Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 17 фев. 2018, 14:42 ч.

За отношенията с приятелите

  • 2 202
  • 11
  •   1
Отговори
  • Мнения: 60
Здравейте,
пиша, за да споделя за един проблем и да чуя вашето мнение, без много хейт надявам се Simple Smile
За да добиете представа малко за мен, ще кажа, че съм на 23 години съм, завърших университет, работя, скоро си сменям работата, защото намерих друга по-добра (уж), имам приятел от няколко години, там нещата са горе-долу добре. Комуникативна съм, не съм затворен човек, поне по моя преценка, имам интереси в много области. Като малка живеех в един малък град, след това се преместихме в по-голям и накрая се наложи да се преместим в трети. Живея с майка ми, баща ми почина отдавна. Тези премествания се случиха за около 10 години. И ме тревожи следното. За някои може да прозвучи глупаво или изтъркано. Откакто се преместихме за последно, някак не успях да се социализирам, т.е. нямам компания, в която се движа, не излизам често, даже рядко. Харесвам си работата, но там хората са семейни и с деца и са ни различни интересите и не се събираме. Притеснява ме това, че ми минаха студентските години, където се създават отношения, имах компания там, но сякаш не си допаднахме и се усещаше. Бях от ученолюбивите, в групата нямаше много такива и често ме търсеха за помощ по предметите, отколкото за нещо друго. Имаше момичета, с които си общувах, но с тях разговорите бяха само на едната приятеля й къде я завел, кой какво ял вчера и т.н.. Имам 2-3 приятелки, с които се виждаме от време на време, но до там. Приятеля ми работи много, имаще компания, но се отдалечиха с времето, но като го гледам на него не му е проблем това.
В последно време наистина се чувствам сбъркана, защото има моменти, в които няма на кого да споделя. Най-добрият ми приятел замина далеч в друг град. Преди това сякаш той ми беше свързващото звено, така да го кажа. Работата ми има много интензивни периоди, в които работя много часове и съм ангажирана, и само мисля кога да се наспя и да се наям. Но има по-спокойни моменти, в които се питам тези неща.
Може ли да дадете обективно мнение?
Ще съм благодарна. Simple Smile
 

# 1
  • Варна
  • Мнения: 8 852
Аз те разбирам, схващам какво те притеснява, но за съжаление не мога да ти помогна. Имам 3-4 близки приятелки, но с тях се намерихме импулсивно, не съм ги търсила специално. Имам и бивши, с които се разделихме по кофти начин, но такъв е животът. По мое мнение приятелствата се зараждат спонтанно, а времето ги изпитва дали ще издържат.

# 2
  • Мнения: 3 067
този твой "приятел" не ти ли е приятел? защо не можеш с него да споделяш? и какво значи да си на 23 години и връзката ти да е "горе-долу" добре Simple Smile че то на 23 години, ако е "горе-долу" добре, накъде ще върви нататък?

според мен проблемът ти е във връзката, но го търсиш другаде. със следващия мъж ще видиш света съвсем различен.

# 3
  • Мнения: 60
Проблемът не ми е във връзката, казах горе-долу, защото както във всяка връзка си има спорове или дразги за нещо. Споделям му естествено, но тук говоря за приятелските отношения. Ако проблема ми беше във връзката, щях да си пусна отделна тема за нея.

# 4
  • Мнения: 623
Има хора, които общуват по-лесно, други общуваме по-трудно. За съжаление тази черта на характера не се променя, поне не лесно. Пробвай виртуални приятелства. Вече си на прав път - в този форум.

# 5
  • София
  • Мнения: 692
Имах подобна "дупка" без много приятели горе-долу в същия житейски период - след университета. След време си го обясних като някакъв преход , през който е било нужно да мина за да бъда това , което съм. Най-стойностните и хубави приятелства създадох след 30г.

# 6
  • Мнения: 1 526
В спокойните периоди можеш да се запишеш на някакъв курс - готварски, рисуване, канго-джъмпс, или нещо друго, което те влече. Гледаш да е група с повече млади хора. От там вече можеш да пробваш да завържеш някакво приятелство или компания...

# 7
  • София
  • Мнения: 351
На мен ми е малко тежко понякога, че загубих повечето от приятелите си. Имах доста преди години, особено в училище и в университета, излизахме много заедно, но така се случи, че изгубих доста от тях - кои заминаха за чужбина, кои спряха да се обаждат, намериха си други интереси и т.н. Не е нещо, което мога да спра. В началото доста им писах и ги търсих, ама в крайна сметка като нямаше ответ, защо и да се натискам. Който иска да ме намери, знае къде да търси.
Да, тежко е понякога да няма с кого една дума да размениш, но пък защо да се терзая за такива неща, след като не мога да ги поправя.
Каквото предложи животът, това ще е.
След 30 г. впечатленията ми са, че като че ли е по-трудно да се намерят стойностни приятелства, особено между жени - те все нещо делят, все си завиждат, все са предубедени и подозрителни. Опитвала съм се да завържа приятелства с жени, ама пълен провал. Хубавите ми приятелства са били основно с мъже, а не с жени, защото последните или завиждаха, критикуваха, правеха номера, лъжеха.
И в работата винаги е било така - най-добри колегиални взаимоотношения съм имала с мъже - с малки изключения. И винаги бих предпочела мъже приятели, а не жени. Дори съм установила, че мрънкането, оплакването и непрестанното дърдорене на някои жени са доста дразнещи и винаги избягвам такива.
А с мъжете е много лесно да общувам - тези, с които съм общувала са били винаги точни, не мрънкат, не се оплакват, не дразнят нито завиждат, нито пък правят обичайните номера на жените.

# 8
  • София
  • Мнения: 2 961
Това за женските приятелства, че са завиждане и лъжи, е пълно клише. Просто не сте били истински приятели. Когато си приятел с някого, не се конкурирате. Радвам се на успехите на приятелките ми и те на моите.

А по темата и аз завързвам трудно приятелства, не успях да завържа от университета, не се получи. В един момент бях в дупка, защото и близките ми хора от преди това, бяха в чужбина. Като останах сама обаче реших да им пиша по-често, подновихме си контактите, някои от тях се върнаха в България. Заслужава си човек да се постарае да си върне приятелство с човек, с когото се е чувствам добре. Така че моят съвет на първо време е да подновиш връзка с приятеля в чужбина.

Идети за курсовете са добри, но аз съм ходила на много, а един приятел не успях да завържа там.

# 9
  • Мнения: 407
Честно да ти кажа и аз в момента съм в такъв период,и те разбирам,но пък нямам време да ходя на курсове и други мероприятия и да се запозная с други хора,ама за разлика от теб аз не съм много общителна.

# 10
  • Мнения: 3 923
А за какво точно са ти приятели? Не искаш да ти споделят, какво те са правили с половинките си, но искаш ти да споделяш? Семейните също не са твой тип. Но и студентите не са, защото си по-умна от тях и искат да им помагаш? Но и колегите в работата не са, защото нещо си? Но и гаджето ти не е, защото той пък ти е гадже? Изобщо знаеш ли какво искаш или ...? Ако само искаш да споделяш може да ходиш при психоаналитик, или да си пишеш дневник. Приятелството е нещо различно.

Как така си комуникативна, но пък все не намираш с кой да комуникираш? Изобщо някога имала ли си приятели, или по скоро слушатели ти липсват?

# 11
  • Мнения: 21 182
Ключ по молба на потребителя.

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт