквално всичко това ме плаши и прави постоянно тревожна,трудно ми е да се заблуждавам,че тези неща не могат да се случат на мен.Изобщо не мисля,че някой заслужава да му селучват.И аз се съмнявам психолог да може да ме убеди,че света е розав,защото съм убедена,че реално той си е баш какъвто го виждам,лош,гаден и жесток.Опитвам се да се радвам на малките неща,но докато аз се убеждавам ,че деня е прекрасен,слънчев и тн,покрай мен минават бездомни,баби продават магданоз за да имат за хляб,а покрай мен профучава лъскав джип с 100км.в населено място и каквато и беля да направи,никой не може да го пипне с пръст.И така,уж се радвам на птичките и тревичките,но топката в корема седи,защото не са само те около мен.

Точно за това говоря няма как да стана от реалист ненормален оптимист какъвто иска психотерапевта все пак виждам с очите си какво се случва ежедневно, и най гадното е че тези неща засягат и мен както и вас. Липсата на икономика на пари на добри доходи щеш не щеш те тласкат да мислиш и като не измислиш най-лесното е да си събереж багажа. Ето вие сте майки повечето тук давам пример: Отивам сутрин на работа в Манчестър майка излиза с дете и бебешка количка до мен спира автобуса на спирката шофьора вижда майката, натиска бутон като автобуса има опция за майки с колички и инвалиди да се накланя до степен изравняване с тротоарния бордюр без проблем майката и детето влизат в автобуса слизането бе по същия начин. Връщам се в Бг в София гледам спира автобус майка с дете и количка чака автобуса с три стъпала, майката почва по всякъв начин да се опитва някак си да качи количката с детето, естествено шофера нашия само гледа и си мрънка че трябвало да тръгва, след което от пътя спират разни мъжаги дето единия отгоре другия отдолу качиха количката, на слизане незнам не бях свидетел, но си представям. Всички е тия неща след като си видял как е НОРМАЛНО и после да ме убеждават в противното и аз да го вярвам значи трябва съвсем да съм мръднал. Няма как да изопачиш истината и именно аз умствено отхвърлям всичко което виждам и се старая да съм позитивен но на подсъзнателно ниво всичко това ме дразни, изнервя и влудява и в един момент бууум кризи и си викаш уж съм позитивен пък откъде дойдоха сега тия ПА и ПР.
Абселютно.Въпреки,че нормалните хора,които са около мен,тези неща не ги напрягат,не ги интересуват,не ги засягат,аз лично вярвам,че аз не греша,че не аз съм лудата,а те,че света,и тази държава не вървят към добро.Не виждам как някой може да ме убеди,че това са нещата от живота,след като човешкия живот е до толкова обезценен,и уж същества с разум пък действат законите на джунглата,оцеляват най силните(тук говоря за силни финансово)и алчните,и мачкат и съсипват,отбутват всички по слаби.Не мисля,че такъв е смисъла.И после хората откачат,ми този срес и напрежение в нашата мила родина до там води.
Именно много точно казано !!! В Италия като бях всички масово се лекуват с витамини а за нерви ако не е ест Паркинсон или подобни уточнени болести неща от сорта на валидол, валериан с мелатонин и т.н.. Когато питах там за Ривотрил ме гледаха странно и в аптека имаха по 2 макс 3 опаковки когато си дойдох в бг и сега наскоро отказах ривотрила имах доста бях се заредил уж за всеки случай но го пуснах да се продава, казвам ви направо ме изядоха толкова хора ме питаха и се нуждаеха от оригинала че се хванах за главата от всякакви възрасти, и какво говори това че се друсаме да си притамим реалността. Значи в Италия също ги има тези неща но % на такава голяма държава е друг сравнение с нашата малка държавица която това е тръгнало като епидемия и всеки втори е на "нещо си". Първия ми психиатър в БГ ми казваше всичките ми приятели големи бизнесмени са успокоителни и то на големи дози какво си се притеснил ти пии си ги и така, каза това е реалността в днешно време.....
Това с АД не есе фактор,в една Америка пък всеки втори е на хапчета,но факторите там са други.Аз осъзнавам ,че се тревожа,точно за страшни и ужасни неща,а не за глупости.Намирам за нормално,да те е страх от неща,който са страшни,а са ежедневие.Ако нямах деца одавна да не съм в Бг.Но и сега живея с надеждата,че ще намеря варянт,да се махна със семейството ми от тук,и не ме бърка и, чистачка да съм,но да пускам децата си спокойна на градина,на училище или в парка.Спокойствйето е най ценно,а в нашата страна го няма.И хич не ме интересува разни псевдо патриоти какво говорят,никой не бяга от лесно,чужбина не ни чака с оворени шепи и щом пак я избираме явно има причина.

# 47
  • Мнения: 1 316
Нели, ако когато ти е така хапнеш един бонбон или едно захарче и не ти мине, то бъди сигурна, че не е от падане на кръвната захар...
Нели , според мен за да си по спокойна си купи глюгомер , аз така направих преди около една година.Бях като теб ,непрекъснато мислех за храна ,като ми стане лошо и притреперя веднага взимах по 2-3 захарчета под езика.Осъзнах колко е вредна захарта и си купих глюгомер.Има ги от 30 - до 130 лв. Аз си взех за 40 лв.Като ми стане лошо   и си мисля че кръвната захар ми е паднала и ще изпадна в кома ,веднага си меря захарта ,става за точно 10-15 секунди.Така се успокоявам ,че не е захар.Пробвай.
Трябва да ходя набодена цялата 😂 Прилошава ми от кръв, иначе досега да съм взела и да си се дупча. Макар, че на ММ вече ще му писне. В чантата ми има само лекарства, термометър и апарат за кръвно. Какво установи като си взе, как беше захарта?
Сега хапнах и леко съм по спокойна, до след час сигурно.

# 48
  • София
  • Мнения: 243
Нели, ако когато ти е така хапнеш един бонбон или едно захарче и не ти мине, то бъди сигурна, че не е от падане на кръвната захар...
Нели , според мен за да си по спокойна си купи глюгомер , аз така направих преди около една година.Бях като теб ,непрекъснато мислех за храна ,като ми стане лошо и притреперя веднага взимах по 2-3 захарчета под езика.Осъзнах колко е вредна захарта и си купих глюгомер.Има ги от 30 - до 130 лв. Аз си взех за 40 лв.Като ми стане лошо   и си мисля че кръвната захар ми е паднала и ще изпадна в кома ,веднага си меря захарта ,става за точно 10-15 секунди.Така се успокоявам ,че не е захар.Пробвай.
Трябва да ходя набодена цялата 😂 Прилошава ми от кръв, иначе досега да съм взела и да си се дупча. Макар, че на ММ вече ще му писне. В чантата ми има само лекарства, термометър и апарат за кръвно. Какво установи като си взе, как беше захарта?
Сега хапнах и леко съм по спокойна, до след час сигурно.
Нели , то се боде леко в един от пръстите.
Установих че е в рамките от 4 до 6.Аз и сега профилактично я меря.Пак е толкова.

Последна редакция: ср, 31 яну 2018, 14:26 от leni_rad

# 49
  • Мнения: 126
Дончев имам позната,която живее в чужбина.Там само работи,без да може да си позволи глезене,излизане и тн.Наскоро си идва и каза,не знам защо,но щом сляза от летището и една топка в стмаха ми се свива.Няма пручина,но съм тревожна ,притеснена и ми се плаче.Всеки път било така.Уж си идва да си почине,позабавлява,похарчи малко пари и да се види с приятели,тревожноста я тряска веднага.Доста показателно е,какво причинява на народа си милата ни родина(по скоро управляващите ни)

# 50
  • Мнения: 1 316
Нели, ако когато ти е така хапнеш един бонбон или едно захарче и не ти мине, то бъди сигурна, че не е от падане на кръвната захар...
Нели , според мен за да си по спокойна си купи глюгомер , аз така направих преди около една година.Бях като теб ,непрекъснато мислех за храна ,като ми стане лошо и притреперя веднага взимах по 2-3 захарчета под езика.Осъзнах колко е вредна захарта и си купих глюгомер.Има ги от 30 - до 130 лв. Аз си взех за 40 лв.Като ми стане лошо   и си мисля че кръвната захар ми е паднала и ще изпадна в кома ,веднага си меря захарта ,става за точно 10-15 секунди.Така се успокоявам ,че не е захар.Пробвай.
Трябва да ходя набодена цялата 😂 Прилошава ми от кръв, иначе досега да съм взела и да си се дупча. Макар, че на ММ вече ще му писне. В чантата ми има само лекарства, термометър и апарат за кръвно. Какво установи като си взе, как беше захарта?
Сега хапнах и леко съм по спокойна, до след час сигурно.
Установих че е в рамките от 4 до 6.Аз и сега профилактично я меря.Пак е толкова.
Да, някакви такива неща ме вкарват в размисли. Сега ме сви стомаха и ми стана и от това лошо, трепери ми тялото, като станах от тоалетната се държах, че залитнах. Пак някакъв глад чувствам.

# 51
  • Мнения: 168
Нели, аз имам същия проблем с глада. Все едно слушам за себе си. Навсякъде нося вода и солети. Понеже зная, че е някакъв вид ПА или нерви, за да не се шашкам хрупам солети. От сутринта мисля какво ще обядвам и какво ще вечерям. Като оставам без храна или като не съм сготвила нищо ме обзема паника. В интерес на истината един единствен път съм припадала като ученичка изправяйки се рязко,защотото в горещ летен ден бях решила да съм на диета и бях изяла 1/2 портокал за целия ден-лапешка работа.
Колкото по-малко мисля за страха да не припадна, по-добре се чувствам. Всичко е на нервна почва.

# 52
  • Мнения: 1 316
Нели, аз имам същия проблем с глада. Все едно слушам за себе си. Навсякъде нося вода и солети. Понеже зная, че е някакъв вид ПА или нерви, за да не се шашкам хрупам солети. От сутринта мисля какво ще обядвам и какво ще вечерям. Като оставам без храна или като не съм сготвила нищо ме обзема паника. В интерес на истината един единствен път съм припадала като ученичка изправяйки се рязко,защотото в горещ летен ден бях решила да съм на диета и бях изяла 1/2 портокал за целия ден-лапешка работа.
Колкото по-малко мисля за страха да не припадна, по-добре се чувствам. Всичко е на нервна почва.
Ако не хапнеш когато те обземе глад, сигурно идва и паника, симптоми на треперене, потене, подкосяване на краката? Как се справяш?

# 53
  • Мнения: 168
Нели, аз имам същия проблем с глада. Все едно слушам за себе си. Навсякъде нося вода и солети. Понеже зная, че е някакъв вид ПА или нерви, за да не се шашкам хрупам солети. От сутринта мисля какво ще обядвам и какво ще вечерям. Като оставам без храна или като не съм сготвила нищо ме обзема паника. В интерес на истината един единствен път съм припадала като ученичка изправяйки се рязко,защотото в горещ летен ден бях решила да съм на диета и бях изяла 1/2 портокал за целия ден-лапешка работа.
Колкото по-малко мисля за страха да не припадна, по-добре се чувствам. Всичко е на нервна почва.
Ако не хапнеш когато те обземе глад, сигурно идва и паника, симптоми на треперене, потене, подкосяване на краката? Как се справяш?

Нали ти казвам-нося солети 😂 И не пропускам хранене, но примерно преди да изляза да си купя обяд гризвам няколко солетки или лъжица мед/както ме постветва психоложката/, защото ми каза, че явно от тревожността правя хипогликемия. Все ръбам нещо и аз, което пък не е правилно, Защото стомаха трябва да си почива поне 2 часа м/у отделните хранения, а аз не мога да го спазя освен ако не се улисам в работа.
Спокойно с времето ще отшумят симптомите, аз вече не им обръщам чак толкова внимание и си казвам” ако ще припадам да припадам, това са си само симптоми” и всичко минава.

# 54
  • Мнения: 483
Аз пък в последно време съм нон стоп прикачена към тоалетната. Ако можеше една портативна да си имам...Непрекъснато ми се ходи и по двете нужди. Превръща ми се в мания вече е не мога да си гледам нормално деня. Трябва все да мисля къде да ида до тоалетна. Много силен стрес ми носи това.

# 55
  • Мнения: 72
Дончев имам позната,която живее в чужбина.Там само работи,без да може да си позволи глезене,излизане и тн.Наскоро си идва и каза,не знам защо,но щом сляза от летището и една топка в стмаха ми се свива.Няма пручина,но съм тревожна ,притеснена и ми се плаче.Всеки път било така.Уж си идва да си почине,позабавлява,похарчи малко пари и да се види с приятели,тревожноста я тряска веднага.Доста показателно е,какво причинява на народа си милата ни родина(по скоро управляващите ни)

Нормално е, моите приятели и познати отначало заминаха само временно на бригади и разни други сезонни работи вече години са там и не мислят дори да се върнат на почивка а отидаха просто да си изкарат малко пари кои за ремонт кои за кола кои за сватба и така и не се върнаха. Които се е върнал пък само се възмущава на неща които преди не са му правили впечатление а сега го дразнят, взеха си роднините взеха си семействата, децата само пенсионерите останаха, някои от тях измряха вече и къщи и апартаменти буквално пустеят и се рушат. Да звучи много черногледо,но това е истина как да я изкривя колкото и хапчета да пия и да се лъжа сам себе си, всеки ден го виждам това.

# 56
  • Мнения: 1 316
Нели, аз имам същия проблем с глада. Все едно слушам за себе си. Навсякъде нося вода и солети. Понеже зная, че е някакъв вид ПА или нерви, за да не се шашкам хрупам солети. От сутринта мисля какво ще обядвам и какво ще вечерям. Като оставам без храна или като не съм сготвила нищо ме обзема паника. В интерес на истината един единствен път съм припадала като ученичка изправяйки се рязко,защотото в горещ летен ден бях решила да съм на диета и бях изяла 1/2 портокал за целия ден-лапешка работа.
Колкото по-малко мисля за страха да не припадна, по-добре се чувствам. Всичко е на нервна почва.
Ако не хапнеш когато те обземе глад, сигурно идва и паника, симптоми на треперене, потене, подкосяване на краката? Как се справяш?

Нали ти казвам-нося солети 😂 И не пропускам хранене, но примерно преди да изляза да си купя обяд гризвам няколко солетки или лъжица мед/както ме постветва психоложката/, защото ми каза, че явно от тревожността правя хипогликемия. Все ръбам нещо и аз, което пък не е правилно, Защото стомаха трябва да си почива поне 2 часа м/у отделните хранения, а аз не мога да го спазя освен ако не се улисам в работа.
Спокойно с времето ще отшумят симптомите, аз вече не им обръщам чак толкова внимание и си казвам” ако ще припадам да припадам, това са си само симптоми” и всичко минава.

А през колко време? Ако съм станала в 8, се храня около 5 пъти. Говоря за 5 пълни, не плод или солети.

# 57
  • Мнения: 168
3 пъти основно, а между храненията, плодове, някое кроасанче, ядки.

# 58
  • Мнения: 998
Здравейте Simple Smile
Днес бях на лекар и последното мнение е,че правя вегетативни кризи. Спря ми флуанксола и ми назначи ДУКСЕТ/ДУКСЕВИЯ/. Някой да има опит с този медикамент?

# 59
  • София
  • Мнения: 2 446
Като гледам не е АД, нещо като неолексана. Да споделяш.

Къде ние за чужбина, едно здраво ПА и ... не може да ходиш да береш ягоди Money

При мен първото нещо, при всяко прилошаване е гаденето. Не знам какво да взимам за него. Деганът е страшно коварен, бие веднага нервите.

Продължавам да си мисля за деанксида. Много добре ми действаше. Ох, ще ходя на лекар. Нека само да дадат помощите да се замъкна до София.

Па поне от едно място да се онадят за интервю, човек още повече се депресира, не депресира, а изпадам направо в паника. Какво си казват, тая дъртата за какво ни е.

Вчера съм чистила 4 часа стаята, кухнята сега се е и пренесъл там да спи зимата, на баща ми. Ми мъже, чистичко му било, то мазно, мръсно всичко.  Добре ми дойде, преуморих се, но ендрофинът си казва думата.

Редакция на ключовите думи на тема





Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт