Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 1 фев. 2018, 15:33 ч.

Взаимопомощ

  • 15 707
  • 325
  •   1
Отговори
  • Мнения: 409
Здравейте момичета има много теми,но подобна не намерих във всички теми казват какво се е случило и никой не споделя повече.Преди месец имах мъртво раждане и всеки изживява болката си по различен начин мъжа ми не иска да говори и не го карам,защото виждам,Че му е тежко,а на мен ми тежи точно,защото искам да споделя мъката си с някой който ме разбира.Та правя тази тема за всички които искат да споделят за мъката си и през какво преминават, да си помогнем една на друга да продължим напред до щастливия ден в който ще сбъднем мечтата си.

# 1
  • Мнения: 151
Здравей, мило момиче. Много съжалявам за твоята загуба. Вярвам, че всичко ще се оправи.
Дълго време чета всичко, което се е изписало и в другите теми, но така и не намерих сили и аз да напиша за моя случай. Та както се разбира и аз също претърпях загуба. Родих прекрасно момиче и след лекарска грешка, нашата принцеса ни напусна. Наистина е много трудно да изживеем всичко това сами и винаги си задавам въпроса защо точно на нас?
Мога да те изслушам и да си споделим мъката заедно, та дано един ден да ни е малко по - тежко от сега и да всяка една изживяла това да има своята нова радост.

# 2
  • Мнения: 409
Здравейте миличка съжалявам за загубата ти,ти си първата която се престрашава да пише тук ,това също изисква кураж много майки на ангелчета ми писаха на лични и като, че ли не се решават да пишат открито тук.Идеята ми за темата беше да споделяме не само мъката си,а и информация която да помогне на останалите.Всяка от нас копнее да има жива и здраво детенце,има тема за забременяване след такъв кошмар,но къде да пишат майките които трябва да изчакат 6 месеца.Та идеята е да си помогнем с изследвания и най-вече да излезем болката си и да преживеем до чакания момент.За лекарите мила не знам какво да ти кажа все повече се убеждавам ,Че само некадърници останаха в България,да направиш всичко възможно за да износиш здраво дете и заради небрежността на лекарите ,на които сляпо трябва да вярваме да го изгубиш,това за мен е не отвратително,а нечовешко.5 дни преди термина загубих момиченцето си,защото лекарите ми не са обърнали внимание на пъпната връв около вратлето,била омота на и стегната,и до ден днешен ми повтарят,Че няма как да се задуши без да тръгне да се ражда,според тях това е невъзможно,и ето, Че е.Сега се опитват да ме изкарат мен виновна със съмнения за какви ли не болести и дефекти,повечето от които е невъзможно да имам или да повлияят по някакъв начин,а и в аутопсията пишеше,Че е имало вътреутробно страдание и дробчетата са затворени,тоест се е случило това,което мисля,но мойте лекари не вярват.При теб какво се е случило,ако не ти е твърде болезнено все още да споделяш за това.

# 3
  • Мнения: 151
За пореден път се убеждавам, че докторите вече не са лекари, а търговци... Е какво трябва да му дадеш пари, за да те прегледа както трябва ли? Това ли заслужаваме ние обикновените хора, защото съм сигурна, че ако гледат някой техен познат или роднина до изход като нашия няма и да се стигне.
Аз като раждах детето ми се заклещи /раменна дистокия/, едното рамо се заклещи и доктора тогава вече избута акушерката та се втурна да ме изражда. В крайна сметка детето ми е починало от задушаване. Патологията ни излезе: не е имало вътреутробно страдание, а и тоновете ми ги слушаха през цялото раждане, няма аномалии на плода и единственото, което остава е лекарска грешка, та както каза и израждащия ми доктор "не знам какво се обърка, но поемам вината" ????????? Що за изказване, та после да ми казва, че за следващата бременност ако съм му се доверяла пак щял да ме гледа, но с още двама лекари /най - добрите в града/.. Та аз да не би да съм имала проблемна бременност - не, но така гледат да изкупват вината си.

# 4
  • Мнения: 151
Аз мисля, че ти не си имала никакъв проблем, за това не мога и да кажа какви изследвания трябва да си и пуснеш. Дори мисля, че ако си прекарала една нормална бременност не би имало причина за по специфични изследвания, но нека ако има дама, която е по - запозната от нас да ни пише, защото и аз си задавам същите въпроси.

# 5
  • Мнения: 409
Аз също съм на мнение,Че нямам нужда от изследвания,защото имах най-безпроблемната бременност на света,нямах гадене,подуване и всички неудобства на бременността,но вече са хвърлили бомбата и се опитват да ме направят мен виновна,ще направя каквото трябва за да съм спокойна,Че съм направила всичко възможно за да съм спокойна.А за лекарите не е и до това дали плащаш,ходех на всички възможни изследвания които се плашат,на тонове ходех по 2 пъти в седмицата и тях плащах,на ехограф ме гледаха всеки месец,което също плащах 2 дни преди да се задуши детето ми пак бях на ехограф по мое предложение за което си заплатих отново само за да съм спокойна ,Че всичко е наред и ужким всичко беше,след 2 дни като отидох на тонове такива нямаше,ако беше гледала щеше да види ,че има проблем,но явно е била разсеяна мислела си е за парите които ще прибере,та и това не е гаранция.Твоя лекар поне си е признал вината,не е опитал да обвини теб,но това не значи,Че трябва да му се довериш отново,Аз мисля следващия път да не търся най-добрия лекар,а този за който се говори най-малко,и да внимавам повече явно трябва да следя всичко аз,а не лекаря.Дано само следващия път да успеем да прегърнем рожбите си и от болницата не се прибираме с празни ръце.Само живи и здрави дечица да се раждат от тук нататък.А при теб как така се е заклещило,тая акушерка къде е гледала трябва да дръпне едно бебе и това не е направила,аман от малоумници,много жалко,Че в България останаха само такива лекари,всички добри избягаха в чужбина.

# 6
  • Мнения: 409
А на теб мерили са ти вътрешния таз,защото бях чела за едно момиче,загубило детето си по време на раждането,мъчила се много и накрая докато извадят бебето,но се задушила оказало се,Че има тесен вътрешен таз,ама кой да и каже.Та поне за следващия път ще знае,че трябва да е секцио,ама ако бяха гледали навреме щяха да спасят детето и не само нейното и твоето и моето.Избеснявам като си помисля,че нещата за толкова много майки можеше да са различни.

# 7
  • Мнения: 151
Аз си мисля, че и докторите вече много си повярваха. Всеки ги хвали и те хвърчат в небето. Всичко го приемат за даденост. Аз също бях при "най - добрия" специалист. Той ми следи и бременността и се случи и той да е при израждането ми. Бях в частна болница, уж за по - хубаво... Та след случая разбрах, че при този доктор не съм единствената, която я е сполетяла същата участ. Безхаберие от страна на докторите. Плащаш си като поп за всичко и накрая никой не прави нужното. Ужасно е просто. Аз моя таз сама поисках да ми го измерят, но казаха че тези измервания не са точни, тъй като в самия процес таза се разширява още. Та когато започнах да раждам бях с идеята, че има вариант и за секцио. Когато бебка слезе в таза, видяха че всичко е нормално. При самото раждане вече акушерката каза, че има място около главичката на бебето и таза ми е широк, аз бях толкова спокойна ама .. сега ми останаха само снимките от ехографовете и спомена за нея от първата и последната ни среща. Та дори няма и вътрешни шевове.
Сега ако имаш информация: през какви изследвания мислиш да преминеш?

Последна редакция: пт, 16 фев 2018, 09:11 от didche_

# 8
  • Мнения: 409
Казаха ми за някакви изследвания в София в майчин дом се правят някакви генетични изследва се моето и на бащата ДНК-а за вродени аномалии,макар,че детето ми беше напълно здраво нямаше никакъв здравословен проблем,нямаше само късмет за жалост.Смятам да пусна и за тромбофилия не знам дали има някакви признаци за нея,но смятам да направя и това изследване и кръвната захар ще си следя постоянно,и желязото за други не се сещам сега, ако се сетя ще пиша ,някоя мама минала през това да сподели,ако може,та дано след всички тези изследвания все пак да нямаме проблем,за да е всичко наред другия път,не че и това е гаранция,но така или иначе ще треперим 9 месеца,поне да треперим за по-малко неща.Явно при теб акушерката не е успяла да реагира бързо и адекватно,за съжаление и следващия път не можем да сме сигурни в лекарите си,та сега съм решила да отворя 1 учебник и поне на себе си да вярвам,че тия лекарии...скоро може да набия някой и хич няма да го съжалявам после.

Последна редакция: пт, 16 фев 2018, 22:38 от borislavabgmamma

# 9
  • Мнения: 151
Аз се чудя дали следващият път да раждам нормално. Нали надявам се всичко да е наред и да забременея скоро.  И резултата след това да е с живо и здраво бебече в ръце.
Та, създаде темата с цел споделяне - все се чудя ако бях отишла другаде, ако беше друг екипа ако.... ако.... акооо

# 10
  • Мнения: 409
Да,това е най-гадната мисъл, ами ако... или поне да върнем времето,ама...Аз за следващия път смятам да раждам секцио веднага след като бебето стане 2500 ,повече рискове не поемам с чакане,защото предложихме с мъжа ми да раждам ,но лекарите казаха не,няма за къде да се бърза и 2 дни след това... фатален завършек,може и да ме боли по-дълго,но поне болката ще си заслужава.Дано сме само добре и да се случат нещата най-добре и най-бързо.Та и в моята глава има много такива ако...и след това едно защо и мам.а му и след това идва ш.бания плач,затова избягвай въпроса ами ако,след него не идва нищо хубаво.Ти преди колко време роди?На мен все още ми е рано да пробвам за бебе,минали са едва 2 месеца,а времето май е спряло.По цял ден лежа и се чудя какво да правя,за да не мисля за случилото се,и каквото и да направя всеки ден завършва с една и съща мисъл ... искам си детето.Много е трудно да се продължи напред,на къде да продължим,към какво...дано господ ни е подготвил изненада за в бъдеще, само светли дни.Защото нощта за нас е прекалено тъмна.До тогава слагаме усмивката за пред хората и се правим,че сме продължили и сме най-силните хора на света.

# 11
  • Мнения: 151
Да, точно това са въпросите. И аз мисля следващият път да съм секцио. Не ме е страх от болката от нормалното раждане, мога да издържа още 100 пъти, но страха от случилото се ме подърква.
И при мен минаха едва два месеца. Родих на 11 декември след два дни с контракции.
Искам в най - скоро време вече да си имаме хубави новини, та да се възвърне усмивката ни. Дано отново ни се случи тази радост и да не чакаме дълго време, за да забременеем.
Иначе аз се върнах на работа и сега времето минава.
С твоя съпруг говорите ли? Ние говорихме в началото, но вече не повдигаме темата. Усещан че много го боли като започна да говоря, та не искам да го мъча повече. Много ме боли от случилото се, имам чувството, че аз стоварих на всички една голяма мъка.

# 12
  • Мнения: 409
Еми дано ни се получи и на двете от първия път и ще си бременеем заедно,ако изобщо устискам 6 месеца,аз родих на 15 декември близки дати сме били и вече не гледам по същия начин на празниците,изглеждат ми като най-тъжните дни.С мъжа ми като опитам да говоря,той гледа да смени темата,явно му е много трудно да говори по темата,на няколко пъти говорихме,но очите му се насълзяват и не искам да му го причинявам,защото е от хората,които трупат в себе си всичко и не искам да го натоварвам и с моите размишления,които най-вероятно са като неговите,но от нерви стават много лоши неща,та за това търся приятели по съдба тук,които за жалост не са малко,но не знам защо не се престрашават да пишат тук,за мен това е начина да продължа напред,като споделям,така знам,че и някой друг ще знае за съществуването на детето ми,дано и мъжа ми се почувства комфортно да сподели един ден мъката си.Момичета,които са видяли темата ми писаха на ЛС и за жалост мъжете на почти всички не говорят по тази тема,е май наистина сме силния пол,като че ли мъжете ги е страх да заплачат пред нас,за да не изглеждат слаби,което изобщо не е така,но това е друга тема.2 дни контракции си издържала,ти си герой,аз бях предизвикано раждане и контракциите ми бяха 4 часа и бях на ръба да се побъркам,в стаята ми имаше постоянно лекар или санитар,който да ме пази да не избягам (те къде ли са решили,че ще отида с тия контракци)и им изкъртих тръбата от парното.И как така ти си стоварила на всички мъка,в началото и аз така мислех и се съобразявах с хората около мен,да не ги натъжава,но се замислих,че така не давам възможност на себе си да изживея своята мъка,а гледам другите да успокоя ,най-тежко е за теб и мъжа ти,та то е било част от теб,ти си го усещали в себе си,вашата връзка е била най-силна,позволи си да си изплачеш всичко,защото никой няма да ни предложи решение на проблема ни,за жалост такъв няма и трябва да свикнем с реалността и да продължим именно за по -светлото бъдеще,което е някъде там и чака да стигнем до него,горе главата и ние можем всичко,щом можем да продължим 2 месеца след такъв кошмар можем още 4,докато започне да изгрява слънце и за нас,здрави сме,прави сме ще   имаме деца,които да прегръщаме и целуваме от радост.

Последна редакция: пн, 19 фев 2018, 06:06 от borislavabgmamma

# 13
  • Мнения: 151
Така е, мила. И с моя съпруг сме по същият начин. И той гледа да не ме натоварва, а сълзите му са в очите. Знам че трябва да говоря. Говорих с мои приятелки. Споделям, но понякога ми се струва, че съм в тежест. Знам че не е така и че всяка моя приятелка се опитва да ми помогне.
Та относно това, че не знаеш дали ще успееш да изчакаш 6 месеца и аз същото не знам дали ще ги устискам. Толкова силно го искаме отново, че всеки месец се точи сякаш са години.
Празниците никога няма да са същите за нас, а моята бебка щеше да ми е и подарък за рождения ден. Отиде си с хубавото си име. Болката винаги ще си я носим в сърцата, но знам че и за нас ще дойде хубавото, трябва да дойде.
Много ми е мъчно и за теб и за това, което ти се е случило. Има толкова момичета с тази болка, а и толкова момичета, които захвърлят с лека ръка това, за което ние страдаме.

# 14
  • Мнения: 1 929
Хей....хора...момичета мили...отчаяние има и то голямо, но идват и топлите и слънчеви дни, когато и вие ще се разплачете от радост, повярвайте ми!  Hug Hug Hug

Преди 2 дена се навършиха 6 години от моята загуба...Вече не плачем...Но тя мъката и спомените са дълбоко в нас и никога няма да ни напуснат. За разлика от вас, поне това, което чета ние страшно много говорехме с мъжа ми и децата на тази тема. Вървяхме по улиците и ревяхме, вървяхме с километри постоянно. Така минаваха нашите дни в разговори, вървене и въпроса "защо?". Започнахме опитите още след първия цикъл, никой не ми е казвал, че трябва да мине определен период. За жалост не забременях веднага. Но когато това се случи, бяхме най- щастливите хора на света! Когато наближи термина ми поискахме да е една седмица по-рано предизвикано раждане. Докторката ми не искаше, защото всичко беше чудесно с бременността, но аз и мъжа ми настоявахме и тя се съгласи. И така родих нормално четвъртото си дете живо и здраво! Желая ви го от сърце и на вас! Прегръщам ви много, и ви желая скорошен двучертичков тест! И още деца, защото те са радостта в живота ни, банално е, но е така.
Надежда има, вяра също!  bouquet bouquet bouquet

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт