Правете 2 стаи, няма да остане неизползвана
- Публикувана: 16 апр. 2018, 11:06 ч.
- Последно мнение: 28 май 2018, 16:50 ч.
Една детска стая или две ?
И аз съм за две стаи, а в последствие ще решите как да се използват. Така децата поне ще имат право на избор, ако им харесва да спят заедно ще го правят, ако не - всеки в стаята си.
Също ако имам възможност и поведението на бебето позволява бих го отделила от съвсем малко в отделна стая.
Дъщеря ми от 2 месеца до година и нещо спеше по цяла нощ като пън и шумовете й пречеха. Ако имаше други хора в стаята се разбуждаше затова й беше най - добре самичка. След годинката започна да се буди нощем и така до 2 години и 3 месеца почти всяка нощ, поне по веднъж, но пак си беше в нейна стая. И сега като отидем някъде и се наложи да спи с нас понякога се събужда...
Затова и нямам идея ако имам второ дете как ще спят заедно, а възможност за втора детска нямаме...
Също ако имам възможност и поведението на бебето позволява бих го отделила от съвсем малко в отделна стая.
Дъщеря ми от 2 месеца до година и нещо спеше по цяла нощ като пън и шумовете й пречеха. Ако имаше други хора в стаята се разбуждаше затова й беше най - добре самичка. След годинката започна да се буди нощем и така до 2 години и 3 месеца почти всяка нощ, поне по веднъж, но пак си беше в нейна стая. И сега като отидем някъде и се наложи да спи с нас понякога се събужда...
Затова и нямам идея ако имам второ дете как ще спят заедно, а възможност за втора детска нямаме...
И моят син големият се будеше много, то не беше вода, тоалетна, болести и какво ли не. Ама сега си спи като пън, само да е здрав. Добре, че малкото не прилича на него. Та мисълта ми е че не ги мисли отсега нещата, децата се променят и спането им също. Живот и здраве, ако се наложи да дели стаята си с някой, може вече да си спи без проблеми по цяла нощ.
както казах и преди това е най доброто решение което сме взели, не мисля че иска някаква смелост, а по скоро липса на мързел да станеш през ноща до другата стая да си го нахраниш и преобуеш.
Втората се будеше по 10+ пъти на нощ чак докато стана на 2г. Истеричен и необорим рев. Аз бях много твърдо на позицията, че бебета при мен няма да спят и упорито я слагах в леглото ѝ и чинно ставах на всеки нощен рев. Е, опитах се и да не ставам, но тя събаряше блока от писъци. Издържах 11 месеца и вече не знаех къде се намирам от умора и недоспиване, прилошаваше ми и ръцете ми трепереха. Най-накрая осъзнах, че ако не я взема да спи при мен, няма да оцелея още дълго. Взех я и не можех да си обясня защо съм чакала толкова дълго и защо съм била толкова упорита, че ще я науча да спи отделно.
Не че нещо, просто не очаквайте еднакъв сценарий.
Деца нямам, но имам по-малък брат. Ееее, няма такова делене, дърлене, караници, че и сбивания, докато бяхме в една стая. Сега сме в супер отношения, но докато ида студентка в големия град, беше ужас.
Нищо лично, но определено не забелязвам хората да са научени на съобразяване, ако ще да са били по петима в стая. По-вероятно е да избие в другата посока - 'аз цял живот се съобразявам, повече с нищо и никого няма да правя компромис'.
И точно с малка разлика и от един пол според мен е добре да са в отделни стаи, иначе цупенето става на квадрат.
Не ме разбирайте погрешно, обичам си дребния (една глава над мен е), обаче романтичната представа за 'ах, брата/сестрата - най-добри приятели, ах, как ще си играят, ах, как ще споделят всичко' не отговаря съвсем на истината.
Приятелството и споделянето (но не на мечетата и количките) става чак когато вече не е по задължение.
Задължително две стаи, щом има възможност. Ако самите деца толкова искат да са заедно, не пречи да си 'гостуват'.
Деца с толкова малка разлика и от един пол не бих разделяла в отделни стаи. Особено пък за да нямало конфликти. Точно за да има бих ги събрала и за да се научат как да живеят с друго човешко същество, как да се съобразяват, да се разбират и да правят компромиси.
И точно с малка разлика и от един пол според мен е добре да са в отделни стаи, иначе цупенето става на квадрат.
Не ме разбирайте погрешно, обичам си дребния (една глава над мен е), обаче романтичната представа за 'ах, брата/сестрата - най-добри приятели, ах, как ще си играят, ах, как ще споделят всичко' не отговаря съвсем на истината.
Приятелството и споделянето (но не на мечетата и количките) става чак когато вече не е по задължение.
Задължително две стаи, щом има възможност. Ако самите деца толкова искат да са заедно, не пречи да си 'гостуват'.
Със сестра ми сме живели заедно не само през цялото си детство и пубертет, но и в студентските години и после като се събрахме с мъжете, си живеехме 4-мата известно време в един апартамент.
Когато има конфликти между братя и сестри, това говори за лош родителски подход. Децата имат най-различни травми от детството си, които не могат да преодолеят.
А който твърди, че понеже до сега се бил съобразявал, вече нямало, може спокойно да си хване сака и към някой самотен остров. В обществото винаги се налага да се съобразяваме. Обикновено това не го умеят хора, които не са имали опит.
Когато има конфликти между братя и сестри, това говори за лош родителски подход. Децата имат най-различни травми от детството си, които не могат да преодолеят.
А който твърди, че понеже до сега се бил съобразявал, вече нямало, може спокойно да си хване сака и към някой самотен остров. В обществото винаги се налага да се съобразяваме. Обикновено това не го умеят хора, които не са имали опит.
Със сестра ми сме живели заедно не само през цялото си детство и пубертет, но и в студентските години и после като се събрахме с мъжете, си живеехме 4-мата известно време в един апартамент.
Когато има конфликти между братя и сестри, това говори за лош родителски подход. Децата имат най-различни травми от детството си, които не могат да преодолеят.
А който твърди, че понеже до сега се бил съобразявал, вече нямало, може спокойно да си хване сака и към някой самотен остров. В обществото винаги се налага да се съобразяваме. Обикновено това не го умеят хора, които не са имали опит.
Когато има конфликти между братя и сестри, това говори за лош родителски подход. Децата имат най-различни травми от детството си, които не могат да преодолеят.
А който твърди, че понеже до сега се бил съобразявал, вече нямало, може спокойно да си хване сака и към някой самотен остров. В обществото винаги се налага да се съобразяваме. Обикновено това не го умеят хора, които не са имали опит.
Явно е било по задължение да живеете заедно.Но аз съм с две ръце всеки да си има отделна стая-родители,деца...Не случайно в другите държави родителите купуват жилище с толкова спални колкото са хората,че и бебетата имат свои стаи и спят отделно.Аз това не горазбирам-две деца да спят в една стая.Защо?Необходимо ли е?Ами едното като си покани приятелче на гости и ако е и с приспиване,какво прави другото?Определено всеки трябва да си има стая.
Явно е било по задължение да живеете заедно.
Аз това не горазбирам-две деца да спят в една стая.Защо?Необходимо ли е?Ами едното като си покани приятелче на гости и ако е и с приспиване,какво прави другото?Определено всеки трябва да си има стая.
Е, какво може да прави другото? Те защо са се събрали на гости с преспиване, а не си спи всеки по стаята и в къщата? Ако децата толкова много искаха да са изолирани, нямаше да си ходят по гостита, още по-малко с преспиване.
Възрастните ги влече изолирането, но децата повече ги влече събирането.
Със сестра ми сме живели заедно не само през цялото си детство и пубертет, но и в студентските години и после като се събрахме с мъжете, си живеехме 4-мата известно време в един апартамент.
Когато има конфликти между братя и сестри, това говори за лош родителски подход.
Когато има конфликти между братя и сестри, това говори за лош родителски подход.
Конфликти между децата е едно, и караници с начало и край е съвсем друго. При нас беше второто, ама начесто. Като се отлепихме, нещата си дойдоха на място.
Лош родителски подход е да се фаворизира едното дете за сметка на другото - с повече, по-хубави вещи, по-добро осигуряване на бъдещето с жилище, кола, образование. Пак е вид делене, ама няма нищо общо с броя на спалните. Е, в нашия случай не ни деляха, но и при 120 квадрата жилищна площ и възможност за 3 спални, те предпочетоха да следват Брава Каза. Голям минус.
Аз разбирам семейството да живее скромно и да са в малко жилище, затова децата да са в една стая. Ама да има възможност и да не се използва - това вече е глупост. Хората от 30 квадрата правят 2 стаи. За децата си ако не осигури човек малко пространство - къде е тръгнал въобще да прави деца.
Да имам мъж, брат ми - жена, да сме нароили челяд и да живеем под един покрив - не е нормално. Толкова пък да сме зависими двамата, че да не може да се отлепим дори при стабилна (уж) връзка - не е ок
Решихме се хаха. Мерихме - кроихме, и се получава така : бъдещата детска ще е около 12 кв.м., кухню-трапезария-холът ще е дълъг 9 м. и половина, почти 10м и широк 4м. Надяваме се и другата седмица да започнем с къртенето!