Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 5 апр. 2018, 21:47 ч.

Ужасни, смешни срещи

  • 158 015
  • 859
  •   2
Отговори
# 45
  • Мнения: 163
Най-ужасната ми среща с мъж е от преди 12 години. Бях се разделила с тогавашния ми приятел, лято е, почти никой няма в София и аз решавам да се пробвам в интернет. Запознавам се с един господин, намираме общи теми, но така мимоходом докато си говорим, той все намира да обясни, че не е добре финансово. На въпроса ми, защо работи някаква нископлатена и загубена работа при положение, че е завършил архитектура ми отговаря, че защото била държавна и се работело до 16:30. Но аз съм си на моменти с български реотани и хич не загрявам, че тук нещо не е както трябва. Идва денят на великата първа среща, аз предлагам заведения, той категорично отказва, защото били "скъпи", предпочита места тип лафка. Категорично отказвам и намираме уж компромисен вариант. Сядаме ние, аз си поръчвам коктейл, той кафе за 1.19лв. Идва време за сметката, той директно вади една шепа жълти монети от джоба, ръсва ги на масата и отброява точно 1.19. На финала ме пита кога ще се видим пак, а аз смотолевих нещо от типа "скоро може би". Повече не му се обадих.

Любимият ми спомен от неочаквано запознанство е на улицата преди доста години. На улицата ме спря един мъж и  ме попита  за местоположението на едно кино. Отговорих, че има две кина по улицата, просто да провери, кое точно е това, което търси и продължих. По едно време усетих, че и той крачи до мен (бяхме в една посока), разсмях се, той също. И вместо кино, дойде с мен да види залеза. Беше дяволски красив, взел най-хубавите гени на баща европеец и майка азиатка. Така се разговорихме, че без да усетим вече беше минало полунощ. Беше по работа в града и след два дни си тръгваше. В деня на заминаването си бях в съседно градче, имаше проливен дъжд, а той искаше да се видим преди да замине. Прекара повече от час в бурята да търси заведението в което съм с моята приятелка. Няма да забравя как между телефонните разговори с цел да го упътя, убеждавах моята приятелка колко е красив, а тя вряла и кипяла ми обясняваше, че влюбените очи винаги виждат нещата преувеличени. И в момента в който той влезе в заведението, ченето й падна, точно както в анимационните филми. Въпреки, че се познавахме от три дни, това беше най-емоционалната раздяла, която съм имала. В един момент той спря да ме търси. До ден днешен си мисля, че го направи с цел да ме предпази, защото се сдобих с инфо, което ме кара да мисля, че имаше нещо тъмно зад гърба си и се опитваше да започне на чисто. А преди няколко години разбрах, че е загинал в катастрофа:(

# 46
  • Мнения: 163
Тази гнусотия наистина ли се нарича по този начин...Получавам позиви за повръщане като видя мъж с ...ъъъ ...хигиенен нокът
хигиенен нокът на кутрето ...Simple Smile

# 47
  • Мнения: 2 565
Сигурно не им се дават пари за клечки за уши...

# 48
  • Мнения: 198
Страхотна тема! А какво мислите, момичета, за плащането на сметката? Аз съм имала случаи и в двете крайности - такъв, който  се е циганял за няколко лева и през ума не му хрумна даже да ми плати питието, и друг случай, в който мъжа ми заяви още в началото да си поръчам да ям каквото прецени, защото така или иначе той щял да плати сметката. В първият случай ми направи лошо впечатление, а във втория си допих бирата, платих си я и си тръгнах!

Сегашният ми мъж някак си успя да уцели златната среда, изобщо не ме е питал как ще платим, ще делим ли, или да ми заявява че той ще плаща. На първата ни среща в ресторант отидох до тоалетна, а като се върнах той просто дискретно беше платил сметката и изобщо не го спомена! И така вече 4 години сме заедно, и никога не коментираме кой ще плаща, просто единия от двама ни го прави. Simple Smile

# 49
  • Мнения: 1 415
Среща не е имало, но моята баба водеше истински словесни борби, тикайки ми в ръцете снимка паспортен формат на едно момче на моята възраст. "Добре, само снимката погледни" - нещо от сорта. Мисля, че снимката беше дадена от неговата майка. Горкото момче.

# 50
  • София
  • Мнения: 603
Аз също да се включа. Интернет запознаство в icq преди 15-ина години, когато нямаше мобилни телефони. Не сме си разменяли снимки, но от чат разговора решаваме да си разменим  домашните телефони. Цяла нощ телефонен разговор на различни теми и решаваме, че ще се срещнем на живо. Стори ми се интелигентен момък. Уговаряме се на университета. Отивам и там се разхожда само един младеж по мърляв анцуг и развлечена тениска. Заставам аз да чакам, бре никой не идва. По едно време този с анцуга се приближава и вика: Ти ли си Х. дето си говорихме снощи? Аз в потрес кимнах - предложи да идем в градинката на паметника на Съветската армия отсреща да се поседнем на пейка и да си поговорим, че той не си падал по заведенията. Аз шашната приех. Отиваме и той говори аз мълча. Поглеждам надолу към ръцете му и гледам едни нокти не само неизрязвани от месеци, ама с черно под тях.  А тоя продължава да говори, а аз просто мигам и нищо. И тоя вика: "Е, цяла нощ си говорихме и ти беше толкова приказлива, а сега що така нищо не казваш." Смънках, че съм си претеснителна. Поседях 15-ина минути и "се сетих", че имам неотложна среща. Е, излишно е да казвам, че веднагически беше изтрит отвсякъде.

# 51
  • Мнения: 42
Страшно свежа тема Simple Smile
Аз си спомням преди около 8 години излязох на среща с едно момче. На мен не ми допадаше визуално, но просто ми беше много скучно вкъщи Simple Smile През цялото време се чувствах като клоун и се чудех какво да говоря, защото той не обели и думичка. След срещата ми писа 100 пъти колко му било харесало и искаше да излизаме пак Simple Smile Дали имаше втора среща? Simple Smile

# 52
  • София
  • Мнения: 2 317
Оооо още помня баща ми, който се опитваше да сватоса брат ми.....за едно моме, леко градско - селски тип. Живееха ту в града , ту някъде на село ( за ваканции и т.н.)
основния аргумент на баща ми беше че е къщовница...... Виж я!, казва на брат ми, копае градини и с козите ходела още от малка Confused  ( баща ми не е селски тип и от къде ги извади тия кози.... Wink   ) Смяхме се много
Но истината е, че брат ми много си изпати от първата си жена.... а това момиче после се омъжи добре и сега са си супер с мъжа й и добре материално Sweat Smile

# 53
  • Мнения: 2 565
Като стана въпрос за бащи, моят си имаше запазен номер - като звънне някой вкъщи да търси мен или сестра ми, го питаше: "Кой я търси? Трите имена и ЕГН по паспорт?" Simple Smile

# 54
  • София
  • Мнения: 2 317
Със сълзи се смях на „Хапни малко”.

„Хапни малко” - новото хитово заглавие в Театър "Сълза и Смях"    Joy

# 55
  • Мнения: 1 415
Когато момчета звъняха в къщи на домашния телефон с думите:
- "Може ли Magdalena"?
Баща ми отговаряше: "По-конкретно какво да може?"

# 56
  • София
  • Мнения: 2 317
Обадил се Койчо, да търси приятел
Бащата на приятеля вдига :Кой е?
Отговор на Койчо: Аз съм Койчо !
Кой?
Койчо!
Прас телефона !!!!!

( даже не помня виц ли е, или истинска история която са ми разправяли)  Grinning

# 57
  • софия
  • Мнения: 53
Лятото преди доста години излизах замалко с един грък, беше много сладък и аз все го карах да казва "червено" щото не можеше да казва буквата "Ч"... Та! Човека беше много голям фен на футбола ..лято е и има почти всяка вечер мач щото нали първенство..не можеш да го изкараш този навън, сакън да не изпусне мача..не ми харесва, че не ми отделя нужното внимание заради мачовете ама пък то това първенство няма да трае вечно! Все някога ще свърши и тогава ще удари моя час!
 Вечер е, последен мач и моите мъки свършват..със самодоволна усмивка на уста му казвам - "  и какво...световното свърши а? Wink " а той отговори - "да, ама почва тва по волейбол" ... това беше последната ни среща..след години ме викаше да сме били излязли..твърдо отказах

# 58
  • Мнения: 11 500
Мачовете никога не свършват. Има такива ммъже, да, денонощно гледат.

# 59
  • Мнения: 521
Чета ви и се заливам от  смях,мисля си,че нямам такава среща и хоп изплува ми в съзнанието първата среща с мъжа ми.Отиваме на среща аз,моя приятелка,гаджето и и негов приятел и ще ни уреждат,като по чудо имах 20 лева в мен(казвам като по чудо,защото винаги взимам толко,колкото ще похарча,иначе много ги губех по това време)Моята приятелка ме предупреждава,че техните не са и дали пари и се вайка как ще се излагаме,успокоявам я,че имам.Сядаме и  си поръчваме по скромно,защото трябва да върна ресто на нашите.Момчетата са се върнали от чужбина преди броени седмици и са спокойни и си поръчват по 2 били.Идва сметката оставям парите на масата и отивам до тоалетна,приятелката ми после ми разказва какво е станало докато ме е нямало единия казва на другия плащай ,бърка си в джоба и казва,еми парите са ми в колата,другия казва и аз не нося и почват да се чудят от къде да намерят пари,виждат парите на масата и се почва:леле пари,но кой са ,от къде се появиха.Идва сервитьорката плащат и дават рестото в моята приятелка,връщам се казват ми,че парите са в нея и тръгваме,подхилват се,гледат ме засрамено,а аз си мисля,че нещо от някъде ми стърчи и се оглеждам през 5 минути.Прибираме се и ми връща остатъка,който беше 10 стотинки и ми обяснява,скъсах се от смях,тя решила,че ще откача,но за щастие имам разбрани родители,после и майка ми се заля от смях,та приятелката ми е от това се учуди.На другата среща гледаха все още засрамено,обаче се увериха,че имат пари преди да седнем.И вече 8 години,същия тоя момък ми плаща сметките по кафетата.

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт