Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
  • Мнения: 14
Мили дами, с какво отношение мъжете до вас ви спечелиха? Какви жестове са правили и продължават ли да ги правят? Защо ги избрахте? Чувствате ли се като жената в семейството? Изобщо в днешно време съществуват ли такива неща от страна на мъжете или от тях се иска да носят пари вкъщи и да не изневерявам, пият и бият? Как ви кара да се чувствате специални? Бих искала да си сверя часовника и да разбера, дали аз изисквам прекалено много и живея във филмите.

П.С
Историята ми е, че съм обвързана вече няколко години на гаджеларски начела. Междувременно той работи за да печели пари за жилище, където да живеем, защото няма собствено. А аз през тези години най вероятно стотици пъти съм опявала от какво имам нужда, как няма секс повече от 2-3 пъти годишно, как не се чувставам специална, как никъде не ходим почти и т.н. За него секс няма, защото иска да не е вън, а в жилище, да имало баня и т.н. От няколко дни пак започнах да мрънкам за нуждите си. Води ме на по кафе и това е нашата връзка. Аз не работя, в момента си докарвам  някакви доходи от интернет продажби и живея при семейството си. Когато заговоря за чувства, какво ми липсва и т.н., той започва да говори затова, че не съм работела, не съм давала пари за наш апартамент  да му помогна, не съм му помагала да купим жилище, а той се блъскал страшно много, време нямал. Отношението му било такова поради тази причина, държа да подчертая, че то винаги е било такова. Щяло да се промени, когато заживеем заедно и заработя. Питах го, като съм работела, защо е нямало промяна, защото не съм била работела за нас, а за свои потребности. Питах как ще се промени като работя за нас, щяла съм да усетя…, не знам, защо си мисля, че това са приказки. Вечно не съм била доволна и той не виждал смисъл да прави нещо, след като съм щяла да кажа след това, ама то 1 път в годината отидохме еди-къде си. Защо да го правел. Ами как да не кажа нещо такова, то не може да направиш в година 1 път нещо и да очакваш да те топли 5. Боли ме и понякога, докато говорим се разчувствам и плача, а той сякаш не му пука. Днес му казах, че имам чувството, че и ако му изневеря няма да му пука, а той каза, че вече му било все тая, да съм правела каквото си искам. Накрая му затворих, много ме ядоса. Само се надсмива на приятеля си, как направил ремонт заради приятелката си и пръснал сумати пари, а тя даже не била при него, на почивка пък сега щял да я води, дано се осъзнаел, не да работел и да му пръскала парите. Прави ми подаръци по повод, сериозен мъж е, харесва ми това, че работи и пести за целите си, но не се примирявам с отношението му. Последно ме заведе на почивка за 2 дни с колегите си, така се радвах, че ще сме заедно. Легнахме да спим втората вечер и аз си пишех лека нощ с майка си по телефона, казах си този път няма да отивам аз да се гушвам в него, все аз ходя, ще си поседя на телефона да се сети той, е минаха над 20 минути, той си заспива и не се сеща, ядосах се и му казах, че ще ме изгуби и той вика ами добре и си спи… Ядосах се още повече и опитах да говоря с него, той и дума не обели. Излязох да се разходя и да си поплача, заключих го да не оставям отключено… Върнах се след 30 мин, той си спи. На другия ден каза, че ако не съм заключила щял да си събере багажа и да се махне. Е ядосана от цялата тази истори, че вместо да ми попита, защо съм казала той, той се пали на другия ден се скарахме и пак моята песен…, че не се чувствам специална. Исках да останем в стаята да се гушкаме поне 2 часа, друг път нямаме тази възможност, ама можело да бъдем заедно и в спа центъра, дошъл на спа… и отиде без мен. Като се скарахме затова после, било защото аз сутринта съм отишла без него на закуска (питах го дали ще дойде, но не бил гладен). И той ме бил питал дали ще ида на спа, но не съм искала…. и хиляди подобни истории... Вече наистина не знам какво да правя, голям инат е. Аз повтарям, че не мога да живея така без емоции, чувства, спонтанност (днес много му се пишкало и отиде в храстите и вика ето ти спонтанност).  Казах му днес по телефона, че имам чувството, че е психически насилник, било вярно и ей такива неща напук… Парадокса е, че имам чувства към него, обичам го, първа връзка ми е. Знам, че трябва да работя нещо, едва ли цял живот ще си седя вкъщи, това го осъзнавам. На 23 и 30 сме. За мен колкото и да де скъсваш от работа, не може 5 години оправданието ти да е, че нямаш време...

Последна редакция: пт, 04 май 2018, 09:31 от Angelwoman94

# 1
  • Мнения: 679
Колкото хора, толкова и отговори на въпросите ти.
За всеки обичта е нещо различно. Няма универсална рецепта що е то обич.
За една обич ще е да не пие и бие. Друга ще й е важно дали изневерява. Трета ще търси добър баща. Четвърта ще е съгласна да я подлагат на психически и физически тормоз, но ще стои защото няма къде да отиде и/или вярва, че той ще се промени.

Ако искаш, разкажи ни твоя случай.
Много и различни като мислене, характер, психика жени пишат тук. Все нечие мнение ще ти помогне да намериш своята истина.

# 2
  • Мнения: 14
Историята ми е, че съм обвързана вече няколко години на гаджеларски начела. Междувременно той работи за да печели пари за жилище, където да живеем, защото няма собствено. А аз през тези години най вероятно стотици пъти съм опявала от какво имам нужда, как няма секс повече от 2-3 пъти годишно, как не се чувставам специална, как никъде не ходим почти и т.н. За него секс няма, защото иска да не е вън, а в жилище, да имало баня и т.н. От няколко дни пак започнах да мрънкам за нуждите си. Води ме на по кафе и това е нашата връзка. Аз не работя, в момента си докарвам  някакви доходи от интернет продажби и живея при семейството си. Когато заговоря за чувства, какво ми липсва и т.н., той започва да говори затова, че не съм работела, не съм давала пари за наш апартамент  да му помогна, не съм му помагала да купим жилище, а той се блъскал страшно много, време нямал. Отношението му било такова поради тази причина, държа да подчертая, че то винаги е било такова. Щяло да се промени, когато заживеем заедно и заработя. Питах го, като съм работела, защо е нямало промяна, защото не съм била работела за нас, а за свои потребности. Питах как ще се промени като работя за нас, щяла съм да усетя…, не знам, защо си мисля, че това са приказки. Вечно не съм била доволна и той не виждал смисъл да прави нещо, след като съм щяла да кажа след това, ама то 1 път в годината отидохме еди-къде си. Защо да го правел. Ами как да не кажа нещо такова, то не може да направиш в година 1 път нещо и да очакваш да те топли 5. Боли ме и понякога, докато говорим се разчувствам и плача, а той сякаш не му пука. Днес му казах, че имам чувството, че и ако му изневеря няма да му пука, а той каза, че вече му било все тая, да съм правела каквото си искам. Накрая му затворих, много ме ядоса. Само се надсмива на приятеля си, как направил ремонт заради приятелката си и пръснал сумати пари, а тя даже не била при него, на почивка пък сега щял да я води, дано се осъзнаел, не да работел и да му пръскала парите. Прави ми подаръци по повод, сериозен мъж е, харесва ми това, че работи и пести за целите си, но не се примирявам с отношението му. Последно ме заведе на почивка за 2 дни с колегите си, така се радвах, че ще сме заедно. Легнахме да спим втората вечер и аз си пишех лека нощ с майка си по телефона, казах си този път няма да отивам аз да се гушвам в него, все аз ходя, ще си поседя на телефона да се сети той, е минаха над 20 минути, той си заспива и не се сеща, ядосах се и му казах, че ще ме изгуби и той вика ами добре и си спи… Ядосах се още повече и опитах да говоря с него, той и дума не обели. Излязох да се разходя и да си поплача, заключих го да не оставям отключено… Върнах се след 30 мин, той си спи. На другия ден каза, че ако не съм заключила щял да си събере багажа и да се махне. Е ядосана от цялата тази истори, че вместо да ми попита, защо съм казала той, той се пали на другия ден се скарахме и пак моята песен…, че не се чувствам специална. Исках да останем в стаята да се гушкаме поне 2 часа, друг път нямаме тази възможност, ама можело да бъдем заедно и в спа центъра, дошъл на спа… и отиде без мен. Като се скарахме затова после, било защото аз сутринта съм отишла без него на закуска (питах го дали ще дойде, но не бил гладен). И той ме бил питал дали ще ида на спа, но не съм искала…. и хиляди подобни истории... Вече наистина не знам какво да правя, голям инат е. Аз повтарям, че не мога да живея така без емоции, чувства, спонтанност (днес много му се пишкало и отиде в храстите и вика ето ти спонтанност).  Казах му днес по телефона, че имам чувството, че е психически насилник, било вярно и ей такива неща напук… Парадокса е, че имам чувства към него, обичам го, първа връзка ми е. Знам, че трябва да работя нещо, едва ли цял живот ще си седя вкъщи, това го осъзнавам. На 23 и 30 сме.

# 3
  • Мнения: X
На квартира излезте, заживейте заедно. Преминете в следващия етап във връзката ви. След това направете каквото е нужно. "Днес му казах, че имам чувството, че и ако му изневеря няма да му пука, а той каза, че вече му било все тая, да съм правела каквото си искам."- пука му, но не си признава. Или е сигурен, че няма да направиш това.
"Последно ме заведе на почивка за 2 дни с колегите си, така се радвах, че ще сме заедно. Легнахме да спим втората вечер и аз си пишех лека нощ с майка си по телефона, казах си този път няма да отивам аз да се гушвам в него, все аз ходя, ще си поседя на телефона да се сети той, е минаха над 20 минути, той си заспива и не се сеща, ядосах се и му казах, че ще ме изгуби и той вика ами добре и си спи… Ядосах се още повече и опитах да говоря с него, той и дума не обели. Излязох да се разходя и да си поплача, заключих го да не оставям отключено… Върнах се след 30 мин, той си спи." - не вярвам да е било така, все пак не сте на 60+години.
"Казах му днес по телефона, че имам чувството, че е психически насилник, било вярно и ей такива неща напук… "
пошегувал се е най-вероятно.

Последна редакция: пт, 04 май 2018, 02:06 от Анонимен

# 4
  • Мнения: 759
Това 30-годишните българи големи скръндзи, бе. Всяка 3-та тема е за такъв.

# 5
  • Мнения: 14
На квартира излезте, заживейте заедно. Преминете в следващия етап във връзката ви. След това направете каквото е нужно.
 
Аз не исках да излизаме на квартира. Живяла съм по квартири и знам, че излезем ли цял живот по квартири ще сме. Пък и той не искал да стала баща на 40, време му било вече. Впрочем вчера сестра ми намерила бебешки нове чорапки и ги снимах да му ги покажа. Викам си ще се разчувства, майка ми вика запази ги за детето си след време, той вика за какво са ти, нали не искаш да трупаш боклуци, магия можело да има...

# 6
  • Мнения: 3 666
Нищо не разбрах, ама това с неискането на секс, понеже няма апартамент съвсем не го схванах. Изобщо голяма мъка цялата работа.

# 7
  • Мнения: 4 840
Нищо не разбрах, ама това с неискането на секс, понеже няма апартамент съвсем не го схванах. Изобщо голяма мъка цялата работа.

Нищо за схващане - нямат терен, всеки живее у майка си, иначе са "гаджета" от няколко години, които се виждат на кафе, а са почти на 30. Пълна глупост. Че и в семейни отношения темата.

# 8
  • Мнения: 1 138
Вие си гледате в различни посоки. Ти си мислиш, че всичко дето хвърчи, се яде. Той е несигурен.
За да имате дете, ти трябва да си работила непрекъснато поне 2 години за майчинство.
Ако ще събирате заедно пари за жилище, оженете се.
Изобщо, правете си нещата в нормален ред, щом нямате друга идея.
А мъжът ми винаги ми е показвал, че ме обича с малките неща, с грижата към мен и отскоро към дъщеря ни. Когато през цялата нощ разнася бебето, за да се наспя, когато си подреди гардероба, за да не ме дразни, когато сам си готви агнешко, уши, дреболийки, защото аз не ям. Когато ми купи поничка и изведе малката, за да имам време за мен.

Последна редакция: пт, 04 май 2018, 06:59 от amonqk

# 9
  • Мнения: 14
Нищо не разбрах, ама това с неискането на секс, понеже няма апартамент съвсем не го схванах. Изобщо голяма мъка цялата работа.
Абсолютно, всичко е мъка. Ще кажете брей, какво ли иска толкова тази, че така се е "затръшкала". Ами искам да ми показва любовта си, един импровизиран пикник да направи, в парка да се разходим, романтична вечеря да направи, ако ще в неремонтираната си къща на село, да правим секс, като правим секс да не бърза със същинската част и да си свърши за няма и 5 минути и да не повтаря. Повтарям ги тези неща от сумати време, а отговорът е, че време няма, място няма, пари няма, желание за секс извън бъдещия апартамент няма, само се повтаря, че не работя и събирам пари за общо жилище. После мебели нямало да купя, вчера му викам, как да съм сигурна в теб, че апартамента ти да обзавеждам, да няма да го пишеш на името на двамата (майка ми купи апартамент, на името на нея и татко, тя го обзаведе и накрая той без да е дал 1 ст и взе повечето вещи и половината от апартамента). Трябвало да бъде голяма будала да го пише и на мен, никой не купувал и не пишел жилище на жена, ако не се чувствал виновен. Отделно, че за тези 5 години не се сети един годежен пръстен да ми сложи, а уж много сериозен....

# 10
  • Мнения: 4 840
И като знаеш, какво искаш, но не го получаваш години наред, какви още надежди таиш? Не виждаш ли, че няма да стане? Какво очакваш да чуеш в тази тема, да чакаш още 15 години, докато ...?

# 11
  • Мнения: 3 666
Вземи си друг мъж. С този няма да ти се получат нещата.

# 12
  • Варна
  • Мнения: 10 166
Ъъъъъ, само ще кажа, че както ти е първа връзка няма да бъде последна.

# 13
  • Мнения: 15 561
Поредната тема, за някакъв скотски животец, някакви странни хора, нито деца, нито възрастни, емоционални инвалиди. Чак започна да става банално.

По-скоро драмата на поредната Пепеляшка, която иска да живее като принцеса. Но не си помръдва задника да си намери принц, ами пили мозъка и нервите на първия попаднал ѝ Пепеляшко, изисквайки да ѝ осигури стандарта, който според нея ѝ се полага.
Не си губи времето, момиче, нито времето на това момче. Не е човекът за теб. Огледай се и си търси някой по-паралия, който да задоволява всичките ти прищевки. По белия кон ще го познаеш.

# 14
  • Sofia
  • Мнения: 4 500
И аз тъкмо влязох да напиша същото като Как' Сийка - голяма принцеса си се извъдила, авторке, насреща обаче май нищо не даваш. Само изискваш, мрънкаш и чакаш той да припка след теб....

Отношението на моя мъж към мен и децата ни е перфектно, но ако моето отношение към него и очакванията ми към живота и хората бяха като твоите, изобщо нямаше и да ме регистрира като потенциален обект за "гаджелък" или нещо повече.

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт