Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
  • Мнения: 2
Здравей те,може би поста ще ми бъде малко дълък..за което се извинявам.Но болката ми е много голяма.Ще започна от самото начало.Миналото лято със съпруга ми решихме,че сме готови да дарим сина си с братче или сестричка.И всичко стана много бързо...спомням си когато си направих теста за бременост и първият ми преглед при Генеколог.Тримата бяхме много щастливи,че ще си имаме бебе.И тъка всеки ден бях на седмото небе.Престоеше ми преглед на 4д и аз нямах търпение да си видя бебето и да разбера дали е добре,и какво ще е.Вдичко беше наред с бебето,казаха ми че е момче...но ми казаха,че аз съм с проблем имала съм леки спазми на артериите и миомен възал....заради което ще вдигна високо кръвно..и ми изписаха хапчета.почнах да ги пия и след една седмица вдигнах кръвно.Генеколога ме прие в болница и ми исписа хапче за кръвното.След 5 дена престой ме пуснаха в къщи и ми каза ,че след един месец ще се видим.Месеца почти мина,но аз почнах да усещам,че нещо не е наред.Но все се успокоявах,че си въобразявам.. Първо потдържах постояно кръвно,след това ми се потдуха глезените.Почна да ми тече обилно кръв от венците.Това ме претисни и звъннах на гинеколога да му кажа,а той ми отговори да не се претиснявам.Изброеното от мене е нормално за една бремена жена.И аз тъка си казах,не си вкарвай паника.Дойде Нова Година и я отпразнувах ме.На сутринта станах но забелязах,че корема ми е по-малък.Почти не усещах бебето....четох защи може да не рита...успокой ме това,че може да спи и затова не рита.Чаках с нетърпение да стане 2.1.2018 за да му звъна за преглед.Звънах му и ме извика след 2 дена.След два дена утидох,но кабинета беше зает от друг Генеколог и на него не му се чакаше.И се разбрах ме след още два дена,да ме приема в болница...за да проследи кръвното и да ми направи профилактични изследвания.Споделих му,че не ме риташе бебето.Но в същият ден ме побърка от шутове(как ми липсва това! ).Той ми каза,че може да е спало.Пребрах се и започнах да се приготвям...мен и детето ми Никола,че отново ще влизам в болница.Дойде и страшният ден.Чуха ми тоновете бяха перфектни и малко си риташе.След това отидох ме на ехографа.И тъмните му бяха (Какво става?).Сърцето ми се сви и си казах (знаех си,че има проблем).Малчо е спрял да расте и съм нямала околоплодни води.И се започнаха дълги успокоение,че всичко ще е наред със системи и нжекций ще се оправят нещата.Изпрати ме на 4д отново..там ми казаха,че водите са в норма и артериите ми били запушини.5 дена им бях опитно зайче,хапчета,системи, инжекции.Но нищо не се оправи.Последва запушване на пъпната връв и плацента.Кръвта не спираше да шурти от венците,а започна и от носа.По спешност ме прехвърлиха в Държавна Болница.Там ми казаха,че ми е много лошо състоянието,трябвало да извадят бебето.Но по време на операцията не се знае дали и двамата ще изживеем.В този момент не знаех,какво да мисля...Почнаха да ме потготвяме,и това беше най кошмарното,не исках да умирам и да оставя детето си без майка.Не исках и бебето ми да умре.Но уживях ме ...той беше само 900гр. Два дена не можех да се свестя..Но щом се усетих,че съм готова....хукнах да го видя.Това беше най малкото същество което съм виждала,най-милото.Бях толкова щастлива,че е толкова малък и не ме остави.Всички казваха,че е чудо,че дори диша сам и е толкова добре със всичко.Дойде деня да ме изписват..Сърцето ми беше свито ,че го оставям...но ръка трябваше.От Болницата  веднага отидох в Бебешки магазин...и с Баткото кочувах ме каквото видим.На следващият ден,отидох да го видя...бях толкова щастлива,че ще съм до него.Макар и да не мога да го гушна,знаех че ще дойде деня в който ще си е в къщи...Но дойде и още един кошмар за мен и съпругам.Казаха,че е много зле имал коремна инфекция...щях да умра като го видях малък и отпаднал...и не можех нищо да направя.
Стояхме с часове до него...само го гледах ме б да ядем и пием вода...Тогава ми стана лошо и моят съпруг ме пребра е къщи.Защо го оставих тогава?..Вечерта ми звъняха помислих,че е починал..Но получих добра новина.Открилу му проблема,преместили говори Детска Хирургия.Аз си казах,ще живее,живее му се...няма да се предавам.Там ни казаха,че му се спукало стомаха,бил много зле..ще го оперират но нямал да уживе..Толкова плаках,и не ми дадоха да го видя да съм до него..оперираха го...и той пак уживя...и всички с него..Три дена само бяяхме на телефоните..за информация.Молих им се да го видя,но не ми дадоха.Дойде и сутринта,моят Галин е починал...получил вечерта мозъчен кръвоизлив...Питаха ме дали ще го взема...Но как да го взема в къщи има Батко който го чакаше...как щях да го заведа в къщи в кашон..Как щях да прегръщам трупче...А толкова им се молих да го видя...Вече минаха два месеца,а не мога да спра да мисля за този кошмарен януарски месец.Това Беше моя грешка,и на Генеколога...Знам,че аз съм виновна моят Галин да го няма..Не мога да си го простя,че се доверих...а не отидох при друг Генеколог.Сега се опитвам да живее заради сина си,защотото той има нужда от силна майка.Но не мога да си простя ,че убих детето си!Аз съм убийцата,не е решил тъка Господ,както ми казват за успокоение всички.Виновната съм аз
.За което никога няма да си го простя.

# 1
  • София
  • Мнения: 1 036
Не сте виновна. Никой няма вина за това, което се е случило. За съжаление такива неща се случват. Не сте можела да направите нищо повече. Опитайте се да гледате напред. Зная, че е трудно, но имате дете, което трябва да ви вижда спокойна и щастлива.

# 2
  • Мнения: 4 957
 Илиян Ирена, не се обвинявай. Не си виновна за нищо. Дори и гинекологът няма вина.
Сигурно е трудно и много тъжно, но не се обвинявай за неща, които не са зависели от теб.
Явно е, че бебчето си е имало някакъв проблем, който рано или късно е щял да се прояви. И за това не си виновна ти. Нито докторът ти.

От описаното не оставам с впечатление някой да има някаква вина.

Съсредоточи се върху детенцето си. То има нужда от теб.

# 3
  • София
  • Мнения: 306
Илиян Ирена, не си виновна за нищо, но колкото и пъти да го чуеш, не знам дали ще ти помогне. Имаш дете което разчита на теб, което сигурно си задава много въпроси сега и има нужда от вас, а вие в момента сте в траур. Дай си време да скърбиш  и потърси психологична помощ, от добър специалист за да можеш да се справиш с вината.

# 4
  • Мнения: 2
Скърбя,това никога няма да се забрави..но си давам сметка,че не можем да върнем времето на зад.Единствено семейство то ми дава сили.А за психолог,почнах да ходя от самото начало.И найстина много ми помогна психолога.Много съм и благодарна,защотото и с нейна помощ...разбрах,че това е кръговрата на живота.Раждаш се и омираш.Сега знам,че имам едно ангелче,което ни закриля.Една звезди чка която ни огрява пътя.Една рожба,не усетила майчината ласка.Една мечта която винаги ще живее вътре в мене..Но сега съм по силна..и съм готова да дам след като се възстановява,още един шанс на мен...и тази болка...Знам,че няма да е същото дете..Но за мене ще е все едно се преражда..Благодаря на всички.Не съм се предала,и няма да го направя заради децата си...А живота е дълъг изпит,с щастие и болка..И последно,след всичко случило ми се осъзнах,че по важно от това да Бъдеш Човек няма..Човек добър с околни те и близки те си..Без караници,и обиди и злоба.А само Любов и разбирателство!

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт