Здравейте БГ Мами, пиша за съвет за детенцето на моя приятелка, която вече не знае какво да прави. Детето е на 1 г. и 10 м. момче. Като цяло е усмихнато дете, не е много общително. Като цяло е много енергично. Но вниманието му не се задържа дълго. Като примери мога да кажа, че скоро го учи как да ползва лопатката в пясъчника, но колкото и да му показва, то пак си знаеше неговото - бута я в пясъка на обратно и хвърля пясъка нагоре. Все още не се храни самостоятелно, освен ако не му се даде направо в ръката. Когато отидат на площадката и там има деца с играчки, то не спира докато не ги вземе. Може да го дръпнеш сто пъти, да повториш още двеста пъти, че не може да вземе каквото иска, защото друго дете си играе, но то няма да спре. Интересното е, че не проявява емоция, примерно да се разплаче, да се тръшка, просто се смее и пак и пак отива. Скоро станаха няколко инцидента - бръкна в окото на дете и то не леко и не за първи път. Ухапа друго дете около окото и пак беше доста силно. Когато тя го дръпна настрана да каже, че не е редно да прави така, че детето го боли и плаче, той просто се усмихваше през цялото време и искаше играчки. Дори като го пошляпне за нещо, което не е редно да прави, то пак се смее.. Не реагира по никакъв друг начин освен смях. Докато играе с децата и ги гушка примерно, изведнъж просто ги наранява .. Колкото и да му се говори, все едно е глас в пустинята - нищо .. Все още не говори. Казва някакви думички, но на бебешки общо взето. Вкъщи също ги хапе, скубе, удря .. И пак с усмивка. Майка му казва, че му говорят, обясняват, показват и все едно нищо .. Няма обратна връзка. Дали ще му се скарат или ще го похвалят реакцията му е една и съща. Посъветвах я да се обърне към детски психолог, понеже майките вече не искат децата им да играят с нейното, заради това, че винаги някое дете бива ухапано, оскубано или ударено. Другото, което е, че с непознати деца, тези които вижда за първи път не прави така. Дайте някакъв съвет .. Какво да прави? Защото това не може и период да се нарече .. Така е от доста време.
- Публикувана: 2 май 2018, 14:56 ч.
- Последно мнение: 5 юни 2018, 10:32 ч.
Агресивно дете
Стана ми интересно дали е същото дете, което в Бургас се приближи и директно бръкна в окото на моето, което си стоеше в количката 
И според мен е най-добре да се отиде на детски психолог , щом не вижда някаква агресия у дома и родителите му му обясняват, че не е правилно.
А, дали гледа някакви детски филмчета и от там да копира ? Някои напоследък гледам са доста агресивни и не осъзнаваме как влияят на по-лабилна психика.
Също на градина, ако ходи и там има подобни случаи, откъдето да гледа и да се учи.
Не мисля, че отвътре му идва да е зло, би трябвало да вижда отнякъде.
И според мен е най-добре да се отиде на детски психолог , щом не вижда някаква агресия у дома и родителите му му обясняват, че не е правилно.
А, дали гледа някакви детски филмчета и от там да копира ? Някои напоследък гледам са доста агресивни и не осъзнаваме как влияят на по-лабилна психика.
Също на градина, ако ходи и там има подобни случаи, откъдето да гледа и да се учи.
Не мисля, че отвътре му идва да е зло, би трябвало да вижда отнякъде.
Дайте някакъв съвет ..
Това би довело единствено до проблеми.
Стана ми интересно дали е същото дете, което в Бургас се приближи и директно бръкна в окото на моето, което си стоеше в количката
И според мен е най-добре да се отиде на детски психолог , щом не вижда някаква агресия у дома и родителите му му обясняват, че не е правилно.
А, дали гледа някакви детски филмчета и от там да копира ? Някои напоследък гледам са доста агресивни и не осъзнаваме как влияят на по-лабилна психика.
Също на градина, ако ходи и там има подобни случаи, откъдето да гледа и да се учи.
Не мисля, че отвътре му идва да е зло, би трябвало да вижда отнякъде.
И според мен е най-добре да се отиде на детски психолог , щом не вижда някаква агресия у дома и родителите му му обясняват, че не е правилно.
А, дали гледа някакви детски филмчета и от там да копира ? Някои напоследък гледам са доста агресивни и не осъзнаваме как влияят на по-лабилна психика.
Също на градина, ако ходи и там има подобни случаи, откъдето да гледа и да се учи.
Не мисля, че отвътре му идва да е зло, би трябвало да вижда отнякъде.
Не ходи на градина. Моят съвет е да не се бъркате във възпитанието на чуждите деца
Това би довело единствено до проблеми.
Това би довело единствено до проблеми.
Според мен проблемът не е в анимациите. Авторката е споменала, че не проявява емоции, реагира неадекватно на ситуации и няма обратна връзка.
По описаното ми прилича на социопат, но все пак не съм спецалист и това са само спекулации.
И аз мисля, че никога не е рано за специалист - и психолог, и невролог. Една от огромните грешки на родители (а и на личните лекари) е да кажат "Ще израстне". Пълен абсурд. "Ще израснтат" един процент от децата, а другите наистина задълбочават проблема.
И аз мисля, че никога не е рано за специалист - и психолог, и невролог. Една от огромните грешки на родители (а и на личните лекари) е да кажат "Ще израстне". Пълен абсурд. "Ще израснтат" един процент от децата, а другите наистина задълбочават проблема.
поведението на детето е много странно, щом и на родителите реагира така. Притеснително и другите неща, които споделяте-за храненето, дефиците във вниманието и говора, липсата и разпознаването на емоциите, и най-вече това че няма обратна връзка..Освен детски психолог, което е задължително, сигурно ли е чува нормално? Притеснителен е много фактът, че реагира с усмивка и на похвала и на критикуване, че сякаш живее в свой собствен свят...прави ли очен контакт с другите, разбира ли прости инструкции като донеси обувките, дай топката, количката и т.н? Има ли стереотипни намици и игри?
Според мен притеснително не е непослушанието, а липсата на емпатия - това е опасно. Всеки специалист ще ви каже, че няма ранно.
Цитат:
Емпатията е ключът към нашето нормално морално развитие. Като деца ни се казва да не нараняваме другите и ни се казва да не говорим с пълна уста. Децата бързо започват да чувстват голямата разлика при нарушаването на тези два вида правила. Емпатията е това, което прави разликата. Всеки път когато нараняваш някого, нещастието на този човек става твоя болка и започваш да асоциираш твоята косвена болка с нараняването на другите. Тогава насилието започва да се преживява неразривно зле. Помагането на другите, от друга страна, ни кара да се чувстваме щастливи и добре.
Ако ти липсва емпатия обаче, това никога няма да се случи. Нараняването на другите ще те остави ням и глух и ще бъде тривиално, като това да ядеш с пълна уста – просто още едно усложнение.
Цитат:
Емпатията е ключът към нашето нормално морално развитие. Като деца ни се казва да не нараняваме другите и ни се казва да не говорим с пълна уста. Децата бързо започват да чувстват голямата разлика при нарушаването на тези два вида правила. Емпатията е това, което прави разликата. Всеки път когато нараняваш някого, нещастието на този човек става твоя болка и започваш да асоциираш твоята косвена болка с нараняването на другите. Тогава насилието започва да се преживява неразривно зле. Помагането на другите, от друга страна, ни кара да се чувстваме щастливи и добре.
Ако ти липсва емпатия обаче, това никога няма да се случи. Нараняването на другите ще те остави ням и глух и ще бъде тривиално, като това да ядеш с пълна уста – просто още едно усложнение.
Ироничният ти пост е неуместен. Аз бих се притеснила и потърсила помощ от специалист, ако детето ми реагираше така:
Интересното е, че не проявява емоция, примерно да се разплаче, да се тръшка, просто се смее и пак и пак отива. ...Вкъщи също ги хапе, скубе, удря .. И пак с усмивка. .. Няма обратна връзка. Дали ще му се скарат или ще го похвалят реакцията му е една и съща.
Ироничният ти пост е неуместен. Аз бих се притеснила и потърсила помощ от специалист, ако детето ми реагираше така:
Интересното е, че не проявява емоция, примерно да се разплаче, да се тръшка, просто се смее и пак и пак отива. ...Вкъщи също ги хапе, скубе, удря .. И пак с усмивка. .. Няма обратна връзка. Дали ще му се скарат или ще го похвалят реакцията му е една и съща.
Вие не сте сериозни. Много бързо поставяте тежки диагнози. Ами я му намерете приятелче. Научете го да погали, да държи за ръчичка. Майката да му отделя повече внимание трябва щом и други търсят съвети вместо нея, а детето оставете да расте.