Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 5 апр. 2018, 21:47 ч.

Ужасни, смешни срещи

  • 168 744
  • 860
  •   3
Отговори
# 855
  • Враца
  • Мнения: 225
и по някое време ме видял.Имала съм " дебели баджаци" и....беж към колата.

Малееееее, какъв шамар щях да му врътна на такъв.
Еее, защо? Аз бях кльощава, че се е припознал, няма как да му врътна шамар.
От онова време качих 7кг-8кг., и той ми казва, че си ми "отиват".

Как защо? Цяла година ти писал и ухажвал, а после заради едните бедра да ти върже тенекия и да те лъже. Ако наистина беше закръглена щеше ли да ти е приятно така да те отсвирват.

Аз разбрах, че се е припознал, видял е друго момиче/с дебели баджаци/ и я е помислил за нея.

# 856
  • Мнения: 1 746
Аз разбрах, че се е припознал, видял е друго момиче/с дебели баджаци/ и я е помислил за нея.

E, да де, видял е една мома с дебели баджаци и вземайки я за авторката е избягал. Т.е., ако момата беше авторката, а не се беше припознал, пак щеше да духне. Гадно. Поведението му не говори за дълбочина на мисъл, още повече на чувства, възпитание и там каквото се сетите.
 Ама хора разни, идеали и вкусове също.
ПП Аз не бих духнала така. Дори и човека да не отговаря на вкуса ми за външен вид.
Ако толкова не ми допада или се разминава с първоначалното ми впечатление, щях да измисля причина да сме си "само приятели", но не бих избягала.

# 857
  • София
  • Мнения: 2 493
И аз не бих избягала, ама ми е идвало да побегна де, на разни срещи... Grinning

# 858
  • Мнения: 10 352
То и на мен ми е идвало да побегна, но възпитанието ми не го позволява. Виж, ако става въпрос за откровен психопат, тогава по-добре да не се обаждаш.

# 859
  • Мнения: 7
Ето една история и от мен. Преди  има няма 6-7 години излизам на дискотека с още две приятелки. Сядаме на бара, единствено там имаше свободни места. С напредване на вечерта сяда съвсем сам приличен младеж и той на бара. През цялото време гледам към нас, но аз бях абсолютно сигурна, че хвърлил око на някоя от мойте приятелки, но не предприема никаква крачка за запознанство.  Излизам да изпуша една цигара пред дискотеката, отстрани имаше стълбички, сядам на тях и с огромно удоволствие си паля. Изведнъж от нищото се появява въпросното момче, приближава към мен, и аз си мисля, сигурно ще иска огънче или цигара. Сяда до мен и ме пита как се казвам, и аз изключително учудена се запознавам все пак с него ( даже нямам спомен как се казваше). Следващия му въпрос беше, дали ще изляза с него на другия ден. Казвам му не, и тъкмо тръгвам да се оправдая нещо ( понеже съм възпитан човек, а и момчето не се е държало нагло или грубо с мен) и той просто стана и си тръгна, буквално с едно мое примигване изчезна. Без да каже нито дума повече или да ме погледне.  Първоначално се почуствах много странно, а после колко съм се смяла.  LaughingLaughingLaughing

# 860
  • Мнения: 232
Един ден с моя приятел излизаме в Мола и той влиза в един магазин да мери нещо. Това беше в началото още и беше идвал само веднъж в нас и счупи една саксия. Та все го бъзиках. Отива в пробната, и след 2-3 мин отивам и аз натам да видя как му стои. Чувам от кабинката падане на закачалки и яко трескане и се изцепвам “ Еййй полека де полека, у нас трошиш, сега и тука изпотроши всичко!” и се хиля до завеската, при което той ме чул и си подава главата озадачен... само че от друга кабинка 😂😂😂  скарах се на невинен човечец, а шегата с моя стана на мой гръб 😄😄

Общи условия

Активация на акаунт