Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 19 март 2018, 02:17 ч.

За свекърите, мъжете и децата

  • 9 075
  • 150
  •   1
Отговори
  • Мнения: 79
Здравейте. Имам две малки деца и от две години живеем със свекъра ми, който е с деменция. Взехме го при нас заради невъзможността да се грижи сам за себе си. Аз съм по майчинство и по цял ден съм вкъщи. Но той отказва да спазва всякакви правила на дома - пие алкохол, не се къпе, крие си храна, оставя си хапчетата на достъпни за детето ми места, опитва се да го държи надвесен над терасата....Аз изнемогвам да държа очите си на четири вече. Как да опазя детето си? Синът му казва, че няма смисъл да се опитвам да постигна някакво разбиране от негова страна. Аз разбирам болестта, но той е още адекватен и всичко е по-скоро от характера му и идеята, че е решил, че цял живот е работил и сега трябва някой да му прислужва. Дори, когато бях бременна,  ми се караше защо още не съм му сложила да обядва. Синът му е с променлив характер - понякога му се ядосва и ме защитава, понякога ми се сърди, защо не съм направила баща му или защо съм му се карала за нещо. Обмислям да напусна дома и да заживее сама с децата. Трябва ли да се опитам да потърся помощ от някакъв вид терапевт с идеята, че моите нерви може да са опънати след раждането на второто дете или съм в шах и мат и така или иначе няма адекватно решение на проблема.

# 1
  • Велико Търново
  • Мнения: 366
Хората са казали - старост нерадост Sad само не разбирам хем е с деменция, хем казваш, че е адекватен? Според мен е много важно как се държи човек към възрастния човек - ако се държиш с него като с дете, той все повече ще се вдетинявя и по-добре няма да става. Дори и да си изнервена след раждането, когато човек по никакъв начин не се старае да спазва дадени норми няма как да не се ядосваш. Мисля че е крайно да си вземеш децата и да си тръгнеш, но пък  и двамата мъже трябва ясно да разберат, че са пример за две малки деца и те са важните.

# 2
  • Мнения: 2 153
Взимай си багажа и се махай. С такива няма оправия. Ще си прави каквото му скимне, ай сиктир. Един живот имаш и ти, и децата ти.

Мъжа ти, като много знае, да си го гледа той и да му слага обяд. Егати нахалството ...

# 3
  • София
  • Мнения: 679
Salsisha, а знаеш ли я приказката за копанката и дядото под стълбите?
Все пак това е бащата на съпруга й. Човекът е болен. Много е лесно снахата и внуците да си вдигнат шапките. И синът му може да си тръгне с тях, а той да кара, както може. Идеален пример за грижовни деца, който после и техните деца да последват някой ден.

Axinora89, имате ли финансова възможност да наемете човек да се грижи за дядото и да го отделите от вас или да го изпратите в специализирано заведение? Щом не е в много тежко състояние, може в старчески дом, където имат съответните умения да се грижат за възрастни хора с подобни проблеми.

# 4
  • Мнения: 2 114
Тук мъжът ти е за бой. Той е човекът, който трябва да заеме позиция, ако децата му са застрашени по някакъв начин. Ти си майка и за теб на първо място е сигурността на децата. То по принцип съжителството със свекър или свекърва може да донесе много негативи, та си представям, ако са с такова заболяване, какво чудо е.

# 5
  • София
  • Мнения: 10 577
Здравейте. Имам две малки деца и от две години живеем със свекъра ми, който е с деменция. Взехме го при нас заради невъзможността да се грижи сам за себе си. Аз съм по майчинство и по цял ден съм вкъщи. Но той отказва да спазва всякакви правила на дома - пие алкохол, не се къпе, крие си храна, оставя си хапчетата на достъпни за детето ми места, опитва се да го държи надвесен над терасата....Аз изнемогвам да държа очите си на четири вече. Как да опазя детето си? Синът му казва, че няма смисъл да се опитвам да постигна някакво разбиране от негова страна. Аз разбирам болестта, но той е още адекватен и всичко е по-скоро от характера му и идеята, че е решил, че цял живот е работил и сега трябва някой да му прислужва. Дори, когато бях бременна,  ми се караше защо още не съм му сложила да обядва. Синът му е с променлив характер - понякога му се ядосва и ме защитава, понякога ми се сърди, защо не съм направила баща му или защо съм му се карала за нещо. Обмислям да напусна дома и да заживее сама с децата. Трябва ли да се опитам да потърся помощ от някакъв вид терапевт с идеята, че моите нерви може да са опънати след раждането на второто дете или съм в шах и мат и така или иначе няма адекватно решение на проблема.
Абсурдно е да търпя такава ситуация.
Не си прислуга.

П.П. Не говоря наизуст. И моят свекър се беше объркал, че след като свекърва ми почина, на мен се пада честта да му прислужвам.

# 6
  • Мнения: 2 153
Salsisha, а знаеш ли я приказката за копанката и дядото под стълбите?
Все пак това е бащата на съпруга й. Човекът е болен. Много е лесно снахата и внуците да си вдигнат шапките. И синът му може да си тръгне с тях, а той да кара, както може. Идеален пример за грижовни деца, който после и техните деца да последват някой ден.

Axinora89, имате ли финансова възможност да наемете човек да се грижи за дядото и да го отделите от вас или да го изпратите в специализирано заведение? Щом не е в много тежко състояние, може в старчески дом, където имат съответните умения да се грижат за възрастни хора с подобни проблеми.

И какво, като е болен, позволено му е всичко ли? Приоритет на жената са децата, тяхната безопасност, здраве и спокойствие.

А сина на "болния", ако мисли жена си за слугиня и болногледачка, заслужава да види как е сам.

# 7
  • Evil thoughts can hide, I'll help release the mind I'll peel away the skin, release the dark within.
  • Мнения: 422
Той от време на време не на себе си така ли? Защото пишеш, че е с акъла си. Не можете да го изхвърлите, но трябва да има някакви граници на претенциите му. Нека мъжът ти говори с него, когато е с акъла си.

# 8
  • Мнения: 2 465
Той от време на време не на себе си така ли? Защото пишеш, че е с акъла си. Не можете да го изхвърлите, но трябва да има някакви граници на претенциите му. Нека мъжът ти говори с него, когато е с акъла си.
От човек с деменция не може да очакваш, че с разговор ще се оправи. След пет минути може и да не си спомня за теб, камо ли за разговора и изискванията, предявени към него.
Просто, в такава ситуация, всички налични възрастни близки, живеещи с него, трябва да го пазят, а и децата си също, щом има вече рискови случки. Не става само с прибиране в къщи. Това не е достатъчно. Казвам го за съпруга.

# 9
  • Мнения: 1 467
Според мен сигурността на децата е на първо място, но разбира се не може да го оставят на произвола на съдбата. Авторката и мъжът ѝ да помислят за алтернативно настаняване. Доколкото ми е известно, с напредване на възрастта този тип заболявания прогресират. Имаше преди време една подобна тема, където авторката беше писала, че свекърът е подпалил апартамента. Това си е опасно.
Също така, мъжът на авторката да се включи активно в обгрижването. Какво е това - някой да се кара на бременна жена, че закъсняла да му сложи (!) обяда. Значи знае да се кара, но не знае да си сипе манджа и да си отреже хляб. Ако не може той, със сигурност сина му може.
Апропо, чие е жилището, в което живеете?

# 10
  • Deutschland
  • Мнения: 1 966
Ако някой държи детето ми надвесено над терасата, на секундата си събирам багажа и да ме няма. Или пък да оставя хапчета на лесно достъпни места. Не ме е грижа баща ли е, майка ли е на мъжа ми - заминавам. Здравето и безопасността на децата е над всичко.

# 11
  • Най-красивия град
  • Мнения: 3 958
Имаш няколко варианта.
Мъжът ти да се включва активно в грижите за баща му.
Да се обърнете за помощ към лекар,защото дядото може да се държи отвратително заради заболяването си.А състоянието му може да се влошава с годините .
Ние имахме подобни проблеми със свекървата и ни помогна невролог.Изписа и лекарства и сега се държи по-добре.Но ние не живеем заедно.
Да наемете човек да гледа дядото.
И последния вариант е да си тръгнеш с децата,защото това може да продължи с години.

# 12
  • Мнения: 90
Колко дълго се проточва това вече? Къде е живял дядото преди това?

# 13
  • Мнения: 9 682
И ти , и мъжът ти трябва да схванете сериозността на заболяването.

# 14
  • Мнения: 613
Мъжът ти си е намерил безплатна болногледачка - т.е. ти си това. Достатъчно грижи си имаш с децата си, много е рисково ежедневието с дядото, както го описваш. Синът на болния трябва да намери друго решение за баща си или ти да се изнесеш, защото ще става по-зле.
Не, не прекаляваш, не си изнервена допълнително от скорошното раждане - ситуацията е опасна и е изцяло в твой и на децата ти ущърб. Говори със съпруга си и дано намерите решение заедно, иначе се спасяваш с децата.

Редакция на ключовите думи на тема





Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт