Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 7 фев. 2018, 09:06 ч.

Трябва да се разделим

  • 15 889
  • 437
  •   3
Отговори
  • Мнения: 32
Здравейте, моля Ви за мнение
Аз съм на 30 години а той на 44.
Вдовица съм с две деца на 10 и на 3 ,а той разведен с едно -студент.Пламна любов между нас и заживяхме заедно вече близо година.Приема мен и децата ми и децата го приемат добре. Имаме планове да си закупим жилище и да си живеем заедно. Проблема е че преди седмица се оказах с положителен тест.Той категорично каза,че нежалае повече деца. Тези които имаме са напълно достатъчни. Никога не ми се е случвала непланирана бременност.Винаги децата ми са били искани и планирани,чакани. Ами сега?
Ако направя аборт, дали ще мога да живея с този човек? Събуждам се сутрин и си мисля, какво правя с такъв човек до себе си? Трябва ли да се разделим?

# 1
  • София
  • Мнения: 10 154
Скрит текст:
Здравейте, моля Ви за мнение
Аз съм на 30 години а той на 44.
Вдовица съм с две деца на 10 и на 3 ,а той разведен с едно -студент.Пламна любов между нас и заживяхме заедно вече близо година.Приема мен и децата ми и децата го приемат добре. Имаме планове да си закупим жилище и да си живеем заедно. Проблема е че преди седмица се оказах с положителен тест.Той категорично каза,че нежалае повече деца. Тези които имаме са напълно достатъчни. Никога не ми се е случвала непланирана бременност.Винаги децата ми са били искани и планирани,чакани. Ами сега?
Ако направя аборт, дали ще мога да живея с този човек? Събуждам се сутрин и си мисля, какво правя с такъв човек до себе си? Трябва ли да се разделим?
Ако не направиш, ще можеш ли да се справиш с 3-те деца?

# 2
  • Пловдив
  • Мнения: 1 480
Може и да можеш да живееш с него.
Не е ли трябвало предварително да говорите, че никога /за сега/ не планирате да имате общи деца.
Ако това сте го коментирали, какви мерки взехте, за да не се стигне до положителния тест.
За зачеването сте отговорни и двамата. Как сте се пазили? Разбрали ли сте се предварително кой ще вземе мерки и какви? Какво се случило?
Ти се чувстваш предадена от неговата реакция. Навярно обаче и той може да се чувства предаден, ако ти си казала, че вземаш хапчета например и всичко е наред, а се оказва, че си ги пропускала или... Това от написаното от теб не се разбира.
Тези деца "са ни достатъчни". Ти си вдовица - за твоите деца само ти си родителя, а неговото дете няма ли си майка и тя не поема ли част от грижите и отговорностите за това дете , а и доколкото разбирам то е доста голямо и почти самостоятелно вече.

# 3
  • Мнения: 32
100% е сигурно че няма да родя дете и да гледам  3 сама. Искаше ми се да поеме отговорност.

# 4
  • София
  • Мнения: 10 154
Това не става насила, а дори и да стане, ще бъде временно.
Решението за дете не е еднолично твое или негово, общо е. Той има право на "не", както и ти. Аз не бих се разделила, но и не съм от хората, които отхвърлят аборта.

# 5
  • Мнения: 32
Не съм взимала хапчета, колкото и глупаво и незряло да звучи разчитах на прекъснат полов акт. И той на това разчиташе . Уж всичко беше наред а виж сега какво стана...

# 6
  • On the sea
  • Мнения: 429
Според мен трябва да седнете и да си поговорите сериозно. Ти сигурна ли си, че си готова на такава крачка дори той да си промени мнението? 

# 7
  • София
  • Мнения: 16 528
100% е сигурно че няма да родя дете и да гледам  3 сама. Искаше ми се да поеме отговорност.
В какво според теб се състои поемането на отговорност от негова страна? В случая и двамата сте еднакво виновни, за да се стигне до забременяване. И не виждам къде е драмата, ако направиш аборт и продължите да си живеете както до сега. Май само аз и мъжа ми сме единствените, които не са имали подобен гаф и не съм правила аборт. Масово около мен има семейства с поне един.

Човекът ясно е изразил позицията си и напълно го разбирам. Има голямо дете, ти имаш две деца... надали примира от щастие отново да дундурка бебе. А и надали не сте разисквали досега този въпрос. Предполагам, че си била наясно с неговото нежелание за общо дете.

# 8
  • Мнения: 32
Всъщност незнам дали съм готова,объркана съм...В главата ми е пълна каша, знам само че за всички ще е по-добре да направя аборт. Но незнам после как ще живея с тази мисъл и този човек.

# 9
  • София
  • Мнения: 16 528
Но незнам после как ще живея с тази мисъл и този човек.
С мисълта, че си премахнала няколко клетки? От толкова идеализъм няма полза.
Нито ще сте първото, нито последното семейство, в което жената прави аборт.
Разчитала си на прекъснат полов акт... всъщност на какво си разчитала?

# 10
  • Пловдив
  • Мнения: 1 480
Щом и двамата сте разчитали на нещо толкова несигурно, значи всеки трябва да поеме своята отговорност.
Ние с мъжа ми също дълго сме разчитали на това и предвид, колко е несигурно за себе си аз съм имала варианта в различни периоди от нашето съжителство, че при инцидент бих направила аборт или бих задържала детето. Това са неща, които съм мислила предварително. Мисля ги и сега /за настоящия момент решението ми е, че бих задържала такова непланирано дете/.
Сега пред свършен факт и двамата имате право да кажете своето мнение и да изложите причините за и против.
Трябва и всичко да се изговори какво значи "стигат ни тези деца" - няма да се справим - финансово, физически и т.н. , притеснява ме общественото мнение /20-тина години след първото дете да имам бебе/ или друго.
Вече си имала 2 бебета, едното даже наскоро и знаеш какво ще те очаква в следващата 1-2 години. Можеш ли да се ангажираш пак с това отначало - бременност, майчинство и т.н.

# 11
  • Мнения: 32
Говорихме ги тези неща,той казва че винаги е искал да има второ дете,че щял да бъде горд и много щастлив,но... Финансовото състояние не ни го позволява.Купуваме апартамент който ще е с ипотека, студента също ще трябва да се издържа. Двете моите  все повече растат все по големи разходи ще стават...

# 12
  • София
  • Мнения: 10 154
4 деца и ипотека наистина става сложно. Явно е прав.
Опитваш се да изкараш само него виновен, а вината и грешката е и на двама ви.

# 13
  • Мнения: 32
Това ли е най правилното решение- аборт? Няма ли след време да съжаляваме?

# 14
  • София
  • Мнения: 10 154
Тук едва ли някой ви познава, за да може да отговори на въпроса ти.

Редакция на ключовите думи на тема





Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт