Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 1 фев. 2018, 15:33 ч.

Взаимопомощ

  • 22 237
  • 325
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 508
Здравейте a_tita съжалявам за загубата ти,и още повече се радвам,че имаш толкова дечица,да дава Бог възможност на всеки да има пълна къща,но за жалост нашите ще са с 1 човек по-малко,явно твоя мъж е бил много силен щом е успял да говори за случилото се,моят все още не може и може би е по-добре за мен така,защото като го виждам се възспирам да рухна.Дори с мълчанието си ми оказва много голяма подкрепа,за което се радвам,защото има жени които не намират подкрепа от никой в такъв момент.И ето,че и след 6 години все още помниш болката и тъгата,броиш годините,преди не бях особено религиозна и не се замислях какво става след смъртта ,сега все по-често мисля за това е си мисля,че и след нея има нещо,та ще изживеем живота си и един ден ще срещнем отново децата си.Поне се надявам да е така,трябва да бъде така.Но и се убеждавам,че и тук  пропиляваме живота си,трябва да се радваме на малките неща,в такъв момент е трудно,но трябва да опитаме.
didche_ за това се нервирам най-много,защо трябва да имат деца такива,които ще направят аборт или ще го оставят,та има такива които го оставят и боклука,това са чудовища,а да има жени страдащи,че нямат деца,защо не може да е по избор който иска да има-нека има,който иска да няма-да няма,поне от тази страна,че можем да забременеем и износим дете нямаме проблем,което е успокояващо,защото има и такива,които са с трудно забременяване и това също е мого измъчващо.Та още малко и май месец почвам с изследванията и докато ги чакам ще стане време за опити.Той даже моя АГ ми каза 6-7 месеца аз 6 незнам дали ще издържа,той 7,някои казаха 3,а една ми каза да не чакам,но ще гледам да са поне по-близо до 6,че като видиш и най-лошото гледаш да сведе до минимум рисковете.

# 16
  • Мнения: 151
a_tita, благодаря ти за включването и куража, който ни даваш. Съжалявам за загубата ви. С моя съпруг разговаряхме в началото, след това при повдигане на темата виждах как е ядосан на докторите и на всичко, което се случва. Така спряхме да коментираме. Не ми се иска да повдигам темата, защото знам че е болезнено за него. Той ме успокояваше с думите, че се радва, че аз съм жива и здрава и че това няма да ни спре да си имаме дете. Надяваме се всичко да се случи и този път да имаме добър и щастлив резултат. Ти си истински герой, родила си четири пъти. Да са живи и здрави дечицата ви и мнооооого да ви радват. Мога ли да те попитам как се реши да родиш нормално след случилото се?

# 17
  • Мнения: 151
borislavabgmamma, всичко което казваш го мисля. Може би се случват такива неща, за да оценим всичко, което имаме. Звучи отвратително, но може би това е част от съдбата ни. Хубаво е че дори и без да говорим мъжете ни подкрепят. Знам за такива случаи, след които са рухвали семейства. Просто ми е болно, че не мога да помогна на мъжа си. Знам че на всички ни е много трудно и всеки изживява нещата по свой начин. И аз като теб се надявам, че един ден ще сме всички заедно, дори и с нашите завинаги малки ангелчета.
Относно чакането на месеци.. и аз чувам много истории за жени, които не са изчакали тези месеци и на такива, които са се пазили, а са забременели и всичко си е било нормално. Е сега какво да си кажем, каквото му е писано на човек, това ще стане. Явно така стоят нещата. Не можем да променим нищо, освен да се постараем да сведем риска до минимум. Ти как се насочи към АГ или си ходиш при стария? Аз все още не знам какво да направя, не ми се иска при стария АГ, който ме следи, защото и той ми се падна да ме изражда. Сега ми вика, че "щял да ме гледа като писано яйце ако му се доверя втори път"..... Та от прехвалени доктори накрая страдаме ние.

# 18
  • Мнения: 508
Още не,в никакъв случай няма да съм при лекарите които ме следяха,и аз в началото се чудех,защото се е случило така и ще внимават повече,но разбрах за някаква жена,която е била при тях загубила го е,после второ и тогава чак е сменила лекаря и сега има 2 деца.Та няма да се надявам дано внимават повече,ами ще търся нов.И усетих,че не ме виждат като човек носещ живот,носещ портмоне,та да си гледат работата,само не знам когато разпитвах за тях,защо никой не ми разказа тези истории които знам сега.Мисля да търся жена този път,която изражда неща ми взема парите,но поне да си върши работата.Най се издразних,като ме прати да раждам 2 дни преди това му се молех и беше рано,2 дни след това вече късно,та за мен беше рано,а в болницата на същия ден изпрати 1 момиче да ражда 1 седмица преди термина,явно и при нея е имало нещо,което е било въпросително и реши да се застрахова,а защо след дъжд качулка,трябва при най-малък риск да се действа,ма.ка му в чужбина спасяват деца родени в 6 месец по 600 грама,тук не могат в 9 месец да ги спасят,скапана държава,изгониха всички хора които си обичат и разбират от работата в чужбина,тука останаха само малоумни бизнесменчета.И обикновения човек-в случая ние,страдаме заради всички които гледат единствено печалбата от всичко,това ли са ни децата бизнес...спирам до тук,че много запалих и още малко ще ида да ги подпаля и тях.

# 19
  • Мнения: 151
borislavabgmamma - Това наистина е така. Всичко, което написа. Доктори, безхаберници. Дори и след като са сбъркали не спират да говорят ами продължават да подсилват мъката ни. Какво е това "сега вече ще те гледам" ами къде гледаше когато уж всичко беше добре. И аз се ровя за доктори с добри мнения, понеже още не съм решила при кого да се насоча. Даже съм говорила и с личната си докторка за съвет и ми е обещала, че ще помисли добре преди да ми даде мнение за АГ. Относно това: защо никой не ти казва когато се интересуваш за доктор, ами че то всичко си се укрива, а майките претърпели загуба просто рядко пишат. Според мен за всяка болница трябва да има открита статистика на ражданията, та поне да се насочваме малко от малко. Нищо няма, никаква информация за пациента, а ако питаш доктора очи в очи дали има смъртен случай при него какво.. ще си признае ли? Как ли пък не, та нали ни вижда като пари в портфейла си..

# 20
  • Мнения: 1 968
didche_, питаш ме как съм се решила да родя естествено след случилото се..., ами аз живея в чужбина и тук изобщо не се ражда пожелание. Щом имаш индикации за секцио, тогава се подхожда към такова, но ако всичко е наред, бременността върви добре се ражда естествено. Първите си две деца съм раждала в БГ, мъртвороденото и последното тук. Аналог не може да става между двете, защото отношението, проследяването, болничния престой  и много други неща са съвсем други. Когато се случи нещастието , моята докторка ми каза така: ако решите да имате друго дете е само ваше решение дали искате да сте отново при мен. Аз още тогава и казах, че един ден ще си тръгна оттук с бебе в ръце и ще бъда пак при нея. Тя правеше всичко както трябва, прегледи, ултрасаунд и прочие. Но то лошото идва за секунди, аз бях на преглед два дена преди да му спре сърчицето и всичко беше окей. Кой би предположил, че ще се случи нещо? Просто лош късмет. Мъжът ми беше през цялото време с мен, когато настъпи момента да го родя, просто се прегърнахме и си затворихме очите, не пожелахме  да го видим, искахме да си остане в нашите представи като едно хубаво бебе, иначе тази гледка щеше да ме съсипе до края ми, така си мисля. Иначе болка не усетих никаква, тук се слага епидурална упойка, болката беше в душите ни... След нормално раждане ми казаха, че не трябва да изчакаме никакви  месеци, просто действие и толкова. Та ...никога не съм искала и не съм си представяла да  раждам секцио, най- бързото възстановяване е след естествено раждане, защото после можете да започнете опитите веднага. Единствено, ако се налага тогава нямаш избор, разбира се.

А иначе за това, което сме преживели всички ние тук -  всички сме силни, запомнете! На всеки човек му идват различни по сила изпитания, но мисля, че това е едно от най- разтърсващите и въпреки това сме силни, защото го преодоляваме!  Прегръщам ви и ви давам много кураж, много надежда много вяра в щастието, което е на една ръка разстояние само..... Hug Hug Hug

Последна редакция: вт, 20 фев 2018, 16:12 от a_tita

# 21
  • Мнения: 508
Didche_ за жалост са такива нещата,аз разпитвах хората,защото ми беше ясно,че лекар няма да ми каже истината,като ми излезнаха резултатите от аутопсията отидох в друг град, за да попитам какво може да е станало взех и снимката от ехографа,който беше 2 дни преди да се задуши ,показах всичко на лекарката и тя също не ми отговори директно,каза само гарван на гарван око не вади,което ми отговори напълно.А за търсенето на лекар питай хора с повече деца,на мъжа ми,сестра му има 4 и 3 от тях е раждала при един доктор и се премести само,защото има прекалено много хора при нея и се чака,та мисля при нея да отида ще чакам не часове,а дни ако трябва.
A_tita при теб се е случило нещо ,което няма как да се предвиди,няма виновни и няма защо да се отказваш от лекаря си,при нас са станали неща които ако лекарите бяха внимаваше нямаше да се случат,а най-вероятно при теб не се чака,защото лекарите са по-добри там,както казах имам позната която роди в 6 месец,забременя месец след като беше родила,за щастие е в чужбина и малката е на 2 годинки,тук ако тръгне раждане толко рано няма нито нужната апаратура,нито лекари.И добри,че си в чужбина,защото ако беше тук с това,което се е случило щяха да ти сринат психиката,моя лекар ми помагаше,че и при мен е станало това-внезапно спиране на сърцето,и се опита да ме изкара най-генетично збъркания човек на света,то дори и това да беше станало,защо трябва да ми има нещо, за да стане,може да стане от милион неща,дори и от нищо просто лош късмет,но не той трябваше да си измие  ръцете и тези на жена му,като рита вече паднал човек.

# 22
  • Мнения: 151
a_tita - Наистина нормалното раждане е най - добрият вариант. И аз съм за него с две ръце, та за това и така родих. Просто си остава един страх в мен да не се случи същото един ден. Та то Божа работа.... Един ден не се знае как ще мисля, дали ще искам нормално или не. Може би зависи от това колко ще е голямо бебчето. Не знам, не знам. Сега искам само всичко да се подреди и да забременея един ден отново, и всичко да е нормално та да си имаме и ние живо и здраво бебе. Аз моето бебче си го видях. И моя съпруг я видя. Не знам дали щеше да ние по -леко ако не я бяхме видели, не знам дали ни е и по - трудно заради това, че сме си я видели и пипнали. Беше толкова красива, не че нашето бебе, а наистина си беше красива... Така ще си остане в нашите сърца, все едно спейки сладък сън...

borislavabgmamma - Относно докторите тук, та те първо нямат човещина. А как би казал един доктор за друг, че е сбъркал и че нещо е можело да се промени. При нас трябва да има друг начин, би трябвало служебно да се следят тези неща, а не разбитите и покрусени сърца на родителите да търсят помощ от "държавата". Служебно да се повдига отговорност на лекарите.

# 23
  • Мнения: 508
Да било добре,ако нещо недай си боже стане да му бъдат отнети медицинските права от държавата,но тук не можеш да го осъдиш,камо ли държавата сама да си свърши работата.На мен всички преди да родя ми казваха да не я виждам и като бях в шок дори не ги помолих да ми я покажат.След като всичко приключи си отидох в стаята и осъзнах горе долу какво се случва и ми стана много мъчно,че не я видях и докоснах,говорех си със санитарката дали ще ми позволят и тя каза,че когато е като при нас станало не разрешават,за да не ти е по-мъчно като си я виждал,но колкото повече мисля ,толкова повече стигам до извода ,че ще те боли еднакво,но поне ще знаеш как изглежда детето ти и ще осъзнаеш какво е станало,а иначе в главата ти винаги ще има 1 въпросителна,ами ако...

# 24
  • Мнения: 508
Здравейте момичета,как сте,как се справяте с мъката,явно аз се заблуждавам,че се държа,но тялото ми подсказва,че изобщо не успявам,от седмица или 2 изобщо не мога да спя.Лягам си към 6 и 12 съм станала,опитвам да легна по-рано и не успявам,пробвам да не спя един ден,а вечерта вместо да си легна на време,отново заспивам към 6.Вчера изгасих всичко,легнах и се въртях 6 часа,след 4-тия час психиката ми не издържа и безспирния плач се върна с всичка сила,опитах да мисля за какви ли не глупости и просто не успях,в ума ми беше тя,моята малка принцеса,как изглеждаше,дали ме вижда от някъде,дали ще ме чака,плаках и заспах от безсилие да плача.Защо трябва да е толко трудно,стига мъката,която изпитваме,а и тялото ми ме измъчва,поне да спях,толкова много,че да минат 4 месеца в сън.Съмнявам се и тогава да съм по-добре,но поне ако съм бременна ще имам сламка за,която да се хвана,и ако всичко мине добре този път ,поне малко мир на душата Ми,макар че май след всичко случило се ще бъда майка орлица и дори и на 15 да е детето ми ще тичам по него от страх да не стане нещо.Май отидох твърде далеч в бъдещето,но това единствено ме успокоява малко,да мисля за по-добро бъдеще.Мечтайте момичета,това е единственото ,която можем да контролираме.И дано мечтите на всички ни се сбъднат.

Последна редакция: пт, 23 фев 2018, 07:16 от borislavabgmamma

# 25
  • Мнения: 151
Да било добре,ако нещо недай си боже стане да му бъдат отнети медицинските права от държавата,но тук не можеш да го осъдиш,камо ли държавата сама да си свърши работата.На мен всички преди да родя ми казваха да не я виждам и като бях в шок дори не ги помолих да ми я покажат.След като всичко приключи си отидох в стаята и осъзнах горе долу какво се случва и ми стана много мъчно,че не я видях и докоснах,говорех си със санитарката дали ще ми позволят и тя каза,че когато е като при нас станало не разрешават,за да не ти е по-мъчно като си я виждал,но колкото повече мисля ,толкова повече стигам до извода ,че ще те боли еднакво,но поне ще знаеш как изглежда детето ти и ще осъзнаеш какво е станало,а иначе в главата ти винаги ще има 1 въпросителна,ами ако...
Ох, милата ми. Не трябва да съжаляваш за нищо. Просто в момента така си мислила, че е по - добре за теб. Болката си една и съща. Ами представи си, че ако си я беше видяла и след това психиката ти да не беше издържала. Да започнеш още повече да плачеш, не че има на къде повече... Но мисълта ми е, че няма да те боли по - малко ако я беше видяла, знам го защото аз я видях и не се почуствах по различно. Трябва да си силна, за да се възстановиш достатъчно бързо. И аз в началото не спях вечер, гледах телевизия до 5 часа сутринта, след това заспивах и ставах също като теб в 12 часа. Ами просто имаш нужда от време. Бъди силна, миличка, мечтай си много. Аз съм сигурна, че един ден ще си видим принцесите и ще си ги гушкаме. Знам, че са на едно по - добро място и ние сега трябва да приемем всичко, което ни се случва. Знам, че те били, защото всички минаваме по този път. Задаваме си много въпрос: защо, ако, как, защо на мен, ами ако бях отишла другаде.... Безброй много въпроси, които постоянно са ни в съзнанието.
Мечтите ни крепят и подкрепата на нашите мъже. И аз нямам търпение да минат още няколко месеца, та да започнем новите опити и дай Боже да се случат бързо нещата. И естествено крайният резултат да е живо и здраво бебче.
Може и да сме майки орлици, а може и да не сме... кой знае. Да дойде пък тогава пак ще си пишем.
Прегръщам те силно, мило момиче. Знай, че сме силни и че не си сама. Бъдещето е пред нас и ние трябва да продължим на пред, заради всичко: заради детето, което сме загубили, защото дори и да е бебе, не би искало ние да сме тъжни; заради бъдещите ни деца, защото трябва да сме готови за тях; заради нас самите, за да се съхраним като хора и не на последно място за нашите удивителни половинки..

# 26
  • Мнения: 508
Да миличка много си права,и само това ме крепи или поне си мисля така,защото явно не се справям по никакъв начин със стреса,опитвам да намеря някакви занимания,започнах и да тренирам по малко за да си запълним времето и да се изморявам,за да заспя,дано има ефект,ако ли не,поне тялото ми ще е физически по-здраво.Почти дойде и март ,да идва и отминава по-бързо,за да дойде и чакания от нас месец.

# 27
  • Мнения: 151
Дааа, нека да отминава малко по малко времето. Хубаво е, че си намираш занимания. Дали ще си тренираш или ще се занимаваш с нещо друго, все си е полезно. Аз примерно редя диамантени гоблени.... Хем се занимаваш, хем остава нещо красиво за спомен или за подарък. Та така. Тялото ще си влезе постепенно в ритъм. Аз започнах да заспивам рано след като се върнах на работа.
Сега чакам да ми дойде менструацията другия месец, та да ида на преглед и да видим как съм. Ти ходи ли вече на преглед или и ти като мен изчакваш?

# 28
  • Мнения: 508
Нали ти казвам,че моя лекар ме вижда като касичка и в началото,не знаех още какво се е случило ,та нагледа ме викаше през седмица до него за разни глупости и ме гледаха още в родилното,че се притесних да не е останало от плацентата и ме прегледаха и после наглеца ме гледа още 3 пъти,та ми писна вече и смятам да отида при друг гинеколог чак месец преди опитите,за да може ако има нещо да го оправим докато дойде време.Я кажи какви са тези гоблени,не съм чувала,а и аз съм много арт настроена и обожавам да създавам разни неща.По-рано правех гривни,така се отнасях,че заспивах по никое време и станах рано за да правя още.Иначе за лекаря отиди ,ако изобщо не са те гледали,за да си знаеш информативно дали всичко е наред лигавица,дали се е оправило всичко и месец преди опитите си отиваш на преглед ,и после чак за щастливи новини.На мен ми казаха веднага,че матката ми се е възстановила,а какво трябва да чакам 6 месеца-не знам.

Последна редакция: нд, 25 фев 2018, 04:16 от borislavabgmamma

# 29
  • Мнения: 1 968
Знаеш ли моята лекарка какво каза...примера и беше с животните и по- точно с човекоподобните маймуни, защото те са като нас -   когато женската загуби рожба по някаква причина, тя не се пази, а се дава на мъжкия, не чака срокове с месеци, не! Тя просто забременява, защото иска да е бременна отново, за да замени мъката си по изгубеното с нова бременност. Ето защо ние изобщо не чакахме да минат месеци. Според мен това е доста дълго време щом като вече матката се е възстановила.
И на мен ми стана интересно за тези диамантени гоблени. Шия всякакви, но за такива не бях чувала.

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт