Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 23 март 2018, 09:29 ч.

Проблем с храненето на 5г дете

  • 12 128
  • 102
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 7 244
не е точно така това с връзването защото при вас детето е имало изградени навици и режим, които са били нарушени в даден момент. вие не сте *обърнали внимание* на манипулацийте на детето и то си е продължило по старому. тук имаме подобна ситуация, но с изградени навици да яде хлаб и пастет. няма как да не му се обръща внимание. трябва сериозно да се работи в посока промяна на начина на хранене.
.

# 16
  • Мнения: 37 549
Имам предвид пред детето да не дават вид, че нещо страшно се случва. Без молби, убеждаване, насилване и т.н.
Иначе трябва да се подходи наистина сериозно и системно, не като инцидентна задача, а да се работи последователно.

# 17
  • Мнения: 3 579
Здравей. Разбирам притесненията ти. Детето ти не е единственото, но го разбира само този, който се е сблъсквал с проблема лично. Имам познато дете на 6г.вече. Яде единствено хляб, кашкавал, Барни, банан. И червени - сок, близалка, бонбон. Здраво дете е, а майката е детска медицинска сестра. Болна тема й е, но не може дза направи нищо. И в градината не яде, и на детски рожден ден също. Впрочем миналата година, след като си бяхме тръгнали от РД на сина ми внезапно поиска торта. Навън, на площада майка му отчупи парче от останалата торта и му даде. Доколкото знам, повече не е поискал торта.
Дъщеря ми, след осиновяването три месеца умираше от глад буквално. Беше на 3,4г като я взех, 9кг! Ако не я хранех на сила с по-няколко лъжички или залъка хляб, буквално щеше да умре в ръцете ми. После месеци наред ядеше само 3-4 неща. Ако знаете, че докато гладуваше бях съгласна каквото и да е, но да яде, дори и боклуци да е. Но, не!
Единственият съвет, който мога да ти дам е да потърсиш помощ от психолог (но не случаен, а работещ с хранителни разстройства) и от хранителен логопед. Дано те да могат да помогнат.

# 18
  • София
  • Мнения: 3 845
Здравейте,
Имам момиче на близо 5г, от 3г яде филии с пастет, салам и пържени картофи. Друго не можем да я накараме да хапне. Всъщност проблема е в опитването. Тя не е опитвала нищо. Не иска дори да близне. Молим й се, всеки ден предлагаме. Приготвям храната в интересни форми, но не! В градината не яде нищичко. Прибира се много гладна, изяжда 2-3 филии с пастет и това й е за деня, всеки ден. Чудя се какви изследвания да й направя?!? Дали да я водя на психолог?!? Определено се притеснявам вече, защото започна да споделя, че я боли коремчето. Може би голям фактор изигра това, че до 2,5г й пасирахме храната. Усетеше ли парче в гладката консистенция, повръщаше на фонтан.

Здравей, може да повтарям някого, не съм чела предходните мнения.
Специалистът, който ти трябва, не е психолог, а хранителен терапевт. Ако си от София, може да те насоча към такива.
Знам за какво говориш, много е специфичен случаят, минах по този път със сина ми и продължава да ходи на терапия веднъж седмично.
Хората, които не са се сблъсквали с такъв проблем, не могат да го разберат или да дадат адекватен съвет. Пасираната храна води до проблеми с говора, вкл. и след това изчистване на речта. Обикновено тези проблеми са свързани и със съпътстващи - детето отказва да пипа храната, обонянието е засилено, отказ да опитва нови неща и пр. Приеми, че детето няма да се храни по обичайния начин, така че не прилагай обичайните подходи.
Давам пример: за да го накара да яде плодове, които са мокри, когато са нарязани, терапевтката на сина ми го кара да мие чинии. Това е нещо, което на нормален човек едва ли би му минало през ума като връзка, но те си имат начини и подход, по който да преодолеят евентуалната съпротива за дадена храна. Което не пречи да става изключително бавно, постепенно и пр. Синът ми е на 5 год. и преди няколко седмици изяде съзнателно първата си ябълка в живота. Домати все още отказва, макар терапевтката да го бори вече 2-3 пъти. Препечена филийка яде от около 3-4 месеца, до преди това не беше опитвал.
Основното, което мога да те посъветвам, е: не насилвай детето да яде. Не губи търпение и не превръщай храненето в център на вашата вселена. Не го оставяй гладно, защото няма да помогне. Доказано. Не е въпрос на апетит. Проблемът е в рецепторите в устата, в прекалената сензитивност в устната кухина, евентуално и в някакви мускули, но не мога да ти го пресъздам с конкретната терминология.

Последна редакция: пт, 23 мар 2018, 15:08 от милинка

# 19
  • Мнения: 190
И аз имам проблем с храненето ме сина ми. След като навърши две годинки спря да се храни нормално. Яде 2-4'неща, без нищо готвено като манджа или супа. Само сухо. Също се притеснявам, че проблема е много по-сериозен от каприз или инат. А този номер детето да стои гладно никак не работи.

# 20
  • Варна
  • Мнения: 13 948
И моето дете яде до късно пасирано, защото се давеше, посиняваше и т.н. След това на парченца и постепенно до годинка вече си беше на обща храна.
Това не е до късно Simple Smile Моят също беше от ядящите пасирано. Солета не близваше, бисквита не кусваше, плод на парче - също! Вземах храна на 1-ва група до година и 7-8 месеца, след това минах на 2-ра, която пасирах. Непасирано не искаше. Аз също съм била злояда и честно казано не мога да си представя що за човек трябва да си, за да насилваш детето си да яде нещо, което не иска. Защо не иска си е негова работа, дори и от инат да е. КАк ще насилваш и ще държиш някого гладен, за да го пречупиш??? Моят син също яде ограничени неща - крем супи, картофи на фурна, картофи със спанак, макарони, такива неща. Пици - не. Кюфтета, пържоли, изобщо каквото и да е месо - не. Ориз - рядко. Това е положението. И аз се ядосвам понякога, ама да го държа гладен и през ум не ми е минавало.

# 21
  • Мнения: 37 549
Не съм държала гладна. Имаше пълен хладилник с неща за избор. Просто ограничен брой продукти, сред които суха храна не влизаха вкъщи.
Не смятам, че е пречупване, то е все едно да им даваме да пият бира, само защото искат, а отказват вода.

Била съм злоядо дете, наясно съм и с мисленето от другата страна, не го пиша наизуст.

# 22
  • Варна
  • Мнения: 13 948
Ами ок, при теб се е получило, но сама казваш, че на 1 година е била на обща храна. Моят син на година нямаше заместено хранене. Така че... случаи разни. Ако твоята дъщеря беше отказала да яде общата храна? Нямаше ли да и предложиш нещо, което иска да яде?

# 23
  • Мнения: 2 263
В ресторант детето има ли желание да поръча нещо? Дали би имало ефект с други деца да отидете  в ресторант или Макдоналдс, като не я каните да поръчва, а самата да прояви интерес.  Може би ще  поиска нещо.

# 24
  • Мнения: 37 549
Ами ок, при теб се е получило, но сама казваш, че на 1 година е била на обща храна. Моят син на година нямаше заместено хранене. Така че... случаи разни. Ако твоята дъщеря беше отказала да яде общата храна? Нямаше ли да и предложиш нещо, което иска да яде?
Отказваше. И караше на мляко.
И месо отказваше. Не съм насилвала с нищо. Като е иска, не иска.
Не си мислете, че специалистът по хранене ще включи в режима онова, което сега дават за заместване. Гледала съм документални филми с подобни случаи. По подобен начин на описания от мен действат. Жалко, че не мога да се сетя как се казваше това, което гледах, помня, че беше едно момиченце, индийче, ако не бъркам. Ако някой се сеща да каже...

# 25
  • Мнения: 1 818
Идете на детски диетолог. Има теми във форумите, на мен са ми препоръчвали като много добра тази лекарка, макар че аз лично не съм водил детето при нея (не се е налагало, за профилактика нещо не ни се занимава май).

Също не знам кой е промил масово мозъците на потребителите в бг-мамма за това ходене на психолог. Психолозите у нас четат Фройд, познавам лично такива с кабинет, занимаващи се уж точно с деца, които са толкова зле, че ни психодинамични подходи отбират (да оставим настрана мнението ми за тях), ни нормални терапии, нито имат някаква елементарна грамотност да разпознаят по-сложен проблем, на всичкото отгоре и чисто човешки са повърхностни и тъпи на нивото да не могат да помогнат на себе си, какво остава на други хора. Сигурно има и изключения, но аз не познавам нито едно такова, а не е да не се е налагало за мои близки... Нямам нищо против да живеят хората и да поемат малко от лавината хипохондрици, които иначе биха се редили сигурно пред някой лекарски кабинет, но това с пасирането на храната и рефлукса до 2.5г. (или каквото е там) ми звучи като малко по-сериозен проблем, ако беше мое дете щях да съм отишъл поне на 5-6 детски специалиста докато чуя някакво обяснение, като обяснението "характер" не ми се връзва напълно на подобна крехка възраст. Но и сега не е късно, пробвайте, пък дано да Ви предложат решение!

Иначе извън горното - като родител мога да кажа съвсем лаически, че гладно дете ще яде всичко. Стига да издържите рев и мрънкане докато огладнее. Ние не се впрягаме толкова, но примерно ПИЦА, чипс, пържени картофи и подобни неща детето ми ще яде като стане на 18, ако зависи от мен Grinning друг джънк фуд (солети, бисквити подходящи за възрастта и т.н.) позволяваме в умерени количества, почне ли да си разваля вечерята заради бисквити - спират се. Говорете с диетолог и ако няма някакъв обективен проблем, почвайте да създавате здравословни наивици за хранене - един ден ще Ви е благодарно детето за това, дори сега да се скъса от рев

# 26
  • Мнения: 3 579
Бг татко, аз съм голям човек, гладна мога да стоя, но няма да ям доматена супа например. Не знам защо, но и от една лъжица стомахът ми се преобръща. И не е въпрос на внушение, а реална ситуация, при която супата отиде на боклука, а аз си препекох филия, полята с олио и поръсена с червен пипер.
Детето ми умираше от глад в ръцете ми, но не посягаше към храна нито вкъщи нито в магазина. Но ако видеше изтървана храна на земята се хвърляше като ястреб и я лапаше. Или заставаше пред някой, който яде и просеше - дай. Но у дома сядаше на масата и извръщаше глава. Олюляваше се и падаше буквално на всяка втора крачка. Гладна стачка от дете на три години. И нямаше кой да ми даде съвет. В него момент и двете имахме нужда от психолог, само че нямаше кой да ни насочи. Вместо това чувах неадекватни мнения от типа: "Нищо няма да й стане да постои гладна." или "Явно такъв й е генът, щом до сега не се е нахвърлила на храната" - казано от педиатър-неонатолог в края на третия месец гладуване и борба да не умре от глад, при това и перманентно болно дете на антибиотици!
Не го разбирате? Не можете да си го представите? И аз не можех. Докато не се сблъсках с проблема.

# 27
  • Мнения: 24 424
Сега, предполагам, че може да се натворят много бели с всякакви подходи за захранване при 2 ситуации.

1. Не е ясно това злоядство дали не е някакъв хормонален дисбаланс. Едно време четох статия за много проклето, все кисело, дребничко и злоядо дете, за което се оказва, че има ниски нива на хормона на растежа и оттам идва всичко. Коригират хормона и си става нормално, весело дете.

2. Проблем със сензорното обработване на данните - напълно е възможно на сензорно ниво храната да му е неприятна. Да не се лъжем, повечето храни са заучени вкусове, при това с напредването на възрастта. Но има храни, които превземат сетивата и са ни неприятни и няма какво да се направи по въпроса. И ако някой дойде да те учи да ги ядеш...абе представете си някой да ви кара да ядете неприятна за вас храна, най-нелюбимата, всеки си има такава храна.

А иначе след обучения да мога да ям определени храни мога да изям и това, дето се предлага във Fear Factor, дотолкова съм си преодоляла гаденето. Но ако зависи от мен, пак избирам това, което ми е вкусно, защото мога. Така че се замислете и как се усеща детето.

И още една хипотеза: сега е зима и не се движат много. Може би им трябва наистина сериозна умора, примерно цял ден на двор или сред природа, за да проядат.

# 28
  • София
  • Мнения: 36 890
С глад, мерене на инат не става. Тук най-вероятно има нещо друго и милинка е дала добра идея.

# 29
  • София
  • Мнения: 3 845
Намерих една статия, която описва проблема и е писана от специалист:
https://www.bezpopara.com/archives/50

Последна редакция: нд, 25 мар 2018, 09:28 от милинка

Общи условия

Активация на акаунт