Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 22 март 2018, 17:19 ч.

Постъпвам ли правилно

  • 10 725
  • 134
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 255
Lora_mum, защо мислиш, че не постъпваш правилно ?
Защото много хора ме съветват да си остана в къщата и да изтърпя да му премине. Но аз не мисля, че ще му премине. От есента всичко се променя към по-лошо.

Променя се към по-лошо, защото има друга, която му е по-важна от теб. На мен ми костваше доста време, докато осъзная това, и да си дам сметка защо въпреки моето старание с разговори за ситуацията/никога скандали/, за бъдещето ни като семейство и децата ни и уж неговото намерение да си останем семейство, напрежението вкъщи беше огромно, вместо да е обратното.
Ще му мине едва след като си счупи главата, а именно - като се разведе с теб и когато любимата му го зареже.Но ще е късно - за него.
Мноооого често така става в подобни връзки.
Мен също ме съветваха да изчакам, но отношението му към мен стана.....трудно ми е да го опиша даже.

# 31
  • София
  • Мнения: 43
Разбира се, че постъпваш правилно. Не знам как може приятелите и роднините ти да си мислят, че ще му "мине" след като той казва, че не изпитва нищо от 6 години. Дразнещо е, че през тези 6 години ти е замазвал очите и не е има доблестта да си признае по-рано.

# 32
  • Мнения: 3 222
Lora_mum, защо мислиш, че не постъпваш правилно ?
Защото много хора ме съветват да си остана в къщата и да изтърпя да му премине. Но аз не мисля, че ще му премине. От есента всичко се променя към по-лошо.
Ще му мине едва след като си счупи главата, а именно - като се разведе с теб и когато любимата му го зареже.Но ще е късно - за него.
Добронамерен, но всъщност наивен подход да вдигнете перчема на авторката.

Ами не. Всъщност нито е сигурно, че решението му е грешно и ще страда с новата жена и тя ще го зареже, нито пък това евентуално развитие на нещата по какъвто и да било начин ще облекчи настоящите страдания на авторката.

Добронамереността е идеална първа крачка. Пробвайте обаче с нещо по-ефективно. Да ѝ обяснявате как мъжът ѝ утре ще бъде зарязан е инфантилно. Звучи като да обясним на малко дете, че няма проблем, че другото дете му е откраднало играчката. То и на него утре ще му я откраднат. Това как поправя скръбта на детето?

# 33
  • Мнения: 5 931
Детето не е разлюбило никого от вас, двамата. Не виждам защо то трябва да се изнася от дома си... Не стига, че семейството му ще се разпадне, но ще трябва да напусне и дома си... Хм! Вярно е, че повтарям предишни постинги, но да, това е впечатляващо! За правилността на решението за раздяла, коя съм аз, че да знам със сигурност за едни непознати хора с един непознат живот...

# 34
  • Мнения: 255
Lora_mum, защо мислиш, че не постъпваш правилно ?
Защото много хора ме съветват да си остана в къщата и да изтърпя да му премине. Но аз не мисля, че ще му премине. От есента всичко се променя към по-лошо.
[/b]Ще му мине едва след като си счупи главата[/b], а именно - като се разведе с теб и когато любимата му го зареже.Но ще е късно - за него.

Ами не. Всъщност нито е сигурно, че решението му е грешно и ще страда с новата жена и тя ще го зареже нито пък това евентуално развитие на нещата по какъвто и да било начин ще облекчи настоящите страдания на авторката.

Не си ме разбрал.Нищо сигурно няма, това го написах именно защото няма смисъл да чака да му мине. Отношенията им, щом очевидно са минали границата - връщане няма, затова е безсмислено да се надява да се запази семейството.

# 35
  • Мнения: 2 435
Децата се адаптират бързо (привързването към недвижим имот става на по-късен етап, така че не драматизирайте толкова). Аз като прагматик бих постъпила по същия начин. Жилище близо до работа и училище е добро решение. Simple Smile

Относно това, че на някой би му минало да не обича.... хмммм ... това няма как да стане. Това, което са Ви казали Ваши близки е по-скоро подвеждащо. Вземете една хубава бутилка вино и готина книга и се насладете на тишината на вечерта ... животът продължава!

# 36
  • Мнения: 630
6 години е живял до теб и те е гледал в очите без да те обича и ,,празен,, ?
И ти го казва сега,принуден,защото си го хванала ?
А,ти наистина ли 6 години не усети промяната ?
Определено е правилно решението за раздялата.
Ти дефакто нямаш избор.
Тоест другият ти избор е да живееш с човек,който не те обича и уважава.

# 37
  • Мнения: 311
6 години е живял до теб и те е гледал в очите без да те обича и ,,празен,, ?
И ти го казва сега,принуден,защото си го хванала ?
А,ти наистина ли 6 години не усети промяната ?
Определено е правилно решението за раздялата.
Ти дефакто нямаш избор.
Тоест другият ти избор е да живееш с човек,който не те обича и уважава.
Промяна усетих в края на лятото. Преди това живеехме съвсем нормално. С общи планове, с ходенето по почивки и екскурзии. Не вярвам изцяло на думите му. Мисля си, че сега е влюбен и сравнява с чувствата си към мен. Определено в толкова години брак няма как да не настъпи някаква рутина.

# 38
  • Мнения: 36 754
Защото много хора ме съветват да си остана в къщата и да изтърпя да му премине. Но аз не мисля, че ще му премине. От есента всичко се променя към по-лошо.
И защо съветват теб? Него да съветват. Той е този, който иска да е сам.
Не си губи повече времето с подобен човек.

# 39
  • Мнения: 983
Авторке, защо си на 100 %  сигурна, че той ще ти плаща квартирата? Имаш ли резервен вариант?

# 40
  • Мнения: 60
"В началото му правех скандали, всичко разбрах като му следях телефона, разпечатки и т.н"....тва дразни яко ,и представи си на теб да ти ги правят тия шитове когато си говориш с някой ,как ще ти е?И няма ли да се издразниш и чакаи малко тоя човек няма ли право на лично пространство?Като правиш скандали и го следиш тва най мн да го накара да го направи точно заради тва  [/i]

# 41
  • Мнения: 947
Осмелявам се да попитам, при брак от 24 години, детето на колко години е?
На 22 г аз давах пари на родителите ми, не те на мен.

# 42
  • волно калдъръмче
  • Мнения: 3 919
Променя се към по-лошо, защото има друга, която му е по-важна от теб.
Променя се към лошо не заради наличието на тръпка, а защото другата е откликнала. Бас държа, че щеше да си седи на за-ника, ако колежката покаже, че не е незаинтересована.

# 43
  • Мнения: 4 207
Правилно постъпваш. Нещата ще стават все по-зле и по-зле, спасявай се. А за къщата те разбирам напълно. Аз и със семейство не искам да живея в къща извън града и да се дундуркам всеки ден до града и обратно.

Да живеете с детето близо до училището и живота - ще видиш колко по-добре ще ти бъде Simple Smile

Тия съвети с търпенето ги дават най-тъпите хора. (без извинение). Знаят ли те колко ще трябва да "търпиш". 1, 3, 15 години задявки с колежките? Е, в старческия дом мъжът може и да се кротне, а дотогава какво правим с твоя живот?

# 44
  • София
  • Мнения: 1 142
Осмелявам се да попитам, при брак от 24 години, детето на колко години е?
На 22 г аз давах пари на родителите ми, не те на мен.

Не е задължително детето да е голямо!

Ние сме с почти 21 г.брак и нито едно от децата ни не е самостоятелно още. 2 са малолетни и 2 са непълнолетни все още.

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт