Живот извън града

  • 14 668
  • 145
  •   1
Отговори
15 май 2018, 16:15 ч.
  • София
  • Мнения: 381
Предстои ни такава голяма промяна и ми се иска да подновим темата. Да се преброим дето се вика.
Старата тема е от 2012, доста неща се промениха от тогава /особено София/ интересно ми е да чуя всякакви коментари.
Интересно ми е какво ви накара да напуснете града, какво ви дава живота извън града и какво ви взима.
Ето линк към стара тема по въпроса:
http://www.bg-mamma.com/?topic=634863.375

Ето и моята история:
Родена съм в София. Като всички полу-софиянчета, лятото прекарвах на село при баба и дядо.
Чисто подсъзнателно в главата ми бяха останали само негативните образи - работата в градината по задължение, огромните количества консерви, които правехме, варенето на лютеница, печенето на чушки на селската печка на дърва, лятото при 40 градуса температура, събирането на сливи от земята, събирането на колорадски бръмбари от картофите, ожилванията от пчели и оси по босите ми крака....
Пораснах с тези негативни спомени. Станах майка за първи път, живеех в панелния си новозакупен апартамент и си мислех, че съм щастлива. Когато станеш майка се сблъскваш челно с ежедневния монотонен режим, подчинен единствено на отрочето /сега да ме убиете не мога да изброя дейностите една по една, но съм запомнила монотонността/. Това, което помня и до днес  обаче е безсилието. Безсилието от това, че тревата около блоко не е окосена, безсилието че бълбука от кърлежи и бълхи и няма кой да напръска навреме, безсилието от това, че още куп новоизлюпени майки, с които по неволя споделяш конкретната градинка, сякаш ги няма - люпят се семки, пие се кафе и се пушат цигари и дотам... Сред децата цари справедливостта на дивия запад, търкалят се навсякъде опаковки, чашки, кучешки акита, пликчета с боклуци от балконите.... Мила родна картинка. Така е и сега. И да не забравяме, винаги при излизане се обличаме спретнати и чисти, все пак сред хора ще бъдем... Тази спретнатост и чистота трае точно 5 минути, но все пак отнема 15, за да се постигне. И това при всяко излизане - поне 3 пъти на ден. О да, парковете - там е чисто, там е поддържано ще кажете, ходете в парковете. Ходехме и там - влакче - 5 лв., балон с хелий -5 лв., няколко люлеещи се машинки, захарен памук, пуканки, о да и акумулаторните коли да не забравяме... и докато стигнем къта за игра, вече ми се реве. Но парка е хубаво нещо... поне е окосено. С първото дете рязко ми спадна ентусиазма за висенето по градинки, паркове и тем подобни социални дейности. Затова след като родих второто в мен започна да се заражда идеята за ваканционен дом. Там косенето, пръскането, чистотата и свободата са в твои ръце. Второто дете беше на 3 г. когато се сдобихме с вила на 50 км. от София /опциите с наследствените къщи по селата отпадна заради разстоянието/. Всеки уикенд с подходящо време бяхме там, от ранна пролет, до късна есен. Постепенно у мен започнаха да се връщат старите спомени от летата на село, само че този път единственото, което усещах от миналото е свободата! Усетиха я и децата ми. Цели два дни без - не ходи там, не пипай това, внимавай, облечи се прилично, целия си се омазал, целия си се окалял... Свободата да се облечеш, както и децата ти като последния бедняк, окъсан и омазан, да ходиш бос, да се въргаляш в тревата и да се боричкаш с децата, в градината да ака само твоето куче...О забравих да спомена за модерните играчки - на вилата имаме интернет, компютър, телевизор, таблет и т.н., познайте там дали се ползват - не. Разбира се това не стана веднага като с магическа пръчка, отне известно време, докато се отърсим от тази отрова Simple Smile. Но като мина този период на адаптация мога да ви уверя, че там през целия ден децата ми са били навън по собствено желание, сами измислят с какво да се забавлават, с какво да играят, дори работят по собствено желание в градината и по двора.  Така минаха няколко години /5-6/. Вече започнаха да не са ни достатъчни тези два дни. Когато си тръгвахме към нашя постоянен дом в панела, в колата наставаше тишина, всеки забиваше нос в телефона и придобиваше угрижен вид. Така постепенно от само себе си в нашето семейство се зароди идеята да напуснем градския си живот и да заживеем на място, на което ще се чувстваме по-свободни и по-щастливи. Продадохме панелния затвор, избрахме и купихме къща на 25 км. от София.

Това е моята история, която всъщност сега започва.

Моля споделете и вашите Simple Smile

Последна редакция: вт, 15 май 2018, 16:48 от dildes

# 1 15 май 2018, 16:32 ч.
  • Evil thoughts can hide, I'll help release the mind I'll peel away the skin, release the dark within.
  • Мнения: 1 326
Само някои мисли да споделя: преди години много се чудех на хората, които казваха как искат да се пенсионират и да си отидат на село да живеят. Аз съм трето поколение софиянка, считам се почти за кореняк:) И сега си представям къщичка на село, спретната, с екстри естествено - модерна кухня, уреди, нет...И аз и мъжа ми да живеем там, да имам голяма градина...От мен да мине, даже мога да се пробвам и кокошки да гледам:)
За протокола: и тук (в София) съм в къща, но нещо ми писна от безумния трафик и мръсотия.

# 2 15 май 2018, 16:39 ч.
  • Мнения: 11 605
направо останах без дъх от прочетеното. Поздравления! Ние не сме в панелен затвор и сме на все още тихои зелено място, но... не знам до кога. Имаме малка къщичка в близост до София и като гледам май все по-често сме там в последните години. Моите деца са големи, но и те обичат да ходят там. На мен ми е дошло до гуша от тази София, но заради работата(моята и на мъжът ми) няма как да избягаме или поне докато малкият е все още ученик.

# 3 15 май 2018, 16:44 ч.
  • София
  • Мнения: 381
Не ви е дошъл момента, то е като катарзис Simple Smile Моите синове са на 15 и 10 и още доста години ще сме ученици, и двамата с мъжа ми работим в София. Но просто не желаем да живеем вече така, нито минута повече. Осъзнато, дълго обмисляно решение. Не нещо импулсивно. Не сме на 20 Simple Smile

# 4 15 май 2018, 16:54 ч.
  • Evil thoughts can hide, I'll help release the mind I'll peel away the skin, release the dark within.
  • Мнения: 1 326
petiaivanov, и ние сме така, разликата е, че синовете ми са на 18 и 12. Единственото, което ми помага да издържам е, че сме в краен квартал. Преди години бяхме като малко село - всички се познавахме. Сега понякога сутрин по няколко минути не мога да се включа в трафика на булеварда...На всичкото отгоре сме нарочени за "модерен" квартал, и стана страшно - презастрояване, коли...И все пак е по-добре от центъра. Но както казва dildes, може скоро да дойде момента и на моя катарзис:)

# 5 15 май 2018, 16:59 ч.
  • Мнения: 10 695
И аз искам къща с голяяям двор ! И овошки. И съседите да са далече да не им чувам гласовете и чалгата от прозорците.И да мога да работя от нас. И пчели ще гледам и котка, куче, кокошки ... Като ми трябва - с колата до града и после хайде пак в мойта си крепост. Искам спокойствие, чист въздух, зеленина, тишина и спокойствие. Да мога си направя салата от току-що откъснати домати от градината, а не от найлонов боклук от супера. Искам нормален живот. Искаааам !

# 6 15 май 2018, 17:11 ч.
  • Мнения: 1 651
И ние с мъжа ми сме раждани в София, той е ходил някога на някакво село , но за него е романтичен спомен, аз не съм. С него  нямаме деца , все още често излизаме по заведения  и други мероприятия. Когато по на двадесет и няколко години ,започнахме строителство на нашата къща в полите на Витоша( не толкова комерсиалните Витошки квартали за уточнение), всички от близките ни останаха в несвяст. Какво ще правите в тази дивотия, как ще гледате деца, сега живеете на центъра на София, всичко е до вас и т.н. Преди година се преместихме в новия ни дом, пак бяха драми сред приятелите , сега няма да излизате, няма да ви виждаме и т.н.  Сега да ги видите, само чакат плюсови температури и всички са в нас. Уикендите са постоянно градинско парти ,водят се деца, кучета, котки, имаме всякакви атракциони барбекю, малка градинка, поляна, люлки,хамак, футболни врати, баскетболен кош...И така мечтаното куче. Другият плюс за нас, е че сега пътуваме по 20 мин. за работа , а преди по над час в задръстванията. Понякога ми липсва шума (центъра) на София, тогава просто паля колата и слизам до него. Но сега ако някой ни пита, никога не бихме се върнали пак към този начин на живот.

# 7 15 май 2018, 17:30 ч.
  • Мнения: 4 808
Ние живеем в къща с двор на 10-15 минути от центъра на града ни. Нещата са така, както си ги представяте, но и не са така. Къщата си иска поддръжка и винаги има повече работа от един апартамент. Никога не съм била фен на земеделската работа, от тази година започнах да садя по малко - лук, чесън, домати и пипер. Имаме две сливи в двора и малко цветя. Имаме и куче. Обаче ето, сега си тръгвам от работа и като се прибера, трябва да полея пипера и доматите, да измета верандата и пътеката, че вятърът постоянно носи боклуци... Просто животът на село не е за всеки и не е чак толкова идиличен, иска си и труд. Като ходя на работа по цял ден, времето после не ми стига, в една къща винаги има работа. Ако решим да отидем някъде за повече от ден, трябва да ангажираме някого да храни кучето. Но пък аз никога не съм живяла в апартамент и подозирам, че не би ми харесало. ММ е живял три години, но сега и на гости да отидем, казва, че се задушавал, повече от два-три часа не може да издържи и само ходи по терасите.
Обаче не знам защо искате съседите да са далече. Живяла съм така, на място, където дворовете бяха по 4-5 декара, съответно съседите далечко и ми беше доста пусто. А сега ми е много готино, като стана сутрин в събота и съседката да ми махне от верандата: "Идвай да пием кафе!"

# 8 16 май 2018, 09:11 ч.
  • София
  • Мнения: 13 082
Ние сме все още мечтатели в това отношение. И двамата със съпруга ми сме софиянци. Аз никога не съм имала село, а той е ходил през уикендите "на вилата" в Лозен (който си е софийски квартал от селски тип, но не е типичното село).
Ние и сега не живеем в типична панелка, а в малка кооперация (съседи във входа са ни само моите родители, семейството на сестра ми и 2 други семейства) и сме на метри от парк, но не е същото. От години копнеем за къщичка в някое близко село. Братът на съпруга ми заживяха в гореспомената "вила" в Лозен и са доволни. Чист въздух, няма съседи, двор, барбекю, етърва ми отглежда цветя, а отскоро се пробва и с домашни зеленчуци, имат голямо куче и няколко котки. Планината е на хвърлей място (близо са до екопътека). Няколко пъти гостуваме вече на приятели, които имат къщи в близки села и ходим на градински партита. Прекрасно е.
Работата ни позволява при желание да си правим по-дълги паузи и сега сме в сериозно търсене на къща. Нямаме особени претенции, освен да има равен двор, зеленина, къщичката да не се нуждае от сериозни ремонти и да има къде да сложим легла за целия "катун" (за нас, за децата, за кучетата, че и за гости). По-натам ще оправяме всичко в крачка. Насочили сме се към селата около Радомир и Кюстендил, които ни се струват по-населени и облагородени, но не чак прекалено, подобно на тези около София. Притеснява ни първоначално да заживеем на село, заради малките деца. Големите ще се оправят лесно и сами. Следващите 2 г. имаме абитуриентки, но малките имат още доста "хляб да изядат", докато станат самостоятелни. След 2 г. (освен втората абитуриентка) ще имаме кандидатгимназистка и Малчо ще е в предучилищната, което усложнява картинката. Вероятно на първо време ще ползваме къщата като вила, а след 5-6 г. ще се преместим там за по-продължително време. Стига да успеем да намерим нашето си място. Набелязали сме 10-тина къщи за оглед и обикаляме, но все нещо се разминава с написаното в обявите.

# 9 16 май 2018, 11:20 ч.
  • София
  • Мнения: 5 943
Аз съм живяла във всичко. Буквално. Като дете в къща. Местих се 10-12 пъти досега и така все ми се стича животът. Само в каравана на брега на морето не съм живяла. Grinning Grinning  Имаме вила в провинцията, имаме апартамент със собствен двор сега ( само наш и ограден ) в София в удобрен квартал.
С малки деца не бих мръднала от близостта до градината и хубавото у- ще в София ( от близост до парк, спортни зали, школи за езикови уроци, Мол ако щеш, кино, тетър и т.н.) . Засега.
Като поотраснат децата бих отишла на село. Ама без да ставам такси, и само ако няма да ходя всеки ден в града и да пътувам много. Да не бия пъртина с колата зимата и за 1 лекарсто през нощта да ходя в града.
И да не ме е страх от набези дори когато ще остана сама. Confused
Засега ми липсва единствено камината с жив огън, с дърва. ( но да я паля чат пат , а не всеки ден да чистя и мъкна дърва, щото знам какво е, така бях като дете и с бойлер вместо ТЕЦ Grinning )

# 10 16 май 2018, 11:31 ч.
  • Мнения: 46 508
Цитат на: Дама от морето в вт, 15 май 2018, 17:30
Просто животът на село не е за всеки и не е чак толкова идиличен, иска си и труд. Като ходя на работа по цял ден, времето после не ми стига, в една къща винаги има работа...
Именно.
Израсла съм в къща, макар и в град, и никога не бих искала да се върна отново в такава.
Работата няма край.
Много по-трудно се обезопасява къща, отколкото апартамент.
На повечето места няма полиция.
Ако селото не е газифицирано отоплението иска повече усилия.
Няма училища за децата след 7 клас.
Зимата придвижването понякога е невъзможно, а обикновено доста тежко.
Вероятността съседът ти да се сети да гледа животинки близо до теб е голяма и нищо не можеш да направиш.

Преди години може би е имало проблем със зелените площи около блоковете, но последните 10 г. нямам никакви забележки, тревата се коси веднага щом стане за косене, обезпаразитява се редовно. След училище не се налага да отделям детето си от приятелите. И като цяло не сме ангажирани да я караме никъде, сама си ходи на всичко от 2 клас. Училище, спорт, уроци.

Бих живяла в предградия като тези в другите страни, които са си обособени като квартали, имат метро и т.н.

# 11 16 май 2018, 11:33 ч.
  • София
  • Мнения: 10 309
Записвам се да следя, преди 3г. купихме къща на 30км. от София или по-точно от входа на апартамента Simple Smile С мъжа ми не сме имали село и за двама ни всичко е ново, но на скъпия му идва отръки.... все още използваме къщата само за уикенда, но с идея след години да се местим за по-дълги интервали.

Да си призная честно, харесвам живота и на двете места и ми се струва, че комбинирането, поне за нас е най-удачният вариант. Интересно, че кучето ни също се чувства прекрасно и в къща и в апартамент, абсурд е да го оставим да спи на двора  Mr. Green


По повод пипера, скъпия постави капково напояване с управление от телефон, доматите сами се поливат  Mr. Green

# 12 16 май 2018, 11:44 ч.
  • Мнения: 1 604
И аз вече се задушавам в апартамента ни. 3-стаен, мястото е вечно недостатъчно, а и второто ни момче е на път вече. Шумът и булевардите и съседите, прахоляка, изгорелите газове, боклуците навсякъде вече ме влудяват. Не ми се коментират и градинските и парковете около нас. Условия за деца- НИКАКВИ....Презаселването, презастрояването, гадост... В момента правим финансови схеми и планове, мислим варианти, гледаме оферти и при първа възможност отивам да живея на село. Не ваканционна къща, а постоянен дом. Ще пътувам, ще развеждам децата, ще плащам на градинар, ако трябва- искам децата ми да тичат свободно някъде и да се ровят в листа и всичко, което един поддържан двор може да предостави на диванетата.  Ваканциите и летата съм си изкарала при баба, близо до града. При всеки удобен случай съм там, сега водя и детето. Спокойна съм и не тичам постоянно след него. Лукс от всякъде.... Нямам търпение да заживеем в селската идилия.

# 13 16 май 2018, 11:54 ч.
  • Мнения: 46 508
Цитат на: ginger style в ср, 16 май 2018, 11:44
Шумът и булевардите и съседите, прахоляка, изгорелите газове, боклуците навсякъде вече ме влудяват. Не ми се коментират и градинските и парковете около нас. Условия за деца- НИКАКВИ....Презаселването, презастрояването, гадост...
Не навсякъде е така.
Във всеки град има и спокойни и тихи места. Не слагам равенство м/у град и шум.
Цитат на: ginger style в ср, 16 май 2018, 11:44
...искам децата ми да тичат свободно някъде и да се ровят в листа и всичко...
Няма как за съжаление. В селата влизат и диви животни, има змии и т.н.

# 14 16 май 2018, 12:02 ч.
  • Мнения: 1 604
Не се сърди човече - има доста техника и устройства, които гонят животните и влечугите.
Има и дистанционно капково напояване, има и озеленителни фирми, които срещу месечна такса ти поддържат двора. Да, има тихи и спокойни места и в града, но цената не си струва и за същата ще си направя два пъти по голяма къща на 15 км от града.
Газ не ползвам, така че въобще не ме бърка, зимните условия около блока ми са толкова офроуд, че до съседното село са по- добри. Училищата не ме бъркат. Ние сме постоянно с коли и до ДГ ходим с кола, така че просто ще ми се налага да излизам 10 мин по- рано сутрин. Животните на съседа също не ме бъркат, а и са малко вероятни в района, за който сме се ориентирали. Ти говориш за дълбока провинция, аз ти говоря за село на 10 км от центъра на Пловдив. Та няма и равенство между село на 70 км от голям град или такова на до 20 км.

# 15 16 май 2018, 12:19 ч.
  • Най-красивата страна
  • Мнения: 12 277
Преди няколко години купихме къща в голямо планинско село.
Селото е голямо,на 10км.от голям град.Има лекар,зъболекар,училище,детска градина,6 магазина и заведения.
Няма цигани и не се краде.
Има си плюсове и минуси.
През зимата,когато падне сняг и спират тока-за 1до 3 дни.
Затова всички имат печки на дърва.
Нашата е в холокухнята,за да мога и да готвя.Но е само една.
Всяка година купуваме дърва.А трябва и да се цепят.Нищо,че имаме климатици.
През лятото се случва да спрат водата,а ако вали дъжд от чешмата тече мръсна вода.
Пред къщата има тротоар,който ние трябва да напръскаме и да почистим от тревата.
В двора се случи няколко пъти да видим змия и затова сложихме устройство,което да ги отблъсква.
Но сме виждали змии на поляната ,че даже и на улицата.Затова много внимавам детето да не ходи босо и не го пускам само .
Вечер по покрива ни минава една белка,която вдига ужасен шум и ни събужда.В началото даже се стрясках.
Съседите идват когато им скимне,просто влизат и сядат на масата.
Но не мога нищо да кажа,не мога да заключа,защото ще се обидят,а на село е важно да си в добри отношения със съседите.

Къщата ,която купихме е на два етажа,с огромна кухня за каквато винаги съм мечтала, голям хол и 4 спални.Строена за да живеят няколко семейства заедно.Ремонтирахме я направихме и две бани.Много си я харесваме.
Тишина,спокойствие,детето играе цял ден на двора ,аз сядам на терасата ,въздуха е чист.
Сутрин съседите ни носят прясно мляко издоено от кравата.Плащам им го колкото струва на магазина.
От тях купувам също кисело мляко,сирене,масло и кашкавал.
Тази година ще ме учат как да си правя сиренето сама.
Имам си и приятелка от селото с която ходим в гората за гъби.
Манатарки,пачи крак,булки.Научих се да ги консервирам за зимата.
Берем билки в планината-мащерка,риган,жълт кантарьон,подбел.
Също и горски плодове-ягоди,малини,боровинки.

Но повече от 2 месеца не мога да остана там.
Средата е друга,манталитета е друг.
А и за детето е по-добре да учи в града.
Може би трябва да мине още време .....


Последна редакция: ср, 16 май 2018, 12:28 от -veni-

# 16 16 май 2018, 12:29 ч.
  • Мнения: 46 508
Цитат на: ginger style в ср, 16 май 2018, 12:02
...Ти говориш за дълбока провинция, аз ти говоря за село на 10 км от центъра на Пловдив...
Всъщност говорех за столицата, защото авторката писа за София и около нея, затова имах предвид софийските разстояния. 10 км е все едно да живееш в самия град. Разликата е огромна.
Иначе за вашия случай е съвсем различно и със сигурност нямате тукашните затруднения. Да не говорим, че и зимите ни нямат нищо общо Hands Plus1

За животните по принцип е така, но доста усилия са нужни. И средства.
Градина от разстояние не се гледа, за инцидентно да, но си иска грижи.

Не знам колко са ти големи децата, но моето е тийн, като е 2 смяна до 6:30-7 ч. после остават в училището с компанията си в двора до тъмно. Вижда се с тях и по всяко друго време. Това не бихме могли да си го позволим, ако не живеехме тук, а за едно дете на тази възраст (ако съдя и по себе си като малка) е много важно.

Като цяло се искат повече усилия, пари и в време, не е за мързеливи като мен Flushed

# 17 16 май 2018, 12:51 ч.
  • Мнения: 3 626
И ние с ММ живеем в къщичка в гората!
Тийнейджърът отказа категорично и го разбирам, живее с баба си в града!
Обожавам живота извън града!

# 18 16 май 2018, 12:52 ч.
  • sofia
  • Мнения: 8 936
Лятото на село, зимата в града. Още повече щом имате наличен апартамент.
Под лято, разбирам след края на отоплителния сезон (примерно).

# 19 16 май 2018, 12:53 ч.
  • Мнения: 9 052
Това ми звучи като реклама на новопостроените крайградски квартали с невероятни цени. Толкова ли няма купувачи на застроените ниви и ливади?

Нашата история е > преместихме се от централно място за повече място за по-малко пари. Никога не бихме се преместили ако искаха повече.
Свободното време минава или в каране на кола да стигнем до някакво мероприятие или в градината. Градината е голяма идилия, но не когато другите се срещат безпрепятствено и си ходят по магазините, на кафе, и из града ... а на теб не ти се катери на колата за да се добереш до търсеното на място за паркиране ... след 1 час стоп енд го по светофарите към града .
 

# 20 16 май 2018, 13:00 ч.
  • Мнения: 30 802
Вписвам се в темата. Виждам плюсове - в момента в Пловдив цените на имотите са прегряти до абсурдност. За апартамент с трета спалня за тази допълнителна стая трябва да дам колкото за цяло жилище. Цените се доближават до приятна къща в Белащица.

Аз пък си мисля обратното - докато децата са малки, извън града може да е прекрасно, именно заради драмата с висенето по градинки. За двора- градинар, само трева.

Проблемите: вече построените къщи са с незнайни качества. Строене на нова къща пък значи 1-2 години пълна лудница, която на тоя етап ще ни срази.

Та оглеждаме се, и много се дразня, че училището е оня фактор, дето ще ми трови живота още не знам колко години.

# 21 16 май 2018, 13:26 ч.
  • Мнения: 3 626
Цитат на: vesi1 в ср, 16 май 2018, 12:52
Лятото на село, зимата в града. Още повече щом имате наличен апартамент.
Под лято, разбирам след края на отоплителния сезон (примерно).
Да, мила, ние сме така!

# 22 16 май 2018, 13:28 ч.
  • Мнения: 30 802
Белащица, Браниполе, Храбрино, Брестовица. Почти в града наглед, ама ако трябва да се явявам в 7:30 в някое даскало...ще е ужас. Гълъбово през лятото, но не става за пътуване до града - пътят е в завои и неприятен.

# 23 16 май 2018, 13:32 ч.
  • Мнения: 9 052
Цитат на: Дама от морето в вт, 15 май 2018, 17:30
...
Обаче не знам защо искате съседите да са далече. Живяла съм така, на място, където дворовете бяха по 4-5 декара, съответно съседите далечко и ми беше доста пусто. А сега ми е много готино, като стана сутрин в събота и съседката да ми махне от верандата: "Идвай да пием кафе!" [/i]
При нас съседите по цял ден се занимават с това кой какво си ремонтирал и кой какви пари похарчил и как си го бил направил и някакви такива простотии и злоба. това ограда до ограда и децата не пускат да играят на поляната отсреща. Всички съседи. не само директните. Затворена работа. Немците са така.

# 24 16 май 2018, 13:45 ч.
  • София
  • Мнения: 381
Всеки сам прави своя избор в зависимост от живота, който живее.
Аз нямам какво толкова да губя от градския живот.
Досега живяхме на 62 кв., сега ще живеем на 100 + 30 гараж. Двора не го броя дори.
Досега живяхме в жилище за ремонт с амортизирани уреди. Сега ще живеем в нова къща с нови уреди, срещу минимална инвестиция.
Децата ни не учат в кварталното училище. Едното го возя 10 км., другото пътува с ГТ 1,20 ч.
Двамата са танцьори. Имат репетиции от понеделник до четвъртък включително до 20,30 часа.
Чакаме ги, возим ги постоянно /след като големия син беше нападнат с цел обир прибирайки се на метри от спирката на ГТ/. И само да уточня - танцьори са по собствено желание. Това не са наши болни амбиции. Молим им се да се откажат, защото за нас е убийствено, но не искат.
Всяка вечер обикаляме мин. 10 мин. около блока, за да намерим къде да заврем колата.
Зимата в малките улички около блоковете никой не чисти сняг.
Тока спира, както и водата.
По молове не ходя, също и на кафенце с приятелки - просто нямам време.Пазарувам онлайн основно.
Докато пътувам в колата говоря с децата си.
Относно работата по къщата и двора - знам за какво става въпрос, но това е моята почивка, цял ден работя в офис и само така мога да изключа главата си поне за малко.
Отново казвам, доста мислихме преди да се решим. Сложихме на масата всички плюсове, както и всички минуси. За нас лично везната наклони към плюсовете и така.. Който го е страх от мечки, не ходи в гората Simple Smile

# 25 16 май 2018, 14:06 ч.
  • Мнения: 18 551
Живеем в голямо и китно село на 1 ч от София. И двамата работим в София. Аз съм по майчинство. Мъжа ми е служител на Мвр, на смени работи. Никога не съм харесвала голямия град, особено София. Нищо не ми липсва там, а дори да ми залипсва ми е на хвърлей разстояние.
Живота в трафик,бутаница и вечна натовареност и мръсотия не е за мен.
За 10 години живот в София и смяна на няколко квартала не свикнах.
Сега дишам, чувствам се добре. Ако трябва ще пътувам всеки ден и ще се връщам но в София няма да се върна оконмателно.
Е,все пак да не се заричам,но по принцип.
Сега обмисляме строеж на къща в близкото градче.Имам земя, остава само да свикна  с мисълта за заем и да се навия на този риск. И тук сме си добре,но искаме отделно жилище и наш дом,лично наш.
Да, при всичко има и плюсове и минуси.
Но ние така решихме. Никога не съм съжалявала и за миг. Категорично не желая да отглеждам детето ни в град като София.
Ироничното е,че едно време като кандидатствах исках само и единствено в София😂 Сега не искам и на картичка да я гледам.Този град изсмуква силите ми,чувствам се като малък робот от една голяма машина. Не е за мен.
Повечето ни познати избраха да се върнат.
Много малко са тези,които останаха в София.
Бих живяла в град от малак и среден тип.
Единствените минуси тук са по-скъпи продукти(върлува обратното схващане,но не е така), липса на по-квалифшцирани доктори, и "огромните възможности" на големия град откъм училища и др.занимяния. Но и тук имаме школи и разни др.неща за децата,не ми е драма,а и моето дете е още малко.
Заведения и прочие неща не ме вълнуват особено. Молове не обичам. Когато искам да отида на кино или театър за 1 час съм там.
И въпреки всичко много трудно взехме това решение. И да, в бъдеще ще ми е много трудно с ежедневното пътуване. Но не съм единствената. Аз и в София пътувах по толкова така,че е общо взето все тая.
 Много съм се питала дали е вярното решение. Но когато отново си помисля за връщане в София и сърцето ми се свива. Не мога да правя компромис със себе си, защото се чувствам много зле там. Съпруга ми много му харесва тук. И слава богу ме подкрепи.
Така,че смятам,че за момента това е правилното. Времето ще покаже.
Добре ще е да уточня, ме не съм в забутано село,а хубаво и голямо,всичко си имаме.
Та така....това от мен засега по темата.😊

# 26 16 май 2018, 14:08 ч.
  • Мнения: X
С кеф се записвам и аз....
Имаме наследствена къща в Белащица, последните няколко години стои празна...свекъра почина, свекървата сама не може.
Та, от миналата година почнахме малко по малко да я стягаме според нашите предпочитания, с идеята скоро да се местим там.Винаги съм имала баби на село, летата съм прекарвала там, имам само мили и хубави спомени....липсва ми свободата на селската къща.
А и винаги съм живяла в къща, макар и в град.В апартамент съм била само като студентка...и една година на квартира в Пв.Е, няма такава гадост....шумове, миризми, мръсотия, един чисти в 6 сутринта в неделя, друг напъва двигателя на колата в 3 следобед и буди всичко живо, полегнало за следобедна дрямка, бебе се дере, кучета лаят...пълна "идилия".
Живяла съм в блок само по принуда/необходимост, доброволно никога не бих си го причинила.

Малкия ми син догодина завършва висшето си образование, надявам се дотогава да сме готови изцяло с къщата и да се изнасяме от града....

# 27 16 май 2018, 14:49 ч.
  • Мнения: 46 508
Цитат на: Amour* в ср, 16 май 2018, 14:08
В апартамент съм била само като студентка...и една година на квартира в Пв.Е, няма такава гадост....шумове, миризми, мръсотия, един чисти в 6 сутринта в неделя, друг напъва двигателя на колата в 3 следобед и буди всичко живо, полегнало за следобедна дрямка, бебе се дере, кучета лаят...пълна "идилия".
Явно е до съседи. Ако този с двигателя може да се падне и до теб в съседната къща...
Нашите съседи са 90% млади семейства и такива на средна възраст, които по цял ден са на работа, а децата на градина/училище.
В къщата имахме сред съседите и пенсионери, които по цял ден си правят нещо по двора, онова почукнат, това срежат, дори копаенето се чува, косачката ще запалят и т.н. Майка ми все обясняваше, че обича най-много дните, в които вали, само тогава е тихо Joy
Аз работя от вкъщи, спя до 10-11-12 без да ми тропне никой, денем ушите ми пищят от тишина, няма жив човек. 10-те %-та възрастни или спят м/у 2 и 4, или са в градинките около блока на седянка. Майките с бебета и те навън по цял ден, децата почти не влизат вътре. Нощем е абсолютно тихо.
Пиша това не за да навивам някого за живот в града, а защото забелязвам огромна промяна в поведението на хората последните години и заслужават една добра дума Simple Smile Като се преместих в блок преди 20 г. имаше повече несъобразяващи се, сега да чукам на глава народът значително се превъзпита.

# 28 16 май 2018, 14:54 ч.
  • Мнения: X
Цитат на: Не се сърди, човече в ср, 16 май 2018, 14:49
Цитат на: Amour* в ср, 16 май 2018, 14:08
В апартамент съм била само като студентка...и една година на квартира в Пв.Е, няма такава гадост....шумове, миризми, мръсотия, един чисти в 6 сутринта в неделя, друг напъва двигателя на колата в 3 следобед и буди всичко живо, полегнало за следобедна дрямка, бебе се дере, кучета лаят...пълна "идилия".
Явно е до съседи.
Скрит текст:
Ако този с двигателя може да се падне и до теб в съседната къща...
Нашите съседи са 90% млади семейства и такива на средна възраст, които по цял ден са на работа, а децата на градина/училище.
В къщата имахме сред съседите и пенсионери, които по цял ден си правят нещо по двора, онова почукнат, това срежат, дори копаенето се чува, косачката ще запалят и т.н. Майка ми все обясняваше, че обича най-много дните, в които вали, само тогава е тихо Joy
Аз работя от вкъщи, спя до 10-11-12 без да ми тропне никой, денем ушите ми пищят от тишина, няма жив човек. 10-те %-та възрастни или спят м/у 2 и 4, или са в градинките около блока на седянка. Майките с бебета и те навън по цял ден, децата почти не влизат вътре. Нощем е абсолютно тихо.
Пиша това не за да навивам някого за живот в града, а защото забелязвам огромна промяна в поведението на хората последните години и заслужават една добра дума Simple Smile Като се преместих в блок преди 20 г. имаше повече несъобразяващи се, сега да чукам на глава народът значително се превъзпита.
Ами, възможно е народа да се е поевропейчил и да е почнал да се съобразява с околните и с факта, че не живее сам на света.   Simple Smile
За последно живях в блок 1994-1995г.
Иначе, къщата на село и доста изолирана, няма съседи до "ограда".Та, чуваме само някое и друго куче, ако се разлае..и то от големите, миньоните не се чуват.Ежедневните шумове от работа няма как да се чуят, далече сме.
Там основно чуваме песента на птиците и шума на рекичката, до нея сме...

# 29 16 май 2018, 15:04 ч.
  • Мнения: 18 551
За мен най-големия недостатък е огромната липса на работни места. Мисля,мисля и не мога да измисля начин как да си остана тук, и да си работя нещо, и изобщо да не се налага да търся работа в София. За съжаление така стана,че работа има само там едва ли не.
Дори и в др.големи градове много трудно се намира. А моята специалност е много,много специфична.

# 30 16 май 2018, 15:12 ч.
  • Мнения: 46 508
Amour*, звучи добре, но на такова място няма да мога да заспя, много съм страхлива Simple Smile
А и няма да ставаме по-млади, баба ми вече не може да се справя сама с къщата и двора, нито да си разрине снега, да иде до магазина, защото е далече. В града всичко това щеше да е възможно.
Може би за хора м/у 45 и 65 г., е оптималния вариант за живот в отдалечена къща, преди и след това на място с по-лек живот.

# 31 16 май 2018, 15:14 ч.
  • Мнения: 4 398
Цитат на: Мис Каролин Бингли в ср, 16 май 2018, 14:06
... "огромните възможности" на големия град откъм училища и др.занимяния. Но и тук имаме школи и разни др.неща за децата,не ми е драма,а и моето дете е още малко.

Нека бъдем малко по-земни и да не превъзнасяме толкова качествата на образованието предлагано по селата .Има го ,но до там.
 Резултатите от матурите (и малките и големите) са повече от красноречиви по въпроса ,ако все пак ви се спори.
Несъпоставими са и  резултатите постигнати в столична езикова школа и в местна такава.
На село няма такова нещо като фитнес ,да не говорим за хубав (изключвам личен).
Иначе и ние въпреки  наличието на няколко апартамента в столицата сме селяни целогодишно.
  Съществува така наречената самостоятелна форма на обучение , която не задължава с посещения в училище ,а се ходи само  за изпити в две сесии. Като студенти само че с ученици и е достъпна за всички възрасти.Подава се само  молба до директора и не изисква някакви специални условия освен желание.



Последна редакция: ср, 16 май 2018, 15:28 от mamamari

# 32 16 май 2018, 15:18 ч.
  • густо майна Филибето
  • Мнения: 8 538
Много е относително всичко, зависи от селото, от съседите, от това къде работите , с колко свободно време разполагате, и с колко средства не на последно място.

Аз живея на края на краен квартал в Пловдив вече 6 години, и в началото бяхме наистина доста изолирани, което си имаше много предимства. Пълна тишина, спокойствие, птички, светулки, зеленина. Пазя само хубави спомени от ваканциите на село и никога не ме е плашила градинска работа, а в къща наистина си има много повече занимавки , отколкото в апартамент. Не работя, затова имам възможност да се грижа за голяма богата на растения декоративна градина, и 100кв.м. зеленчукова. Водя децата на училище в съседен квартал, отнема 20-25 мин в пиков час, но ежедневна работа към центъра нямам и не зная как се пътува там. но пък голямата щерка все мрънкаше, че й трябва час да стигне до гимназията.
Когато децата тръгнат по купони, връщането нощем е голям проблем, ако сте извън града. Но пък децата растат по-бързо, отколкото ни се иска....
Предимство е, че мога да си купя домашно мляко - краве, овче, козе..., понякога месо, произвеждам си сама зеленчуци. Недостатък е, че за да ида на магазина, паля колата.
Предимство е, че докато децата бяха малки, можеха да играят на улицата, и нямах страх от чужди хора. Недостатъка е, че улицата ни е черен път, и колата ми вечно е или мръсна, или прашна, и котешки кални стъпки по капака.
Предимство е, че мога да изляза на въздух по всяко време, дори и със студа се свиква, и притичвам за нещо навън по блуза и при -20 градуса.
Недостатък е, че улиците не се чистят от снега.
Предимство е, че мога за поканя 10 и повече човека, без никакви затруднения за мястото.
Недостатък е, че на 500м по празници надуват сръбско и много се чува.
Предимство е, че се чувстваш по-свободен. Недостатък е, че и със СОТ могат да ти свият нещо от двора. Но предполагам в селата кражбите са по-редки.
 Има един период на адаптация, но като свикнеш, няма да искаш да се връщаш никога повече в апартамент.

Цитат на: mamamari в ср, 16 май 2018, 15:14
На село няма такова нещо като фитнес ,да не говорим за хубав (изключвам личен).
Има, има, даже със солариум. Само че аграрен  Joy

Последна редакция: ср, 16 май 2018, 15:29 от Ljuboznatelna

# 33 16 май 2018, 15:35 ч.
  • Мнения: X
Точно пък фитнеси, МОЛ-ове, кафенета, барове и подобни не могат да ме откажат от живот извън града...изобщо няма да ми липсват.Аз и сега не ходя.....обикновено на кафе заради някого.Или на някой ресторант по поводи...
Ако съм на село, дори не бих се сетила ....

# 34 16 май 2018, 15:38 ч.
  • Мнения: 245
Ето ме и мен в тази тема.Родена съм в средно голям град,но летата прекарвах на село,при баба и дядо .Това са ми най-безгрижните години.С нетърпение съм чакала да свърши училището и да ни натоварят двете със сестра ми в Москвича и ....на село.Не са ни карали да вършим никаква земеделска работа ,само игри.Бяхме огромна тумба гражданчето в село,които към края на сезона не приличахме вече на такива.
Преди 13 години,с моя мъж си  купихме къща  на 5 километра от града.В началото имаше съвсем кратък момент,когато ми беше малко криво,че селския магазин  не прилича на кварталния супермаркет,къщата не беше съвсем уредена,освен стаи,трябваше да чистя и двор.Дразнех се,че комшиите влизаха директно в къщи,без покана,висяха по оградата да зяпат и т.н.Даже една сутрин,няма да го забравя,ставам от сън ,по тениска и бикини и се сблъсквам в коридора с една баба ,която правеше оглед на помещението.Това преля чашата.Срочно се иззидаха огради,сложихме дворна врата,която се заключва,взехме си два ротвайлера и всичко си дойде на мястото.
А плюсовете сте ги описали по-горе - имаш свобода,дишаш по друг  начин.Колкото и напрегнат да ти е бил денят,в момента,в който затвориш вратата на гаража след колата се отпускаш,особено топлия период - всичко е зелено,тихо е ,просторно е.Можеш да чуеш птиците,щурците,да вечеряш вън под асмата ихиляда други екстри.Вярно е,че може да спре тока,но при нас спира за няколко часа зимата,ако има виелици.До сега три пъти,след обилен сняг не сме могли да излезем от къщи ,но се преживява.Хващаш мускули от риене на сняг,но и това е забавно в повечето случаи.
А относно това,че трябва да земеделстваш  - не е така.Може и нищо да не отглеждаш,аз дълги години бях така .Купувах си невероятни зеленчуци от комшийката,яйца също,има хора,които отглеждат животни и от тях купувах мляко,още топло ,току що издоено.В двора имам само райграс и някое цвете и дървета.
Тази година се запалих и засадих хиляда неща,да видим какво ще се получи.Сега открих,че е много отморяващо и забавно  да отглеждаш част от храната си.
Само да отбележа,че тогава дъщеря ми беше ученичка и имаше право на избор,дали да се прибере с нас на село ,или да остане при баба си в града .Обикновено през седмицата беше при тях ,а почивните дни на село.

# 35 16 май 2018, 15:41 ч.
  • Мнения: 18 551
Изобщо не се превъзнасям. Наясно съм какво е качеството на образованието. Не ми се спори. Само това ще кажа😊 Навсякъде има и добри и не толкова добри училища. Разбира се, че в София има много възможности и много училища. Умно дете навсякъде ще се развива. И много обичам като ме попитат"къде ще учи това дете". Сякаш само в София има училища и живот. Не искам да отварям тази тема.😊

# 36 16 май 2018, 15:46 ч.
  • густо майна Филибето
  • Мнения: 8 538
За качеството на образованието спор няма. Дори и в града се различават училищата. Но за образованието е друга тема, защото не винаги е свързано с успеха в живота и личното щастие.

# 37 16 май 2018, 15:52 ч.
  • Мнения: 18 551
Така е. Темата е по-скоро за друго.
Просто го споменах, защото е фактор и много често се изтъква като полза за големия град. Разбира се,аз не го отричам.

# 38 16 май 2018, 16:30 ч.
  • Мнения: 12 752
И ние стягаме една "селска" къща. Кавичките са, защото всъщност е в малък град от селски тип на 10 км от София.
Никога не съм живяла в къща. Лично за мен къщата е притеснение, което го няма в апартамента: боя се от бандити!
Всеки може да ти влезе в двора, а се живее на партера - в блока сме много много над нивото на улицата.
В къща се чувствам незащитена, а не харесваме да имаме куче.
Иначе природа - двор - птички пеят - собствени ягоди - всякакви плодове - земният рай.
Но ако един съсед е пиян и си надуе сръбско (има едни, перманентно пият под асмата), няма как да се спасиш. При нас в блока това почти не се случва.

# 39 16 май 2018, 16:55 ч.
  • Между гори и планини
  • Мнения: 9 382
И преди съм писала как аз варненката от пъпа на Варна , заедно с мъж от Калифорния и дете и 2 котки решихме да се пренесем в планината- еленски балкан. Ако преди 10години някой ми беше казал, че ще живея на село, ще копам, плевя, садя зеленчуци, гледам кокошки и ще продавам орехи... щях да го помисля за луд! С годините приоритетите се променят и предпочитам мускулна треска от работа в градината, пред стреса в офис с графици, шеф на главата и срокове.  Отписан детето от елитното училище - и тук учат и се образоват, но стреса е в пъти по-малко. Всички се познават и си помагат.
В момента седя под асмата с компанията на щурци, аромат на рози, жасмин и божури. Сутринта до обяд плевих и сях, след малко ще садя. И после ще си нарежа от моята салата, кипя от моята ракия и ще хапнем със съседите които дадоха разсада.

# 40 16 май 2018, 17:41 ч.
  • Мнения: 18 497
С дете под 18 години не бих живяла в село (до София, Варна) без градски транспорт. Това "маршрутка сутрин, обед и вечер до големия град" не е опция.
За една-две нощувки в седмицата или на две седмици - да, но не повече.

# 41 16 май 2018, 17:42 ч.
  • Мнения: X
Ние построихме преди десетина години къща на 45км от София в Пернишко село. На 5км има жп гара, с влака оттам е 1 час до Централна гара София и с метрото 10 -15 минути до работата ми. С колата - ако няма задръствания е и по-бързо. Имаме всички нормални условия - питейна вода (плюс язовирска за поливане - неограничено к-во за 30лв на година), слънчева инсталация за топла вода, баня, кухня със всички уреди, интернет, телевизия и какво ли не. Удоволствието да се будиш от пеенето на птиците е уникално. Чист въздух, широко, просторно и тихо. И няма роми. Несравнимо е с апартамента в 8 етажен блок с 5 входа.
Сега купихме и съседния имот и дворът стана огромен - около 3 дка. Вярно че е хамалогия косенето на ливадата и работата в градината и цветята, и поддръжката на къщата не е лека, но пък е прекрасно. Мъжът ми категорично отказа да живее в София, но той е пенсионер и няма грижи. Аз съм 50-50% все още, като клоня към селото за постоянно. След като вече виждаме какво дишаме в София, въобще не ми се ще да съм столичанка, ама хич.

# 42 16 май 2018, 18:03 ч.
  • Мнения: 4 398
 ''Но за образованието е друга тема, защото не винаги е свързано с успеха в живота и личното щастие.''
Обаче наличието на повече възможности и правото на личен избор определено са част от щастието.
Дали бихме били справедливи към децата си ,ако сведем правото им на избор до ограничените възможности на някое малко населено място само защото там  сме щастливи ние?
Идеалния вариант е когато децата са ок с местната среда и не желаят нищо извън нея, но ако не се случи така?
Няма как да знаем ,докато не пораснат достатъчно и би било разумно да помислим и да предложим  такива решения ,които да отговорят и на тези потребности.
Харесвам и дома си ,и двора и живота си ,но не бих била щастлива ако дори за момент се окаже че съм го наложила на детето си лишавайки го от възможности и от правото на избор. Вярвам че възможно най-доброто образование е абсолютно задължително за да се осигурят достатъчно възможности за осъзнат личен избор и свобода-тяхната.

# 43 16 май 2018, 18:14 ч.
  • постоянно
  • Мнения: 7 123
От цял живот прекаран в Бургас , преди 10 -на години  се преместихме на село - 10 км от града. За предимства не искам да говоря , защото за всеки те са различни в зависимост ор Приоритетите  в живота.
Топъл дъжд го е написала много добре .
За мен предимствата са тишината , по-чистия въздух, липсата на съседи на 360 градуса , които ти " дишат във врата "  24/7.
Градината , личното пространство ......

 

# 44 16 май 2018, 19:21 ч.
  • Мнения: 406
Записвам се и аз тук. Тази година предприехме подобно начинание. Взехме място с къща на 40 минути от София.

Има змии, смоци, не ми пречат честно казано, предпочитам ги пред плъхове и мишки. Още съм на етап аграрен кросфит+солариум, но и това ми харесва. Ще минат поне година-две, преди да мога и аз да се изфукам как си седя под асмата, но мисля, че си заслужава.

Детето е още на 6 месеца, а имам възможност да работя дистанционно, така че не го мисля за следващите 5 години поне.

Все още не можем да се разделим с града и апартаментът си остава, но с нетърпение чакам всеки уикенд да се изнесем натам 😍

# 45 16 май 2018, 19:23 ч.
  • DE
  • Мнения: 9 068
Ако доживеем да се пенсионираме, със сигурност ще отидем да живеем на село. Към момента живота ни следва пътя на парите и училищата  Crazy
Цял живот мечтаем за къща с градинка  Heart Eyes

# 46 16 май 2018, 20:31 ч.
  • Мнения: 1 945
Аз съм тежък случай . Ако ме затворят за пет месеца само в панела в София и ще умра .
Буквално получавам панически атаки там , свързвам този град само с лоши преживявания .
Една година живяхме там и не се получи ...
Живеем в град от селски тип ..с къщи с дворове . Детската градина е до нас , училището близо ..и то е с огромен двор с дървета а отзад борова горичка и планина. Децата си общуват като се викат един -друг от вкъщи и карат колелета на цели банди, ритат топка или си гостуват  . Много ми е приятно да си общувам с хората . Шумно е в магазина , всеки си прави моабет с някой..цялата махала сутрин се извървяваме на кафето в улицата .
Комшията ми е цепил дърва когато го е нямало ММ ..и крушки е слагал .
Тук има човещина между хората , липсата на която ме убиваше в големия град . 

# 47 16 май 2018, 20:33 ч.
  • Мнения: 18 551
Василена,и при нас е така. Аз съм израствала в такава среда. И се радвам за което.

# 48 16 май 2018, 20:37 ч.
  • Мнения: 1 945
И аз се радвам Мис

# 49 16 май 2018, 20:43 ч.
  • Мнения: 18 551
Всичко си е до настройката на човек.
Аз си обичам провинциалната идилия, хиляди пъти я предпочитам. Някои хора пък не могат да виреят в такава среда.Искат шума на града. Имах такъв колега. Казваше,че не обича провинзията и не може да изтрае повече от 2 дни там.
Аз съм свикнала в къща. На широко и да си имам двор.
Мисля че няма по-хубаво от това.
Децата ни един ден какво ще пожелаят не се знае.

# 50 16 май 2018, 21:52 ч.
  • София
  • Мнения: 9 857
Купихме си къща на 100км от София, близо до родния ни град на нас с мъжа ми. Преди година и половина. Всяка събота и неделя сме там без студените зимни месеци. 100км не са малко, но по магистралата стигаме за час. Имаме гара в селото и при нужда може да се отиде и с влак.
Къщата е малка, само мъжът ми си я прави и поправя, с изключение на покрива и дограмата- там имаше майстори.
Там се чувстваме щастливи цялото семейство! аз винаги съм била селянка по душа, но за моя ОГРОМНА изненада мъжът ми се влюби в това място. и постоянно нещо чопли и прави, даже овощар стана.
Аз си направих градинка. Не съм вярвала, че това ще ми хареса, а то не просто ми харесва- влюбена съм в градинарството.
Аз не работя, тъй като голямото ми дете е с увреждане и съм постоянно с нея. Това позволява да изкарваме цялото лято там аз и децата. А малката е на 13г и за мое учудване ходи с голямо желание там.  Понеже е близо до роднините ни, често идват братовчедките и и остават с преспиване. Но и сами да сме, малката няма проблем и се чувства чудесно.
Не мога да кажа как ще бъде в бъдеще, но живея за момента и съм благодарна, че намерихме това наше райско местенце.
Имаме чудесни съседи, нямаме цигани в селото, мисля само две къщи, но те са добри хора.
Отрасла съм в къща до 18 си година и знам, че е несравнимо по-приятно място за живеене от панелката. За мен.
Ние сме от провинциалистите, дошли в София заради работата. Знаем предимствата на столицата, знаем и недостатъците. И на този етап пътуването за почивните дни и за ваканциите до село ни устройва идеално.
Когато се прибираме на никого от нас не му се идва в столицата...

# 51 16 май 2018, 22:53 ч.
  • Мнения: 337
И ние направихме нашата стъпка в тази посока. Сдобихме се с така мечтаната къща(много по-скъпа от апартамента ни и нуждаеща се от огромен ремонт). Малко се плаша от всичката работа и лишения, които ни предстоят, но пък като седнем да си пием кафето на сянка, а децата търчат...мисля си, че си струва.

# 52 16 май 2018, 23:04 ч.
  • На остров
  • Мнения: 13 498
Аз съм родена и живяла голяма част от живота си в София в центъра, второ поколение софиянци съм аз. Нямах си село и много ми се искаше да имам като бях малка. За пръв път отидох гости на село като бях в гимназията.
Сега живея в къща на 50 км от столичен град, ползвам и ферибот и автобус и метро ако искам да стигна до центъра, отнема около час и двайсет минути с градски транспорт. 45 Мин с кола ако не е чак пик.
Ами несрванимо е както и да го гледам и мисля, живота в къща е живот другото е само съществуване.
Не гледаме зеленчуци, не ми се получава, имаме трева, цветя няколко овощни дръвчета и ягоди.

# 53 16 май 2018, 23:12 ч.
  • Мнения: 4 808
Цитат на: Мис Каролин Бингли в ср, 16 май 2018, 20:43
Всичко си е до настройката на човек.
Аз си обичам провинциалната идилия, хиляди пъти я предпочитам. Някои хора пък не могат да виреят в такава среда.Искат шума на града. Имах такъв колега. Казваше,че не обича провинзията и не може да изтрае повече от 2 дни там.
Аз съм свикнала в къща. На широко и да си имам двор.
Мисля че няма по-хубаво от това.
Децата ни един ден какво ще пожелаят не се знае.
Мисля си, че и населеното място има значение. Като се оженихме, живяхме няколко години в селото на ММ, той има етаж от къща там, обаче не издържах, задушавах се. Манталитетът на хората беше ужасно клюкарски, побъркваха ме глупавите им приказки и интриги. Като се прибрах в моя квартал (бивше село), първите месеци не можех да се нагледам на свеълините на града. Не че при нас хората са толкова различни, но сега вече аз не им обръщам внимание, а тогава съм била млада и глупава и много чувствителна. Освен това бях държах децата ми да получат възможно най-добро образование. Но да работя в квартала?! Никога! Имала съм възможност, опитах веднъж, но никога повече не бих си го причинила. Трафикът изобщо не ми пречи, аз шофирам по цял ден, това е част от работата ми, но поне е интересна и ме среща с интересни хора и места.

# 54 17 май 2018, 08:08 ч.
  • Мнения: 4 398
Цитат на: Дама от морето в ср, 16 май 2018, 23:12

….. етаж от къща там, обаче не издържах, задушавах се. Манталитетът на хората беше ужасно клюкарски, побъркваха ме глупавите им приказки и интриги. …..  Но да работя в квартала?! Никога! Имала съм възможност, опитах веднъж, но никога повече не бих си го причинила. Трафикът изобщо не ми пречи, аз шофирам по цял ден, това е част от работата ми, но поне е интересна и ме среща с интересни хора и места.
Много ми е познато .Точно за това говоря. Някои хора успяват да се слеят , но на други никога не им се получава далеч не заради липса на умения и желание за общуване. Същото се получава и при децата. Някои  израстват периода на топките и колелетата идва нуждата от общуване на чисто интелектуално ниво и там се оказват като бели врани. Решението е отвъд трафика.

# 55 17 май 2018, 08:20 ч.
  • Sofiq
  • Мнения: 267
Благодаря за хубавата тема, ще следя с интерес!  Peace

# 56 17 май 2018, 09:20 ч.
  • на последния етаж
  • Мнения: 8 753
Цитат на: Топъл дъжд в ср, 16 май 2018, 16:55
И преди съм писала как аз варненката от пъпа на Варна , заедно с мъж от Калифорния и дете и 2 котки решихме да се пренесем в планината- еленски балкан. Ако преди 10години някой ми беше казал, че ще живея на село, ще копам, плевя, садя зеленчуци, гледам кокошки и ще продавам орехи... щях да го помисля за луд! С годините приоритетите се променят и предпочитам мускулна треска от работа в градината, пред стреса в офис с графици, шеф на главата и срокове.  Отписан детето от елитното училище - и тук учат и се образоват, но стреса е в пъти по-малко. Всички се познават и си помагат.
В момента седя под асмата с компанията на щурци, аромат на рози, жасмин и божури. Сутринта до обяд плевих и сях, след малко ще садя. И после ще си нарежа от моята салата, кипя от моята ракия и ще хапнем със съседите които дадоха разсада.
За завиждане си!  Hug
Често се чудя как да се преквалифицираме, за да можем да се издържаме и далеч от големия град.

# 57 17 май 2018, 10:04 ч.
  • София
  • Мнения: 1 082
Живота на село има много минуси:
- липса на училища
- липса на мед. помощ
- не добър социален живот
- липса на работа/доходи

Плюсовете са:
-чист въздух
-никакъв стрес
- био храна

Ако, могат да се комбинират двете, да си ходиш само почивните дни, би било добре.

# 58 17 май 2018, 10:07 ч.
  • Мнения: 10 695
И пропуснах - да няма руснаци наблизо ! Това като вземат да се карат на висок глас сутрин е по-лошо и от италианско семейство !
Основно искам да съм извън града в къща за да няма гръмогласни съседи. Това да те събудят караници сутрин си е чиста проба мазохизъм. Предпочитам да ме събуди кукуригане на петел или рев на магаре Simple Smile

# 59 17 май 2018, 11:19 ч.
  • Мнения: 4 808
Аз имам съседи руснаци, три семейства са, но изобщо не са шумни, за разлика от тях, циганите, като минават по улицата, много ме вбесяват. Един до друг вървят и пак викат. В много села има училища и в някои от тях все още се получава много добро образование, говоря за основни училища, оттам нататък е трудно.
Онази вечер по новините даваха някакви изследвания за продължителността на живота на българите. Запомних, че за жените е средно 78 години в града и 71 години в селата. А уж в града има стрес и мръсен въздух, не би ли трябвало да бъде обратното?! Но има и други фактори: характер, генетична предразположеност... поразсъждавах си малко на тази тема. А ММ беше впечатлен, че мъжете живеят с почти десет години по-малко от жените.

# 60 17 май 2018, 11:29 ч.
  • Между гори и планини
  • Мнения: 9 382
Нашето село е на 3 км от Елена. Автобусът взима и връща детето от училище безплатно и обяда му там е безплатен. Цигани точно при нас няма. И сме няколко къщи в които се живее постоянно. Другите са празни, но се гледат градини и животни. При нужда имам от къде да взема прясно издоено мляко и яйца на няколко часа. Най-силният шум е от косене на трева и лятото от цепене на дърва. Работа има за този който му се работи в Елена. Аз също си намерих тъкмо 2. Дори се колебая, защото двора ми отнема време и не искам пак да съм с работно време.
Има села като в Родопите, където си като Робинзон Крузо. Има и много добре устроени.

# 61 17 май 2018, 11:34 ч.
  • София
  • Мнения: 10 309
Цитат на: Lan_7 в чт, 17 май 2018, 10:07
И пропуснах - да няма руснаци наблизо ! Това като вземат да се карат на висок глас сутрин е по-лошо и от италианско семейство !
Основно искам да съм извън града в къща за да няма гръмогласни съседи. Това да те събудят караници сутрин си е чиста проба мазохизъм. Предпочитам да ме събуди кукуригане на петел или рев на магаре Simple Smile

До хора е, не до националност... аз съм рускиня, сутрин сме толкова заспали, че не ни е до караници  Mr. Green

# 62 17 май 2018, 16:39 ч.
  • Мнения: 19 482
Много хубава тема. И аз живея в къща в покрайнините на София, засега ми е добре - чисто, спокойно, кристален въздух, птички, зелено, широко, но ходя на работа всеки ден и си мечтая да дойде време, когато няма  да се налага да се гмуркам в трафика, за да стигна до центъра. Прави ми впечатление, че понеже много се строи и очевидно прииждат хора, движението от тежко се превръща в адско в пиковите часове и за хора от по-отдалечените квартаи става невъзможно да отидат навреме на работа.
П.П. Завиждам на свободните професии и на хората, които работят от всяка точка, която си изберат. При мен това не е възможно за съжаление.

# 63 18 май 2018, 11:26 ч.
  • В градината...
  • Мнения: 15 929
Аз съм живяла в град, макар и малък. И не точно в блок, а в кооперация на 3 етажа. На село като дете почти не съм ходила, беше ми едно такова ... нямаше баня, скука, не беше за мен.
Сега живеем на село и все повече се убеждавам колко е противоестествено да се живее в град и в блок, по-точно. В другите държави, повечето, бедните живеят по блокове.
Не можех да си представя, че някога ще правя зимнина и ще се занимавам с поддържане на къща. Сега пък не мога да си представя, че ще седя пред телевизора с часове и че ще се чудя как да си убивам времето. Че ще обикалям по кафенета и магазини. Сега това ми изглежда много изкуствено и ненормално.

# 64 18 май 2018, 11:32 ч.
  • Мнения: 18 497
Цитат на: perunika в пт, 18 май 2018, 11:26
Аз съм живяла в град, макар и малък. И не точно в блок, а в кооперация на 3 етажа. На село като дете почти не съм ходила, беше ми едно такова ... нямаше баня, скука, не беше за мен.
Сега живеем на село и все повече се убеждавам колко е противоестествено да се живее в град и в блок, по-точно. В другите държави, повечето, бедните живеят по блокове.
Не можех да си представя, че някога ще правя зимнина и ще се занимавам с поддържане на къща. Сега пък не мога да си представя, че ще седя пред телевизора с часове и че ще се чудя как да си убивам времето. Че ще обикалям по кафенета и магазини. Сега това ми изглежда много изкуствено и ненормално.

Разбирам желанието да обявите своя избор за най-най, но все пак...
Ето тук един беден човек си е купил апартамент за 24 милиона долара - https://www.architecturaldigest.com/story/dreamworks-co-founder- … n-off-market-deal

# 65 18 май 2018, 11:47 ч.
  • Мнения: 1 604
Затова Перуника е използвала и думата "повечето", което си е абсолютната истина.

# 66 18 май 2018, 12:16 ч.
  • Мнения: 1 651
Съвсем различно е да притежаваш апартамент(да не говорим са луксозни ,огромни такива) в ситито на някой град ,като Лондон. Ню Йорк, Париж и т.н.,това е въпрос на престиж и материално състояние. , съвсем различно е за панелка в Люлин. Дори и в София , ако имаш апартамент на Витошка, Раковска , Дундуков и т.н. се гледа на теб с други очи.И  да на повечето места по-бедните и долния клас на средната класа живеят в крайните квартали в блокове тип панелки,  по -богатите са в предградията в къщи или малки кооперации с дворчета и гаражи.

# 67 18 май 2018, 12:19 ч.
  • Мнения: 18 497
Към коя част на изречението отнасяте "повечето"?
Може пък аз да съм се заблудила от пунктуацията.

Да, всички (предполагам) сме съгласни, че има разлика между апартамент в Манхатън и в Люлин.

# 68 18 май 2018, 12:26 ч.
  • Мнения: 1 651
Ами то си е двусмислено написано. Може да се отнесе и към повечето държави и към повечето бедни , но пък смисъла и на двата варианта е близък.

# 69 18 май 2018, 12:26 ч.
  • Мнения: X
E, едно е да имаш апартамент-цял етаж на "Пето авеню" в НЙ, друго е да си на 15-я етаж в 50 квадратна панелка в Люлин/Младост....

То, дори един признак за сравнение няма....  Smile

# 70 18 май 2018, 12:29 ч.
  • Мнения: 18 497
Да изясним - последно руския олигарх към бедните апартаментни обитатели ли ще го броим или, понеже не е люлинчанин, ще отърве дамгосването?

# 71 18 май 2018, 12:37 ч.
  • Мнения: X
Цитат на: EmmaT в пт, 18 май 2018, 12:29
Да изясним - последно руския олигарх към бедните апартаментни обитатели ли ще го броим или, понеже не е люлинчанин, ще отърве дамгосването?
Защо го приемаш така?
Просто факти......
Или не си съгласна, че между двата "вида апартаменти" има разлика?

# 72 18 май 2018, 12:41 ч.
  • София
  • Мнения: 5 959
Цитат на: perunika в пт, 18 май 2018, 11:26

Сега живеем на село и все повече се убеждавам колко е противоестествено да се живее в град и в блок, по-точно. В другите държави, повечето, бедните живеят по блокове.


Преди човек да прави такива изказвания, трябва и да мисли, защото веднага му личи умственият багаж и възпитанието.
Тези, дето са бедни и повечето живеят в блокове, според горното изказване, са учителите и университетските преподаватели на вас и вашите деца, те са лекарите и медицинските сестри в болниците, в които ходите, те са пожарникарите, на които разчитате, когато пламнете ... и т.н.т. , повече няма да изброявам! Стана ви ясна мисълта ми, нали?
Няма лошо, живейте където искате и както искате, но моля спестете си обобщенията. В някои панелки има много повече книги и духовен живот, отколкото в други селски къщи.
Простотията ходи по хората, не по дърветата, а хората са и на село, и в града!

# 73 18 май 2018, 12:42 ч.
  • Мнения: 1 651
Значи, една приятна тема да има за споделяне и идилия ,и все ще намери някой да се заяде за нещо. Я за запетая , я за дума , я просто ,защото не е на кеф. И ако някой не може да схване елементарен пример , за разлика между различни неща , то това не говори добре за него. Та, предлагам за прекратим спама за разликата между Манхатън и Люлин , защото е същата такава ,като  между Драгалевци и някое село в Северозападна България и всеки нормален човек трябва да я осъзнава.

Жълто Цвете, изказването и може да е грубо, но не е грешно. В държавите от бившия Соц. блок , хората бяха буквално принудени да живеят в панелките, ако искаш да живееш, работиш и да се развиваш в голям град , единственият избор , които си имал е панелка.

Последна редакция: пт, 18 май 2018, 12:50 от alayne

# 74 18 май 2018, 12:47 ч.
  • По света и у нас
  • Мнения: 189
Интересна дискусия сте започнали. Хайде да не се делим на бедни и богати! Всеки живее в жилище, което е според възможностите и предпочитанията му. Аз съм от градче от селски тип, но съм живяла и в апартаменти, и в къщи доста години. Никога не съм харесвала идеята, че ще прекарам остатъка от живота си в апартамент, дори и много луксозен да е. Бих се чувствала като в клетка - без да имам възможност да изляза на двора, да погледам розите си, да поседя на сянка под някое дърво и там да си пия кафето. В момента довършваме къщичката си в същото градче и чакаме с нетърпение да се нанесем. Наистина, в една къща с двор се влагат повече разходи и енергия за поддържането им, но пък си заслужава усилията. Дори се отказахме от идеята да правим парно отопление, а ще ползваме климатици и печка с дърва:) Последната ще се ползва само в много студени дни. Знаем, че е хамалогия, но ние сме пенсионери и имаме достатъчно време за всичко.

# 75 18 май 2018, 12:50 ч.
  • Мнения: 18 497
Чета нагоре, че "бедните живеели по блокове" и колко противоестествено било да се живее в град и в блок.

За протокола - на мен ми е широко около врата, тъй като съм живяла достатъчно в къщи и то в добри квартали - в българския случай това означава достатъчно скъпи, за да има етническа хомогенност, полиция, линейка и подобни да не си правят оглушки (понеже не се знае на кого ще откажат да дойдат), без много отопление на въглища и пр.
Радвам се, че някой е заживял в къща, но да не се превъзнася твърде много, обяснявайки как другите са бедни и живеят противоестествено.

Нали, ако може по-леко с категоризациите.

# 76 18 май 2018, 12:53 ч.
  • Мнения: 9 052
Цитат на: milittana в чт, 17 май 2018, 16:39
. И аз живея в къща в покрайнините на София, засега ми е добре - чисто, спокойно, кристален въздух, птички, зелено, широко, но ходя на работа всеки ден и си мечтая да дойде време, когато няма  да се налага да се гмуркам в трафика, за да стигна до центъра. ...
да подчертаем за сега ... радвай се докато не дойде стадото.

# 77 18 май 2018, 12:54 ч.
  • Русе
  • Мнения: 11 918

  Ежедневието ни е динамично и затова сме в града.Не че мра да съм в апартамент ,ама е по удобно предвид ангажиментите на този етап.Иначе и ние си мечтаехме за селската идилия и се сдобихме с мечтаната къща, но ако бъде, ще е след 3 - 4 години, да отикаме пубертета до самостоятелност. А и все още имаме работа по къщата, за да стане достатъчно удобна за постоянно живеене. Наистина е голяма разход на енергия и средства.
  Зеленчуци не обичам особено да отглеждам, за разлика от ММ. Но съм изолирала дейността му в едно изоставено съседско място, а ние отглеждаме в един необятен двор с интересна денивилация  борове, липи, брези,дъб, джанки, орехи... а бе всяко дърво е запазено и садим още.
   

# 78 18 май 2018, 12:55 ч.
  • Мнения: 18 497
Цитат на: alayne в пт, 18 май 2018, 12:42
Значи, една приятна тема да има за споделяне и идилия


Не я разбирам тази идилия - да обидиш някого, за да си оправдаеш избора.
За други без съмнение е приемливо и обичайно, но за щастие не всички са така.

# 79 18 май 2018, 12:59 ч.
  • Мнения: X
Ето какво написа момичето...

Цитат на: perunika в пт, 18 май 2018, 11:26
Скрит текст:
Аз съм живяла в град, макар и малък. И не точно в блок, а в кооперация на 3 етажа. На село като дете почти не съм ходила, беше ми едно такова ... нямаше баня, скука, не беше за мен.
Сега живеем на село и все повече се убеждавам колко е противоестествено да се живее в град и в блок, по-точно.
В другите държави, повечето, бедните живеят по блокове.
Скрит текст:
Не можех да си представя, че някога ще правя зимнина и ще се занимавам с поддържане на къща. Сега пък не мога да си представя, че ще седя пред телевизора с часове и че ще се чудя как да си убивам времето. Че ще обикалям по кафенета и магазини. Сега това ми изглежда много изкуствено и ненормално.

И дори не разбирам кое точно прозвуча като обида към българите, живеещи в блок.


# 80 18 май 2018, 13:23 ч.
  • Мнения: X
Темата въобще не е направена за тези, които живеят в блокове в града.
А да се коментира следното:
..."Интересно ми е какво ви накара да напуснете града, какво ви дава живота извън града и какво ви взима...."

# 81 18 май 2018, 13:39 ч.
  • Мнения: 46 508
Цитат на: ***vasilena*** в ср, 16 май 2018, 20:31
Децата си общуват като се викат един -друг от вкъщи и карат колелета на цели банди, ритат топка или си гостуват...
И при нас е така. Това лесно се намира и в града, но децата са повече.

По въпроса за бедните - в квартали като Манхатън например, беден до беден Simple Smile
Не знам за другите държави, но тук лесно може да се види цената на къща в село, изключвам курортите и именията, и един апартамент, дори панелка в голям град...

Цитат на: Фри в пт, 18 май 2018, 13:23
Темата въобще не е направена за тези, които живеят в блокове в града.
А да се коментира следното:
..."Интересно ми е какво ви накара да напуснете града, какво ви дава живота извън града и какво ви взима...."
Според мен са полезни и мненията на тези, които след къщата са се върнали в блока. Така отиващите в къща извън града могат да избегнат минусите/грешките, ако е възможно, и да не им се наложи обратно местене.
Темата би могла да бъде полезна, ако всеки сподели своя опит, независимо какъв е.
Така колебаещите се могат да погледнат по-обективно. Идеализирането и на едното, и на другото по-скоро може да заблуди.

За съседите също е относително, и в града, и на село можеш да попаднеш на хора и хора...

# 82 18 май 2018, 13:53 ч.
  • Мнения: 19 482
Ами аз не съм се върнала от къща в апартамент, обаче мога са споделя някои минуси - спират тока по-често отколкото в града, сняг чистиш само ти и то всеки ден ако вали. В началото имахме доста неканени гости, които смятаха, че като сме в къща, това е нещо като хан с обслужване 24/7, стига да са си донесли скарата и бирата. Това сега не е така, след няколко години слагане на трапези и задоволяване на капризи сложих границата и вече има съобразяване. Центърът е по-далече, ако нещо се повреди по къщата - проблемът си е изцяло твой, а не на етажната собственост. Това последното не зная колко е минус, като се замисля, защото грижата си е твоя, обаче и разрешението на проблема зависи от теб, а не от някой кретен например. Голям минус е това, че София се уплътнява и вече пътят до центъра ми е по-труден заради навалицата. Това най-много ме дразни, обаче като гледам какво се случва и по другите части на София - този проблем е повсеместен. Няма да акцентирам върху плюсовете, че темата нещо се измести към плоскостта "кой е по-по най", което не смятам че беше нейният замисъл.

# 83 18 май 2018, 14:02 ч.
  • Мнения: 4 398
Цитат на: Фри в пт, 18 май 2018, 13:23
Темата въобще не е направена за тези, които живеят в блокове в града.
А да се коментира следното:
..."Интересно ми е какво ви накара да напуснете града, какво ви дава живота извън града и какво ви взима...."

Моля откровеността в поста ми да не се тълкува като обида, а най-добре потребителите които имат нисък праг на сръдливост да не го четат въобще.
Скрит текст:
Скрит текст:
И двамата със съпруга бяхме потомствени столичани. Т.е сме расли без села.Решението дойде преди 19 г и беше продиктувано от трайна тенденция на налазване на столицата от хора с коренно различен  манталитет. До толкова безпардонни  опустошителни и несъвместими с нас, че за нас бе въпрос на оцеляване да намерим начин да избягаме от такава близост. Само 10г след отмяната на жителството любимите ни места от детството и юношеството бяха просто неузнаваеми и с всеки изминал ден ставаше все по-зле.
Какво ни дава живота извън града- лично пространство ,достатъчно голямо за да мога да съществувам извън обсега на действие на хора с които не искам да го правя. Негативите -трафик за всяко нещо, много високи разходи, по-малко свободно време заради пътуването
.
За всяко друго неудобство си има съответното решение: за тока-агрегат, за снега снегорин с капацитет според нуждите, за градината капково , косачки, мотофорези , градинско осветление. За плевелите   има платно, мулч и химикали .Намират се  фирми и частни лица , които предлагат много достъпна поддръжка ако не ви се занимава или не ви се купува всичко това.

Последна редакция: пт, 18 май 2018, 14:13 от mamamari

# 84 18 май 2018, 14:11 ч.
  • Мнения: 2 681
Цитат на: ginger style в ср, 16 май 2018, 11:44
И аз вече се задушавам в апартамента ни. 

Значи хем се задушаваш от изгорели газове, хем не слизаш от колата.
Е няма как само другите да са виновни за задушаването - сами си го правите.

# 85 18 май 2018, 14:13 ч.
  • Мнения: X
Цитат на: Bandiera rossa в пт, 18 май 2018, 12:53
Цитат на: milittana в чт, 17 май 2018, 16:39
. И аз живея в къща в покрайнините на София, засега ми е добре - чисто, спокойно, кристален въздух, птички, зелено, широко, но ходя на работа всеки ден и си мечтая да дойде време, когато няма  да се налага да се гмуркам в трафика, за да стигна до центъра. ...
да подчертаем за сега ... радвай се докато не дойде стадото.
Ха-ха - в покрайнините на milittana стадото е дошло толкова отдавна, че няма място за още стадо Smiley  Като следствие, цените са в небесата. Тя е в Драгалевци.

# 86 18 май 2018, 14:17 ч.
  • Canada
  • Мнения: 3 358
Цитат на: Emi Daniel в пт, 18 май 2018, 14:11
Цитат на: ginger style в ср, 16 май 2018, 11:44
И аз вече се задушавам в апартамента ни. 

Значи хем се задушаваш от изгорели газове, хем не слизаш от колата.
Е няма как само другите да са виновни за задушаването - сами си го правите.

Не разваляйте хубавата тема с набиване на канчета и покровителствен тон, моля!

# 87 18 май 2018, 14:24 ч.
  • Мнения: 4 398
Цитат на: Polar bear в пт, 18 май 2018, 14:17
…….

Не разваляйте хубавата тема с набиване на канчета и покровителствен тон, моля!
[/quote]
Трябва да си признаем ,че потребителката има известно право. Огромната част от ежедневно прииждащите в столицата автомобили са основно втора ръка дизел и на всичко отгоре изключително зле или изобщо неподдържани. Дори и хората ,които могат да си позволят по-голяма инвестиция в автомобил изобщо не се и замислят за електромобил или поне по-икономичен бензин .Просто на село това не е престижно.
Няма да отварям темата за разделно събиране на отпадък, предаване на старите гуми, компостери и такива разни. Трагедия е.

Последна редакция: пт, 18 май 2018, 14:30 от mamamari

# 88 18 май 2018, 14:33 ч.
  • Canada
  • Мнения: 3 358
На село сигурно няма станции за зареждане на електромобил, Времето на всички е ценно от друга страна, така че да, хората не слизат от колите. Но да продължим по темата Simple Smile Бих се включила, ако не живеех в чужбина, но не мисля, че е удачно. Приятно ми е да ви чета.

# 89 18 май 2018, 14:33 ч.
  • Мнения: 9 052
Цитат на: Poppea в пт, 18 май 2018, 14:13
Цитат на: Bandiera rossa в пт, 18 май 2018, 12:53
Цитат на: milittana в чт, 17 май 2018, 16:39
. И аз живея в къща в покрайнините на София, засега ми е добре - чисто, спокойно, кристален въздух, птички, зелено, широко, но ходя на работа всеки ден и си мечтая да дойде време, когато няма  да се налага да се гмуркам в трафика, за да стигна до центъра. ...
да подчертаем за сега ... радвай се докато не дойде стадото.
Ха-ха - в покрайнините на milittana стадото е дошло толкова отдавна, че няма място за още стадо Smiley  Като следствие, цените са в небесата. Тя е в Драгалевци.
не виждам какво се хвали. то на времето и Софийското поле е било кристална идилия заобиколена с гори и планини наоколо ... ама сега няма и помен от тях. Когато не=о стане модерно му се вижда сметката .

# 90 18 май 2018, 14:35 ч.
  • Мнения: 10 695
    Ако не са колите, ще мрънкате, че настъпвате овчи и кози барабонки по улицата !
Живота извън града си има своите предимства и недостатъци. Познавам хора, които са се преместили от покрайнините в апартамент. При тях аргумента е - как мислиш, че се слугува на цяла къща като напредне възрастта ? В това отношение са прави. Къщата изисква в пъти повече грижи от апартамента.  По същия начин цветните лехи, овошките, домашните животни - трябва да се гледат.Животните си изискват грижите на време и там мързела и ставането късно нямат място Simple Smile От друга страна живота в къща с двор ( ако може да си го позволи човек и има време ) предлага ред удобства - спокойствие, свобода, тишина.Гледаш си био култури в двора и знаеш какво похапваш. Ако имаш възможност да поливаш ( т.е. кладенец ) направо в лятото се превръща къщата в консервен комбинат. Децата има къде да играят и имат досег с природата. Не е като на асфалтираното игрище. Научават се да не се плашат от животните. Отоплението е друга тема. Ами в къща повече ми харесва отколкото в апартамент Simple Smile 

# 91 18 май 2018, 14:38 ч.
  • София
  • Мнения: 381
Еее не, днес какво ви става дами?

Една се засяга на бедност, друга на панел, третата е прекалено еко, четвърта не може да понася селянията в София...
Недейте така. Всеки човек има право на мнение, но нека не се отдалечаваме от темата и нека бъдем умерени една към друга и да запазим добрия тон. Благодаря!

Иначе по темата, благодаря на mamamari за тази нейна констатация: "Какво ни дава живота извън града- лично пространство ,достатъчно голямо за да мога да съществувам извън обсега на действие на хора с които не искам да го правя" - точно кратко и ясно и казващо толкова много в едно изречение.

# 92 18 май 2018, 14:38 ч.
  • Мнения: X
Цитат на: Bandiera rossa в пт, 18 май 2018, 14:33
Цитат на: Poppea в пт, 18 май 2018, 14:13
Цитат на: Bandiera rossa в пт, 18 май 2018, 12:53
Цитат на: milittana в чт, 17 май 2018, 16:39
. И аз живея в къща в покрайнините на София, засега ми е добре - чисто, спокойно, кристален въздух, птички, зелено, широко, но ходя на работа всеки ден и си мечтая да дойде време, когато няма  да се налага да се гмуркам в трафика, за да стигна до центъра. ...
да подчертаем за сега ... радвай се докато не дойде стадото.
Ха-ха - в покрайнините на milittana стадото е дошло толкова отдавна, че няма място за още стадо Smiley  Като следствие, цените са в небесата. Тя е в Драгалевци.
не виждам какво се хвали. то на времето и Софийското поле е било кристална идилия заобиколена с гори и планини наоколо ... ама сега няма и помен от тях. Когато не=о стане модерно му се вижда сметката .


Ми тя си го вижда такова и си й харесва, и го споделя. Нещо против? Не виждам в темата да е забранено освен хората по села и паланки, също тези в скъпите софийски покрайнини да са доволни и да го споделят.  На теб като не ти харесва, места из България - колкото искаш, и много по-евтини. Коментирах само убедеността ти, че там няма стадо, без да знаеш за кое място става въпрос.  

# 93 18 май 2018, 15:31 ч.
  • Мнения: 46 508
Цитат на: Emi Daniel в пт, 18 май 2018, 14:11
Цитат на: ginger style в ср, 16 май 2018, 11:44
И аз вече се задушавам в апартамента ни. 

Значи хем се задушаваш от изгорели газове, хем не слизаш от колата.
Е няма как само другите да са виновни за задушаването - сами си го правите.
Според  мен имаше предвид, че ѝ е тясно, макар и в голям апартамент, т.е. друго значение на думата задушавам се.

За колите - не се поддавам на приказките на политиците, пълни смешни са това. Лятото колите са доста повече (много хора зимата не карат), но въздухът е по-чист Simple Smile всичко идва от отоплението на твърдо гориво. А в селата и по-малките градове е доста по-застъпено.
Аз съм от малко, спокойно градче, но е сред първите по замърсяване именно заради печките на твърдо гориво, в селата е още по-зле. Още като наближиш се усеща, но там еко организациите нямат интерес да вдигат шум...

# 94 18 май 2018, 15:38 ч.
  • София
  • Мнения: 381
Скрит текст:
Цитат на: Poppea в пт, 18 май 2018, 14:38
Цитат на: Bandiera rossa в пт, 18 май 2018, 14:33
Цитат на: Poppea в пт, 18 май 2018, 14:13
Цитат на: Bandiera rossa в пт, 18 май 2018, 12:53
Цитат на: milittana в чт, 17 май 2018, 16:39
. И аз живея в къща в покрайнините на София, засега ми е добре - чисто, спокойно, кристален въздух, птички, зелено, широко, но ходя на работа всеки ден и си мечтая да дойде време, когато няма  да се налага да се гмуркам в трафика, за да стигна до центъра. ...
да подчертаем за сега ... радвай се докато не дойде стадото.
Ха-ха - в покрайнините на milittana стадото е дошло толкова отдавна, че няма място за още стадо Smiley  Като следствие, цените са в небесата. Тя е в Драгалевци.
не виждам какво се хвали. то на времето и Софийското поле е било кристална идилия заобиколена с гори и планини наоколо ... ама сега няма и помен от тях. Когато не=о стане модерно му се вижда сметката .
[/quote]

Ми тя си го вижда такова и си й харесва, и го споделя. Нещо против? Не виждам в темата да е забранено освен хората по села и паланки, също тези в скъпите софийски покрайнини да са доволни и да го споделят.  На теб като не ти харесва, места из България - колкото искаш, и много по-евтини. Коментирах само убедеността ти, че там няма стадо, без да знаеш за кое място става въпрос.  

[/quote]

Ами всъщност, ако продължим във вашия тон, темата е точно за хората по села и паланки извън града. Доколкото ми е известно Драгалевци е квартал на София. Темата не е къща или апартамент, а за живота извън града и скъпите покрайнини. Още някой с желание да натяква социалния си и материален статус и липсата на духовен такъв?

# 95 18 май 2018, 15:50 ч.
  • Мнения: 1 651
Ей, обърнахте темата на София и провинция, какво винаги. Скъпите покрайнини на София , са си чисти села с градски транспорт (живея в такова) , Бистрица, Владая, Лозен, Казичене , Волуяк, какво им по-различното от едно малко по-голямо и развито село ? Еми нищо, освен градския рейс и 5км до София.

# 96 18 май 2018, 15:50 ч.
  • Мнения: 19 482
Цитат на: dildes в пт, 18 май 2018, 15:38
Скрит текст:
Цитат на: Poppea в пт, 18 май 2018, 14:38
Цитат на: Bandiera rossa в пт, 18 май 2018, 14:33
Цитат на: Poppea в пт, 18 май 2018, 14:13
Цитат на: Bandiera rossa в пт, 18 май 2018, 12:53
Цитат на: milittana в чт, 17 май 2018, 16:39
. И аз живея в къща в покрайнините на София, засега ми е добре - чисто, спокойно, кристален въздух, птички, зелено, широко, но ходя на работа всеки ден и си мечтая да дойде време, когато няма  да се налага да се гмуркам в трафика, за да стигна до центъра. ...
да подчертаем за сега ... радвай се докато не дойде стадото.
Ха-ха - в покрайнините на milittana стадото е дошло толкова отдавна, че няма място за още стадо Smiley  Като следствие, цените са в небесата. Тя е в Драгалевци.
не виждам какво се хвали. то на времето и Софийското поле е било кристална идилия заобиколена с гори и планини наоколо ... ама сега няма и помен от тях. Когато не=о стане модерно му се вижда сметката .

Ми тя си го вижда такова и си й харесва, и го споделя. Нещо против? Не виждам в темата да е забранено освен хората по села и паланки, също тези в скъпите софийски покрайнини да са доволни и да го споделят.  На теб като не ти харесва, места из България - колкото искаш, и много по-евтини. Коментирах само убедеността ти, че там няма стадо, без да знаеш за кое място става въпрос.  

[/quote]

Ами всъщност, ако продължим във вашия тон, темата е точно за хората по села и паланки извън града. Доколкото ми е известно Драгалевци е квартал на София. Темата не е къща или апартамент, а за живота извън града и скъпите покрайнини. Още някой с желание да натяква социалния си и материален статус и липсата на духовен такъв?
Може ли да ме цитирате къде натрапвам какъвто и да е социален и материален статус и къде се хваля? Темата беше приятна, преди някои комплекси да избият с пълна сила тук. Не съм забелязала да е отбелязано в темата дали могат да пишат само обитатели на скъпи или на евтини къщи и да - живея в покрайнини - ползвам крайградски рейс например.

# 97 18 май 2018, 15:50 ч.
  • Мнения: 19 482
Цитат на: milittana в пт, 18 май 2018, 15:50
Цитат на: dildes в пт, 18 май 2018, 15:38
Скрит текст:
Цитат на: Poppea в пт, 18 май 2018, 14:38
Цитат на: Bandiera rossa в пт, 18 май 2018, 14:33
Цитат на: Poppea в пт, 18 май 2018, 14:13
Цитат на: Bandiera rossa в пт, 18 май 2018, 12:53
Цитат на: milittana в чт, 17 май 2018, 16:39
. И аз живея в къща в покрайнините на София, засега ми е добре - чисто, спокойно, кристален въздух, птички, зелено, широко, но ходя на работа всеки ден и си мечтая да дойде време, когато няма  да се налага да се гмуркам в трафика, за да стигна до центъра. ...
да подчертаем за сега ... радвай се докато не дойде стадото.
Ха-ха - в покрайнините на milittana стадото е дошло толкова отдавна, че няма място за още стадо Smiley  Като следствие, цените са в небесата. Тя е в Драгалевци.
не виждам какво се хвали. то на времето и Софийското поле е било кристална идилия заобиколена с гори и планини наоколо ... ама сега няма и помен от тях. Когато не=о стане модерно му се вижда сметката .

Ми тя си го вижда такова и си й харесва, и го споделя. Нещо против? Не виждам в темата да е забранено освен хората по села и паланки, също тези в скъпите софийски покрайнини да са доволни и да го споделят.  На теб като не ти харесва, места из България - колкото искаш, и много по-евтини. Коментирах само убедеността ти, че там няма стадо, без да знаеш за кое място става въпрос.  


Ами всъщност, ако продължим във вашия тон, темата е точно за хората по села и паланки извън града. Доколкото ми е известно Драгалевци е квартал на София. Темата не е къща или апартамент, а за живота извън града и скъпите покрайнини. Още някой с желание да натяква социалния си и материален статус и липсата на духовен такъв?

[/quote]
Може ли да ме цитирате къде натрапвам какъвто и да е социален и материален статус и къде се хваля? Темата беше приятна, преди някои комплекси да избият с пълна сила тук. Не съм забелязала да е отбелязано в темата дали могат да пишат само обитатели на скъпи или на евтини къщи и да - живея в покрайнини - ползвам крайградски рейс например. Но май не се вписвам в профила на някои списващи тук.

# 98 18 май 2018, 16:01 ч.
  • София
  • Мнения: 381
Не визирах вас milittana, болднатото словосъчетание съм взела от мнението на друга потребителка. Няма ограничение за евтини или скъпи къщи. Става въпрос за живот извън града. И уточнението, че Драгалевци е квартал на София, отново е към мнението на същата тази дама, която споменава села и паланки и скъпи софийски покрайнини, визирайки Драгалевци. Сигурно има значение за нея, за мен не. С най-топли чувства отново апелирам, нека спрем тази безмислена драма.

# 99 18 май 2018, 16:36 ч.
  • Мнения: 19 482
Кой знае защо съм пуснала двоен пост, извинете ме.

# 100 18 май 2018, 16:37 ч.
  • Мнения: 4 398
В темата се прокрадва известно заблуждение относно стойността на имотите. Към момента стойността на парцели в набедените за скъпи покрайнини на столицата са съизмерими  с тези в долината на р.Струма южно от гр.Сандански примерно .Та не е съвсем коректно разделението скъпи/евтини имоти. Не смея да коментирам северна България ,защото не съм запозната ,но що се отнася до южна и по-специално поречията на реките  с по-мек климат и в близост до град, няма драстични разлики в стойността на имотите с тези от столичните покрайнини, които пък кореспондират с цените на приличен апартамент в приличен квартал. Та целия спор кой беден кой богат по мое мнение е  малко безпредметен.
Не се сърди човече, уверявам ви ,че ако ежедневно стоите в задръстване често зад някой зле работещ дизел ,със сигурност ще си промените мнението. Не отричам  замърсяването от отопление ,но определено съм убедена ,че голяма част от вноса и пазара  на автомобили дизел  втора ръка е много много зле.

# 101 18 май 2018, 16:38 ч.
  • Мнения: X
Цитат на: dildes в пт, 18 май 2018, 16:01
Не визирах вас milittana, болднатото словосъчетание съм взела от мнението на друга потребителка. Няма ограничение за евтини или скъпи къщи. Става въпрос за живот извън града. И уточнението, че Драгалевци е квартал на София, отново е към мнението на същата тази дама, която споменава села и паланки и скъпи софийски покрайнини, визирайки Драгалевци. Сигурно има значение за нея, за мен не. С най-топли чувства отново апелирам, нека спрем тази безмислена драма.

Моята реплика беше към Друга потребителка, която твърдеше, че милитана няма с какво да се хвали, щом е в Драгалевци. На което отговорих, че темата (поне както аз я разбирам) не е само за такива от далече, а и от близо до София, които заради това, че са близо, са и скъпи. Но и те си ги харесват, и го споделят. Не разбирам за кого това е дразнещо и защо, и за каква демонстрация става въпрос. Най-малкото аз нямам такъв имот, че да демонстрирам нещо, но харесвам Драгалевци (въпреки стадата и всичко останало, с което се слави) и мисля, че милитана има с какво да се похвали.  Но от поста ви разбирам, че според вас милитана не е добре дошла да коментира, след като е в Драгалевци (което е скъпа покрайнина), а аз пък не съм добре дошла да репликирам върху коментар на нейния коментар. Добре беше да се уточни, че по някаква причина скъпите покрайнини на София са изключени от "живот извън града", който за София според мен се дефинира от Околовръстното.

Последна редакция: пт, 18 май 2018, 17:14 от Анонимен

# 102 18 май 2018, 16:43 ч.
  • Мнения: 18 551
Моята колежка така все я удря на носталгия за "едновремешна София" преди НИЕ селяните да я окупираме. Мине се не мине време и почва да се жалва. Аз донякъде съм и съгласна, че много се е променил града и то не към добро, но пък от друга се засягам, защото повярвайте не съм примряла за София. Но когато хората нямат работа другаде, дори и в големи градове като Варна и Бургас например, масово се стичат натам.Ами съжалявам, но е нормално и това са фактите. Хората можем свободно да си ходим където си искаме.
 Това е грешна държавна политика, но така стоят нещата.
По-добре е да върнем посоката на темата, но се съмнявам, винаги се стига до това положение.
 А може да бъде много полезна на хора пред които стои това решение.  Simple Smile

# 103 18 май 2018, 16:46 ч.
  • София
  • Мнения: 5 959
Значи, аз живот извън града (на село) го разбирам така както го живее Топъл дъжд. Т.е. купуваш си къща на село или в малък град от селски тип и намираш начин да се препитаваш и да живееш прилично там.
Такива, дето живеят на 20-30 км от София, но всеки ден се вливат в трафика и добавят замърсяване и задръстване, а после ми обясняват колко съм бедна и заблудена да живея в тези условия, са лицемери, според мен.
В София например всички тинейджъри се движат с градски транспорт - ходят на училище, езици, курсове и кино с градски транспорт и не добавят замърсяване. Докато част от тези, които живеят в покрайнините на чисто и спокойно, си водят децата с коли и ходят на работа с коли. Е кой замърсява повече?
Темата започнах да следя, защото след 4-5 години вече няма да съм вързана с обслужване на деца и ще мога да избирам къде да живея. Надявам се мъжът ми така да си подреди нещата, че да идва 2-3 пъти седмично само в София. Ние имаме дете с увреждане и ако мога да си позволя да не работя въобще в София, ще пробвам да се преместим в по-малко населено място около София.
Така че въпросът в града или на село, не винаги съдържа в отговора: зависи от парите. Не зависи само от парите, нито само от желанията, а от много други неща.

# 104 18 май 2018, 16:51 ч.
  • Мнения: 19 482
Хайде сега пък станахме лицемери, пък и замърсяваме.....излизам от темата, приятно обсъждане, без мен.

# 105 18 май 2018, 16:54 ч.
  • Мнения: 18 551
Цитат на: milittana в пт, 18 май 2018, 16:51
Хайде сега пък станахме лицемери, пък и замърсяваме.....излизам от темата, приятно обсъждане, без мен.

Именно, не виждам нищо лицемерно. Всеки може да си живее където и както си иска. И аз се очертава да пътувам на 70 км от София живея. Еми ще замърсявам сори. На този хал сме, съжалявам, налага ми се да работя и ежедневно моите съграждани всеки божи ден пътуват и се връщат. А хората, които живеят в Равно поле примерно какво да не си карат децата на училище и извънкласни занимания ли? Защото не са в София видиш ли и допълнително замърсяват. Tired Rolling Eyes

# 106 18 май 2018, 17:02 ч.
  • София
  • Мнения: 5 959
Цитат на: Мис Каролин Бингли в пт, 18 май 2018, 16:54
Цитат на: milittana в пт, 18 май 2018, 16:51
Хайде сега пък станахме лицемери, пък и замърсяваме.....излизам от темата, приятно обсъждане, без мен.

Именно, не виждам нищо лицемерно. Всеки може да си живее където и както си иска. И аз се очертава да пътувам на 70 км от София живея. Еми ще замърсявам сори. На този хал сме, съжалявам, налага ми се да работя и ежедневно моите съграждани всеки божи ден пътуват и се връщат. А хората, които живеят в Равно поле примерно какво да не си карат децата на училище и извънкласни занимания ли? Защото не са в София видиш ли и допълнително замърсяват. Tired Rolling Eyes

Не, Мис Каролин Бингли, не си ме разбрала.
Няма проблем да ходиш където и колкото си искаш, просто да не се обяснява колко заблудени и бедни са живеещите в големия град, в сравнение с живеещите в Равно поле напр. Или пък колко неестествено било да се живее в блок ooooh! То едно време като че ли бабите ни само на коли са се возили, ама сега никой не иска да си слезе от колата, нали? Да се копа градина и да се затварят буркани е най-естественото нещо на света, но да се ходи пеша не е?

# 107 18 май 2018, 17:17 ч.
  • Мнения: 406
Тази тема стана много грозна. Наистина ли толкова голямо значение има социалният статут в анонимен форум? 😀

Утре ще замърсявам, като си „донеса” строителен инженер от София за оценка на основи и къщата като цяло. Мисля, че това би могло да е минус - освен, че всички ремонти се падат на теб, също повечето къщи (не само на село) не са строени съгласно всички съвременни изисквания и препоръки за безопасност. А едно осъвременяване всъщност може да се окаже по-скъпо от строеж на нова къща.

Също се притеснявам за сигурността. Всички знаем за манталитета „да се крадне” от комшията и да се прескачат огради. Ако ще за една вила да е, достатъчно ми е да ми изкара акъла.

И тъмнината. Леле, такова тъмно аз лично не бях виждала до скоро. В града все от някъде има светлинка. А при нас след последната лампа седи като отсечено. Страшничко е.

# 108 18 май 2018, 17:22 ч.
  • Мнения: 18 497
Цитат на: joaniki в пт, 18 май 2018, 17:17
Също се притеснявам за сигурността. Всички знаем за манталитета „да се крадне” от комшията и да се прескачат огради. Ако ще за една вила да е, достатъчно ми е да ми изкара акъла.

Не навсякъде е така, може пък при вас битовата престъпност да е ниска.
Но ако се краде, ще трябва да охранявате от първата копка - на едни познати така по съседски им задигаха строителни материали по време на строежа.

# 109 18 май 2018, 17:27 ч.
  • Мнения: 1 651
При нас по време на стоежа 5 години и 1 пирон не изчезна. Ама тъмнината наистина е страшна , от 3 страни имаме съседи(само в 1 къща се живее постоянно), от 1 гора. Улично осветление няма, то и асфалт имаме от скоро. Та за тъмнината , свиква се, ама си трябва и добро осветление в двора. Мъжът ми опаса с фото клетки. Въпреки ,че не сме имали инциденти, мислим за видео наблюдение.

# 110 18 май 2018, 17:35 ч.
  • Мнения: 406
И ние нямаме съседи. А надолу е полето, буквално. И това с фотоклетките ще трябва да го измислим, много добра идея е, благодаря!

Засега съм още на етап разчистване на двора, ааадкса хамалогия. Опитах се да пришпоря нещата и да вземем ключовете още преди да се раззелени, но успяхме чак сега. И е джунгла. Не е живяло там от поне 5 години и в двора се влиза с мачете на този етап.

Поне „спестихме” от купуване на коприва. Онзи ден я гледах в една от веригите по 15лв/кг. Мисля че след като окосим целия двор, ще си избием първоначалната инвестиция Joy

# 111 18 май 2018, 17:35 ч.
  • София
  • Мнения: 5 959
А има ли някой да сподели опит по следния казус - да се живее извън София (напр. на 20-30 км), да се пътува с кола до някоя от крайните спирки на метрото, колата да се оставя на паркинга и в центъра да се ходи с метрото. Интересува ме дали е удобно и бързо и някой прави ли го всекидневно?

# 112 18 май 2018, 17:36 ч.
  • Мнения: 18 551
Цитат на: Жълто Цвете в пт, 18 май 2018, 17:35
А има ли някой да сподели опит по следния казус - да се живее извън София (напр. на 20-30 км), да се пътува с кола до някоя от крайните спирки на метрото, колата да се оставя на паркинга и в центъра да се ходи с метрото. Интересува ме дали е удобно и бързо и някой прави ли го всекидневно?

Да, мои познати. Всекидневно я оставят на паркинг и пътуват в центъра до месторабота. Казват, че е удобно, и от години са така.

# 113 18 май 2018, 17:39 ч.
  • Мнения: 406
И нашият план е такъв. Засега обаче на всяко ходене влачим техника и материали и не му се вижда краят още. Но имам познати, които го правят, след като направиха хубаво паркингите не ми се вида никак лош вариант, да не говорим колко е по-удобно. Аз го правех когато вс е още ходех на работа. За съжаление не винаги имаше места  при нас.

# 114 18 май 2018, 19:28 ч.
  • Мнения: 1 651
И аз го правя,не ежедневно, но когато се налага да слизам в центъра е по- бързо,по- удобно и по- евтино.
Joaniki разбирам те при нас беше здравец и акация.

# 115 18 май 2018, 20:05 ч.
  • Мнения: X
За мен е проблем, че няма буферен паркинг на метрото в Люлин.  Така удобно би било. Защо не направиха там такъв, а в Лозенец до Японския....

# 116 18 май 2018, 22:57 ч.
  • густо майна Филибето
  • Мнения: 8 538
Аз пък имам голямо куче, и не изпитвам никакъв страх от тъмното, ако кучето не лае. Simple Smile
Кофти е, ако се разлае нощем, защото излизам да видя причината. Много пъти тя е на стотина метра, но всъщност разлае ли се, тогава имам повод да се притеснявам.
 Както вече беше писано, незнайно защо хората си мислят, че като имаш двор, в него може да се влиза по всяко време и да се стои колкото искаш. Като на обществено място. Затова държа винаги заключено, резервирана съм към съседите, и не показвам излишно гостоприемство към непоканените познати.

# 117 19 май 2018, 01:33 ч.
  • София
  • Мнения: 10 309
Цитат на: Жълто Цвете в пт, 18 май 2018, 17:35
А има ли някой да сподели опит по следния казус - да се живее извън София (напр. на 20-30 км), да се пътува с кола до някоя от крайните спирки на метрото, колата да се оставя на паркинга и в центъра да се ходи с метрото. Интересува ме дали е удобно и бързо и някой прави ли го всекидневно?

Имам колежка, която го прави всеки ден от поне 5г., доволна е, казва че стига до офиса за около 40мин. селото е на 25км. от спирката на метрото, от там е лесно, офиса ни е в центъра.

# 118 19 май 2018, 07:24 ч.
  • София
  • Мнения: 2 995
Съпругът ми го правеше всеки ден докато работеше в София - живеем на 10 километра от града. Но от година вече не му се налага - работим от къщи и все по-рядко си причиняваме София със задръстванията. Дъщеря ми е в местната детска градина и планирам да посещава местното училище впоследствие.

Решението да се изнесем взехме в момента, в който забременях. За няколко месеца постегнахме една наследствена вила и вече 4 години сме тук. Не мога да си представя да се върна обратно.

Последна редакция: сб, 19 май 2018, 12:04 от Assos

# 119 20 май 2018, 16:59 ч.
  • Мнения: 522
Привет,

Преди време бях писала една статия по темата, защото аз съм от село, живея в града, иска ми се да се върна отново в провинцията, въобще...Та публикувам я, току виж някой се припознал.

Защо да не искам да живея на село – чист въздух, хубава храна, спокойно ежедневие далеч от стреса в големия град. Но дали това е достатъчно, за да смениш мола с кафенето на центъра (в което със сигурност не предлагат безглутеново смути), малката тераска на панелния апартамент с градинка и Южен парк с истинска гора? За мен явно не е било достатъчно, тъй като съм родена в китно балканско село и винаги съм искала да ,,изляза‘‘ от там. Към днешна дата равносметката е 15 години на село и 15 години в няколко града (разбира се последите 6 в мечтаната локация на всички току що завършили студенти от провинцията – София). И знаете ли, не отричам положителните страни на живота в големия град, но все повече си мечтая за деня, когато ще се върна да живея на село.
Моето поколение е възпитавано да влезе в добър университет, където да стане икономист (естествено) и да си намери добра работа на бюро в големия град. Ако не работиш в офис зад бюро, ти не си се реализирал. Съучениците ми от гимназията (тези, които не заминаха за чужбина) масово бяха приети да учат в реномираните софийски университети с ясната цел, че след 5 години вече ще са завършени софиянци и по-лесно ще си намерят работа. Някои от нас влязоха в университети в провинцията с ясното съзнание, че след 5 години ще трябва да отправим взор към големия град. Крайният резултат? Тотална неудовлетвореност. Все по-често приятели споделят за проблемите си с паник атаките, за липсата на визия за бъдещето. Това че светът стана по-малък помогна на много от тях да сменят София за Лондон, Берлин, но тези, които останаха все по-често поглеждат към провинцията. Проведох цяло проучване какви са причините, които ги карат да се откажат от последните 10-15 години усилен труд в голям град (може и да не е София) и отговорите са сходни, общовалидни – добрата храна, която можеш да произвеждаш сам, свободата, която можеш да дадеш на детето си, чувството за общност в малките населени места, завръщането към по-естествения начин на живот, непоносимост към издигането на консуматорството в култ, свободата и удоволствието да седнеш на двора с книга и чаша кафе, където кучето ти да тича доволно покрай теб и това че лае да не възмущава всички, а да ги кара да казват: ,,Не му се карай, остави го да си заслужи хляба‘‘. Явно все повече хора започват да ценят и да се стремят точно към тези простички удоволствия и очарования.
Всички знаем, че животът в голям град не е лесен, особено ако си на квартира и се издържаш сам. Има едни стартови 2 - 3 години, в които работиш в офис на банка, застраховател, стажант си в някоя голяма компания с минимално заплащане или ако си учил в града, знаеш, че е по–хитро да работиш в кол центъра на някоя аутсорсинг компания. Цялата тази дейност я вършиш за минимално заплащане, живееш в евтина квартира в крайните квартали и работиш денонощно с идеята, че на следващата атестация ще ти повишат възнаграждениято със сто лева. Лично аз смятам, че това е нормален път за извървяване от младите хора, които все още нямат никакъв опит. Освен това калява характера. После идва моментът на осъзнаването, минали са 4 - 5 години и си се досетил, че може да искаш повече. И така вече си млад специалист, можеш да си позволиш по–добра квартира и да се замислиш за създаване на семейство. Кариерата потръгва, научил си думи като рикрутър, говориш само с десижън мейкъри (с другите няма смисъл), наясно си с пазара за недвижими имоти, всички start up състезания и ти се върти идеята за собствен бизнес. Създаваш семейство, купуваш апартамент с кредит, можеш да си позволиш ваканция, но това не стига. Ставаш все по–изморен и все повече се чудиш дали си заслужава. Защото се амортизираш, нямаш толкова време за семейството си и като си направиш равносметка се оказва, че работиш, за да захранваш начин на живот, който не те прави щастлив. Поне така протича процесът при повечето ми познати и при мен. Напрежението и липсата на усещане за сигурност накара много млади хора да променят живота си.
Цялото това психическо изтощение изигра положителна роля за приятелката ми, която купи къща във Велико Търново, превърна я в уютна къща за гости и се премести да живее там със съпруга си. Това изтощение накара мой приятел да си намери квартира до Южен парк, за да усеща природата по–близо (според мен го дели една стъпка от връщането в любимия Троян). Когато се прибирам на село са ми необходими само три дни, за да се почувствам по–спокойна. Храната, чистият въздух и природата, която ме заобикаля ме успокояват. Когато съм напрегната се разхождам в гората. Първото, което усещам сутрин е ароматът на мащерка. Когато изляза, взимам млякото, което млекарят е оставил на стълбите. Съседите се поздравят, сутрин пият кафето си заедно и ако баба Цона е правила кекс за закуска, задължително носи и на баба Мима. Когато бях малка и се страхувах от тъмното, майка ми ми казваше: ,,Ако някой те изплаши, на която и врата да потропаш, все приятели ще ти отворят.‘‘ Знам, че не всяко село е толкова жизнено, но имам късмета моето да е дишащо и да се разраства. Има поминък за всички и можеш да работиш без да си под постоянно напрежение. Балканджиите обичат да се забавляват и за това се развличат с участие в църковния хор (който постоянно пътува из България и се явява на състезания), клуба по народни танци, театралната школа, а в близкия град тренират канго, йога и зависи какво друго е модерно. Много млади хора останаха там и създадоха семейства, градините са пълни, децата са обгрижвани и възпитавани в добрите стари ценности. Любими празници са Лазаров ден и Сирни Заговезни. Хората са по–спокойни и уравновесени, децата са здрави.
Ако повече млади хора се завърнат в селата с вече натрупания опит от големия град, все ми се струва, че може пък да спре моралният упадък и по–важното е, че хората ще бъдат по–удовлетворени и по–щастливи. А щастливите хора взимат правилни решения за себе си, за страната си, за децата си. С нетърпение чакам деня, в който аз ще направя тази крачка по обратния път.

# 120 20 май 2018, 17:33 ч.
  • Мнения: 18 551
Моника, толкова хубаво го каза. Моето усещане е същото.Едно към едно както го описа. Но не можах да го изразя по начина,по който ти го синтезира.
Благодаря ти за това мнение. За мен беше много на място. И ми беше полезно.  Искам от много време да обясня на семейството ми защо мисля по този начин и защо не искам живот в София за себе си и децата си. Ще им дам да прочетат това.
И аз започнах като студентка в София със същата идея както и много други мои познати и приятели. И не ми стига. Не е моето нещо. Чувствам се не на мястото си. И че всички усилия отиват за едното нищо или поне за нещо,което аз не искам,а именно живот с ипотека за малка панелка-живот от офиса-блока до мола.

# 121 20 май 2018, 18:24 ч.
  • Мнения: 2 313
Пак софиянци сме прецакани, щото няма къде да се върнем.

# 122 20 май 2018, 21:54 ч.
  • Мнения: 2 290
Моника, добре написано!
Но всъщност не разбрах, защо с  нетърпение чакаш деня, в който  ще направиш тази крачка по обратния път?
Това,според мен не се чака да се случи, действа се - за да се случи.
Всъщност, какви крачки си предприела за да осъществиш това свое завръщане?

# 123 21 май 2018, 12:25 ч.
  • Мнения: 18 551
Ами то не е толкова лесно и не става току така. Ако си имаш уреден живот и добра работа в града, децата са почнали училище, къщата ти не е купена, или се ремонтира и не е готова, не се взима така лесно това решение.

# 124 21 май 2018, 12:41 ч.
  • София
  • Мнения: 10 309
Цитат на: jedinait в нд, 20 май 2018, 18:24
Пак софиянци сме прецакани, щото няма къде да се върнем.
Купуваш си къща извън София, изнасяш се за 4-5г. и после с кеф се връщаш обратно  Mr. Green


Аз за нищо не заменям смесения вариант, кеф ти удобства, кеф ти птички и домати, само съседи си нямам да ми досаждат Mr. Green

# 125 21 май 2018, 12:42 ч.
  • Мнения: 30 802
Това, което ме спира за къща: няма никакви практики и закони, които да ти подсигурят качествен живот. Не се знае като се заселиш в провинцията, дали няма да те изненадат с някаква индустрия, минно дело, шумове, пръскане и замърсяване.

Примерно Белащица е привлекателна, обаче ей сега се оказва, че каменната кариера ще вземе да слезе на 3 завоя над селото, с всичкото взривяване, шум и тежки камиони. В момента има протести.

Освен това трябва да си направиш сам всички проучвания за знайни или незнайни изненади. Да не говорим, че има зони, в които ако си вземеш нова къща на гола поляна, те чакат после 20-30 години строежи около теб.

Та трябва да се внимава, в момента е някаква мания това с изнасянето извън града, наглед прекрасно, но има моменти, които могат да ти превърнат живота в ад и да са опасни за здравето. Не че градът не е опасен, но все пак идеята е да се преместиш на по-добро, не в Зоната на здрача.

# 126 21 май 2018, 12:46 ч.
  • Мнения: 18 551
Ако купуваш ново и на непознато за теб място съм съгласна, че може да изникнат много подводни камъни, и си трябва сериозно проучване. Но когато въпроса стои да си се върнеш в родната къща или имаш такава наследена  и знаеш къде и на какво място е този проблем не стои.

# 127 21 май 2018, 20:57 ч.
  • София
  • Мнения: 2 995
Разбира се в голям град в друго, там изненади няма - мръсотията вече си е налице.

# 128 21 май 2018, 21:33 ч.
  • тук-там
  • Мнения: 4 269
Скрит текст:
Цитат на: The Siren of Titan в пн, 21 май 2018, 12:42
Това, което ме спира за къща: няма никакви практики и закони, които да ти подсигурят качествен живот. Не се знае като се заселиш в провинцията, дали няма да те изненадат с някаква индустрия, минно дело, шумове, пръскане и замърсяване.

Примерно Белащица е привлекателна, обаче ей сега се оказва, че каменната кариера ще вземе да слезе на 3 завоя над селото, с всичкото взривяване, шум и тежки камиони. В момента има протести.

Освен това трябва да си направиш сам всички проучвания за знайни или незнайни изненади. Да не говорим, че има зони, в които ако си вземеш нова къща на гола поляна, те чакат после 20-30 години строежи около теб.

Та трябва да се внимава, в момента е някаква мания това с изнасянето извън града, наглед прекрасно, но има моменти, които могат да ти превърнат живота в ад и да са опасни за здравето. Не че градът не е опасен, но все пак идеята е да се преместиш на по-добро, не в Зоната на здрача.

Къща, или парцел за такава, се купува с мааалко проучване и акъл да го разбереш.
Белащица от време оно си е с кариера и това е всеизвестно. Марково си има други проблеми, Първенец - трети, нашето село - четвърти. За полските села е ясно - в полето са! Всички проблеми, обаче са общоизвестни...
Голата поляна е за хора с малко доходи - след 10 години, обаче ще са благодарни за инвестицията.
Факт е, че хубавите места по селата в Родопската яка, свършиха още преди 10 години.
Останаха малки местенца с няма и 500 кв дворче.
Какви практики и закони те гонят....  ooooh!
Това са населени места, които подлежат на всеизвестни норми. КЗСП са публични. Купуваш 3 дка и няма да чуваш петела на комшиите. Не че лошо пее, аз лично му се кефя! Дори и в неделя....

# 129 23 май 2018, 08:03 ч.
  • София
  • Мнения: 3 390
На нас също ни предстои местене на село (на 20 км от София) след 5-6 години. Освен по-големите разходи по къщата, обаче, повече ме плаши как ще осигуря софийската среда, курсове и школи на детето си. Когато стане на 12-13 год., ще може да остава в апартамента ни, но дотогава? Това означава графиците ни постоянно да се напасват и доста по-голям ангажимент от моя страна. Досега не съм видяла някой от познатите ни да се е справил по някакъв по-различен и неутежняващ начин с тази ситуация. 🤔

# 130 23 май 2018, 08:50 ч.
  • Мнения: 18 551
20 км са нищо.

# 131 23 май 2018, 08:55 ч.
  • Sofiq
  • Мнения: 267
Имам нужда от съвет, понеже търсим парцел за скромна къща за родителите ми близо до Пловдив. Някоя мама, ако може да се включи със съвети за околните най-близки села от родопската яка. Покрай живота в София много се откъснах с годините и отдавна не съм наясно кои са добрите места около Пловдив, какви са минусите и плюсовете. За момента сме се ориентирали към Белащица. За кариерата ясно, че явно в горната част близо до нея не е добра идея, както и на главния път заради минаващите камиони и праха, но как стоят нещата с другите зони в Белащица? Някоя мама, ако има отзиви и евентуално за Марково или Брестник? То лошото е, че май и хубави парцели съвсем не са останали.... Благодаря предварително!  Praynig

# 132 23 май 2018, 09:19 ч.
  • София
  • Мнения: 381
Цитат на: Beauty в ср, 23 май 2018, 08:03
На нас също ни предстои местене на село (на 20 км от София) след 5-6 години. Освен по-големите разходи по къщата, обаче, повече ме плаши как ще осигуря софийската среда, курсове и школи на детето си. Когато стане на 12-13 год., ще може да остава в апартамента ни, но дотогава? Това означава графиците ни постоянно да се напасват и доста по-голям ангажимент от моя страна. Досега не съм видяла някой от познатите ни да се е справил по някакъв по-различен и неутежняващ начин с тази ситуация. 🤔

Това с курсовете и школите си е утежняващ фактор дори да сте в София. При нас хубавото е, че можем да разчитаме понякога на баба/дядо, но това са единични случаи. Основно ангажимента си е наш, но човек винаги намира начин. Определено е много изтощително както за децата, така и за нас. Както преди, така и занапред когато сме на 25 км. от София, когато децата имат ангажимент, след работа няма да се прибирам, докато не събера дружината. Единствената разлика е, че сега ще пътувам 20 минути повече в посока.

# 133 23 май 2018, 10:36 ч.
  • густо майна Филибето
  • Мнения: 8 538
Цитат на: val_s в ср, 23 май 2018, 08:55
Имам нужда от съвет, понеже търсим парцел за скромна къща за родителите ми близо до Пловдив. Някоя мама, ако може да се включи със съвети за околните най-близки села от родопската яка. Покрай живота в София много се откъснах с годините и отдавна не съм наясно кои са добрите места около Пловдив, какви са минусите и плюсовете. За момента сме се ориентирали към Белащица. За кариерата ясно, че явно в горната част близо до нея не е добра идея, както и на главния път заради минаващите камиони и праха, но как стоят нещата с другите зони в Белащица? Някоя мама, ако има отзиви и евентуално за Марково или Брестник? То лошото е, че май и хубави парцели съвсем не са останали.... Благодаря предварително!  Praynig

Много добра и бърза е връзката от Руен и Куклен. Иначе впечатления други от тях нямам. Всъщност имам от вилната зона в Руен, но това не зная дали ви устройва. Пътя до селото е стръмен и тесен и зимата не зная как се използва.
Търсихме виличка за баща ми и попаднахме там на една изоставена от 4г,порутена, с декар място, и щяхме да му построим една дървена върху запазената основа, но имаше проблем с пътя, трябваше да искаме разрешение от съсед или да чакаме съдебно решение. Мястото беше изключително евтино, за четирите години градината е раждала плод, който беше малко, но пък дърветата бяха здрави и нямаше и червейче.  Нещо, което е голяма борба долу на полето. Изгледа към равнината беше невероятен, и никакъв шанс някой да го закрие. Смокинята беше здрава, което значи, че зимата е по-мека от равнината. Ако на този етап от живота си живеех в апартамент, но имах тази опитност, щях да купя мястото и от петък до понеделник да съм там, без зимата. А може би и цяло лято.
Скрит текст:
Невероятна гледка Wink Представях си нощем, седя на верандата и виждам светлините на Пловдив.

Последна редакция: ср, 23 май 2018, 10:51 от Ljuboznatelna

# 134 23 май 2018, 10:39 ч.
  • Sofiq
  • Мнения: 267
Ще разгледам Руен и Куклен да, не бяхме мислили за там. Търсим близка дестинация, защото родителите ми работят още и ще пътуват ежедневно.

# 135 23 май 2018, 12:35 ч.
  • Мнения: 46 508
Цитат на: dildes в ср, 23 май 2018, 09:19
Това с курсовете и школите си е утежняващ фактор дори да сте в София...
На 13 г. повечето навсякъде си ходят сами.
Beauty, ще ги организирате преди/след училище, за да не се разкарва 2 пъти.
А и... не са задължителни.

# 136 23 май 2018, 15:37 ч.
  • Мнения: 522
Цитат на: Усмивчица-28 в нд, 20 май 2018, 21:54
Моника, добре написано!
Но всъщност не разбрах, защо с  нетърпение чакаш деня, в който  ще направиш тази крачка по обратния път?
Това,според мен не се чака да се случи, действа се - за да се случи.
Всъщност, какви крачки си предприела за да осъществиш това свое завръщане?

Всъщност при мен не е икономически трудно да се върна, защото селото, за което говоря е Орешак, Ловешко. Там има работа, има много млади хора, имам семейство и приятели там. Селото се развива особено добре от няколко години. По-скоро от една страна ми липсва този начин на живот, но от друга ценя и града и не ми се иска все още да взимам решение да се прибера. Но пък чувствам, че животът ми в голям град ще има срок на годност Simple Smile Така че ще поживеем и ще видим.

# 137 23 май 2018, 15:57 ч.
  • София
  • Мнения: 5 959
Цитат на: Не се сърди, човече в ср, 23 май 2018, 12:35
Цитат на: dildes в ср, 23 май 2018, 09:19
Това с курсовете и школите си е утежняващ фактор дори да сте в София...
На 13 г. повечето навсякъде си ходят сами.
Beauty, ще ги организирате преди/след училище, за да не се разкарва 2 пъти.
А и... не са задължителни.

Вярно е, че не са задължителни, но когато детето си ги иска, няма как да му откажеш. Въобще не си представям да кажа на сина си: Няма да ходиш на спорт, защото на мен ми се живее на село  ooooh! Или пък няма да ходиш на кино с приятели /или пък на рожден ден/, защото не мога да те водя всяка неделя в града заради това .

# 138 23 май 2018, 16:05 ч.
  • София
  • Мнения: 381
Цитат на: Жълто Цвете в ср, 23 май 2018, 15:57
Цитат на: Не се сърди, човече в ср, 23 май 2018, 12:35
Цитат на: dildes в ср, 23 май 2018, 09:19
Това с курсовете и школите си е утежняващ фактор дори да сте в София...
На 13 г. повечето навсякъде си ходят сами.
Beauty, ще ги организирате преди/след училище, за да не се разкарва 2 пъти.
А и... не са задължителни.

Вярно е, че не са задължителни, но когато детето си ги иска, няма как да му откажеш. Въобще не си представям да кажа на сина си: Няма да ходиш на спорт, защото на мен ми се живее на село  ooooh! Или пък няма да ходиш на кино с приятели /или пък на рожден ден/, защото не мога да те водя всяка неделя в града заради това .

Така е, няма пълно щастие.. Аз затова написах по-напред, че човек сам трябва да претегли плюсовете и минусите преди да вземе решение. И двата начина на живот си имат своите предимства и недостатъци, въпросът е ние на какво отдаваме повече значение. Но, ако трябва да съм честна, хубаво е от време на време да оказваме отпор на желанията на отрочетата, така се учат да са по-толерантни и да се съобразяват от време на време и с нашите нужди и желания.

Последна редакция: ср, 23 май 2018, 16:11 от dildes

# 139 23 май 2018, 18:56 ч.
  • София
  • Мнения: 3 390
Цитат на: Не се сърди, човече в ср, 23 май 2018, 12:35
Цитат на: dildes в ср, 23 май 2018, 09:19
Това с курсовете и школите си е утежняващ фактор дори да сте в София...
На 13 г. повечето навсякъде си ходят сами.
Beauty, ще ги организирате преди/след училище, за да не се разкарва 2 пъти.
А и... не са задължителни.
Да, тази възраст не ме плаши вече. Говорим за периода 7-13 год. А аз  държа на по-голяма самостоятелност, т.е. държа само да ходи, да се връща, да пътува, да учи, да яде и т.н. през деня. Както и да не нарушава моите графици, примерно да се налага да се прибирам веднага след работа, защото то няма какво да прави и трябва да се прибира да учи.
Струва ми се, обаче, че ще трябва да направя компромис с тези си виждания, ако искам къщичка на село. 🙄

# 140 23 май 2018, 20:55 ч.
  • Мнения: 4 808
Ако има редовен транспорт, пътуването на децата не е проблем. Дъщеря ми от втори клас пътуваше сама, по-точно с групичка приятелки, за да ходят на танци. Харесваше им да опознават сами града, беше им като приключение. Хем нямаше мобилни телефони още тогава, но и аз съм израснала така и не се притеснявах. После, вече в тийнейджърска възраст, пак рядко се налагаше да ходим да ги прибираме, последният ни автобус е в 22,40, а и имаха вечерен час.
Понеже тук доста хора споменават някаква кариера, не знам каква е и колко е далеч от населеното място, но на километър от квартала ни има каменна кариера. Няма големи минуси, няма прахоляци, взривовете са контролирани и винаги предупреждават предварително за тях. Единственият минус е, че заради големите камиони, пътят се разбива доста по-бързо, но откакто пътят край квартала ни стана част от основния път за Созопол, доста по-често и по-бързо ремонтират.

# 141 24 май 2018, 12:01 ч.
  • В свой си свят :))))
  • Мнения: 542
И ние сме се насочили към живот на село. Имаме стара къща на 50км. от града, закупихме си съседния парцел и сега сме в процес на подготовка на документи и борба с бюрокрацията за да можем да си построим къща. От доста време гледаме и търсим нещо готово, но в крайна сметка стигнахме до извода, че по-добре да изчакаме още малко, но да си го направим така, както на нас ще ни е удобно и ок.  Децата уж и те нямат против да живеят там, но ние сме си наясно, че ще има драми в един момент. Единственото за, което съжаляваме с любовта е, че не взехме това решение много по-рано....

# 142 25 май 2018, 12:33 ч.
  • Мнения: 46 508
Цитат на: Жълто Цвете в ср, 23 май 2018, 15:57
Вярно е, че не са задължителни, но когато детето си ги иска, няма как да му откажеш. Въобще не си представям да кажа на сина си: Няма да ходиш на спорт, защото на мен ми се живее на село  ooooh! Или пък няма да ходиш на кино с приятели /или пък на рожден ден/, защото не мога да те водя всяка неделя в града заради това .
Конкретно за уроците писах. За спорт - преди, след училище какъв е проблемът? Вместо да се прибере в 13 ч., ще си тръгне в 15 ч. след спорта.
За приятелите е вече много трудно, и аз напред писах, че не бих го причинила на детето си в тази възраст...

# 143 25 май 2018, 19:24 ч.
  • София
  • Мнения: 3 390
Цитат на: Не се сърди, човече link=topic=1037374.msg36789043#msg36789043
За приятелите е вече много трудно, и аз напред писах, че не бих го причинила на детето си в тази възраст...
[/quote
Да, точно. Обаче пък така правим огромен кампромис с нашата мечта заради детето 😐 Или по-скоро я отлагаме с едни 10-15 години. Точно в това виждам най-големия проблем. Затова и купихме апартамент в София, за да оставим децата там. На това става след 12 години, примерно.

# 144 4 юни 2018, 11:16 ч.
  • Мнения: 9 052
Цитат на: Жълто Цвете в пт, 18 май 2018, 16:46
Значи, аз живот извън града (на село) го разбирам така както го живее Топъл дъжд. Т.е. купуваш си къща на село или в малък град от селски тип и намираш начин да се препитаваш и да живееш прилично там.

Абсолютно!

Цитат на: jedinait в нд, 20 май 2018, 18:24
Пак софиянци сме прецакани, щото няма къде да се върнем.

Да . Народа идва, освинва чуждата територия и после мръсно било, нямали парк ... а ако ида в парка и преброя паркираните коли по алеите карани от тамън остоличени ... и не можещи да мръднат 5 крачки до @разходката@ пеша ...

Цитат на: Beauty в ср, 23 май 2018, 08:03
На нас също ни предстои местене на село (на 20 км от София) след 5-6 години. Освен по-големите разходи по къщата, обаче, повече ме плаши как ще осигуря софийската среда, курсове и школи на детето си. Когато стане на 12-13 год., ще може да остава в апартамента ни, но дотогава? Това означава графиците ни постоянно да се напасват и доста по-голям ангажимент от моя страна. Досега не съм видяла някой от познатите ни да се е справил по някакъв по-различен и неутежняващ начин с тази ситуация. 🤔

Ами много лесно. Не пристигаш някъде като сноб , очаквайки да ти са осигурени всички удобства, ами се свързваш с хората и гледаш какво може да се направи, като влагаш малко от себе си. Какво ти трябва освен подобрение в местното у-ще и едно читалище в което могат да се организират подобни инициативи ... в селска среда , като разбира се си готова да вложиш от себе си в поддръжка, изграждане ... да водиш някои занимания за децата . Малко благотворителност и комуникация и  нещата като тръгнат ще са добре за всички.

Последна редакция: пн, 04 юни 2018, 11:23 от Bandiera rossa

# 145 4 юни 2018, 11:19 ч.
  • Мнения: 3 626
Цитат на: Bandiera rossa в пн, 04 юни 2018, 11:16
Цитат на: Жълто Цвете в пт, 18 май 2018, 16:46
Значи, аз живот извън града (на село) го разбирам така както го живее Топъл дъжд. Т.е. купуваш си къща на село или в малък град от селски тип и намираш начин да се препитаваш и да живееш прилично там.

Абсолютно!
Категорично, аз съм така, живеем на 10 км. извън града, в буквалния смисъл в гората! Супер е!
Синът ни си остана в апартамента и ме е е яд!

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,

      Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата