Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 17 май 2018, 16:28 ч.

Носталгия по 2010-2014

  • 3 271
  • 23
  •   1
Отговори
  • Мнения: 94
Вече сме към края на десетилетието, но първата му половина много ми липсва. Може да е защото съм на почти 30, но определено съм носталгично настроен към периода 2010-2014. Липсва ми музиката, която беше модерна тогава, това, което даваха по телевизията. Тогава нямаше чак толкова индийски сериали по телевизиите, а турските като че ли бяха по-приятни от по-новите. Русата Златка си беше с истинския нос хаха. В днешно време когато съм си в България виждам, че телевизията все по-малко става за гледане. Липсват ми и някои стари политически и сценични муцуни, които сега не се появяват на сцената. Когато Михаела Филева пееше все още свестни песни, когато Криско не беше на всяка манджа мерудия и т.н.

Последна редакция: чт, 17 май 2018, 16:57 от mechas

# 1
  • Мнения: 690
Липсва ми и това, че тогава все още имаше 1-2 латино теленовели като Аурора и Бурята, а сега ако дават латино новели са само повторения.
Ей това наистина е голям проблем на съвремението ни. Къде и защо изчезнаха латино-сериалите? Липсва ми Освалдо Риос например. Сега само турски боклуци. Интересно ми е кой от ръководителите на държавата ни, нареди да се прекрати излъчването на латино-сериали и те да бъдат заменени от турски такива. Подозирам тук някаква политика и насилствено потурчване на населението. Това което навремето турците не успяха да направят с насилие и война, сега ще направят с турските сериали.
Латиоамериканските сериали бяха на светлинни години по-добри от турските.

# 2
  • София
  • Мнения: 11 971
А Женоария? Изаура? Тях къде ги забравихте? А?

# 3
  • Мнения: 94
Орешарски определено беше по-добър премиер от Боко Тиквата. Тогава имах работа в България, а не бях принуден да емигрирам от Тиквения режим. И да, смейте се, но с латино американците имаме много повече общо като манталитет от колкото с индийците и турците. С турците най-вече кухнята. А с индийците почти нищо.

Последна редакция: чт, 17 май 2018, 16:51 от mechas

# 4
  • София
  • Мнения: 11 971
Ааа, ясно. Къде се вързах да пиша в такава тема и аз...

# 5
  • Мнения: 690
А Женоария? Изаура? Тях къде ги забравихте? А?
Права си. Сериали имаше едно време с главно "С", не като сегашните бози. Улиците опустяваха заради Изаура. А сега .... нищо няма.

# 6
  • в кукувиче гнездо
  • Мнения: 1 613
А Женоария? Изаура? Тях къде ги забравихте? А?
Права си. Сериали имаше едно време с главно "С", не като сегашните бози. Улиците опустяваха заради Изаура. А сега .... нищо няма.
Абе, Кура, и на мен ми липсва Изаура, ама това беше през 80-те... Тя говори за преди пет-шест години време. Това Изаура, това Шатовалон, Рицарят на бялата дама, Васко да гама... Това е носталгия, а не носа на някаква Златка патка.

# 7
  • Мнения: 5 728
 Shockedкаква носталгия?Сякаш онзи ден беше.Нищо забележително.Нищо не ми липсва освен,че бях по-млада. Mr. GreenВъпреки това се чувствам по-добре и смея да твърдя,че изглеждам по-добре.Въпреки Борисов и компания,които не мога да търпя!

# 8
  • Мнения: 94
Абе не знам, да си на 21-25 е по-добре от колкото на 26-30. Тогава все още имаше нови неща, които да откривам - първата истинска работа в офис, първата заплата (и ми а даваха на ръка, доста по-стимулиращо ми действаше една пачка в ръката от колкото като сега, много по-голяма сума, но преведена на сметка). Първото огромно, недетско влюбване когато летях от щастие. Сега се опитвам да разнообразявам и обновявам живота си с курсове по графичен и уеб дизайн, испански и немски, но някак не мога да се влюбя във всичко като тогава... мисля, че най-вероятната причина е, че от тогава все съм по чужбините без семейство. Приятели срещнах и в предния чужбински град където бях, но не беше същото като да съм близо до нашите. А знам, че не е опция да се върна, защото е срамота на почти 30 да си толкова прикован за тях... От 26 годишен съм в чужбина и си ходя само лятото и зимната ваканция. Най-смешното е, че като са ми далече ми липсват, липсват ми и местата, но като съм там и те започнах да си вдигат скандали както винаги ми иде пак да хвана куфара след 1 седмица. И нито там, и нито тук. Но в периода, когато не им обръщах толкова внимание на скандалите защото бях влюбен наистина беше един от най-прекрасните в живота ми досега, хубав точно като детството.

пп. Я май е по-добре да преместите темата в семейни отношения.

Последна редакция: чт, 17 май 2018, 23:26 от mechas

# 9
  • Мнения: 5 728
Сега като ти кажа,че съм на 40+ hahahaще си помислиш,че трябва да се гръмна.Ти си излязъл на 26г.,а в мойто семейство след гимназията отлетя в чужбина и даже не си идваше всяка ваканция.Работеше през ваканциите.Смени чужбината с друга и си живее там.Зарежи всякакви носталгии и гледай само напред.

# 10
  • Sofia
  • Мнения: 14 286

Мило, прекрасно дете (не го казвам с цел да звучи обидно, тъкмо обратното; надявам се, че си надраснал възрастта, в която се обиждат на "бебе"),
Не изпитвам абсолютно никаква носталгия към '10-'14 - за мен те си бяха оня ден. Изпитвам силна носталгия към '80те, '90те - ама то и върви  възрастта.
Но не това е същественото.
1. Ще откриеш, че има още много, адски много, при това твърде важни неща, които да откриваш.
Първите снимки от УЗ. Първият път, в който - със страх - ще държиш в ръцете си първото си дете. Първите му думи. Първите му стъпки. Вълшебството да го научиш на цветовете... на испански. Прозрението, че НЕ Е срамота да желаеш да си близо до близките си. Ръцете на майка си, когато прави палачинки за ТВОИТЕ деца. Гласът на баща си, когато им разказва приказки.Прозрението, че класиките,които си смятал за безсмислени (които и да са за теб - всеки си има такива произведения) всъщност са твърде дълбоки...
И...
Не знам - сигурно ще има и други неща напред, неща, до които и аз не съм достигнала още. Надявам се.

2. Надявам се, силно се надявам, че ще намериш начин, и сила, и възможност да се върнеш трайно. Бих искала да остарея в държава, в която има повече хора като теб. (И по-малко като тези, дето си ги споменал, не ги знам кои са, но очевидно имат нездравата склонност да си сменят носовете - да не са Пинокио или нещо?)

3. Събирай спомени. Не своите - те без друго се трупат - на тези, които са били преди теб - и на близките си, и на случайни хора. И за Изаура, и за... каквото и да е. Събирай ги, понеже имаш място в Душата си за тях - а толкова малко хора го имат... и ако тези малцина не намерят сили и време да ги съхранят в себе си - спомените, де - ами... хората, които са сега, а после няма а бъдат... аз съм един от тях... просто ще изчезнат - завинаги, с всичко, което са.

ПС
Да си на 25-30 е далеч по-хубаво от на 21-15.
Просто... вече имаш представа кой си. Познаваш се, поне до някъде - или, да речем, познаваш това, което Си - сега, в този момент.
Единственото по-хубаво време е на 16 - идея си нямаш кой си или защо си, но пък и ни най-малко не ти пука за този факт. За това кой си, де, не затова, че не го знаеш - на 16 всеки е убеден, че знае всичко.

# 11
  • Ямбол
  • Мнения: 23 964
Орешарски Седенката ли?

# 12
  • Мнения: 94
Аз искам да съм близо до родителите си, но уви не са научили нито един чужд език като хората, та не могат да се адаптират и то на тази възраст, че да ги взема в чужбина. Иначе видях, че в Европа богатите държави са с доста затворени нации, последна надежда ми е Ирландия евентуално. Славянските като Чехия са и затворени и не толкова по-богати от нас. Не чувствам топлина у тези хора както например в латино американците и дори северно американците са ми по-ведри, даже и канадците са приятни за общуване.

Иначе за португалците и испанците знам, че са отворени и топли хора (с изключение на някои мадридчани), но там икономиката им много е закъсала. От дете ми е мечта или Северна или Южна Америка, но и там е трудно с финансите. Защо толкова напирам в чужбина въпреки носталгията, ами защото ако един ден имам деца ще е по-добре да научат 1-2 чужди езика от детството. Пък и може да се върна в България, пък те да останат там, хубаво е да имаш връзка с чужбина по роднински. Simple Smile

# 13
  • Sofia
  • Мнения: 14 286

Освен ако не възнамеряваш да емигрираш в Русия или Китай вероятността чужбинските ти деца да научат какъвто и да било чужд език в чужбина е твърде минимална. Хеле пък в Америка. Там децата, които значт какъвто и да било език, на каквото и да било ниво, и не са деца на латино емигранти (те и се запознават първо с испанския), са твърде нищожен брой.
Почти сигурно е, обаче, че няма да знаят български.
Естествено, че родителите ти няма да искат да се помъкнат по географската карта. Със или без език.

# 14
  • Мнения: 94
Е как така - в Америка ще знаят английския като роден, в Англия и Ирландия - също. В Германия немския ще им е като роден, защото щат не щат на него ще учат и ще растат в такава среда. На мен лично ми е много трудно да уча език ако не съм в неговата среда и постоянно не гледам телевизия на него. Например да учиш Испански в Чехия или Словакия е трудно като на улицата не ти се налага да го ползваш, нито вкъщи. За най-добро научаване си трябва потапяне в езика, например сменям си телефона от БГ или английски да са ми на испански менютата, гледам испаноезична телевизия и т.н.

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт