naistina me e strah ot normalnoto rajdane .imam vazmojnost da rodia obezbolena(s epiduralna ili spinalna anestezia).moga da rodia ,sas sekzio.prosto neznaia koe 6te e nai-dobre za men i bebeto.ne,4e se glezia prosto me e strah ot bolkite, ot vsi4ko ,koeto slu6am za estestwenoto rajdane.triabva li da izma4vam sebe si i bebeto ili e po dobre da izbera sekcioto.n?neznam,molia vi daite savet ,kat po opitni, ve4e minali po tozi pat
- Публикувана: 21 ноем. 2004, 18:34 ч.
- Последно мнение: 2 дек. 2004, 18:22 ч.
Страх ме е от нормалното раждане!
Цитат на: tonimam
naistina me e strah ot normalnoto rajdane .imam vazmojnost da rodia obezbolena(s epiduralna ili spinalna anestezia).moga da rodia ,sas sekzio.prosto neznaia koe 6te e nai-dobre za men i bebeto.ne,4e se glezia prosto me e strah ot bolkite, ot vsi4ko ,koeto slu6am za estestwenoto rajdane.triabva li da izma4vam sebe si i bebeto ili e po dobre da izbera sekcioto.n?neznam,molia vi daite savet ,kat po opitni, ve4e minali po tozi pat
И аз изпитвах голям ужас от болката, защото по принцип не мога да търпя на силна болка, затова и избрах секцио. Не съжалявам! Но според мен съвет как да родиш не можеш да искаш от някой друг, ти сама трябва да прецениш! Тук ще получиш мнения, че трябва да послушаш докторите какво те съветват, но тъй като аз не го направих не мога и теб да насърча за това!
Само бъди спокой и каквото и да избереш ще мине чудесно за теб и бебо:)
Аз съм за секцио(няма да имаш проблеми при второ дете,както са писали по горе) и второ и трето дете да имам пак така бих избрала да раждам.Няма никаква опасност за бебето и болката не е толкова непоносима.Сега 3 месеца след секциото се чувствам като нова,все едно никога не съм раждала,е като изключим няколкото кг. отгоре 
Ти сама трябва да решиш,но какъвто и да е избора ти леко раждане ти пожелавам
Ти сама трябва да решиш,но какъвто и да е избора ти леко раждане ти пожелавам
Цитат на: boo
Щом имаш възможност, роди нормално с епидурална упойка. Хем ще си родиш естествено, хем няма да те боли (макар че личното ми мнение е, че болката е съвсем поносима и раждането не е страшно, а много положително изживяване, но всеки е различен).
Потърси стари теми.
Успех!
Потърси стари теми.
Успех!
Съгласна съм с Бу.Аз съм раждала и нормално (без упойка),и секцио и съм щастлива,че два пъти родих с болка бебетата си.Наистина не е толкова страшно.От операцията няма да си по-малко уплашена,а след нея също предстоят болки.Мисля,че трябва да опиташ,ако не издържиш,винаги могат да ти поставят упойката.
Темата не е "за" и "против" нормално раждане или секцио, нали?
Става дума, че мамчето я е страх от нормалното раждане и дали боли толкова, колкото си мисли.
Моят отговор е, че да, болка има, но е съвсем поносима - ако си се подготвила, че ще я има, ако дишаш така, че да помагаш на родилния процес, и ако слушаш акушерката - всичко ще е ток.
Имай предвид, че женското тяло е способно да се справи с това натоварване съвсем спокойно. Ако подготвиш и психиката си, ще родиш нормално, да не кажа лесно.
С напредването на бременността ми ходех на курсове, усвоявах техники за дишане, четях книжки, и реших не само да родя нормално, но и без упойки (преди това мислех за епидурална). Не съжалявам изобщо, изживяването беше заредено с много положителна енергия, а възможността да изживея 100% раждането на първото си дете беше страхотна!
Но този избор е много интимен, така че колкото и мнения да чуеш, пак ти трябва да решиш накрая.
Става дума, че мамчето я е страх от нормалното раждане и дали боли толкова, колкото си мисли.
Моят отговор е, че да, болка има, но е съвсем поносима - ако си се подготвила, че ще я има, ако дишаш така, че да помагаш на родилния процес, и ако слушаш акушерката - всичко ще е ток.
Имай предвид, че женското тяло е способно да се справи с това натоварване съвсем спокойно. Ако подготвиш и психиката си, ще родиш нормално, да не кажа лесно.
С напредването на бременността ми ходех на курсове, усвоявах техники за дишане, четях книжки, и реших не само да родя нормално, но и без упойки (преди това мислех за епидурална). Не съжалявам изобщо, изживяването беше заредено с много положителна енергия, а възможността да изживея 100% раждането на първото си дете беше страхотна!
Но този избор е много интимен, така че колкото и мнения да чуеш, пак ти трябва да решиш накрая.
Не е толкова страшно, спокойно! Аз бях изчела какво ли не в Интернет и всички приятелки ме бях наплашили ужасно. Накрая какво се оказа - че в деня на раждането страхът ми беше по-голям от болката! Питах за упойка, най-вече защото си мислех, че предстоят нетърпими болки, но там, където раждах, не слагаха такива упойки. И се оказа, че всъщност болките въобще не са нетърпими, понесох ги дори без викове до края.
Не съм раждала секцио, но ми се струва по-страшно - все пак е операция. Преди да отида да раждам, една позната акушерка ми каза да се опитам да родя нормално - винаги това е за предпочитане - и ако има усложнения, чак тогава секцио. Е, нямаше и не съжалявам, че родих така.
Успех!
Не съм раждала секцио, но ми се струва по-страшно - все пак е операция. Преди да отида да раждам, една позната акушерка ми каза да се опитам да родя нормално - винаги това е за предпочитане - и ако има усложнения, чак тогава секцио. Е, нямаше и не съжалявам, че родих така.
Успех!
Цитат на: petty
...да се опитам да родя нормално - винаги това е за предпочитане - и ако има усложнения, чак тогава секцио.
Ето това е истината според мен лично. Моя позната акушерка също казва, че нормалното раждане е за предпочитане и за майката, и за бебето - макар че собственото й внуче се роди със секцио по спешност, но това е съвсем друго нещо вече.
Цитат на: tonimam
... prosto me e strah ot bolkite, ot vsi4ko ,koeto slu6am za estestwenoto rajdane ...
А защо не обсъдиш този проблем със съпруга си, щом е гинеколог, той може да ти обясни съвсем подробно и професионално защо не бива да те е страх от раждането. И вероятно трябва да си изясниш от какво точно те е страх - от болката, от рисковете, от неизвестността.
Аз родих със секцио и съм много доволна. След две-три седмици бях забравила, че съм оперирана.
А бях такъв ентусиат за естествено раждане! Не се страхувах от болката, НО не успях да родя поради няколко причини, въпреки че достигнах до пълно разкритие!
Искам само да ти кажа, че контракциите наистина много болят, всичко друго е преувеличено. А в зависимост от еластичността на перинеума ти, при естественото раждане почти със сигурност ще се наложи да ти направят епизотомия/за да не се разкъсаш/, последвана от болезнени шевове, които трудно зарастват и често се възпаляват. Моя приятелка 3 месеца на може да си седне на дупето от болка, а за секс вече 6 месеца не иска и да помисли.
Съвсем не искам да те плаша, просто ти казвам истината за нещата, която повечето пъти не се спестява именно поради тази причина и аз лично съм потърпевша. Успех!
А бях такъв ентусиат за естествено раждане! Не се страхувах от болката, НО не успях да родя поради няколко причини, въпреки че достигнах до пълно разкритие!
Искам само да ти кажа, че контракциите наистина много болят, всичко друго е преувеличено. А в зависимост от еластичността на перинеума ти, при естественото раждане почти със сигурност ще се наложи да ти направят епизотомия/за да не се разкъсаш/, последвана от болезнени шевове, които трудно зарастват и често се възпаляват. Моя приятелка 3 месеца на може да си седне на дупето от болка, а за секс вече 6 месеца не иска и да помисли.
Съвсем не искам да те плаша, просто ти казвам истината за нещата, която повечето пъти не се спестява именно поради тази причина и аз лично съм потърпевша. Успех!
Цитат на: tonimam
mole bi problema e tam ,4e imam vazmojnost da izbiram .towa 4e majat mi e ginekolog mi pomaga mnogo, no w mnogo slu4ai me i natowarwa profesionalnoto mu mnenie.dori v momenta nahalstva da vidi kakvo mi pi6ete
Добре де, при това положение мъжът ти какво те съветва? Мисля, че неговото мнение е най-решаващо, той поне няма опасност да те подведе, а и все пак знае нещата от "кухнята"?! Странно ми е, че искаш съвети от форума при наличието на този фактор
Цитат на: anicat
...епизотомия/за да не се разкъсаш/, последвана от болезнени шевове, които трудно зарастват и често се възпаляват.
Това също е много индивидуално! Аз имах разкъсване (2 шева, нямаше време за епизиотомия), но зарастнаха много лесно и без никакви проблеми. Секс - когато бяхме готови, шевовете нямат нищо общо.
Миличка нормално е да те е страх, ще те и страх и от нормалното и от секциото... И ще те е страх не толкова от болката, колкото от неизвестното, от това ,че не знаеш какво да очакваш 
. Нормално е, всички ни е било страх. Няма как да не се притесняваш, просто не се отдавай на страха, мисли си за прекрасното същество, което ще се появи на бял свят - твоето бебе . А колкото до това как да родиш, няма кой да ти даде съвет - сама трябва да решиш. Ако имаш време и възможност порови се с търсачката има много теми, в които е обсъждан този въпрос, има описание на ражданията, така неизвестността, ще е по-малка. Както и да решиш да раждаш, желая ти леко раждане и най-прекрасното бебче на света! Смело и горе главата!
. Нормално е, всички ни е било страх. Няма как да не се притесняваш, просто не се отдавай на страха, мисли си за прекрасното същество, което ще се появи на бял свят - твоето бебе . А колкото до това как да родиш, няма кой да ти даде съвет - сама трябва да решиш. Ако имаш време и възможност порови се с търсачката има много теми, в които е обсъждан този въпрос, има описание на ражданията, така неизвестността, ще е по-малка. Както и да решиш да раждаш, желая ти леко раждане и най-прекрасното бебче на света! Смело и горе главата! 
v ka6ti ne govorim neprekasnato za moiat strah ot rajdane.pak i normalno e majat mi ,kato 4ovek ,koito po cial den e v "kuhniata", kakto kazva6 ,da ne mi spestiava pikantni podrobnosti o6te ot predi da razberem, za bremennostta mi .misalta mi e ,4e toi mi dava savsem realna predstava za tova ,4e niama rajdane bez bolka,a men to4no oy tova me e strah ot bolkata.ve4e se nastroivamza tova ,4e kato vidia moita bade6ta 6terka 6te zabravq vsqka bolka, vseki strah
Цитат на: tonimam
v ka6ti ne govorim neprekasnato za moiat strah ot rajdane.pak i normalno e majat mi ,kato 4ovek ,koito po cial den e v "kuhniata", kakto kazva6 ,da ne mi spestiava pikantni podrobnosti o6te ot predi da razberem, za bremennostta mi .misalta mi e ,4e toi mi dava savsem realna predstava za tova ,4e niama rajdane bez bolka,a men to4no oy tova me e strah ot bolkata.ve4e se nastroivamza tova ,4e kato vidia moita bade6ta 6terka 6te zabravq vsqka bolka, vseki strah
А, точно това е, видиш ли малкото бебоче, както и да си родил и с квато и да е болка-всичко ти минава:) За това-довери се на мъжа ти, нека той да реши как да се появи малката бебка:) Ако моят беше гинеколог аз поне така щях да постъпя
Здравей! Първо искам да ти кажа - нормално е да те е страх и нетрябва да те е срам от това. Всички са се притеснявали. Аз родих секцио, но имах показания за това. Много съм доволна, пак искам така да раждам. Обаче има болка. Когато те пусне упойката и когато проверяват дали ти се свива матката боли. Много. Ако се настроиш, че всичко е само въпрос на време - максимум 24 часа и всичко ще мине, а и ще си имаш детенце, ще ти бъде много лесно просто знаеш, че всичко минава със всяка минута. Винаги има болка - дали по време на раждането или след него, има. Избери начина,по който ще се чувстваш най-спокойна! Успех! 
Цитат на: anicat
Моя приятелка 3 месеца на може да си седне на дупето от болка, а за секс вече 6 месеца не иска и да помисли.
Аз пък след 1-2 седмици бях забравила за епизиотомията, въпреки че ме плашеха, че цял месец няма да мога да седна и т.н. Не е задължително с всеки да стане така! Това звучи малко преувеличено.
Ще раждаш чак през юни, нали?
Ами какво си се заразмислила отсега?!
Я си гледай спокойно бременността, имаш още толкова месеци занапред. Ами ти ако отсега вземеш да го мислиш колко ще те боли, ще се побъркаш от притеснения.
Остави тези важни решения за по-нататък. Сега те чакат първо други емоции - ще видиш как постепенно ти се заобля коремчето, ще усетиш първите ритници на мъничето, което вече живее в теб...
Съветвам те да не мислиш за раждането поне до седмия месец, след това ще имаш време да решиш как да раждаш.
Желая ти лека бременност и само приятни емоции!!!
Ами какво си се заразмислила отсега?!
Я си гледай спокойно бременността, имаш още толкова месеци занапред. Ами ти ако отсега вземеш да го мислиш колко ще те боли, ще се побъркаш от притеснения.
Остави тези важни решения за по-нататък. Сега те чакат първо други емоции - ще видиш как постепенно ти се заобля коремчето, ще усетиш първите ритници на мъничето, което вече живее в теб...
Съветвам те да не мислиш за раждането поне до седмия месец, след това ще имаш време да решиш как да раждаш.
Желая ти лека бременност и само приятни емоции!!!
Аз родих първото си дете секцио, а второто нормално с епидурал. И двата вида раждане имат своите + и - . Аз ли4но та съветвам нормално раждане с епидурал. Аз също не мога да търпя болка и първите ми думи в болницата бяха, 4е искам епидурална инжекция. Така не те боли или съвсем слабо 4увстваш болка. Ти сама трябва да решиш как ще раждаш, най важното е да си спокойна и вси4ко ще е о.к.
Ако проблемът ти е в страха, изясни си първо от какво те е страх - от неизвестното, от медицинските манипулации, от болката?
Мисля, че и трите неща ги има и при нормалното, и при секциото.
За мен основната разлика е, че при нормалното разчиташ на себе си, а при секциото - на лекарите. При нормалното може да се размине без каквито и да е шевове, при секциото са задължителни.
Имам две раждания, и двете без упойка, и двата пъти не се наложи епизиотомия, само вътрешни шевове. При първото раждане боля докато стане разкритието, бавно вървеше и бях на система. Самото излизане на бебето мина постепенно, не болеше и се чудех защо така крещат по филмите. Оказва се - старата школа гинеколози поощряват родилката да вика в момента на излизане на бебето, за да издиша въздуха и да не се напъне прекалено силно - така избягват разкъсванията. По-новата школа не те кара да крещиш, а да издишаш или някой небрежно ти запушва носа и щеш-не щеш издишаш.
Бях много изненадана, че имам вътрешни разкъсвания исе наложи да ми сложат няколко шева.
При второто раждане всичко беше естествено, без системи и тн, стана много по-бързо, при излизането на бебето ме болеше, и си мислех, че съм се разкъсала - особено като чух, че бебо е 53 см и 3,850 кг. Оказа се, че нямам никакви повреди, лекарката сложи 2 конеца 'за красота", и това беше, на другия ден сядах и ходех без да се замислям
Болките от контракциите са като менструални болки, но по-силни, когато почнеш да мислиш, че повече не можеш, се оказва, че почват напъните, и тогава волево можеш да си улесниш раждането, напъвайки в синхрон с контракцията. Напъните са като при ходене в тоалетната... абсолютно същото усещане, даже някои мами се притеснват да се напънат, за да не свършат "друга работа", ама няма опасност, затова е клизмата преди раждане.
По повод страха една майка, която живее в Южна Африка, беше написала следното, дочуто там "Вас белите жени ви боли при раждане, щото ви е страх"...
Приеми го като нещо естествено, кажи си - щом го може всяка една жена, значи го мога и аз, чети книги за радостта от раждането...
Нормално или секцио, няма значение, ако те хване страх.
Затова си отговори на въпроса кое те плаши, и го преодолей с информираност и психическа подготовка.
И мисли повече за малкото човече, и по-малко за страхове.
Мисля, че и трите неща ги има и при нормалното, и при секциото.
За мен основната разлика е, че при нормалното разчиташ на себе си, а при секциото - на лекарите. При нормалното може да се размине без каквито и да е шевове, при секциото са задължителни.
Имам две раждания, и двете без упойка, и двата пъти не се наложи епизиотомия, само вътрешни шевове. При първото раждане боля докато стане разкритието, бавно вървеше и бях на система. Самото излизане на бебето мина постепенно, не болеше и се чудех защо така крещат по филмите. Оказва се - старата школа гинеколози поощряват родилката да вика в момента на излизане на бебето, за да издиша въздуха и да не се напъне прекалено силно - така избягват разкъсванията. По-новата школа не те кара да крещиш, а да издишаш или някой небрежно ти запушва носа и щеш-не щеш издишаш.
Бях много изненадана, че имам вътрешни разкъсвания исе наложи да ми сложат няколко шева.
При второто раждане всичко беше естествено, без системи и тн, стана много по-бързо, при излизането на бебето ме болеше, и си мислех, че съм се разкъсала - особено като чух, че бебо е 53 см и 3,850 кг. Оказа се, че нямам никакви повреди, лекарката сложи 2 конеца 'за красота", и това беше, на другия ден сядах и ходех без да се замислям
Болките от контракциите са като менструални болки, но по-силни, когато почнеш да мислиш, че повече не можеш, се оказва, че почват напъните, и тогава волево можеш да си улесниш раждането, напъвайки в синхрон с контракцията. Напъните са като при ходене в тоалетната... абсолютно същото усещане, даже някои мами се притеснват да се напънат, за да не свършат "друга работа", ама няма опасност, затова е клизмата преди раждане.
По повод страха една майка, която живее в Южна Африка, беше написала следното, дочуто там "Вас белите жени ви боли при раждане, щото ви е страх"...
Приеми го като нещо естествено, кажи си - щом го може всяка една жена, значи го мога и аз, чети книги за радостта от раждането...
Нормално или секцио, няма значение, ако те хване страх.
Затова си отговори на въпроса кое те плаши, и го преодолей с информираност и психическа подготовка.
И мисли повече за малкото човече, и по-малко за страхове.
Цитат на: mama kenga
Ами че то си е за страх.
Недей така, съвсем ще я уплашиш...
За мен за страх е медицинското обслужване. Докато бях бременна втория път, не веднъж и дваж ми минаваше мисълта - какво ще стане, ако се скрия като котката в гардероба и родя тайно от всички...???
Накрая все пак се оказа, че мога да родя при лекарка, с която се чувствам спокойна, така че на гардероба му се размина
Колкото по-нормално - толкоз по-малко намеса на екипа - толкоз по-малко възможности да оплескат нещо...
Az pak shte se vkliucha...
Znachi az si napravih neshto kato planovo rajdane- termina mi beshe na 20ti avgust a bebka niamashe nikakvo namerenie da se rodi i vliazoh v bolnica na 20ti i mi dadoha hapche i se pochna - ne pojelavam nikomu "priatnite" momenti posle - rezultata beshe che ne biah spala pochti 3 denonoshtia, rajdaneto beshe adski olezneno- mnogo po bolezneno ot estestveno zapochnaloto i si rajdah 12 chasa. Vuprosa e che sled tova oshte kato vidiah bebeto biah gotova za sledvashtoto
Ujasno e hubavo - i se cuvstvah kato prerodena...
Za upoikite se biah konsultirala s niakolko lekari i te mi kazaha che pri epiduralnata mogat da se poluchat dosta uslojnenia - poradi tova che se otpuskat malko muskulite na tazovoto duno i moje daje bebo da se oburne po vreme na rajdaneto! A i doktora koito me izrajda mi kaza che triabva anesteziologut koito ti ia slaga da vleze s teb v rodilna zala i da nabliudava cialoto rajdane do kraia za da reagira ako se naloji - no tozi koito beshe kogatpo az biah na topa na ustata ne vlizal - taka che za men tova si beshe dosta silen argument protiv. Osven tova poneje ne useshtash tochno koga triabva da se napuvash triabva da slushash mnogo lekarite i pak ednoto momiche koeto rajda zaedno s men i beshe s upoika beshe zadurjalo malko i bebeto se rodi s hematomche koeto do niakolko meseca se raznasia, no vse pak...
Sekcio?! Znachi poneje se reje kojata i posle i matkata, triabva pri vtoro i treto rajdane mnogo da se vnimava da ne se sreje na sushtoto miasto matkata, zashtoto tukanite tam iztuniavat, tochno i zaradi tova triabva da mine dostatuchno vreme za da zarastne hubavo zashtoto ima opasnost da se otvori miastoto kudeto e zashita predi i ako ne ti se nalaga - po dobre nedei.
Lichnoto mi mnenie e che pri polojenie che prirodata go e suzdala po opredelen nachin, to znachi triabva da soi bude taka.
Gadno bolezneni sa samo poslednite kontrakcii - samoto rajdane ne boli- togava si iztrupnala do takava stepen che ne useshtash veche bolka i ti se iska da go izpliuesh beboka po-burzo.
Na men sushto mi napraviha epizotomia i vuzstanoviavaneto ne e 3 meseca - oshte kum kraia na 1ia mesec niamashe i sleda ot shevovete nito ot bolkata-samo v nachaloto beshe gadnichko zashtoto dokato kurmish po 1 chas bebeto sedish vurhu tezi shevove no se ponasia..
Pogovori si pak s muja ti no ti si tazi koiato shte rajda i reshenieto triabva da si e lichno tvoe-prosto procheti povechko neshtica i si suzdai vutreshna ubedenost kakvo iskash!
Znachi az si napravih neshto kato planovo rajdane- termina mi beshe na 20ti avgust a bebka niamashe nikakvo namerenie da se rodi i vliazoh v bolnica na 20ti i mi dadoha hapche i se pochna - ne pojelavam nikomu "priatnite" momenti posle - rezultata beshe che ne biah spala pochti 3 denonoshtia, rajdaneto beshe adski olezneno- mnogo po bolezneno ot estestveno zapochnaloto i si rajdah 12 chasa. Vuprosa e che sled tova oshte kato vidiah bebeto biah gotova za sledvashtoto
Ujasno e hubavo - i se cuvstvah kato prerodena...Za upoikite se biah konsultirala s niakolko lekari i te mi kazaha che pri epiduralnata mogat da se poluchat dosta uslojnenia - poradi tova che se otpuskat malko muskulite na tazovoto duno i moje daje bebo da se oburne po vreme na rajdaneto! A i doktora koito me izrajda mi kaza che triabva anesteziologut koito ti ia slaga da vleze s teb v rodilna zala i da nabliudava cialoto rajdane do kraia za da reagira ako se naloji - no tozi koito beshe kogatpo az biah na topa na ustata ne vlizal - taka che za men tova si beshe dosta silen argument protiv. Osven tova poneje ne useshtash tochno koga triabva da se napuvash triabva da slushash mnogo lekarite i pak ednoto momiche koeto rajda zaedno s men i beshe s upoika beshe zadurjalo malko i bebeto se rodi s hematomche koeto do niakolko meseca se raznasia, no vse pak...
Sekcio?! Znachi poneje se reje kojata i posle i matkata, triabva pri vtoro i treto rajdane mnogo da se vnimava da ne se sreje na sushtoto miasto matkata, zashtoto tukanite tam iztuniavat, tochno i zaradi tova triabva da mine dostatuchno vreme za da zarastne hubavo zashtoto ima opasnost da se otvori miastoto kudeto e zashita predi i ako ne ti se nalaga - po dobre nedei.
Lichnoto mi mnenie e che pri polojenie che prirodata go e suzdala po opredelen nachin, to znachi triabva da soi bude taka.
Gadno bolezneni sa samo poslednite kontrakcii - samoto rajdane ne boli- togava si iztrupnala do takava stepen che ne useshtash veche bolka i ti se iska da go izpliuesh beboka po-burzo.
Na men sushto mi napraviha epizotomia i vuzstanoviavaneto ne e 3 meseca - oshte kum kraia na 1ia mesec niamashe i sleda ot shevovete nito ot bolkata-samo v nachaloto beshe gadnichko zashtoto dokato kurmish po 1 chas bebeto sedish vurhu tezi shevove no se ponasia..
Pogovori si pak s muja ti no ti si tazi koiato shte rajda i reshenieto triabva da si e lichno tvoe-prosto procheti povechko neshtica i si suzdai vutreshna ubedenost kakvo iskash!
Цитат на: firebird
За мен за страх е медицинското обслужване. Докато бях бременна втория път, не веднъж и дваж ми минаваше мисълта - какво ще стане, ако се скрия като котката в гардероба и родя тайно от всички...???
Накрая все пак се оказа, че мога да родя при лекарка, с която се чувствам спокойна, така че на гардероба му се размина
Колкото по-нормално - толкоз по-малко намеса на екипа - толкоз по-малко възможности да оплескат нещо...
Накрая все пак се оказа, че мога да родя при лекарка, с която се чувствам спокойна, така че на гардероба му се размина
Колкото по-нормално - толкоз по-малко намеса на екипа - толкоз по-малко възможности да оплескат нещо...
Все пак жената не е котка. Насаждането на недоверие в медицинското обслужване и в професионализма на лекарите може да има фатални последици. Не разбирам защо го правиш. Момичето и без това се страхува от раждането. Остава да загуби и вяра в съпруга си ... Ти самата знаеш, че има добри лекари, нали?
Аз опитах да родя нормално, със спинална упойка, но не се получи, защото имам тесен вътрешен таз, а бебето ми беше относително големичко (3,550кг.). Мога да ти препоръчам раждането със спинална упойка-от кръстана долу тялото е напълно безчувствено, не се усеща абсолютно нищо, когато дойде времето за напъните действието й отминава малко, но дотолкова, доколкото все пак се възвръща някакво усещане за тялото (дори и тогава не мога да кажа, че съм изпитвала болка). Ако това е страхът ти-избери такова обезболяване. Аз лично го препоръчвам горещо на де що приятелка забременее
Болката след секциото също я има. Не че искам да те плаша, но все пак-не я забравяй. Коремна операция си е, първият ден си боли-няма какво да се заблуждаваме. Аз си слагах едни обезболяващи свещички (Профенид), които страхотно облекчаваха-пиша ти за тях в случай, че все пак се наложи или решиш да родиш със секцио.
ЛЕКО РАЖДАНЕ-КАКВОТО И ДА ИЗБЕРЕШ!
Болката след секциото също я има. Не че искам да те плаша, но все пак-не я забравяй. Коремна операция си е, първият ден си боли-няма какво да се заблуждаваме. Аз си слагах едни обезболяващи свещички (Профенид), които страхотно облекчаваха-пиша ти за тях в случай, че все пак се наложи или решиш да родиш със секцио.
ЛЕКО РАЖДАНЕ-КАКВОТО И ДА ИЗБЕРЕШ!
:
Колкото до болката... всичко е въпрос на настройка, права е boo. Ако се настроиш, че е страшно и ще боли - наистина ще те боли, ако се настроиш, че всичко е нармално и ще мине леко, ами няма да усещаш толкова болка. Кой от двата начина на раждане боли по-малко - всичко е индивидуално, от раждане до раждане при една и съща жена има разлика, камо ли при различни... Свикни с мисълта за раждането, мисли за бебчето, настрой се по-положително и ще премине по-леко. Всичко в голяма степен е психика и настройка 
.
Лично аз раждах секцио, карах тежка бременност с постоянни болезнени контракции, на легло и в непрекъснат страх дали ще си износя бебето. Всички казват след операцията, като те отпусне упойката - боли, като се раздвижваш - боли... Ами честно казано толкова бях щастлива, че всичко най-накрая е наред, че е свършило проклетото лежане, хапчетата и че бебчо е добре, че болка, почти не усещах. Болеше вярно, но определено не много. Пък при раздвижването, скокнах още на другата сутрин, момичетата в интензивното още пъшкаха, болеше, ама к`во от това, аз бях лежала 8месеца , та сега ли няма да ходя... Така че всичко е въпрос на настройка, просто за мен болката беше на второ място, то и така се стекоха нещата...
Както и да раждаш, важното е да имаш сигурен лекар до себе си, на когото можеш да разчиташ. Хайде, успех и стига го мисли толкова .
.Лично аз раждах секцио, карах тежка бременност с постоянни болезнени контракции, на легло и в непрекъснат страх дали ще си износя бебето. Всички казват след операцията, като те отпусне упойката - боли, като се раздвижваш - боли... Ами честно казано толкова бях щастлива, че всичко най-накрая е наред, че е свършило проклетото лежане, хапчетата и че бебчо е добре, че болка, почти не усещах. Болеше вярно, но определено не много. Пък при раздвижването, скокнах още на другата сутрин, момичетата в интензивното още пъшкаха, болеше, ама к`во от това, аз бях лежала 8месеца
, та сега ли няма да ходя... Така че всичко е въпрос на настройка, просто за мен болката беше на второ място, то и така се стекоха нещата...Както и да раждаш, важното е да имаш сигурен лекар до себе си, на когото можеш да разчиташ. Хайде, успех и стига го мисли толкова
.
Цитат на: Meli
Цитат на: firebird
За мен за страх е медицинското обслужване. Докато бях бременна втория път, не веднъж и дваж ми минаваше мисълта - какво ще стане, ако се скрия като котката в гардероба и родя тайно от всички...???
Накрая все пак се оказа, че мога да родя при лекарка, с която се чувствам спокойна, така че на гардероба му се размина
Колкото по-нормално - толкоз по-малко намеса на екипа - толкоз по-малко възможности да оплескат нещо...
Накрая все пак се оказа, че мога да родя при лекарка, с която се чувствам спокойна, така че на гардероба му се размина
Колкото по-нормално - толкоз по-малко намеса на екипа - толкоз по-малко възможности да оплескат нещо...
Все пак жената не е котка. Насаждането на недоверие в медицинското обслужване и в професионализма на лекарите може да има фатални последици. Не разбирам защо го правиш. Момичето и без това се страхува от раждането. Остава да загуби и вяра в съпруга си ... Ти самата знаеш, че има добри лекари, нали?
Да, съгласна съм, че има и добри лекари... и не са малко...
Извинявам се, ако така е прозвучало...
Цитат на: tonimam
naistina me e strah ot normalnoto rajdane .imam vazmojnost da rodia obezbolena(s epiduralna ili spinalna anestezia).moga da rodia ,sas sekzio.prosto neznaia koe 6te e nai-dobre za men i bebeto.ne,4e se glezia prosto me e strah ot bolkite, ot vsi4ko ,koeto slu6am za estestwenoto rajdane.triabva li da izma4vam sebe si i bebeto ili e po dobre da izbera sekcioto.n?neznam,molia vi daite savet ,kat po opitni, ve4e minali po tozi pat
защо мислиш, че секциото е по-малко "страшно"?
просто там болката е "после", когато бебо ще се нуждае от теб
I az dulgo biah pred dilemata "normalno" ili "nenormalno" (t.e. sektzio) rajdane 
Sega ....edna sedmitza predi sektzioto, koeto izbrah se chuvstvam napulno uverena i spokoina!!! Ne che te ubejdavam - to si e vupros na vutreshno useshtane i kakvoto i da reshish v kraina smetka, shte ima mnogo "za" i "protiv" tova reshenie. Vsushtnost ima mnogo uspeshni i leki rajdania, kakto i super travmirashti - nikoga niama garantzia i ne mojesh da znaesh predvaritelno...no kakvoto i da reshish USPEH!!! Znam mnogo dobre kak se chuvstvash, zashtoto predi mesetz i az biah pred sushtata dilema sektzio ili epidural...sigurna sum che shte vzemesh nai - pravilnoto reshenie - prosto ne slushai nikoi drug osven vutreshnoto si useshtane
(t.e. sektzio) rajdane Sega ....edna sedmitza predi sektzioto, koeto izbrah se chuvstvam napulno uverena i spokoina!!! Ne che te ubejdavam - to si e vupros na vutreshno useshtane i kakvoto i da reshish v kraina smetka, shte ima mnogo "za" i "protiv" tova reshenie. Vsushtnost ima mnogo uspeshni i leki rajdania, kakto i super travmirashti - nikoga niama garantzia i ne mojesh da znaesh predvaritelno...no kakvoto i da reshish USPEH!!! Znam mnogo dobre kak se chuvstvash, zashtoto predi mesetz i az biah pred sushtata dilema sektzio ili epidural...sigurna sum che shte vzemesh nai - pravilnoto reshenie - prosto ne slushai nikoi drug osven vutreshnoto si useshtane 
Аз изпитвах същите притеснения като тебе и сщо имах възможност да родя нормално или секцио.
Изпитвах ужас от болкато при нормалното раждане, но в същото време изпитвах ужас и от това, че трябва да бъда оперирана, скълцана и т.н. В крайна сметка избрах секциото-натежаха мед. причини. Имам усещането, че дълбоко съжалявам:
-възстановяването е по-трудно със сигурност-каквото и да ти разправят, че се става на първия-втория ден, да знаеш ,че това ставане е свързано с огромни болки.На мен лично в началото ми отнемаше по 15 мин да стана или легна в леглото. С всеки ден ставаш все по-добре за щастие.Според мен първите две -три седмици горе долу трае възстановяването.
-Дори след месец продължавам да усещам придърпване от разреза
-толкова съм сащисана от операцията и белега, че дори не искам да го пипам, не се оглаждам в огладалото
-въобще не е ясно дали и откога, и колко тежко можеш да вдигаш,кога може да почнеш коремни преси и друга по-интензивна гимнастика, ползването на ластичен колан-това е така защото мненията са противоположни.
-сега задължително следващото ми раждане трябва да е след 2-3 години и то най- вероятно пак ще е секцио, тй като в България малко са секарите,които след секцио няма да искат ресекцио.
-аз лично бях със спинална упойка, но може би не ми беше поставена хубаво или започна да ме пуска в края, защото накрая при шинето усещах ужасна болка и ми даваха да дишам нещо, от което ми си повдигаше още повече./Разбире се това с упойката е индивидуално, момичето след мен не беше усетило нищо/Болката продължава през първия ден.Така, че нещата стават горе долу както при норм. раждане, само дето моите приятелки се възстановиха за седмица, а аз за месец.
-сега си мисля, че не си струва да бъдеш насила рязана, ако няма някаква основателна причина
Тъй като се поотплеснах малко, искам да ти кажа, че най-важното е ти да бъдеш убедена, че точно това искаш-аз лично не бях сигурна за секциото и сега малко съжалявам.
Пожелавам ти лека бременност и раждане и едно слънчево бебче!
Изпитвах ужас от болкато при нормалното раждане, но в същото време изпитвах ужас и от това, че трябва да бъда оперирана, скълцана и т.н. В крайна сметка избрах секциото-натежаха мед. причини. Имам усещането, че дълбоко съжалявам:
-възстановяването е по-трудно със сигурност-каквото и да ти разправят, че се става на първия-втория ден, да знаеш ,че това ставане е свързано с огромни болки.На мен лично в началото ми отнемаше по 15 мин да стана или легна в леглото. С всеки ден ставаш все по-добре за щастие.Според мен първите две -три седмици горе долу трае възстановяването.
-Дори след месец продължавам да усещам придърпване от разреза
-толкова съм сащисана от операцията и белега, че дори не искам да го пипам, не се оглаждам в огладалото
-въобще не е ясно дали и откога, и колко тежко можеш да вдигаш,кога може да почнеш коремни преси и друга по-интензивна гимнастика, ползването на ластичен колан-това е така защото мненията са противоположни.
-сега задължително следващото ми раждане трябва да е след 2-3 години и то най- вероятно пак ще е секцио, тй като в България малко са секарите,които след секцио няма да искат ресекцио.
-аз лично бях със спинална упойка, но може би не ми беше поставена хубаво или започна да ме пуска в края, защото накрая при шинето усещах ужасна болка и ми даваха да дишам нещо, от което ми си повдигаше още повече./Разбире се това с упойката е индивидуално, момичето след мен не беше усетило нищо/Болката продължава през първия ден.Така, че нещата стават горе долу както при норм. раждане, само дето моите приятелки се възстановиха за седмица, а аз за месец.
-сега си мисля, че не си струва да бъдеш насила рязана, ако няма някаква основателна причина
Тъй като се поотплеснах малко, искам да ти кажа, че най-важното е ти да бъдеш убедена, че точно това искаш-аз лично не бях сигурна за секциото и сега малко съжалявам.
Пожелавам ти лека бременност и раждане и едно слънчево бебче!
Не исках да ви шашкам, не е чак толкава страшно.Проста на мен никога и зъб не са ми вадили, имам опрерация единствено на сливиците, която оне помня, та затова ме беше толкова шубето.Аз изпитвам ужас от умъртвяване на зъб, пък камо ли от шев и кройка върху тялото.
Затова мисля, че е много важно да вярваш на избора си.
А освен това, тъй като мъжът ти е гинеколог, при нормално раждане ще ти отпаднат и въпросите слезнал ли ми е корема,това запушалката ли е, това контракции ли са, изтекоха ли ми водите и кога да потеглям да болницата.
Успех!
Затова мисля, че е много важно да вярваш на избора си.
А освен това, тъй като мъжът ти е гинеколог, при нормално раждане ще ти отпаднат и въпросите слезнал ли ми е корема,това запушалката ли е, това контракции ли са, изтекоха ли ми водите и кога да потеглям да болницата.
Успех!
И мен ужасно много ме беше страх, когато бях някъде в 6-ия месец, ама направо се бях побъркала само за това мислех. Но се записах на курс за бременни и там така подробно ни го обясняваха колко е естествено и лесно, едва ли не като да се изпишкаш. Резултатът беше че изгубих ама наистина всякакъв страх, не се бъзикам, приятелките ми казваха че са ми промили мозъка. Имах слаби контракции цяла нощ и на сутринта отидох, е наложи се секцио, но до последно не знаех че доктора си е имал едно наум и че мисли да ме реже.
Сега съжалявам, бях с пълна упойка, имам толкова пропуснати изживявания и емоции,но живот и здраве може и да ги почувствам някой ден.
Сега съжалявам, бях с пълна упойка, имам толкова пропуснати изживявания и емоции,но живот и здраве може и да ги почувствам някой ден.
Цитат на: Radina
Аз съм за секцио(няма да имаш проблеми при второ дете,както са писали по горе) и второ и трето дете да имам пак така бих избрала да раждам.Няма никаква опасност за бебето и болката не е толкова непоносима.Сега 3 месеца след секциото се чувствам като нова,все едно никога не съм раждала,е като изключим няколкото кг. отгоре
Ти сама трябва да решиш,но какъвто и да е избора ти леко раждане ти пожелавам
Ти сама трябва да решиш,но какъвто и да е избора ти леко раждане ти пожелавам
