Взаимопомощ

Какво да ти кажа ... и аз си правя много равносметки за тъпия ми живот, и в голяма част от ситуациите просто или не съм имала избор, или съм избирала да остана. Малко след абитуриентския ни бал, една от най-добрите ми приятелки се самоуби.
Мен ме бяха приели студентка в друг град, тя се премести с мен, но след две седмици реши че не е за нея и се върна обратно. Аз бях афектирана, защото останах сама с наеми, предплащания, сметки ... обидих се доста. Малко след това тя изчезна, и я намериха след няколко дни. Хвърлила се под влак. Майка й ми се обади една вечер и още ме побиват тръпки от разговора ... беше преди 16 години. Каза ми “ дано да имаш дъщеря и с нея да се случи същото”!
Надявам се това да беше жертвата, която дадох за това проклятие.
Та какво да ти кажа за гадния живот ... имам една катастрофа, от която едва оживях, с последствия които са си за мен. Причини я мъжа ми(бившия) и оттогава не съм го чувала. Оставиха ме там, в болницата, след 9 години брак ... Момичето, с което израстнах, още една от най-близките ми приятелки дори най-най- отново се самоуби, малко след катастрофата, докато се чудех на кой свят съм, на рождения ми ден тя бе решила, ме живота не е за нея ... Някъде между там и нашите се разведоха ... Ретроспекцията не ми е много хепи, имам и още доста кофти неща, но дребни на фона на тези .... Така че какво да кажа. Надявам се Михаела, която загубих да е клетвата отпреди 16 години. Надявам се да съм платила греховете на предходните поколения и да имам и аз поне няколко години безоблачен живот! Не съм научила уроците си, въпреки всички гадости, не знам къде е истината за мен. И това най-много ме плаши

Е да бе,как може майка да го пожелае на друг човек това.Съмнявам се ти да си причината за нейната смърт,най-вероятно майката е търсела виновник и ти си и била най-близък човек, та е обвинила теб.Не мисля,че някой ще се самоубие заради скарване с приятел именно,защото се познавате много добре и знаеш,че ще мине,но най-вероятно са се струпали няколко неща и просто и е преляла,живота ни предлага изпитания всеки ден от нас зависи как ще се справим с тях,та ние сме загубили децата си и какво трябва да направим сега ,да прецакали живота и на близките ни ли,стигаш се преглъщаш го и чакаш слънцето.Ужасни хора има направо съм в шок,тая майка бих я цапардосала много здраво.

Направо съм в ужас. Какви са тези хора, как може тази майка да ти е наговорила всичко това. Направо е трагедия. То най - лесно е да се обвини някой друг за нещата, които са се случили ама точно в тази ситуация пък... айде..
Най - вероятно наистина изплащаме грехове от други поколения, нали така пише. Дано не ни се случва повече такава мъка. Всичко да се нареди. Живота да ни стане малко по - лек, то е ясно, че всичко си го изкарваме с пот и мъка, но поне малко да светне в тунела. Ужас.
Относно клиповете... И аз си пазя морфолигиите. Бях изгледала едната. Имам и няколко клипа, които аз съм си правила. Понеже моя мъж го нямаше две седмици и аз снимах как говоря на малката и я карах да покаже на тати къде и тя мърдаше. Виждаше се супер яко как ми бута корема. Та само тези клипове все още ги подминавам без да имам смелост да ги видя. Иначе на хладилника все още ни стоят снимките от ехографа, не можем да ги свалим от там. Та всеки ден си я гледаме каква хубава муцунка ни беше. Може би сами си причиняваме още болка, но може би пък така да е по - добре. Всякаш още си е с нас. Не знам...

Аз бях си я сложила и на телефона даже и докато бях в болницата моя беше премахнал всяка следа от нея,За да не се натоварвам допълнително и прерових,но снимките от ехографите ми бяха в портмонето,а всичко друго е в тяхната също.Като се прибрах беше толко пусто,не знам как е изкарал вечерите тука сам.Добре,че ме сложиха в гинекология,а не в родилното и имаше възможност да седи при мен през повечето време.Всички ми се оплакваха от нашата болница и мислех да раждам в друг град.Добре,че не го направих иначе щях да съм през цялото време сама.В такъв момент всеки ти се струва отвратителен,смятайте колко бяха мили лекарите,че реших другия път да раждам отново тук,макар да имаше топла вода само в една стая,но в родилното може и да има навсякъде не знам,но бяха много мили и съм много благодарна за това.

Мен ме оставиха в родилното, но в стая, която нямаше никой и не сложиха друга родилка при мен. Кофти беше, че се чуваше как бебенца плачат и по коридора ме гледаха всякаш знаеха какво е станало. При мен също ми казаха, че моя мъж може да идва по всяко време. Може би такива са правилата при такава ситуация. Кой да знае?

Аз също си пазя снимките, дисковете ... но не ги гледам. Имам в телефона един колаж си бях направила от снимка на личицето на голямата ми дъщеря и на бебето, от една и съща седмица, същите нослета, същите бузки, същите устнички. Всеки път като я погледна и се разпадам. Не знам дали някога ще мога да го преживея. Правихме си фотосесия с таткото и каката и бебешки неща разни, но малко след това загубихме бебето и не съм си търсила тези снимки.
В болницата и с мен бяха много мили, оставиха ме сама в стая, също в гинекологията, не при родилките. Като някакъв отвратителен сън ми е всичко, помпата за кърмата, цедене, компреси, въобще толкова нереално ... и много жестоко.

Е защо си се цедила,на мен веднага ми изписаха хапчета за да не ми дойде изобщо кърмата и ми казаха в никакъв случай да не се цедя,само да следя за бучки.Обаче как болеше като се подуха ужас,поне седмица не можех да спя от тях и като се докоснеха някъде все едно ме удряха с камъни.Обаче бяха все едно имам силикон,а сега саа...вашите отпуснаха ли се?Моите много,мислех,че след като не съм кърмила ще са като преди,ама не познах.

Не помогнаха хапчетата, пих двойни дози един вид, после друг вид, на буци станах, едната сестра идва да ме цеди, топли компреси слагахме да размекваме буците ... ужас.
Променят се тотално гърдите след бременност, сега на втория път съвсем зле ми се виждат моите

Те от болницата ми бяха изписали едни,а в аптеката ми казаха,че няма да ми помогнат тия много питах лекарите за тия дето ми казаха от аптеката и ми изписаха от тях доза,която нямаше да има ефект според аптекарката и тотално грешен прием,та общо взето от аптеката ми ги изписаха и се чудеха на тъпотията на лекарите.После и за антибиотиците бяха поискали нещата,абе тъпи хора колко щеш.Добре,че поне сте успели да оправите нещата навреме,че можеше да стане сериозно и там.

И на мен също ми изписаха хапчета, тоест те ми ги носиха де. Изпих ги още в болницата и нямах проблеми за това. Нооо дааа и аз не си харесвам сега гърдите. Отпуснати са, а не както преди. Кофти. Моя мъж каза, че си били хубави ама то си се вижда. А момичета вие имате ли стрии? Аз имам по корема и вътрешната част на бедрата. Уж се мазах с на Юсерин олио против стрии ама явно нищо не помага, а си зависи от кожата.

Според мен зависи от кожата и мазането не помага кой знае колко. Втория път не съм се мазала кой знае колко стриктно. Но не мога да се оплача, нямам стрии никакви. Не съм напълнявала и много, по 10 кила и първия и втория път

Аз също не качих много килограми - 9 килограма, но пък за сметка на това имах огромен корем. Аз съм доста бяла и най - вероятно това е проблема, поне така ми каза една гинеколожка. Ама да ви кажа, майната му и на това. Криво ми е, че просто резултата го няма.

Да това е тъпото,болката,стриите и всички ефекти от бременността ги изтърпяваш с мисълта за крайния резултат,а при нас той е още по-гаден.Моя корем е като спукана диня,целия се нацепи,и кожата ми не е еласнична,та гледах да направя каквото е възможно за да не се появят стрии,но не помогна.Като забременях бях 76 кг ,а накрая 83 малко качих ,защото трябваше да внимавам със захарта,като родих се премерих след една седмица и отново бях 76,но си останаха стриите и май няма да се махнат.Толко перфектна бременност имах,а края беше толко гаден,че човек да не се радва и като е перфектно всичко.На мъжа ми баба му ме питаше как па не ти излезна едно петно по лицето,нямах гадене,нямах подуване,болки в кръста и всички екстри на бременността,другия път дори пак да е така,ако ме питат ще казвам,че ми е много зле,че от това,което другите ти мислят можеш да си стовариш на главата много негативна енергия.И смятам да не казвам на никой като забременея,ако мога докато родя на никой няма да кажа,ще се крия у дома и готово.И сегашния път мислех да кажа на най-близките, ама хората са нагли и в леглото ще ти влезнат да видят какво правиш,аз казах на 2ма човека,а брат ми излезнал и казал на всичките му приятели,а майка ми на всеки,който познава и на всеки викаше,ама си трай да не кажеш на някой.Като,че ли остана на кой да кажат.Най ме дразнеха непознати хора да ме питат дали съм бременна.

И аз съм решила другия път да крия колкото мога повече. Ще изпратя малката при нашите първите месеци, за да не носи вирусчета от градината и ще спра работа - работя с основно с тежко болни хора ...
Момичета лекарят вчера ме посъветва да започна да правя тестове за овулация, изписа ми Прегнакеър и витамин Д и каза да наблягаме на дните с овулация, които би трябвало да са 2 и от третия пия дуфастон. Да направя тест за бременност на 14-тия ден ... Досега забременявах на първия месец след като сме спирали да се пазим и сега тази препоръка ми се стори малко пресилена ... Но пък така ми дава мотивация да мисля за предстоящи неща и да се фокусирам над нещо позитивно, а и увеличавало шанса, каза той.

borislavabgmamma - Боже, все едно описа мен. И аз бях така през бременността. Все казваха, че съм карала много хубава бременност. И аз искам следващият път да не се знае ама то няма как. Нали ще спра да идвам на работа?... Как да се случат нещата.