Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
  • Мнения: 49
Не знам дали е за тук тази тема, защото на практика ние вече не сме семейство, понеже сме разведени. Но пък имаме общо дете и доста често се налага да комуникираме подари тази причина.
Историята накратко - 11 години съвместен живот, 5 от тях брак, прекрасно дете и развод.
Няма да описвам подробно как съм разбрала, че бившият ми е нарцисист, защото е дълга тема.
Говорих и с психолози различни и всички сме на едно мнение - отървала съм се, постъпвайки смело да сложа точка на този "живот", който водех с него. Отвън идеален за пред хората, но вътре кух и грозен.
Проблема е, че все още се опитва всячески да ме тормози, манипулира, обърква и при това без да си дава сметка какво причинява на детето.
Аз обаче ясно виждам всичко отстрани вече и на моменти ми идва да огранича максимално контактите с него, както моите така и на детето.
Не искам, защото знам, че детето има нужда от баща си за да премине по лесно през раздялата ни.
Но виждам и как заради егоизма си и изкривените си разбирания за "правилни" отношения бащата го смачква психически  когато му кефне.
Има ли някой минал през подобен тип взаимоотношения и как се справихте и след колко време?

# 1
  • Мнения: 148
Има. Прочети мненията под профила ми. За мен са минали 2 години от раздялата, още търся начини да се справя с някои неща. Трудно е, но отговорността е моя, тя е и твоя. Осъзнаването на този факт е първата стъпка. Втората е да разбереш, че вероятно травмата винаги ще остане и че тя те е променила завинаги. Третата - да приемеш човека, който си станала, и да не се виниш. За мен лично началото на оттърсването започна, когато взех решение, че доколкото зависи от мен, децата ми не бива да станат обекти. Това ме накара да започна да се издърпвам, но ескалира агресията. А с това, започна разкриването му пред света. Едва от тази зима започнах да се дезангажирам от всичко, но за това също положих съзнателни усилия. Чета много, говоря малко, за да не остана в режима на жертва.
Не знам кога ще приключа, сигурно ще минат години. При мен нещата бяха много типични, с много години обработка и гаслайтинг до степен на чиста лудост. Много загубих. Приех го, и сега работя за нов живот. Гледам да връщам децата в реалността след всяка негова намеса, да ги обичам и да не водя война.
За 2 години - дотук съм стигнала:)
Ако искаш, пиши на лични! Прегръщам те!

# 2
  • Мнения: 66
Сега тук вероятно ще се изредят много хора, които да обяснят как трябва да се загърби миналото и да се подсигури най-добрата възможност бащата да продължи да бъде баща на детето дори и с цената на много компромиси от страна на майката... Но, когато става дума за нарцисисти, съвсем не съм съгласна - те не обичат никой друг освен себе си, всички други хора в живота им включително и децата са инструменти за манипулация и хранене на изначално неудовлетвореното им его. Дали се променят? - за определени периоди от време само на повърхността заради собствените си интереси и никога в дълбочина. Те са такива, каквито са - може би умни, може би забавни, може би интригуващи и винаги харизматични, но никога добри за някого другиго освен за себе си. Родител нарцисист може да бъде и най-лошото и най-полезното нещо в живота на едно дете, но винаги емоционално изтощително. Той се превръща в неонова сигнална лампа завинаги в живота, но и предизвиква изграждането на много силен характер, стига, разбира се поведението му да не бъде "замазвано" от други близки хора (майка/баба и т.н.) и да бъде обяснявано колко "добър е този човек, но някак си някой/ нещо го подвело и той сгрешил..."
Дистанцията помага за абстрахиране от такъв човек, подкрепящата среда също много помага, но истинското окончателно справяне с "проблема" при мен поне започна да се случва едва около година след смъртта му...
Много сили и кураж в бъдещия път и успех със справянето с проблема - дано да е възможно най-бързо и безболезнено

# 3
  • .....
  • Мнения: 239
Здравей! Темата породи интерес. Искам да науча подробности. Би ли могла да дадеш точни примери за случаите "тормози, манипулира, обърква "?

# 4
  • Мнения: 27 024
Здравей! Темата породи интерес. Искам да науча подробности. Би ли могла да дадеш точни примери за случаите "тормози, манипулира, обърква "?

И на мен ми е любопитно.
Каква връзка има нарцисизмът с тормоз и манипулации? И кого засяга, детето или майката?

# 5
  • Мнения: 49
Ами примерите са безкрай, погледнати поотделно може да изглеждат като нормален проблем в кумуникацията между хората след раздяла, но когато са непрекъснати, постоянни и ежедневни, аз ги наричам тормоз.
Например обяснявам, че искам да имаме нещо като предварителен график за разпределение на време и часове с детето  през седмицата, поне няколко дни напред или най-добре за седмица напред, за да знам кога до колко да работя и кой ще взима детето от училище. Той се съгласява. Правим график. Всичко изглежда точно и цивилизовано. Изведнъж той почва да ми държи тон какво ми е работното време точно, защо е плаващо и да ми праща безброй съобщения по вайбър докато съм на работа по обед опитвайки се да ме изкара извън равновесие с излишни въпроси от рода на: "кой ще взима детето днес?" - при положение, че сме уточнили, че е той, обвинения, че искам да лиша детето от баща му, защото искам детето и аз да имаме яснота и график с времето и че съм лоша, злобна и разни такива гадости. И колкото повече игнорирам обидите му и нападките и не се връзвам на безпочвените му обвинения толкова по - озлобен става. Почва да крещи на детето за нещо, което преди му е разрешавал. Детето се обърква, разбира се от това променливо отношение  и избухливи настроения и започва да изпитва ужас от времето прекарано с него на моменти.
Кокато го разстрои му казва да не се обажда на майка си да се оплаква, че бил голям вече, защото знае, че той ми споделя и понякога ми се обажда за да сподели защото знае, че ще го разбера.
Когато не може да се справи с него и избухне и му се разкрещи и той се разтрои много, ми го връща без да говори с мен през уикенда,  в който трябва да е при него и плаче от безпомощност пред сина си в тази ситуация.
Лъже ме примерно два месеца, че ще купи столче за кола на детето( за мен безопасността при пътуване е наистина важна), накрая купува когато му поставя краен ултиматум  и вече не издържа и се оказва, че не е поръчал от интернет както ме е лъгал до преди ден. На мен е казал, че е поръчал от интернет и са забавили доставката, на детето казал, че като идат заедно в магазина той ще си избере.
Не научи детето да кара колело, но той самият си купи и участва в състезания за колоездене за да се прави на готин.
За сметка на това го учи да кара кола! (Синът ми е на 7!) понякога дори по тъмно. Знае, че това ме вбесява.
Кара и пие бира, а знае, че съм му забранила да употребява алкохол когато е с детето.
Рабираме се да не му се купуват излишни неща, за възпитание и ценности, и уж казва добре, но ми връща детето  с пълна торба купени боклуци, които дори детето вече има и са купувани за 3- ти път от него. Все едно не сме водили разговор на тази тема.
Самото дете казва: "Тати уж се зарече, че до  1 юни нищо няма да ми купи от Jumbo, но вече за 3 път ходим последния месец."
Каквото и да му говоря, както и да подходя, няма разбиране с тоя човек. А аз наистина имам желание да се разбираме заради детето.
На рожденния му ден ходих на бившия заради примера пред детето, отнасям се любезно с всичките му роднини, за да давам добър пример на детето за отношенията ни като на възрастни, които преодоляват егоизма си и се уважат въпреки всичко, но не става.
Сега предприех друга тактика, да се дистанцирам и да говоря само по същество и с по едно изречение за най-наложащото с него и пак  не става.
Казвам му сутринта : Ще взема детето към 3  и 30 (за да имаме време да се разходим днес), имай го впредвид да е готово като дойда.
Казва ок и след час кара детето да ми звъни и да ме моли да отида не в 3, а в 5 за да се разходи с баща си. Ама не ми звъни той, а кара детето. И цял ден не се сеща да го разходи, при положение, че от сутринта знае  до колко часа е с него детето, а решава точно като трябва да го взимам да го разходи с приятел и с детето му.
Обърква ме когато непрестанно думите се разминават с реалността.
Това прави и с детето.
Дори не помни какво е обещал.
Но децата помнят и когато го подсети малкия той с пълен непукизъм казва: Това не съм го казал. После Казва - И да съм го казал не съм обещавал на 100 процента.. и накрая те кара да се съмняваш казал ли го е или не. Отрича всичко което не му отърва, прекратява теми, които са му неудобни и разкриват негови грешки и е агресивен когато най-малко очакваш и накрая се прави на жертва от собственото си малоумно поведение.
Това е само малка част от ненормалното му отношение. Цяла книга мога да напиша с детайли. Simple Smile

# 6
  • Мнения: 3 950
Мале тоя бившия ти мъж е като майка ми. Не знаех, че това се нарича нарцисизъм, но е непоносимо,каквото и да е.
Съвет не мога да дам. Аз с майка ми имам подобен опит, но с годините я преодолях и сега каквото и да ми каже, се държа с нея като идиот - например виж ми маникюра и не ми пука жива ли си умряла ли си, ако продължава да дразни. Обаче, това не е подход като към баща на детето ти.
Честно съм благодарна на съдбата, че мъжът ми не е такъв, това наистина не се трае.

# 7
  • Мнения: 1 163
Той такава откачалка ли си е или го прави за да те дразни.ако е второто,по някое време ще му мине.Да,много е дразнещо ,тормози и детето,но според мен,останал без рутината на семейния живот ,се чуди какво и как да прави.

Последна редакция: нд, 22 апр 2018, 17:02 от liola

# 8
  • Мнения: 27 024
Не знаех, че да лъжеш и да не изпълняваш казаното е нарцисизъм.

# 9
  • Мнения: 49
liola лошото е, че не  е такова поведението откакто се разделихме, а няколко години отпреди това. Просто накрая вече съвсем "изчатка".
Водила съм си записки за да проумея аз ли съм луда или той. Smile  После ме заплашваше, че ще ме съди ако трети лица видят записите..До такава степен ме изкривяваше психически и се опитваше да ме смачка, че бях станала супер неуверена и самокритична до крайна степен. Когато взех да повтарям, че заслужавам уважение и някой, който ме харесва такава каквато съм без да ме кара да се променям всеки ден и да ми повтаря колко съм отвратителна той се уплаши и ме заплаши с развод. С удоволствие го направих.
Страхува се от психолози като дявол от тъмян.
За мен това са хора със сбъркана ценностна система и не детето , ами те самите са за психотерапевт.
Това са кухи хора, които живеят за одобрението на обществото на всяка цена и отвън са едни, а всъщност вкъщи няма и помен от това, на което се правят.
Разбира се виждат проблема в детето, в мен, във всичко и всички,  но не и в тях.
Бащата крещи и се държи неадекватно с всички, бабата манипулира и подчинява и се налага със всички средства, които  и хрумват (те не са малко...). На моменти се чувствам виновна, че подлагам детето си на тези отношения. Опитвам се да компенсирам нещата с моето отношение към него, което е коренно различно и той го вижда, но... понякога ми иде да им огранича тотално контактите, колкото и да е грешно. Изпиват ми енергията тези хора с тяхната безумна неадекватност и непрестанните им номерца и неуважително отношение. Постоянно водя разговори с детето, за да  минимизирам пораженията от това, което го сполита там..
Бащата пред едни се прави, че още сме семейство и крие, че е разведен, пред други се хвали как ме е зарязал и колко съм зла, пред трети се прави на жертва от моето зарязване...
Луда работа Ви казвам.
Не знам докога ще изтрая да го търпя това.
Според мен няма оправия с такива хора.
Колкото по-малко контакти по-добре.
Лошото е, че заради детето в момента ми е невъзможно да го направя. Не искам по-скоро, защото ще остане още по-объркано и травмирано от всичко.
DeVa® Това е само една малка част от нарцисизма. Нарцисистите се интересуват единствено от това как трябва те да се чувстват и какво им е необходимо за да е така. Идеализират всичко в живота си и когато този идеал се спука стават като ранени животни. Реално не могат да се справят с проблеми в живота така както го правят другите, защото подтискат емоциите си и живеят в илюзорен свят. Проблема е , че това което искат е много непонятно и вечно променящо се. Единия ден те боготвори за това каква си, и че си му жена, другия ден ти казва, че от години не те харесва и обича, щото си му засегнала самочувстието с някоя истина, която не може да понесе.  Единия ден се зарича, че винаги ще сте заедно и ще държи на семейството си, другия ден ти казва, че е невъзможно да сте семейство. Не важат никакви морали и ценности за да постигнат така желаното към тях внимание. Независимо позитивно или не. Не съчувстват дори на децата си и на близките си, дори понякога да го играят много добре на думи. Действията им показват точно обратното. Изпитват ужас да си признаят, че имат недостатъци и проблеми за корекция, затова най-често огедално ги насочват към най-близкия и го обвиняват, в това в което се чувстват провалени, за да се почустват по-добри от теб. Всичко, което правят в живота се върти около тях, техните комплекси и разклатената им самоувереност. И когато най-близкия им установи, че цялата им самоувереност е празна откъм действия и доказателства в реалния живот стават агресивни. Това винаги се случва рано или късно. Когато осъзнаеш, че си имаш работа със човек със сериозни психични разтройства вече и ти си смачкан неусетно психически от този начин на съжителство и ти  е трудно да проумееш, че има такива хора и че са в твоята къща. И дори да искаш да им помогнеш те самите не искат, защото отричат проблемите си дори с цената на това да си загубят семейството. Знаят, че повече няма да бъдат богове в очите ти, а простосмъртни с грешки и недостатъци и това ги ужасява почти колкото смъртта. И сменят източника на кухо самочувствие просто, за да продължат да живеят живота си.


# 10
  • ел ей
  • Мнения: 104
Anonimys моя бивш е такъв. Това което описваш е едно към едно. И много хора не могат да те разберат, това което им описваш за него. Все казват, че не си опитала всичко, че той е добър човек. И това още повече те наранява. Само човек който се е докоснал до нарцисист може да те разбере. И докато има какво да черпи от тебе, той ще го прави отново и отново ще те докарва до лудост и ще ти черпи енергията. Ще използва детето за тази цел, всъщност на него не му дреме за детето. То е само средство с което да продължава да те тормози. Ще опитваш с добро, ще опитваш с игнор, ще опитваш какво ли не и винаги крайния резултат е че ще хабиш нерви и ще те мачка, ще играеш в неговата извратена игра.

# 11
  • Мнения: 49
черна орхидея , аз знам, че съм опитала всичко. Той го знае, близките му го знаят и моите близки го знаят. Но въпреки това, че съвестта ми е чиста поради това, че съм дала всичко възможно за да спася семейството ни, това не ми помага да се отърва от болните му манипулации и лудо поведение и да получа неговото примирение, че сме разделени. Хем ме мрази, хем не ме оставя на мира. Нямам против да отгледаме заедно детето, но той го прави само за да ме тормози. Дори почна да имитира милите обръщения, които използвам към детето за да го манипулира и да ме влудява. Дребно на пръв поглед нещо, но той знае, че обръщам внимание на тези неща и го прави умишлено за да ме изкара извън равновесие, а не  защото му е мило детето. Преди ми правеше забележка за същите тези обръщения, че били твърде лигави за детето. Ужасен човек.
Върна ми днес болно детето без дори да ме предупреди, без да му даде нещо за пресичане и ме лъже в очите, че не го е пускал да се къпе в морето, а детето само си призна.
Като видя, че лъжата не минава каза, че било болно от Петък (което е абсолютна лъжа) и аз не съм явно такъв съвестен родител на какъвто се правя, за да не забележа. Почна най-дребнаво да ме напада и да злобее, стана агресивен и ми се развика.
Аз му казах спокойно, че той ще гледа детето, ако се разболее повече , за да се научи да носи последствията от собственото си нехайно отношение към него, той ми отговаря: Ами много ясно. Мен детето ми е приоритет, на теб явно работата ти.
Общо взето откакто съм почнала работа ме тормози нарочна за да ме съботира, защото го е яд, че изкарвам достатъчно за да съм независима от него. Иска да ме смачка и унищожи докрай.
И го прави по най-долния начин.
Нарече ме тъпа защото поисках да върне той детето при мен след като наруши уговорката за часа.
Пълен кошмар.
Направо още съм в шок как е възможно да има такива хора?!

# 12
  • София
  • Мнения: 32
anonymous, Поздравления за това, че си го напуснала. Не мога да си представя да живея с такъв отровен човек.

Не съм сигурна дали мога да ти дам адекватен съвет. Може би, ако ти е възможно, да смениш населеното място. Знам, че е трудно - жилище, работа, близки, приятели, но спокойствието е много важно. Не че няма да те търси по телефона и да злобее, вероятно ще те посещава, но друго си е да знаеш, че е далеч. Не знам.

Мисля си, дали ще искаш да споделиш как го хареса, какво те привлече в него, в кой момент започна да се променя? Не питам от нездраво любопитство. Ако не ти се споделя, или имаш други съображения - недей ми отговаря.

Имам позната, която ми се струва, че проявява същите черти. Вечно тя да е в центъра на внимание. Вкъщи е вечно недоволна, все някой друг й е крив. Поведението й е такова, че все едно всички са длъжни да се съобразяват с нея, длъжни са й. Миналата година се изпокара с всичките си приятелки - все кусури им намира, а тя идеалната. Децата ще ходят без обувки, а тя без посещение при маникюрист не може. Таткото не смогва децата да гледа, на работа да ходи, да пазари, повечето от къщната работа върши. Не пие, не бие, по жени не ходи, а тя все недоволна и критикува.

Твоят бивш от какво семейство е, има ли травми от детството, как е с поемането на отговорност и с вземането на решения? Пак много въпроси.

Стискам палци бързо да се оттървеш от това зло.

# 13
  • Мнения: 55
Здравей! Съжалявам за това през което минаваш. Аз излязох от връзка с такъв, сега съм бременна с неговото дете. След многобройно говорене и обсъждане стигнах до този извод ( и аз като теб с психолози и не само). Тези хора вредят на емоционалното състояние на децата. Много добри манипулатори са и децата стават жертви когато имат родител нарцисист. Щом си ходила при психолози, почвайте и с детето терапия. Прочетох неща които никога нямаше да се сетя как влиаят на децата... много често обичат да правят децата си зависими емоционално от тях, а това е лошо за малките. В този случай не му помага да преживее развода, а го прави по зле. До някаква степен разбирам че ти е много трудно. Аз едва свикнах с мисълта, че е по добре за бебенцето ми да е без бащата... (той каза че ще си намери друга и ме остави да съм бременна сама, но иска да цъфне след като родя)... Обаче Противно на всички разбирания, тези хора не са в плюс за децата... щтом е нарцисит, той не мисли за доброто на детето. Всичко е маска и ти знаеш най-добре. Успех ти пожелавам най искренно и сърдечно!
Помоли за професионална помощ за детето.
Има и много клипчета и статии как да се отнасяме с децата в такъв случай. Има няколко Youtube канала специално за това, ако разбираш английски, пиши на лично ще ти ги пратя. Едната жена дъщеря й е била на 12 като са се разделили с нарцисиста.

# 14
  • Мнения: 2 826
При всякакви проблеми с бивш минимални контакти и всичко е наред след време. Разговори по половин минута само за детето и край. Никога никакви други разговори. Гарантирам отърване след около година. Ако се намери и нов човек съвсем се отърваваш Simple Smile

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт