Подсъзнанието може всичко/68 Линкове за всички техники има на 1 стр.

Да ти е все едно съм сложила в кавички и съм обяснила какво имам предвид. А за здравето и аз съм писала по-назад, че този метод не може да се приложи, защото е единственото, от което не можем да се откажем. И аз умувам по този въпрос и ме вълнува по лични причини.

Ох ,толкова отчано взех да искам това нещо да се случи ,че пак искам съпорт от вас .Трябва да си го избия от главата за да се случи нали? а това е толково трудно ,особено когато посноянно мисля за това и за това колко трудно би се случило.Направо незнам ,помагайте

Хайде спри да го мислиш отчаяно това нещо....
Твърде много се фокусираш върху него и му придаваш важност,а всъщност губиш връзката за друго...
https://sebepoznanie.com/psihologiq/upravlenierealnost/vajnostta/
http://dreamland-bg.com/index.php?topic=3288.0

Мерси сядам да го прочета

Здравейте, съвсем случайно попаднах тук (хех, едва ли (: ), дори не знаех, че в бг-мамма има хора (: Онзи ден си мислех как ми трябва форум като този и се чудех какво е станало и дали фейсбук е изместил форумите и как не ми харесва. Както и да е, радвам се, че ви има! Преди години доста четях тук(не съм писала май) и ми беше хубаво и спокойно (:
Сега реших да пиша, защото...така го чувствам. Въпреки, че понякога си мисля, че съм затворена и смотана, съм комуникативен човек. И много ми помага, когато си пиша в дневника, ама някак ми се иска обратна връзка, съвет или дори просто подкрепа. А тук има от всичко (: Също така съм наясно, че никой ме може да ми научи уроците, ама пък живота на отшелник не е за мен и мога да си ги уча и чрез (и с помощта на) другите, нали? (:
Желая ви много усмихната вечер!

Здравей,скарлет
Аз съм открила темата доста отдавна(повече от 10г),но също не пиша,а да си призная и н чета много напоследък.
Влязох за да търся стара интернет приятелка(и я открих,благодаря за което )и от тогава ми излизат известия.
Поста ти ме накара и аз да се разпиша.Преди 10г. четях много активно и в темата и всякква литература по темата,нахвърлях се веднага на всички нови техники,опитвах всичко да стане тук и сега.Е,да доста неща се случиха от тогава в живота ми и чак сега мога да кажа,че се чувствам"пораснала" и "узряла" за доста от нещата,които исках тогава да направя.Почти на прага на 40-те си години.
Някак си вече не искам нищо.Само здраве.Другото някак си се нарежда.Приела съм,че всичко което се случва,ми се е случило за да ме научи на нещо и да ме направи по-силна.По-скоро вече ми е осъзнато,а не само на думи.Чувствам го!Всичко,което съм чела на теория тогава,с времето съм го осъзнавала на гърба си.
Наложи се да вземам важни решения в живота си и това ме накара да се чувствам по-силна и уверена от всякога!!!
В тази връзка сега се сещам да дам нещо като пример.Дълги години след първото дете, не успявах да забременея,много страдах,накрая се стигна до ин-витро.В деня преди да се реши,ще стартирам ли процедурата,отидох при една икона,която наричат"чудодейна" и се помолих,всичко да се случи по най-добрия начин за всички -за нищо конкретно.На следващия ден.Доктора каза"започваме"бях безкрайно щастлива.Сега си имам близначки от първия опит )))Душата ми е пълна с три принцеси ))Е,накъде там виждам и един принц,но.....едно по едно
Пожелавам ви в този мрачен ден слънце в душите.И да ми авате леко през уроците си т.е да схващате бързо и да не се налагат повторения,че не е приятно.
А най-вече желая на момичетата със здравословни проблеми,всичко да се нареди по най-добрия начин.

Ооооо,добре завърнали сте се!
И аз напоследък не пиша. Просто няма какво ново да споделя. Уча си уроците. А тези,които ми дава живота,май нямат ваканция? Сега, обаче, ги приемам по различен начин. И някакси всичка минава по-лесно.
Ето вчера една фраза от Вайн, да се произнася всяка сутрин: Днес съм добре,здрав/а съм, щастлив/а съм, доволен/на съм,днес съм Бог!
Ирен,да са ти живи и здрави близначетата! И много да те радват!
Забелязвам нещо странно,при повечето ин витро, се раждат близначета. Дъщерята на моя близка приятелка и тя се сдоби с две сладурчета-момченце и момиченце.
Приятен ден!

Ирен, то с три деца кога и да пишеш (: Прекрасно е това, което си споделила, желая ви много здраве и един принц в близко бъдеще(че да не губиш тренинг). Имам една приятелка, която беше май само на някакви хормонални терапии, че много искаше второ - получи се (второ момче), успокои се и след към 2 години и принцеса (: Аз от тийн си представях, че имам 3 деца, ама не случих на мъж А годините ми - на 37 съм - хич не ги и гледам. До миналата година казвах на моя син (на 8 сега), че съм на 29, обаче ме чу да споделям, че съм го родила на 29 и веднага "ама аз как съм на 7,пък ти на 29?" пфу, за какво ми трябваше да го занимавам с математика!
Danilu, доколкото съм запозната, имплантират няколко яйцеклетки(3?),за да има по-голям шанс. А за писането тук - явно човек като "порасне" и разбира по-добре и приема нещата и няма какво да каже, не знам. Ама пък все ще има такива млади-зелени като мен, чакащи за съвет или шут отзад или пък да споделят нещо.
Имам аз един въпрос, по скоро да питам за мнение. Ама първо клиничната ми картина накратко
...Оф, тука писах негативи, които не ми харесаха, та ги изтрих. Мисля, че съм в някаква лека депресия, просто не знам откъде да започна. Та се чудех за Норбеков, някой има ли мнения? Имам "Опитът... ", чела съм я, хареса ми, не съм правила обаче нищо (имам и диоптри, и разни вени за оправяне, килограми, туй-онуй) и сега изтеглих "Да ви дойде успех...", зачетох малко и ми хареса. То всъщност май сама си отговорих Добре, тогава само докладвам - след няколко дни започвам "... Успех...", след това "Опитът" + практика, свалям очилата и спирам цигарите от септември като си продължавам с режима и отслабването. И изчитам полезните статии за намаляне на важността, които бяхте споделили (:
Бъдете здрави!

Здравейте,незнам дали тук му е мястото да пиша ,но мисля,че става въпрос за подсъзнанието ми точно.Проблема ми е ,че не мога да си избия един човек от главата.Тръгна да правя нещо и ми се появява пак мисълта за човека,пробвам ,опитвам се да не мисля ,но не мога .Мисля,че не съм влюбена ако мислите така.Просто незнам какво се получава ,защо така се случва.Моля ви за някакви идеи какво да правя????Защо така се получава??

Имала съм подобен случай.При теб може да е друго.Без да съм влюбена в даден мъж,просто в някакъв момент,може би съм изпитала симпатия,от там чувство за вина към човека ,с когото съм.От там опита да не мисля и се покучава нещо като натрапливост напук.Колкото повече се опитваш да си го избиеш,толкова повече се набива хахаха.Не се плаши,позволи си да мислиш за него и може би ще изчезне.Успех!
Аки наистина не си влюбена

Благодаря,същия случай.Мисля че не съм влюбена хаха.Не мога да си позволя да се влюбвам точно в този човек просто изкача в съзнанието ми незнам защо.Възможно ли е пък той да си мисли за мен и за това да се получава така ...

nelly13, възможно е твоята душа да се опитва да ти подскаже нещо за този човек. Не знаем какви са отношенията между вас. Любовта не включва задължително само романтични такива. Ако общувате ежедневно и често, смятам че е напълно естествено да мислиш за него. Един обикновен разговор с него например, дори и на тривиална тема, може да ти  помогне да осмислиш ситуацията.
Какво правите, като намерите перца от птички? Аз ги смятам за знак от Ангелите и от скоро започнах да си ги събирам.

Аз работя от скоро с човек, който от първата среща ми е неприятен - използвач, нагаждач, лицемерен и недобронамерен ми се струва, а същевременно простоват... Много се натоварвам и усещам как понякога съм обсебена от мисли за това. На всичкото отгоре си избра място на метър от мен!  Знам, че вероятно е поредния урок, но все пак дайте ми насоки за някоя техника, имам чувството, че този човек се храни с енергията ми.

Аз пък от много години и доста често сънувам мой съученик, с когото винаги сме били в лоши взаимоотношениея,  дори на границата на омразата и като се видим, дори си обръщам главата на страни-адски ми е противен. Но в сънищата ми дори сме в интимни отношения. Чак ме е яд като се събудя и си спомня съня.

Лита, приеми го като изпитание на съдбата. Трябва да се научиш,това и за мен се отнася,имам подобна ситуация на работното място, да зачиташ другият. За Вселената,или Бог, всички сме еднакви. Опитай се да разбереш,защо се държи по този начин. Вероятно има някакви комплекси, или прикрива някакви недостатъци. Опитай са да го видиш като малко дете. Малките са винаги перфектни. Изпрати му любов. Аз така преодолях моята неприязън към колегата. Всеки път му изпращам мислено: Бъди щастлив! Благославям те! Отначало ми изглеждаше глупаво да го правя,но после ефектът беше изненадващо освобождение на напрежението,което изпитвах в близост до него. А и той винаги близо до мен сяда на съвещания,или сбирки. Освободих себе си! Почувствах се добре.