Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 11 май 2018, 19:43 ч.

Любовта до време ли е?

  • 7 526
  • 60
  •   1
Отговори
  • Мнения: 9
Според вас любовта до време ли е?
 Замислих се върху този въпрос,защото компромисите ,които съм правила, заради чувствата си - здравомислещ човек,никога не би направил; Та,струва ли си да пренебрегвам принципите си заради любовта,ако накрая дори тя изчезне...?
И кое е по-важно: любовта или сигурността?

# 1
  • Варна
  • Мнения: 11 277
Лично моето мнение е, че е до време. Но ако е истинска и двамата се напаснат успешно след това пак си остават заедно, защото са изградили здрава основа през времето, когато я е имало.

# 2
  • Мнения: 2 833
Принципите си човек не трябва да ги пренебрегва. Ако партньора му го уважава и зачита, то ще уважава и принципите му. Любовта не е до време според мен, но компромиси там да се правят - всичко е според зависи и с какво точно ще се направи компромис. Но истинското изпитание за любовта е времето и съпътстващите трудности. Но човек трябва да вярва, да гледа трезво, да е реалист и да обича Simple Smile

# 3
  • Бургас
  • Мнения: 1 981
Всичко е до време. Няма вечни неща.
Въпросът е колко ще е вашето време.

Какви принципи си прекрачила? И за каква сигурност става въпрос? Дефинирай

# 4
  • София
  • Мнения: 14 957

И кое е по-важно: любовта или сигурността?

Любов и сигурност- рядко срещана комбинация.
И то не за дълго- или трябва да избереш сигурността на приятелството и обичта без пърхащи пеперуди, или да тичаш след пеперудите перманентно, без да си сигурна след колко време пак ще отлетят.

# 5
  • Мнения: 9
Всичко е до време. Няма вечни неща.
Въпросът е колко ще е вашето време.

Какви принципи си прекрачила? И за каква сигурност става въпрос? Дефинирай

Ами като пример ще дам ,много ревнив партньор,който без никакви основания ме е изкарвал каква ли не...(естествено в началото не беше така).Аз го обичах много,но в един момент неговото се превърна в психически тормоз. Наистина така го чувствах.
Била съм в болница в отделение с адски болки от внезапна бъбречна криза, а той ме е обвинявал ,че съм използвала това като “извинение”,за да се срещам с друг...,което не е било така. Известен период от време, търсех вина в себе си , след което осъзнах,че не е нормално да влизам с телефона под душа,само и само да не пропусна обаждане , след което отново да ме обвини в нещо ново...
 
А под “сигурност”, имам предвид точно това ...една душевна сигурност,психическа... Да знам,че след години когато младостта не е вече фактор и може би любовта... Човекът до мен ще ме уважава и ще живеем старините си в спокойствие...
Връзките ми винаги са били с основа-много силни и истински чувства от моя страна... След които съм страдала. И затова питам дали преди чувстата е по-редно да гледам вече повече на добрите качества у човека, отколкото... “голите” чувства...

# 6
  • Мнения: 630
Любовта има различни измерения.
Има и вечна любов към сродни души.

# 7
  • Бургас
  • Мнения: 1 981
Това си е чист тормоз. Не са нужни саможертви, за да храниш егото на някой психясал идиот.

Аз също съм имала ревниво гадже и се жертвах известно време в името на любовта. Повярвай ми това е пропиляно време. След това срещнах нормален мъж и живея в спокойствие.

# 8
  • Варна
  • Мнения: 11 277
С ревнивец няма да имаш спокойни старини. Бъди сигурна.

# 9
  • Мнения: 1 332
Има влюбване, любов, обич. Различни думи и малко или повече различни преживявания, емоции, чувства.

Някои неща сигурно са до време, други пък се нуждаят от време, за да се развият истински.

Ако трябва да прецизирам отговора (без да давам дефиниции) - влюбването е до време, любовта спокойно би могла да е постоянна и дори да става по-силна с времето, обичта се нуждае от време, за да разцъфти истински - страстта, копнежът, желанието, характерни за влюбването и т.нар. "пеперуди" не са напълно съвместими във времето с една дълбока, безусловна обич, каквто може да дойде с годините.

След като се изконсумират първоначалните силни емоции и желания спрямо другия в една връзка, тогава реално се вижда вече по-спокойно какво остава и какво се появява като по-трайни и стабилни чувства.

Последна редакция: пт, 11 май 2018, 21:29 от bgtatko81

# 10
  • Варна
  • Мнения: 5 973
Не, засилва се с времето, при липса на ограничаващи фактори, като изисквания, обстоятелства и подобни тънки сметки

# 11
  • Paris, France
  • Мнения: 2 984
Всичко е до време. Любовта днес я няма, утре я има и обратното. Като чета, повечето от вас пишат за страстта в романтична връзка. Любовта спокойно може да е до гроб - любов към дете, родител, животно, предмет даже.

Аз трудно се привързвам и заобичвам, но рядко разлюбвам.

# 12
  • Варна
  • Мнения: 5 973
Изначално хората бъркат любовта с желанието за притежание и принадлежност.

# 13
  • Мнения: 371
Любовта е завинаги, ако Е любов.

# 14
  • Sofia
  • Мнения: 14 296

Не бъркай любовта със страстта...
Любовта е много сложно и комплексно нещо.
И... е завинаги.

Любовта, когато я има, надживява пеперудите...

Любовта е... когато човек стигне до думите на баба ми, лека й пръст, "Каквото и да прави Дедото - важното е аз първа да си отида..." Не й се изпълни желанието.

Когато стигнеш до това - да осъзнаеш, че не искаш да познаеш живот, в който човекът до теб не съществува вече - забележи, не да не е твой, а просто да го няма повече - и това... не с тръшкане и сълзи и драми, а просто тихичко, спокойно... вечно... - ами, това е то, любовта.

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт