Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 24 март 2018, 15:55 ч.

Щастливи ли сме?

  • 12 572
  • 123
  •   1
Отговори

Анкета

Щастливи ли сте?

Опции:

* Гласуването приключено: вт, 03 апр 2018, 16:55

  • Варна
  • Мнения: 1 123
 В едно семейство най-важни са децата, но ако родителите имат някакви проблеми, които не им пречат да живеят заедно, но им пречат да са щастливи и доволни от живота, то трябва ли да останат заедно само заради децата? Ами ако любовта си е отишла по една или друга причина? Всеизвестно е, че все повече семейства живеят като съквартиранти, предимно заради децата. Приемате ли за нормално да се запази семейството, само и само децата да живеят с биологичните си родители? Това означава родителите да жертват собственото си щастие заради илюзорното щастие на децата? Вие как бихте постъпили, ако ви се случи гореописаното? А щастливи ли сте?

П.П. Анкетата е анонимна.

# 1
  • Варна
  • Мнения: 12 121
Не го приемам за нормално и отказах да го направя.

# 2
  • Мнения: 630
Нямам семейство все още.
Като дете на разведени родители,бих казала,че много зависи какви компромиси трябва да направиш с личното си щастие в името на децата.
Едно е сигурно - децата разбират когато родителите им не са щастливи и се опитват да го играят семейство заради тях.
И в никакъв случай това не им прави живота по-лек,отколкото би бил с двама поотделно щастливи родители.
За себе си,мисля,че ако изпадна в подобна ситуация,бих пожертвала много от себе си за да не почувстват децата ми това,което съм изживяла аз.
Но не на всяка цена.

# 3
  • Мнения: 2 907
Не бих искала да живея с призрак/да съм призрак в една връзка. Когато родителите са щастливи и децата са щастливи (това твърдение е изцяло подвластно само на собствения ми опит, защото сме били достатъчно интелигентни да не позволим детето ни да страда от раздялата).

За кой какво е редно е много относително....

# 4
  • Мнения: 178
Имам три въпроса----1-Колко време живеят като семейство? 2-Колко годишни са децата? 3-И на по колко години са  родителите?

# 5
  • Мнения: 3 282
В едно семейство най-важни са децата, но ако родителите имат някакви проблеми, които не им пречат да живеят заедно, но им пречат да са щастливи и доволни от живота, то трябва ли да останат заедно само заради децата? Ами ако любовта си е отишла по една или друга причина? Всеизвестно е, че все повече семейства живеят като съквартиранти, предимно заради децата. Приемате ли за нормално да се запази семейството, само и само децата да живеят с биологичните си родители? Това означава родителите да жертват собственото си щастие заради илюзорното щастие на децата? Вие как бихте постъпили, ако ви се случи гореописаното? А щастливи ли сте?

П.П. Анкетата е анонимна.
Аз съм от хората, които, ако не се чувстват добре в дадена ситуация, веднага променят нещата. Може би съм завършен егоист, но моето щастие е преди всичко друго. Защото знам на какво съм способна, ако съм истински щастлива.
С щастието човек не бива да прави компромиси, при положение, че сме толкова за кратко на Земята. Най-важно в живота е да знаеш, какво точно искаш. С кого го искаш. Може би това е най-трудно да разбереш.
Обаче, ако не съм щастлива с някого, газ! И нито деца, нито положение, нито близки могат да ме спрат.
Колко живота живеем?

# 6
  • Варна
  • Мнения: 1 123
Имам три въпроса----1-Колко време живеят като семейство? 2-Колко годишни са децата? 3-И на по колко години са  родителите?
Очаквах всеки да отговори за себе си. Иначе имах в предвид семейство с 1-2 деца на 10-14 години, родителите съответно между 35-40 години.

# 7
  • Мнения: 4 534
Аз съм за запазване на семейството, докато децата станата поне на 20 г. Разбира се ако не се касае за алкохолизъм, наркомания или други съществени проблеми. Според мен е тежко да гледаш сам децата си, а не вярвам новият партньор да иска да ги гледа. Това в случай, че нямаш помощ от семейството и родителите си. Но всеки случай е индивидуален - има лесни за отглеждане деца, които не създават проблеми на родителите си и дори и родителят да живее с друг човек, това няма да доведе до сътресения. Тогава личното щастие е за предпочитане, но ако децата са проблемн, трудни за гледане - то смяната на партньора ще ги направи още по-трудни.

# 8
  • Мнения: 178
Щастието на децата е правопропорционално на щастието на родителите.

# 9
  • София
  • Мнения: 17 296
Аз съм щастлива.

# 10
  • Мнения: 178
Аз също съм щастлива, но ще съм много щастлива, като си постигна всички цели  и мечти, ако междувременно не се появят други и да трябва и тях да постигам....и така цял живот.....Simple Smile

# 11
  • Мнения: 509
Децата са огледален образ на родителите си и на семейството, в което се отглеждат. Една нездрава семейна среда неизбежно осакатява детската психика и в един следващ момент, порасналото вече дете ще пренесе модела в своето си семейство. И се завърта едно колело, което първо, че няма спиране, второ- всички участващи губят. На въпроса- по- добре щастливи деца на щастливо разведени родители, отколкото емоционално, а може би и психически осакатени деца, на привидно " здрави " семейства.
А относно щастието- щастието е борба, ежедневна и ежеминутна борба за всичко това, което ти позволява вечер да целунеш за " лека нощ" любимите си хора и да легнеш  спокойно да спиш😴.

# 12
  • Мнения: 60
Важното е децата да са ок не родителите!Така че ако един от тях не става,по добре развод и кой откъдет е,отколкото после да го понася и детето и да му се скапе живота!
/Дали съм щастлив,отг съм понякога.Ако съм постояно такъв значи че съм или надрусан или идиот/

# 13
  • Варна
  • Мнения: 1 123
Важното е децата да са ок не родителите!Така че ако един от тях не става,по добре развод и кой откъдет е,отколкото после да го понася и детето и да му се скапе живота!
/Дали съм щастлив,отг съм понякога.Ако съм постояно такъв значи че съм или надрусан или идиот/
А ако и двамата стават, но живеят като съквартиранти, без да са щастливи?

# 14
  • Mars Hotel
  • Мнения: 3 232
Щастлива съм като цяло, да. На този етап няма от какво да се оплача. Но това стана точно защото отказах да живея в нещастно семейство. Разведох се след 11 години връзка и 7 години брак, с 6-годишна дъщеря.
Според мен е тежко да гледаш сам децата си, а не вярвам новият партньор да иска да ги гледа.
Това болднатото много често не е вярно, за щастие. Мъжът до мен обожава дъщеря ми, а е и много по-добър пример за мъжка фигура за нея, отколкото БНД.

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт