Бихте ли напуснали половинката си 2

Мислех да пускам такъв вариант на темата, но все се отказвах.
Но ето, че БГтатко се е решил.

По темата: зависи човек на какъв стандарт е свикнал. Обаче, както казват: дупе знае две и двеста. Намаляването на приходите в едно семейство, може да се окаже изпитание за връзката, ако се наложи семейството да се лишава от съществени пера. Не знам защо обаче, когато се стигне до там,  в повечето случаи нещата с извъртат в посока: ами жената не борави добре с финансите. И нали, пак тя крива.

Аз не съм имала точно такъв случай, изведнъж мъжът да спре да печели добре, но пък съм имала връзка с човек, който по принцип не печели добре. Само за кратък период от няколко месеца успя да надскочи едно определено възнаграждение. А през повече време аз бях тази, която носи по-големи доходи вкъщи. И в един момент какво се случи? Тъй като той се комплексираше от това, че е с по-малки доходи, започна да компенсира с пестене понякога от неща, от които не бива да се пести. Аз от своя страна пък си имам своите разбирания за нормален живот, различен от мизеруване и все по-често бях упреквана, че не правя обиколка на магазините в следене на промоционални продукти. В момента, в който аз трябваше да направя компромис и да започна малко по-ниско платена работа, за да мога да имам спокойствието, нужно за изпълняване на една от общите ни цели, това се оказа огромен проблем, а аз се оказах безотговорна и мързелива. Опитвам се сега да я обърна ситуацията наопаки и да си представя как бих реагирала, ако мъжът ми печели добре и спре да печели добре. Сигурно няма да се зарадвам, но не бих го напуснала заради това. Освен ако обедняването не е в такава степен, че да гладуваме и да затънем в заеми. Или недай си боже ако е в резултат на някакви хазартни дейности.
Ако пък причината е инвалидизиране, съвсем не бих могла да му се сърдя, че се е получило така. Ще трябва някак да се борим.

Ако почнем с вариантите отиваме в съседната тема

А аз мислех, че за да не се стига до всичките 3789 варианта на саможертва говорим за конкретен казус...


Да? Не? Може би?

Естествено, че ще отговоря с ''не'', но и ще чукам на дърво подобно нещо да не ми се случва.
Но познавам двойки на които им се случи и от лични наблюдения ще кажа, че голяма част се разделиха.
Те си знаят причината. В много случаи пострадалият губи всякаква надежда и става много тежък характер и е трудно да се живее с него. Така, че не само парите са основание и не може да се коментира само загуба на работоспособност.

Като цяло при големи сътресения е трудно да се устои, някои успяват, други не. Такъв е животът.

+1

Ти да видиш? Продължение на заключената тема имало?!

Заключиха ли я? Проспала съм го.

И аз.
Явно доста неща са изтрити и нищо не се разбира защо и кой. Нищо де, ето поета е щафетата наново..

1995 г., след 27 г. брак от които 23 или 24 в инвалидна количка, Стивън Хокинг, лека му пръст, се развежда с жена си, заради една медицинска сестра. Бих бил любопитен бг-таткото да коментира това. За по-красивата и по-голяма част от форума - недейте, няма нужда

ПС. Пари ли, секс ли, какво? Зобравих да кажа, че има 3 деца, все пак родени 60-те години. Та не е и заради децата.

ПС2.  Забравих моите 5 ст. Тука се споменават некви обети, некви вечни вричания и още глупости. Няма такова нещо. Хората си омръзват и това е всичко. Някои са по-търпеливи, други са непукиси, от нищо не им пука, трети от муха ще направят слон. Има и такива, които се имат за божие творение, ама единственото и незаменимото. Да не дава господ да попаднеш на такава.

Е, не може.... аз точно такъв случай исках да коментирам, а то не може...

Лиъм, къде ги четеш тия глупости за обети и вечни вричания?

Ако не Ви е неудобно да ровите в клюки за интимния живот на прясно починал човек - коментирайте Вие. Аз ще се въздържа, най-малкото защото Стивън Хокинг няма нищо общо с темата, като изключим инвалидизирането, което обаче в неговия случай не просто не му пречи на работата, а най-големите му финансови (ако не научни) успехи са след инвалидизирането му.

Що се отнася до темата - може да се търси връзка по-скоро с темата за безработния мошеник, който се беше нанесъл уж за малко у авторката на темата. С естествено очевадната закачлива препратка към тема, която не съм чел или следил извън процентите в анкетата и последните 1-2 страници, които се бяха изродили в някакъв особено странен поне за мен офтопик.

Има огромна разлика между двете ситуации:
- да се инвалидизираш и да не можеш да работиш;
- да те мързи и да не искаш да работиш.

В първия случай човекът не е виновен за лошия си късмет и е жертва на обстоятелствата. 
Във втория случай човекът е паразит, търсещ гостоприемник.

Бг-татко, тази тема не съм я следила, сега надникнах за какво става дума. Независимо от пола такива хора не стават, но според мен трудно можеш да се превърнеш така от нищото в подобен типаж. Тези хора са си винаги такива според мен.

Бях тръгнал да ви отговарям на дълго и широко, в един момент усетих, че заприличвам на вас, с  безмислените пространни обяснения/оправдания. Все пак ето по-накратко:
Общото на Хокинг с вашата тема е, че независимо от инвалидизиране, интелектуални способности, физически или финансови такива, морални принципи и тн., отношенията м/у двама души НЕ могат да бъдат вкарани в клишето - добрия е верен до гроб, лошия е безсъвестен и безотговорен, защото си тръгва, изоставя - болен, здрав, дебел, слаб, умен, глупав или каквото искате.
Груповото осъждане НЕ може да се прилага върху индивидуални отношения. И най-интелигентния може да изостави, най-големия темерут може да остане. Отделен въпрос е защо?
Затова не виждам какво ви помагат лицемерните отговори кой би и кой не би, писани от анонимни във форум.


Никому нищо не забранявам. Нито мога, нито искам.  Писах, че няма нужда, за мен няма, защото, със съжаление ще го кажа, мнението на женската страна е еднотипно клише, съдържащо се в поне 3/4 от мненията във всяка тема тук.
Драга Кикимора, моля коментирайте. Не ми пречи, а на вас може би ще помогне да излеете душата си по наболелия въпрос. Нали форума е за взаимопомощ?

Повечето говорят хипотетично, т.е. наизуст. Гледали сме с мъжа ми близък роднина, млад човек с неизлечима рядка болест, засягаща както физическите, така и психическите способности. Знам какво е. Така че моля, недейте да се гаврите с наистина болните!!!

Пределно ясно е, че този човек "не ставаше", въпросът е защо точно не ставаше. За мен неработенето и липсата на пари и жилище бяха сред най-малките от описаните му проблеми. За мен един мошеник и лъжец е боклук и нестабилен партньори, дори и да работеше и да имаше пари. И се замислих какво би се случило ако един свестен човек не може повече да продължи да работи по някаква причина - от там и темата
Че хората не са черно бели ми е ясно. Интересно ми е как разсъждават. Аз търся едни характеристики в жената до себе си, те в доста случаи търсят по-различни в мъжа/жената до тях. Примерно аз търся добър, благ характер. Ако този характер се промени в зла вещица, която се кара и тормози за всяко нещо, абсолютно бих напуснал. Аналогично жената търси спокоен мъж, който да не я бие (колкото и да е тъжно, че трябва да има подобни изисквания). Ако спокойният галантен мъж в един момент почне да удря, тя също ще го напусне. В доста от случаите, в други ще стиска зъби естествено. Ето една характеристика, за която може да се обобщи като фактор. Мисля, че спокойно можем да кажем, че и външността е фактор, макар и повече за мъжете, отколкото за жените. Но как стоят нещата за един парнтьор като provider? Или пък ""гребец" както беше наречен в друга една тема? Какво става ако provider-a/гребкинята престане да бъде такъв/такава? Надявам се да не е много пространно
Бихте ли разказали повече? Защо е в минало време, кой го гледа сега?