Има ли виновни?

Хм, къде минава границата между "сериозна" и "несериозна" връзка....

Мисля, че е крайност децата да са сред минималните изисквания за "сериозна" връзка. Така излиза, че всички хора без деца са по дефолт в "несериозни" връзки.

За мен общият покрив, общият електромер, общият хляб на масата - тези неща правят една връзка "сериозна".

Може би въпросът трябва да се преформулира в "Защо не избрах правилния мъж?" Това е пак вид вина и сега като се замисля, е основната ми вина в сегашната връзка. Не можеш да избереш коренно противоположен на теб човек , с различни възприятия за живота, философии, самосъзнание, среда и какво ли още не, само, защото си ужасно влюбен и да очакваш, че всичко ще е цветя и рози во веки веков. На всичкото отгоре и прикрито болезнено ревнив, като в началото, разбира се, не си знаел това. Е как да не се обвинявам? Кого да обвиня-него,  че е такъв ли? Аз къде съм бляла?

Съвместно съжителство, намерения за брак, брак и деца- мисля, че това са всички опции.

Предполагам, че за връзка може да се говори, когато участниците в нея започват да се възприемат като двойка и почувстват ангажимент един към друг, а и е задължително да има идея за задълбочаване на отношенията, защото ако няма, то и няма какво да прецакваш. 6 месеца е някакъв минимум, защото за такова време малко от малко поопознаваш другия и добиваш представа що за птица е и можеш да решиш дали да преминете към връзка или да се реете безцелно незнайно докога.

за мен е по-важно усещането за "сериозност"
ако съм сама с две деца на 35 г. всяка връзка, което съм допуснала дори без да спим под един покрив, бих приела като по-сериозна
а ако съм на 23, живея нейде по копторите на Студенски град и спя всяка вечер последните три години с Пешо на кушетката, но имам намерение да му бия шута щом приключа с магистратурата, това не е точно сериозна връзка

Това малка вина ли е? Някои плащат и с живота си заради кофти избор

Малко е относително това сериозна-несериозна. Сегашната ми, която вече мина 20 г. я започнах без особени очаквания и намерения.
Това е и моята представа. Т.е. без еднократни и разни, които след 1 месец виждаш, че няма да излезе нищо.
2 от тях ми бяха по година и малко, другите по 7-8 месеца. Не знам как по друг начин да ги нарека.

Нофелет, между другото сега като казваш, че повечето хора не изпитват вина, се сетих за нещо друго.

Понякога човек се вини за едни неща и мисли, че точно те са прецакали връзката му, но....ако седне и говори откровено с бившия си партньор, може доста да се изненада. Аз навремето, тъй като много исках да разбера с кои точно мои недостатъци съм отблъснала човека до себе си, много пъти го молих да говорим и да ми каже съвсем честно кое точно камъче е обърнало каруцата според него. Защото като живееш с един човек, все може за нещо да се сдърпате и като едни несъвършени същества сигурно най-редовно за нещо грешим. Но аз исках да знам кое е това наистина непростимото, което съм направила. Бях си направила мислено списък с мои недостатъци, които биха могли да бъдат изтъкнати и сигурно с пълно право. Това, което ми каза той обаче и което изтъкнал дори пред майка ми като мои пороци беше на космически години далеч от онова, което си представях, че може да бъде. И в интерес на истината, не мога да се съглася, че точно това ми е бил най-големият проблем. За тези неща не изпитвам вина дотолкова, че съм ги причинявала години наред на човек, който е с крайно различно виждане от моето по тези въпроси. Но нито смятам тези недостатъци за изявени в толкова крайна степен, нито бих допуснала, че нормален човек би си намразил партньора заради тях.  Още по-интересното е, че сегашният ми партньор пък точно опитите ми да туширам тези въпросни "недостатъци" ги намира за абсолютно ненужни и смешни.
Така, че изводът, който си правя аз е, че според гледната точка за едно и също нещо за един ще си много виновен, а за друг ще си постъпил по най-правилния начин.


Затова аз предпочетох да пиша за нещата, за които се чувствам виновна пред себе си.

Аз пък не смятам, че само в "сериозните" връзки може да се сгафи. Аз съм правила грешки още в началото на някакви отношения и съответно не се е стигало изобщо до връзка. А е можело. Още ме е яд за 2 такива изпуснати възможности, а можеше да се получи, ако в единия случай аз не бях допускала грешка, а в другия случай той. Защо да не се брои? Аз и от това съм си правила изводи, които в последствие са ми помагали.

Да, Бубанка, съгласна съм, че възрастта е от значение, най-малкото на 35 ти е ясно кои отношения да наричаш връзка, докато на 15 можеш да говориш, че си във връзка (те всъщност точно така си и говорят), ама на възрастните им е ясно, че и дума не може да става за подобно нещо.
А и никъде не споменавам съвместното съжителство като изражение на сериозност към отношенията, особено в днешни дни, когато се събират да живеят заедно съвсем безидейно, по-скоро да пестят от наем, режийни и таксита, отколкото да създават общ дом. Та, първо е хубаво да се изясни за целите на темата какво хората разбират под връзка, за да може въобще да има дискусия. 50 връзки ми звучи несериозно и не вярвам, че говорим за връзки. За бройки повече бих повярвала, ама и така пак бих казала "Манго, посмали".

Това е по-скоро "без вина виновен"... и залитане към ореол на жертва в цялата ситуация по "грешен избор"

Преформулирането на въпроса по такъв начин означава да приемем, че щастието в една връзка е просто въпрос на късмет правилен избор в онези N месеци и години, преди връзката да стане сериозна.

Оттам нататък нищо не зависи от нас в една връзка. Или сме се намерили, или не сме се намерили. Ако сме, цветя и рози. Ако не сме, капут.

Къде отива свободната ни воля, къде отива нашите лични решения, способности, грижа, старание, активност в това да направим една връзка успешна?

Разсъждавайки така, отново стигаме до онзи извод - другият е виновен. Или ако аз имам някаква вина, то е, че въобще съм се обвързала с този човек.

Това е "несериозно"

Ще ме извиниш, че ти се меся в темата, нофелет, но е зададена грешно изначално.
Ти ограничаваш пишещите с условие да пишат само хора, които чувстват вина за провала на техните двойки. Тези пишещи, освен, че разбираме, че са обикновено жени и обикновено били твърдяли, че другия е виновен и че са направили "грешен избор", а не те са грешните.
Ти приключваш темата още преди да си я започнал.

Права си ... ако се вземат предвид "сериозните" мисля са 7. От тях един брак с деца засега стабилен ...

Напротив, с изключение на теб всички участващи тук казаха по един или друг начин "моят принос за провала бе, че...." И съм сигурен, че ще има още много.

Не, не са казали всички, и аз чета, не само пиша.