Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 12 март 2018, 12:50 ч.

8 - годишна - поведение?

  • 7 161
  • 37
  •   1
Отговори
  • Мнения: 62
Здравейте на всички! Първо малко предистория за семейството ни.. Значи с моя партньор сме заедно от почти 3 години. Той има дъщеря, която е на 8, а аз в момента съм бременна с нашия син. От сега да отбележа, че майката на доведената ми дъщеря няма никаква роля в живота й - сума ти драми, съд и т.н., до които се е стигнало дори преди аз да се запозная с приятеля ми.

Отношенията между мен и малката в началото не бяха гладки, имаше известна доза ревност от нейна страна, което смятам е нормално, но с течение на времето всъщност си станахме много близки, дори понякога споделя повече с мен отколкото с баща си и в момента аз играя главната женска роля и майчина фигура в нейния живот.

Проблемът е темперамента на госпожицата или т.нар. къс фитил. Тя може да е много добро, послушно и любвеобилно дете, но ако й се каже нещо по-на криво или нещо, което тя не иска да чува, дори малка забележка или подкана да си свърши задълженията, се превръща в коренно различно дете за части от секундата. Притеснява ме това, че се случва почти ежедневно и за много дребни неща. Позволява си да отговаря, рита, хвърля и блъска предмети, дори се е случвало да удря баща си или някой от чичовците си (мен-никога). И тук идва дилемата ми дали това е просто част от нормалното развитие и порастване на децата на тази възраст или има нещо, което се корени по-дълбоко и до което тя не допуска никого (а дори може би е подсъзнателно и за нея). Има и доста предистория на семейни драми, случвали се около нея, които тя съзнателно помни. Опитвали сме да говорим спокойно, да обясняваме, да задаваме въпроси, да поощряваме добро поведение с разни стикери, звездички и тем подобни - оказва се временно решение. Понякога нервите не издържат и повишаваме тон, което знам - не е решение и не помага, но не сме от желязо. И просто не можем да намерим път към нея, когато изпадне в такова състояние. Иначе й минава сравнително бързо и после пак "привключва" към доброто си поведение все едно нищо не е било. Наказания и забрани също сме опитвали и действат рядко и замалко.

Предполагам и други са се сблъсквали с подобно поведение и ще се радвам да споделите как сте успели да преминете през този период. Аз наистина искам да помогна на това дете, каквото и да ни коства, освен това се притеснявам, че когато се роди синът ми и поотрасне ще започне да копира това поведение и искам да избегна всичките тези ненужни нерви и да имаме две спокойни и добри деца.

Има още много неща, които мога да допълня - ако ви интересува ще пиша пак, не исках да е прекалено дълъг поста. Благодаря на всички, които ще се включат в темата.

# 1
  • София
  • Мнения: 11 291
Най-вероятно го е страх детето, съзнателно или не, че новото братче ще я измести и няма да се грижиш за нея. Синът ми хем беше на цели 10, хем си е мое дете от предишен брак, и пак беше имал опасения, че покрай раждането на сестра му ще спрем да се грижим за него. Ирационални някакви страхове.
Реагирайте на избухванията, аз моята дъщеря я уча, че е нормално да се ядосва, но че трябва да намери друг начин, по който да го изразява и говорим за това. И тя има такива моменти на избухвания (напоследък се случва, когато иска да свърши нещо сама, не успява и недай боже, някой да й предложи помощ, драма настава). Та реагирайте, говорете, но по възможност кротко, спокойно и с любов. Аз й говоря, че много ме ядосва, ама какво да правя, пак си я обичам. Simple Smile

# 2
  • София
  • Мнения: 10 348
Възможно е да е в т.нар. детски пубертет /около 7 год./. Възможно е и майка ѝ да ѝ липсва, което е много вероятно. Каквато и да е, тя ѝ е майка и това няма да се промени.

Когато изпадне в такова състояние я остави сама - да се сърди, да вика, да хвърля, каквото иска, просто не ѝ обръщай внимание. След като ѝ мине, трябва да се извини за поведението си. Нека бащата си поговори с нея, може да има ефект.

Според мен е възможно да се успокоят нещата, когато се роди бебето. Опитай се да я въвличаш да помага. Разбира се, лесни неща, като например да донесе нещо от кухнята или да постои с бебето, докато се изкъпеш.

Смятам, че сега изпитва известна несигурност за себе си и положението си в семейството. Вероятно смята, че бебето ще я измести. Трябва си разговор и на тази тема.

Успех. Няма нищо непоправимо.  Peace

# 3
  • Мнения: 4 944
До характер е според мен. Зодия и т.н. Да не е Скорпион?!?!

Вероятно очакването на нов член на семейството да я натоварва по някакъв начин, да има някакви притеснения и от там да е по-нервна и избухлива.



# 4
  • Мнения: 62
Аз също съм си мислила, че може би мисли, че бебето ще я измести и сме говорили, че това няма да е така, но пък той ще изисква повече грижи понеже е малък, а тя е вече голямо момиче и с много неща се справя сама (това съвсем умишлено сме го казвали, понеже тя е много независима, както и Бърди спомена ако й се предложи помощ се дразни и т.н.). Може би трябва още разговори по темата да се водят, за да не смята тя, че ще бъде пренебрегната.

Иначе въпросното поведение го имаше отчасти и преди да забременея, аз до някъде смятам, че е защото беше свикнала да получава всичко и да е гледана като принцеса. Което обаче в даден момент се отчете от грешка от баща й и той започна да й отказва някои неща (разни детски прищевки и т.н.) и тогава като че ли започна този лек бунт при нея. Може би ситуацията с бебето допълнително я изнервя и нещата са се натрупали? Иначе като изключим това е много ентусиазирана за появата му, постоянно ми гали и целува корема, говори му и т.н. Така че определено не е озлобена, просто може би съвсем нормална детска ревност, знам ли.

Иначе е точно на границата между рак и лъв.

# 5
  • Мнения: 3 483
Стига с тези зодии ползвани като "оправдание" за нечий характер/държане.
Мд е на 10, но от малка е държала да става на нейното. Знам, че не е добре, но копира поведението от клипчета или сериали (Дисни). Не е Скорпион и нямаме подобни проблеми в семейството си.
 В такъв случай се опитвам да поговорим спокойно и ако продължава да се държи така, излизам от стаята. Тя разбира, че няма да се получи и сама идва при мен. Когато поговорим се оказва, че има причина, нещо, което я е ядосало преди това и си е мълчала. Мен ме няма до 6ч. вкъщи и тя няма с кого да говори, докато не се приберем и явно се натрупва.

# 6
  • Мнения: 1 345
И аз мисля, че е или до преходен период който ще се изживее(ако досега не е била такава) или до характер и постепенно с годините разсъдъка ще съумее да го прикрива в някаква степен. И ние имаме една скорпионка на 10 и все още има подобно поведение. Променливо зле, но става още по-зле когато има излишна енергия неоползотворена в правилна посока. Затова откакто я натоварихме със спорт до "изнемогване" няма вече много излишни сили и желание за такива сцени.

# 7
  • Мнения: 36 754
Цитат
но ако й се каже нещо по-на криво или нещо, което тя не иска да чува, дори малка забележка или подкана да си свърши задълженията, се превръща в коренно различно дете за части от секундата
Е, то това си е нормално за Лъв, и дъщеря ми, и мъжът ми са такива животни, та се научих да съм звероукротител Bowtie
Шегата настрана, не вярвам много в зодии, но има някои неща, които съвпадат.

Грешен ти е подходът, напомняш за задълженията като възрастен на дете. Отнасяй се към нея като към възрастен и нещата ще се подредят постепенно.

# 8
  • Мнения: 62
Цитат
но ако й се каже нещо по-на криво или нещо, което тя не иска да чува, дори малка забележка или подкана да си свърши задълженията, се превръща в коренно различно дете за части от секундата
Е, то това си е нормално за Лъв, и дъщеря ми, и мъжът ми са такива животни, та се научих да съм звероукротител Bowtie
Шегата настрана, не вярвам много в зодии, но има някои неща, които съвпадат.

Грешен ти е подходът, напомняш за задълженията като възрастен на дете. Отнасяй се към нея като към възрастен и нещата ще се подредят постепенно.

Сигурно си права. До сега съм се опитвала да създавам баланс между задълженията й и нещата, които може да прави за удоволствие - да играе с приятелите си навън например или пък да играе на плейстейшъна. В смисъл поставят се нещата така - ако искаш да играеш навън - можеш, но преди това трябва да си подредиш стаята. Нещо такова. Може да пробвам да сменя като й говоря как като вече порастнало момиче има отговорности вкъщи, както и възрастните и да спра да се опитвам да й угодя, защото всъщност задълженията пък не би трябвало да са обвързани с особени поощрения и награди - те са повече за добро поведение. Ох, не знам, разсъждавам си сама и просто се опитвам да си сверя часовника Grin

# 9
  • Мнения: 36 754
А защо баща ѝ не поставя тези основи?

# 10
  • Мнения: 992
Мен ми стана интересно що за баща драпа така, че детето да не контактува с майката та чак съдилища и драми!?

# 11
  • Мнения: 62
Хронологията на събитията покрай неучастието на майката е малко по-различна.

Детето е било плод на някаква по-скоро авантюра отколкото връзка, съответно не са били заедно при появата на детето. То е живяло с майка си от раждането до към година и половина, след което поради многобройни причини(неспособност да се грижи адекватно, излагане на риск и подобни) й бива отнето от социалните служби. Въпросът е стоял така - или бащата доказва, че е годен да се грижи за дъщеря си пълноценно и постоянно, или детето се дава за осиновяване. Съответно тогава са започнали делата, в края на които моят приятел получава пълно попечителство. Имали са режим за свиждане, който майката не е спазвала, а няколкото пъти, в които е - е водило до разтройване на детето и нежелание да я вижда следващия път. Та така са се преустановили контактите - до ден днешен майката не се е опитала да се върне по някакъв начин или да покаже загриженост. Може би има значение, че всичко това не се развива в България в случай, че някой се чуди как стоят нещата от легална гледна точка. Толкова по тази част.

Относно въпроса на Не се сърди човече - разбира се, че той участва в целия процес. Ние винаги обсъждаме всичко и затова реших да попитам за други гледни точки тук - знаете понякога човек се затваря в собствения си свят и мисли и блокира за всичко останало. Това е.

# 12
  • София
  • Мнения: 2 161
Моята е 8 годишна, родна ми е, родна майка съм, роден баща, малка сестра има, голяма кака и т.н.
Ми не мога да се оправя с нея и това си е. Ревнува от малката от години, ама не е само това.... характер е .... и друго има. Незнам колко ще ви помогна
Ама със състоянието на нещата , както описвате фактическата обстановка, нищо чудно че не можете да се справите..... чудно щеше да е ако е гладко всичко.... баща, пък втора майка... пък ново дете се чака... ами няма как.... те възрастните често трудно се напасват с новото, какво остава едно дете.... търпение, говорене, добро отношение, леко скарване и стягане.... ама всичко да се прави с любов към нея и ще го усети все някак .... надявам се....

# 13
  • Мнения: 36 754
Относно въпроса на Не се сърди човече - разбира се, че той участва в целия процес. Ние винаги обсъждаме всичко и затова реших да попитам за други гледни точки тук - знаете понякога човек се затваря в собствения си свят и мисли и блокира за всичко останало. Това е.
Предвид описаното бих стояла настрана докато влязат нещата в релси. Пак си взимайте решенията заедно, но той да е действащото лице.

# 14
  • София
  • Мнения: 11 291
Не може да стои настрана и не е редно, при условие, че е пълноценен и пълноправен родител. Едно такова отдръпване, точно в този момент, ще остави момичето с абсолютното убеждение, че било каквото било, майката вече няма да се грижи за нея след бебето.
Тук не става въпрос за временна приятелка, приходяща и за кратко, а пълноправна майка и много правилно св държи като такава.

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт