Най-абсурдните случаи на мъжко/ женско поведение, с които сте се сблъсквали...

Е вие направо ме разбихте. Не знам истински истории, които да се мерят с вашите. Но, тъй като темата е за абсурдно поведение, ще спомена тука една случка:
Значи брак, терор, побоища...Мацката накрая (след поне 2 години законен гърч + 2-3 преди това) събира сили и се спасява. Наближава първото дело за развод и тя се влюбва и залюбва с друг. Коментарът (съвсем искрен) на бъдещия бивш е следният:
"Не мога да повярвам! Мислех си, че се развеждаме, правим си дете и създаваме семейство!" 
За протокола - той също беше съгласен с развода, но явно при гореупоменатите условия. След като жена му му се изплъзна страдаше...Яко!

Сега ще ви разкажа една случка от студентските ми години с бивше:
Бяхме заедно на море и нямахме много пари, та си купувахме продукти, ядехме в квартирата и след това излизахме на обиколка и дискотека.
Бившето (беше от село) много обичаше магданоз и преди морето минахме през неговите родители на село и майка му ни даде мнооого магданоз, обаче неизчистен.
Значи първата работа като пристигнахме на МОРЕТО беше да изчистя магданоза. Изчистих го и го подредих в кофички от кисело мляко, сигурно 4-5 бр.кофички . Сложих го на сянка, но не в хладилника. Така след няколко дни на морето  и след поредната вечер след дискотека гаджето решава ,че му се яде нещо с магданоз, а аз реших да си лягам. Заспала съм. По едно време той много нежно ме буди и ми вика "Ела да ти покажа нещо".Реших, че е нещо романтично и станах без колебание. А в коридорчето ме чакаше ... какво мислите ВМИРИСАН МАГДАНОЗ навякъде разхврълян, ама навякъде. Аз се втрещих, щях да повърна от миризмата, след което той ми каза, че аз съм виновна магданоза да умре, аз съм го оставила на топло  , а не в хладилника и докато не го изчистя няма да си легна. Заинатих се,  и исках да си легна , но нъцки. След 2 часа висене права и  повдигайки ми се  и реване се принудих да изчистя магданоза. След което онова диване ми каза: "Хайде сега ще отидем да занесем магданоза до морето да го хвърлиш там и на всеки стрък ще се извиняваш като го хвръляш". Бях се примирила, че няма да спя , отидохме до морето и от кея хвърлях магданоз в морето и му се извинявах ей така" Извинявай, че те убих". Сега ми е смешно, но тогава хич не ми беше до смях. Бях решила да го съдя тоя гад за психически тормоз...ама нали съм добричка. Кой знае сега на коя трови живота

Номинирам бившото гадже на мъжо, което на 35-36 години още твърди, че е девствена, още повече, че той я е хващал на калъп с някакъв. Все си мисля, че аз бих се срамувала да съм девствена на тези години, ама нейсе. Същата чула от приятелка, че аналният секс бил по-безболезнен за девственици.

Светле, пали свещ, че си се отървала, тоя е бил някакъв психар.

Светле, аз имах гадже което ужасно се вбесяваше и все ме учеше как точно да се отрязва маслото, под какъв ъгъл и от къде да се маже на филийката /ех младост, младост.../

 
Отдавна не бях се смяла така!

Светле, днес не е 1ви април бе 

Горкичката ти! Чудно си си прекарала на морето 

На мен пък хич не ми е смешна тази история... Направо тръпки ме побиват и ...

Светле,  тази история е достойна за темата за муньовците сред бившите гаджета.

Моята "латино" история е за за родния ми брат и снаха ми. Та значи загаджиха се и ходиха едно известно време след което той влезе в казармата. А мацката беше на 14-15 години. И в една отпуска нещо объркали и направили бебето. Аз обаче не знам нищо по темата. А брат ми служеше в София и аз често ходех (фръц-фръц с една къса пола) да му нося изпрани дрехи и храна. Та се обажда баща ми една вечер и ми казва (а него хич не го бива милия да съобщава новини) -  " кажи на брат ти да не се среща с никакви момичета и да си вземе отпуск колкото може по-скоро", и не иска дами каже нищо повече. Аз естествено шаш и паника, реших че е пипнал венерическа болест и цяла нощ не спахме със любимия да мислим как ще го лекуваме в казармата без да се разнесе приказка. На другия ден още по тъмно сутринта, газ до казармата и почвам да го разпитвам какъв е проблема и как да го лекуваме. Брат ми се развика че сме луди и двамата с баща ни и приключи разговора. Аз се обаждам да кажа че нещо са се объркали и всичко е ОК обаче попадам на майка ми. Тя падна от коня като й казах че брат ми не е болен от венерическа болест да не се притесняват. И ми разказа че видяла бъдещата ми снаха с коремче на улицата, след което се обадила на техните и разбрала че "са я изгонили от къщи защото е бременна и не ги интересува нито кой е бащата, нито къде е дъщеря им", но все пак й дали телефона на баба й. Та бабата казала че снаха ми е бременна от брат ми и не му е казала защото е мислела да прави аборт обаче се отказала. Набирам се аз пак до казармата и му казвам на брат ми а той направо си глътна езика от шока. След което никой нищо повече не предприе. Снаха ми си роди бебето при баба си, брат ми си изкара казармата и се прибра без да дава признаци че ще се жени и ще води дете в къщи, майка ми оплете някакви бебешки дрешки, но си ги прибра защото реши че първо брат ми трябва да признае бебето и после да му носят подаръци. И така около два месеца след уволнението, бебето вече на 3-4 месеца, и една сутрин към 3-4 часа бабата на новата майка звъни у нашите да пита къде й е внучката защото бебето е гладно и трябва да се кърми. И докато майка ми сънена се чуди какво става, снаха ми излиза от стаята на брат ми и се обажда по телефона да каже че си тръгва. На другия ден баща ми взе нещата в свои ръце. Строи брат ми да си пребоядиса стаята, купи детско креватче и всички вкупом отидоха да пренесат бебето и майка му.
..... И заживяха щастливо.

Абсолютно като сериал. Красив финал.

 

Фен съм на историите на Martisun!!

По-невероятни истории не бях чувала.
Хилих се сама в офиса докато изчетох всичко
Ама някои неща незнам за смях ли са, за рев ли са