Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
  • София
  • Мнения: 1 669
Здравейте!

Пиша тук, защото съм на път да напиша дисертация на тема "Неспокойният сън при подрастващите".

Шегувам се, де, но толкова литература изчетох, че вече съм за вишУ, нали...

Провокирана съм от дъщеря си, разбира се, която вече на 3г, до ден днешен има максимум 20 дни спокоен сън нощем/спане цяла нощ. Има само един период в живота й, в който не знам как, отиваше и си лягаше сама, без да я приспиваме  и без да й виси някой над главата, като след това спеше плътно по 8-9 часа без да се буди.

Като изключим този етап, сме на вариант четене на книжки - гушкане (различни вариации), като заспи се изнася от стаята, който я приспива. Всяка вечер, точно 4 часа по-късно, което е между 1.30 и 2.30, тя наддава вой:) Някой отива, успокоява я, като заспи си се връща в спалнята. Ако останем само с това будене е супер. Но събуди ли се още веднъж, то ще се буди поне още 2-3 пъти, допълнително.
Няма разлика дали е сама в стаята си или при нас. Почти. А и тя от около месец не иска при нас.

Изчетох последно една книга, в която се обяснява следното: Детето заспива по определен начин. Когато има трудности с преминаването от една фаза на сън в друга, то има нужда да си припомни познатия му начин на заспиване. Това му помага да се отпусне отново, а не да се разбуди. Съответно, ако детето ви е свикнало да го гушкате, за да заспи, ще ви търси, когато не успее да премине във фаза на дълбок сън.
Има много логика в това.

При нас, от друга страна, не ни се учи насилствено детето да заспива само... Пробвахме в един момент, да седим в другия край на стаята й, но тогава приспиването траеше по един час, разговори, искам вода, искам гуш....

Споделете опит Simple Smile

# 1
  • Мнения: 1 276
"Изчетох последно една книга" - коя е тази книга, стъпват ли на някакви научни факти тези заключения или някой си размишлява в стил философски настроена бг-мамма? Сънят преминава през няколко фази: първоначалните фази на унасянето (не помня как се наричаха), дълбок сън, който се характеризира със слаба активност на мозъка ("бавни" делта вълни) и REM сън (сънуване), при който мозъкът показва активност почти като тази в будно състояние. През една типична нощ всички хора преминаваме поне по няколко пъти през всички тези фази.

Това е на прима виста какво знам за съня. Дали е вярно това, прочетеното "в една книга", че детето има нужда да повтори ритуалчето по приспиването след всеки един цикъл заспиване-дълбок сън-REM сън? На мен ми звучи като измишльотина. Нашето дете примерно няма такава потребност - до към година и 1/2 - малко под две си заспиваше само, като ритуалът беше дава му се водичка, дава му се биба, казва му се нани, излиза се от стаята. Ако мрънка и реве се влиза в стаята, повтаря се същото и се излиза. Най-късно на 3-4ти път заспива. През нощта се будеше понякога, но рядко е ревала или мрънкала, случвало се е да си изпусне бибата или да иска вода.

Някъде около навършването на 2г. махнахме едновременно и бибата и решетката на леглото и сега (на 2 и малко) тя може спокойно да слиза от леглото, да излиза от стаята и да ходи където си иска. Това налага малко по-дълго приспиване, което продължава от 10 мин. до 1 час (ако изобщо не е уморена). Приспиването на практика се изразява някой да седи до нея, докато тя си играе с плюшки в леглото, говори им нещо, закача се, понякога я гъделичкам и разсмивам, но това не я приспива особено, по-скоро я разсънва. НО щом заспи си продължава до сутринта. Дори да се събуди (примерно разкашля се и се размърда и се върти - чуваме го по бебефона), не очаква да виси някой при нея докато заспи отново. Това го разказвам във връзка с книгата - освен ако изводът не е базиран на научни изследвания, не бих се фокусирал прекалено много върху него. Даже по принцип си мисля, че така сте я свикнали - да идвате и през нощта при нея - и затова го очаква...

На Ваше място (а аз отчасти съм на Ваше място, защото 1 час приспиване ми идва малко нанагорно понякога) бих направил следното:
- следваме един и същ режим всеки ден
- през деня трябва да се умори хубаво - да тича навън, когато е топло, да ходи повече, когато е студено.
- никакви разсънващи и възбуждащи дейности преди лягане. Най-противопоказно е да гледа телевизия пред лягане (и заради яркостта на екрана). Не знам и за четенето честно казано, масово го ползват за приспиване, но аз като бях малък се разсънвах от книги/приказки. Но не мога да кажа категорично пречи/не пречи. Ние във всеки случай не четем книги преди лягане, защото седим на тъмно.
- ритуалът преди лягане да се променя с малки стъпчици в посока да не се занимавате по 2-3 часа с детето. При нас работи - в началото като махнахме преградата идваше по 20 пъти до нашата стая, мрънкаше, не заспиваше по 2 часа, лигавеше се че иска вода, поне няколко седмици не можеше да забрави бибата и си я искаше (ние я махнахме от веднъж и окончателно, не сме я мазали с горчица, пукали и подобни техники). след това постепенно свикна и сега дори да не е напълно заспала - ако изляза, тя дойде и аз я върна в леглото и пак изляза, понякога си заспива сама. Но трябва да ѝ се спи, ако не ѝ се спи, трябва да се лежи до нея по 1/2 - 1 час. Затова почивните дни правим по 2 разходки, при които наистина основно се ходи и тича, през делничните дни правим по 1 разходка след яслата.
- бих помислил дали има във всекидневието нещо, което може да стресира детето - примерно детска градина, към която не се адаптира, или ако сте изнервени и се карате - децата са чувствителни към такива неща. Ако има нещо такова, е добре да се вземат мерки (да се смени градината, ако има реален проблем в нея, да не се карате/спорите пред детето).
- накрая - ако нищо от горните неща не помогне и не го израсте този период на кошмарите за 1/2-1 година, бих я завел на детски невролог или детски психиатър за консултация. Бих избягвал психолог за моето дете, защото там варират много знанията и квалификацията от специалист до специалист.

# 2
  • Мнения: 4 236
Дъщеря ми спеше така до 4-тата си година, по цяла нощ започна да спи на около 4.5 г. Причината - силно впечатлително и много чувствително дете,ч. Неспокойният сън често е резултат от незряла нервна система, която се бори да преработи емоциите. Ако детето се наспива и сутрин е бодро и пълно с енергия, няма място за притеснение. Търпение и пак търпение, докато поотрасне.

# 3
  • София
  • Мнения: 1 669
Книгата е the no cry sleep solution. Много е хубава, докато не осъзнаеш, че всъщност правиш всичко "като по учебник".... Simple Smile Общо взето там се казват баналности, които смятам, че всеки разумен родител спазва - без телевизия вечер, без възбуждащи храни и тн и тн:)
В този ред на мисли явно сме достигнали връх, хаха.

Мен единственото, което ме притеснява е това будене почти всяка вечер в определен час. Мислех си за психолог, но не съм се замисляла, че може да е по-добре психиатър? Все още не схващам защо.

Иначе доскоро не си и помислях за лекари, защото ме е страх, че няма да търсим причината, а ще лекуват симптомите с лекарства... Което ми се иска да избегна.

Малката е впечатлителна, емоционална, да, но дали нощното будене и трудностите при преминаването от фаза на лек сън  в дълбок, не са сериозен проблем, на който много родитли не обръщат внимание?

# 4
  • Мнения: 1 276
Мен единственото, което ме притеснява е това будене почти всяка вечер в определен час. Мислех си за психолог, но не съм се замисляла, че може да е по-добре психиатър? Все още не схващам защо.
Защо по-добре психиатър? Психиатърът преминава през тежко медицинско образование, след това тепърва  специализира с години, за да стане психиатър, накрая детските специализират още повече. Може да е мошеник и лъжец, малко по-малко вероятно е да е пълен некадърник. Българското образование по медицина въпреки всичките си проблеми все още е горе долу на ниво. Психология от друга страна се учи в почти всеки университет, има широка гама специализации, няма някакви стандарти какво трябва да знае и може един клиничен психолог и т.н. Българското образование по психология е изключително слабо, учи се много фройд и психодинамични подходи, на които все повече се гледа като на някаква секта, отклоняваща се от общото разбиране на световната научна общност за това какви са причините за някакви проблеми и как трябва да се решат. В най-добрия случай опитните психианалитици по света са и психиатри и дават лекарства на когото е нужно и облекчават портфейлите на хипохондриците. Но могат да различат едните от другите. В България е по-заплетено Simple Smile

Също така ако има проблем изобщо (не мисля) той би могло да е неврологичен някакъв. Това психолог посмъртно няма да го разбере, защото е преписвал на единствения си курс по невроанатомия и за него мозъка се състои от ид, пингала, трето око, сахасрара, мъжка зона и женска зона или нещо подобно. Психиатър има някаква надежда да заподозре, ако има някакъв неврологичен проблем със съня и да насочи към невролог.

Лекарства за спокоен сън на толкова малки деца не се дават, не мисля, че добър детски психиатър ще предпише нещо такова, най-вероятно само ще Ви успокои, че това е фаза. От колко време се буди точно в този час 1:30 - 2:30?

Според мен (съвсем лаическо мнение на родител) се буди от ярки сънища. Ако ляга по едно и също време е възможно да сънува по-активно точно в този часови диапазон. От не знам колко родители съм чувал за "кошмарите" - ей така върви формулата "първо са коликите, после са зъбите, тамън изникнат и почват кошмарите". Идеята е, че родителя скоро няма да си отспи Simple Smile Можете да проверите дали е така - влизате към 1:30, ако се движат очите под клепачите насам натам и потръпва с ръчички - значи сънува Simple Smile

Нашата не се буди така, но тя е по-малка още. Но един път се случи следното - към 4ч. сутритна чуваме по бебефона зверски гневен рев. Отиваме в стаята ѝ, тя повтаря крайно ядосано НЕНЕНЕНЕНЕ и застанала в поза полу челна стойка - главата на леглото, тялото изпънато нагоре, краката и те изпънати, като колибка. На практика правеше някакъв много силен тантрум, 10 минути не можехме да я успокоим. И единственото логично обяснение е, че е сънувала нещо, което много много я е ядосало - нито беше паднала от леглото нито нищо. Не мислех, че може да има такава силна реакция към сън, ама явно на сън сме ѝ взимали нещо или забранявали друго до такава степен, че да направи съвсем реален тантрум Simple Smile) Но беше единичен случай това.

Не знам при Вас, но съм почти убеден, че е от възрастта и индивидуалността на детето. Ако продължи твърде дълго това и наистина го прави абсолютно всяка нощ - потърсете мнение от специалист (детски психиатър или невролог), най-вече за Ваше успокоение.

Последна редакция: пт, 27 апр 2018, 11:50 от bgtatko81

# 5
  • Мнения: 4 236
Дъщеря ми имаше период на night terrors, бяхме в голяма паника. Изчетох много книги за съня, за отношенията между родители и деца, търсех къде грешим, все си мислех, че нещо пропускаме. Консултирахме се, но получихме още толкова разнопосочни мнения, че съвсем се оплетохме. Основното, което съвпада при всички теории е, че детето трябва да има изграден режим на сън и бодърстване, който да се спазва стриктно, както и часовете преди сън да се прекарват в по-спокойни и отпускащи занимания,  без викове, напрежение и т.н., да се изгради ритуал на подготовка за сън и заспиване (има анти-стрес ефект при децата, при моята най-отпускащо действаха игрите във вода, всяка вечер пълнехме ваната и я оставяхме да играе на воля почти час, а понякога и повече). Определено това облекчава преминаването през периода. Така че, РоЗи, явно правите всичко “по правилата“, но за ваше спокойствие може да се консултирате със специалист - педиатър или психолог.

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт