Публикувана: 30 май 2006, 10:07 ч.
Последно мнение: 6 юни 2006, 21:44 ч.

Вече просто се чувствам безсилна....

3 633
72
1

# 60 2 юни 2006, 15:27 ч.

Мнения: 601

Цитат на: Vache в вт, 30 май 2006, 10:07

Абе моето дете сякаш си седи на ушите... не знам дали е такова по характер, обаче вече се чувствам безсилна. Имам чувството, че понякога нямам контакт с нея. Ако не иска да прави нещо или да говори просто не го прави...

Значи и при моята щерка нещата стояха по същия начин допреди около година. В яслата къде тактично, къде не ми бяха 'изтресли', че трябва да я заведа на специалист, защото не "реагира на команди" Shocked

! Е преместих я оттам и реших- каквото,такова. С много питанки и упорство /недоумявах как е възможно до такава степен да се изключва ако нещо не и е в таргета/ преди известно време взе да ми обяснява как седят нещата за нея:
1. ако я занимавам с нещо, което точно сега не я вълнува, просто не е нужно да си разводнява мислите в тая посока
2.ако я карам да направи нещо, което не иска, не ми отговаря, защото не иска да ми откаже и с това да предизвика моите следващи словоизлияния
3. ако я разпитвам за неща, които тя е решила, че са пакост или нещо лошо, предпочита да не отговаря, защото не иска да лъже, а истината можело да ме разсърди Joy

Като изяснихме тия работи малко ми поолекна. И на нея като гледам.

# 61 2 юни 2006, 15:48 ч.

София
Мнения: 13 206

Flea, благодаря ти!!! Не бях се замисляла върху нещата по този начин,.... Обаче за разлика от вашия случай нашата слуша в градината... Shocked

Пита ме тя, защо съм сърдита.. Аз казвам "Защото не ме слушаш! А защо не ме слушаш?" отговорът е: "Защото не слушам..." Shocked

# 62 2 юни 2006, 23:57 ч.

най-шареното място
Мнения: 8 197

Като почти дете, четох книжка за общуването с децата. Никога няма да забравя два примера, единият от които от части се връзва с отговора й:

Семейство с малко детенце /почти бебе/ и малко дете / под или около 5 години/ пътува с кола.
Минават през дълъг тунел в средата, на който по-голямото дете вади пепелника на колата и го рапръсква в колата.
Родителите са потресени, следва скандал и детето си отнася обвиненията.
Ествствено питат и защо. "Защото съм лошо дете"
В последствие в спокоен разговор, детето признава, че преди няколко дни е ударило малкото си братче/сестриче, а всички го хвалят колко добро дете е и е трябвало да направи нещо зада разберат, че грешат и не е толкова добро.

Следваше съвет да се казва на децата, че са направили нещо добре, помогнали са ,зарадвали са някой, някой се гордее с тях, НО по конкретен повод. Да не се казва ти си добър, талантлив, послушен и т.н. по принцип.

Децата мислят и се изразяват /най-вече/ малко по-различно от нас Simple Smile

# 63 3 юни 2006, 16:23 ч.

Мнения: 922

Бях отчаяна преди да прочета цялата тема Tired

Моят синковец също си прави оглушки... ТИ му говориш, той ти приказва, в най-добрия случай казва просто "А?!, Какво каза?!". За да ме чуе, трябва да викна, да кресна, да го заплаша (аз не удрям, а заплашвам...)... Но не ми останаха нерви да го правя, а пък и като му се скарам по-лошо, след това ми е криво ooooh!

Най-интересното е, че когато сме си само той, аз и бебето, ме слуша и прави всичко, което го накарам. Адът настъпва вечер, когато тати-то си дойде от работа Cry

Цяло приключение настава, за да го накараме да си съблече дрехите и да влезе в банята. После пък, за да се облече и да си легне в леглото...
Все си викам, че няма да му се карам, а ще го оставя да си прави каквото иска, за да видя докъде ще стигне... Но става по-лошо...
ето пример. Една вечер, го накарам да се съблече за баня. Той рече добре и продължи да беснее и вилнее из целия апартамент... Вилня около час, час и нещо. СТана 22.30, той се умори и започна едно ужасно мрънкане, плачене от най-малкото нещо, започва сам да се съблича и реве, че не можел да си събуе чорапа... За вкарване под душа не можем и да говорим...
Уф Cry

# 64 3 юни 2006, 22:34 ч.

Мнения: 934

Само спокойствие му е майката, и интересни занимания! Не очаквайте от тях да станат тихи, кротки и добри, щото просто не са такива и толкова!
Хубаво е да си повтарям такива работи, но и моите нерви не издържат на моменти. Днес така ме вбеси големия звяр, че направо Banghead

Не че поводът беше толкова страшен - просто се опитах ПРИЯТЕЛСКИ ДА МУ ОБЯСНЯ нещо, с цел да му помогна за това, което правеше, а той не ми обърна никакво внимание, с което ме ВБЕСИ! Дори не ме изслуша! Аз по принцип не се държа така, но днес нещо ми стана, сложих му един шамар (аз съм против боя!) и му казах, че се прибираме моментално. Още ми е гадно, хем заради реакцията ми, хем заради това, че прояви такова неуважение към искреното ми желание да помогна. smile3518

Виж, вчера беше друго. Хвърли един скейтборд върху главата ми, не умишлено, но по невнимание. Толкова боля! Ами ако не бях аз там, а сестра му? Като нищо щеше да я убие! При това аз достойно успях да не го напердаша и му обясних, че не може да хвърля тежки предмети току-така, без да гледа. Е, признавам, че малко се развиках... още имам цицина! #Cussing out

# 65 4 юни 2006, 17:17 ч.

Мнения: 212

Цитат на: Vache в пт, 02 юни 2006, 15:48

Това си е направо гениален отговор!От тук нататък можеш да си блъскаш главата в стената без особен ефект!А дали наистина искаш да си имаш "кукла на конци"?Не вярвам!Стискай зъби и се опитай,въпреки напрежението,да се сприятелиш с дъщеря си като с равна.При моята хубостница нещата взеха да се изглаждат,когато се появиха реални последици от "характеното" й поведение:хвърчаха разни играчки през сметопровода,започнах да си сменям приоритетите в моя полза-свободното ми време и занимания бяха ориентирани към моите желания и предпочитания и т.н.Не минаха и 3-4дни и да видиш как малко по малко онова мозъче почна да се замисля за причинно-следствените връзки в поведението си.Това беше малко преди и около навършване на четвъртата й година.По това време имаше реакции,като например на забележката на баща й,че животът е тежък и не винаги особено справедлив:"Ако искаш да знаеш,тате,животът е твърде кратък!".Иди и спори после!....Е,не че сега слуша повече,но поне действиятя й са винаги ясно и точно аргументирани и няма "Защото така!".Друг е въпросът дали нейната логика е в съзвучие с моята.http://www.smileypad.com/v202/Cache/Funny/Deliberate.gif
Това наклоненото съм си го писала аз-iliana.Един от нас двамата-PC-то или аз-е голям задръстеняк!

Последна редакция: нд, 04 юни 2006, 17:59 от Ellypr

# 66 4 юни 2006, 21:40 ч.

Sofia
Мнения: 2 869

Явно проблема е повсеместен. С моя големия син/ истинско теле/, не мога въобще да изляза на глава. Вече е на 9, и все си мисля че вече трябва да се разбираме като големи - ама той не мисли така. Постоянно се налага да викна, защото след като съм повторила 3 пъти, той не е чул.Вчера го попитах защо постъпва така, не може ли да разбере ,е трябва да ме слуша, а той ми каза "Ми аз искам да съм добър, ама просто не се получава." Shocked

Вече се чудя, дали изобщо ще мога да изляза някога с него на глава. Та за всички, които сте с по-малки децчица - настройте се че може и да не се променят. Не знам от зоздии ли е, от какво ли, но наистина е трудно.Понякога и аз се чуствам безсилна.
Е, наистина имах нужда да споделя. Успех в борбата .

# 67 5 юни 2006, 15:17 ч.

София
Мнения: 13 206

Цитат на: iliana.todoroff в нд, 04 юни 2006, 17:17

Това беше малко преди и около навършване на четвъртата й година.По това време имаше реакции,като например на забележката на баща й,че животът е тежък и не винаги особено справедлив:"Ако искаш да знаеш,тате,животът е твърде кратък!".Иди и спори после!....

Имало надежда и за нас.... Crazy

А децата определено имат желязна логика.... Wink

# 68 5 юни 2006, 23:22 ч.

Мнения: 791

Здравейте отново! Hug

Напоследък отговорът й е: "Ами, как да слушам?!" Как да съм добра?!
Аз обяснявам, ама няма резултат.
Днес я карах да си прибере играчките, с които не играе, защото стана лудница, отгоре на всичко беше разсипала захар на килима и съответно й казах, че този път ще изчисти тя, след като разтреби. Да, ама не! Стоя си и се занимаваше да си гали играчките. Така лиии?! Започнах аз да прибирам, но не там, където стоят, а ги скрих от нея. Дори и най-новата й кукла /виж, за нея определено й пука, защото е от вчера/. Да видите как започна /е, придружено с викане и реване/ да прибира, че и с прахосмукачката изчисти. Аз бях в другата стая при бебето, а тя идва и вика: Мамо, много е трудно, не мога повече! Аз й казах, че следващия път ще знае да не цапа, защото не е лесно да се чисти и че няма слуги вкъщи - който цапа, после ще си почисти!
Още не съм й дала играчките /доста посъбрах, докато започна да прибира и тя/. Молеше ми се цял следобед и вечерта. Чудя се кога да й ги дам. newsm78

Вариантът е утре като се оправи за закуска /т.е. да се измие, облече и да я среша/. Доста трудна е сутрин тази процедура, докато седне на масата...
И така, спирам, че стана дълго, пак ще се включа! Joy

# 69 5 юни 2006, 23:35 ч.

Мнения: 755

Здравейте

да кажа и аз за моят калпазанин ,който е на 3г. и2м......... е ние чуваме , но само как #Crazy

. Чува, но после триста ти нарежда , че не е виновен, ако му се караш, че има работа да не го занимаваш Shocked

, че е голям и знае и може... и т.н. Главата ми ще експлоадира #Crazy

ама майка ми се смее, че и аз съм била такава като малка та сега ми се връщало. При нас е една говорилня аз не мога да се изкажа от отговорите му/другата крайност сме ние/!!! И така дечковци палави да са ни живи и здрави! newsm68

# 70 6 юни 2006, 09:21 ч.

София
Мнения: 13 206

Цитат на: ribkata в пн, 05 юни 2006, 23:22

Здравейте отново! Hug

Започнах аз да прибирам, но не там, където стоят, а ги скрих от нея....

Аз съм хвърляла конструктор в кофата.... Twisted Evil

Резултата беше кратковременен.... но все пак разбира на момента за какво става дума... По принцип не обича да си прибира нещата.. в градината все едно не е същото дете. Казват, че там прибира всичко с другите деца...

# 71 6 юни 2006, 12:47 ч.

Мнения: 791

Хе хе, за прибирането на играчките скоро ми изръси нещо. Аз й казвам да прибере и й давам пример за детската, че всичко се прибира и подрежда, а тя ми вика: Ооо, аз отивам да си мия ръцете и оставям децата да оправят! Shocked

Не знаех как да реагирам: хем ми стана много смешно, хем трябваше да направя забележка. Thinking

# 72 6 юни 2006, 21:44 ч.

Мнения: 212

Ха,ха,голям смях!Абе,тези наши "съкровищенца"да не би да ги произвеждат с една матрица?!?Аз например,четири години ходех да си го прибирам моето от градина със свито сърце-кой знае какви ги върши там!Да,ама не-те все ми го хвалят,че слуша,че развива активна социална дейност,даже няколко пъти я бяха натоварили с тежка и отговорна задача,а именно-да замества учителката,докато същата отива по работа в другия корпус на ОЗД-то.И на фона на всичко това знаете ли какво ми отговаря напоследък диването му с диване,когато я помоля да се включи в някоя дейност в къщи:"Да,да!Аз да не съм обслужващ персонал!".......
Има късмет,че моята майчица ме е научила на ум и разум и най-вече на търпение,че в противен случай....

Препоръчани теми

Бързи въпроси и отговори деца -6

Пъпки по лицето и тялото на малко дете,помощ

Аутизъм? Да или не? 😐🤔😑

Детски песнички, инструментали, текстове, стихове, приказки, онлайн забавления

Причина:

Причина: