Червеното дупе при нас не е от пъпките.
- Публикувана: 26 фев. 2018, 12:23 ч.
- Последно мнение: 15 авг. 2018, 08:38 ч.
Нежно кокиче срамежливо цъфти, бебчета чакаме пролетта да дари!-Бъдещи мами 35+
Привет, нямам идея какво е това чудо: киста на шийката! Аз съм имала раничка на лихката, изгориха я, след нея забременях с дъщеря ми. Преди това 3 год отитвахме безуспешно. Давам само статистика, не знам кое да колко е повлияло.
Благодаря, mtz. Диагнозата е "A nabothian cyst on the surface of the cervix." Живея в чужбина и затова е на английски, което аз си превеждам като киста на шийката на матката. Може и да греша. Ще изчакам търпеливо прегледа с репродуктивния специалист.
Здравейте момичета,
правихме и трета инсеминация на 06.07.18, т.е. днес ако броим денят на инсеминацията е 13-ти ден (минали са 12 цели дена) - правих тест и е Total b-HCG - 3,58. Реших, че ще пия този проклет Дуфастон днес и утре, а в петък отново ще ходя да направя тест. Имаше два фоликула - единия се беше спукал за инсеминацията, другият според мен се спука 3 дена след инсеминацията, та... в него ми е надеждата. Защо я поддържам - тази тиха лудост - и аз не знам.
Хубав ден и благодаря, че ми изслушвате размислите!
правихме и трета инсеминация на 06.07.18, т.е. днес ако броим денят на инсеминацията е 13-ти ден (минали са 12 цели дена) - правих тест и е Total b-HCG - 3,58. Реших, че ще пия този проклет Дуфастон днес и утре, а в петък отново ще ходя да направя тест. Имаше два фоликула - единия се беше спукал за инсеминацията, другият според мен се спука 3 дена след инсеминацията, та... в него ми е надеждата. Защо я поддържам - тази тиха лудост - и аз не знам.
Хубав ден и благодаря, че ми изслушвате размислите!
Лебед, дано не е остатък от тригера тази стокност и да се увеличи! Още два дни прогестерон няма да те съборят. Стискам палци!
Замислих се, има ли как да се овулира повторно. Ако се е спукал фокикула, следва да се започне със синтеза на прогестерон и да се приключии с ову фазата. Не знам при висок прогестерон дали има шанс да настъпи отново ову. Но не съм толкова запозната. Само се замислих.
Замислих се, има ли как да се овулира повторно. Ако се е спукал фокикула, следва да се започне със синтеза на прогестерон и да се приключии с ову фазата. Не знам при висок прогестерон дали има шанс да настъпи отново ову. Но не съм толкова запозната. Само се замислих.
, леко да мине!
Според мен ням акак да е имплантационно зацапване, то се случва по-рано. Зацапването е обикновено от нисък прогестерон. Като падне той, идва МЦ. Но пък има и много случаи на нисък прогестерон при бременност, особено като се пият препарати. И според мен е добре да се изчака датата за тест. Днес може да си направиш пиклив. Така и така това те занимава в момента, поне го обследвай по всякакъв начин.
Първите дни скокът на ЧХГ често е точно в този порядък. Но наистина пикливият днес май не е вариант. Тъпото е, че такава ниска стойност на ЧХГ си е в голяма степен остатъчна от тригера. За жалост няма кой знае каква надежда според мен 
, но още ден прогестерон няма да навреди.
, но още ден прогестерон няма да навреди.
И аз така си казах.
Каквото, такова - още един ден и ще видя най-малкото от любопитство какво е станало с хормона.
Реално нямам никаква истинска надежда, очаквам да ми потече с пълна сила всеки момент (макар дуфастона да го задържа). Така и така ви занимавам, поне да си доизпея терзанията.
Моят човек държи да се движа с неговата кола докато има някаква надежда, защото вози доста меко. Третира ме като скъпоценна свръх чуплива ваза и това направо ме побърква. Чувствам се потисната / пречупена / с отнета собствена воля, а ако се е прокраднала малка надежда, това му отношение направо превръща микроскопичната надежда в луда вяра (добре, че в момента не е така) и започвам да отпускам кранчето на мечтите, дори да си говоря на евентуалните ембриони.
Още малко
Каквото, такова - още един ден и ще видя най-малкото от любопитство какво е станало с хормона.
Реално нямам никаква истинска надежда, очаквам да ми потече с пълна сила всеки момент (макар дуфастона да го задържа). Така и така ви занимавам, поне да си доизпея терзанията.
Моят човек държи да се движа с неговата кола докато има някаква надежда, защото вози доста меко. Третира ме като скъпоценна свръх чуплива ваза и това направо ме побърква. Чувствам се потисната / пречупена / с отнета собствена воля, а ако се е прокраднала малка надежда, това му отношение направо превръща микроскопичната надежда в луда вяра (добре, че в момента не е така) и започвам да отпускам кранчето на мечтите, дори да си говоря на евентуалните ембриони.
Още малко