Стояхме с часове до него...само го гледах ме б да ядем и пием вода...Тогава ми стана лошо и моят съпруг ме пребра е къщи.Защо го оставих тогава?..Вечерта ми звъняха помислих,че е починал..Но получих добра новина.Открилу му проблема,преместили говори Детска Хирургия.Аз си казах,ще живее,живее му се...няма да се предавам.Там ни казаха,че му се спукало стомаха,бил много зле..ще го оперират но нямал да уживе..Толкова плаках,и не ми дадоха да го видя да съм до него..оперираха го...и той пак уживя...и всички с него..Три дена само бяяхме на телефоните..за информация.Молих им се да го видя,но не ми дадоха.Дойде и сутринта,моят Галин е починал...получил вечерта мозъчен кръвоизлив...Питаха ме дали ще го взема...Но как да го взема в къщи има Батко който го чакаше...как щях да го заведа в къщи в кашон..Как щях да прегръщам трупче...А толкова им се молих да го видя...Вече минаха два месеца,а не мога да спра да мисля за този кошмарен януарски месец.Това Беше моя грешка,и на Генеколога...Знам,че аз съм виновна моят Галин да го няма..Не мога да си го простя,че се доверих...а не отидох при друг Генеколог.Сега се опитвам да живее заради сина си,защотото той има нужда от силна майка.Но не мога да си простя ,че убих детето си!Аз съм убийцата,не е решил тъка Господ,както ми казват за успокоение всички.Виновната съм аз
.За което никога няма да си го простя.