Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 18 май 2018, 14:11 ч.

Осиновили са го и после се е родил брат му

  • 10 886
  • 32
  •   1
Отговори
  • Мнения: 8
Цитат
Здравейте! След дълго ровене в интернет не открих подобен случай и затова пиша тук. В семейството на съпруга ми има 2 деца - първият син е осиновен и това е съпругът ми, впоследствие осиновителката му ражда втория син, това е брат му. Всички знаем тоя факт, единствено съпругът ми не го знае. Родителите му се държат различно с двете момчета... По-малкият му брат винаги е поставян на висок пиедестал и отношението им него е очевАдно различно. Съпругът ми винаги е усещал това и в началото се караше с майка си и се питаше защо, дори му прилошаваше от болка и разочарование. С течение на времето вече дотолкова му е обидно, че не иска въобще да разговаря с тях, казва, че ги е отписал като родители... При това, без да знае истината... Той е един прекрасен човек, съпруг и баща на двете ни деца... Има верни, истински приятели и е уважаван в обществото и работата си. Факт е, че брат му с нищо не го превъзхожда, дори напротив... Дилемата ми е дали да му разкрия истината? Трябва ли да му кажа, за да си изясни най-после въпроса, който винаги го е тормозел? Честно казано, не намирам сили и начин да го нараня... Благодаря на всички, които прочетат тези редове!

# 1
  • Мнения: 20 884
А ти откъде пък го знаеш? Абсолютно сигурна ли си?
Много странна ситуация
Моят съпруг също е по-голям син, абсолютно роден, само дето и той е магарето, дето го търсят само за проблеми и работа, а брат му- галеното детенце. Така че разделението не е необичайно. Даже е често срещано, и то без причина
Според мен насочи сили към това да сте пълноценно семейство. Щом имате две деца, гледайте си ги тях, а не страничните роднини. Абстрахирайте се, гледайте си живота и напред.

# 2
  • Мнения: 6
Абсолютно сигурно е, всички знаят. Семейството ми е чудесно и просто няма към какво да насочвам силите си. Покрай всичко материално имаме две прекрасни деца, които растат в обстановка на любов и разбирателство. Проблемът е, че той непрекъснато се пита защо това е така, в какво е сгрешил към родителите си? Работи, помага им винаги, когато го потърсят, но каквото и да се случи, майка му непрекъснато се кара с него, навиква го и дори му заяви, че тя ще му казва какво да прави, че е длъжен да я слуша. Пред брат му е като мушица... Пита ме защо?

# 3
  • Мнения: 16 006
Да бе, всички знаят, само той не. Не вярвам.
Иначе деленето на децата се среща много често – съвсем собствени деца, от една майка и един баща. Да не мислиш, че тогава боли по-малко? Някои го преживяват и се концентрират върху отношенията в собственото си семейство и собствените си деца, други го играят Многострадална Геновева и вечната жертва, защото е по-лесно да хвърлиш вината върху майка си и баща си, отколкото да си признаеш грешките или да поемеш живота си в собствените си ръце.

# 4
  • Мнения: 6
Вие си знаете дали да вярвате или не, а аз не виждам причина да лъжа. Помолих за мнение да му кажа ли или не. Той не играе унизителната роля на вечна жертва и с нищо не показва пред никого, но аз го познавам и виждам, че му тежи. Особено, когато вижда разликата в отношението им и към внуците. Беше наранила ръчичката на дъщеря ни от грубост, беше посиняла и се наложи да я превързваме. Децата ни растат в спокойна атмосфера и никога не  са чували крясъци или агресия срещу тях.

# 5
  • Мнения: 150
Според мен не трябва да му казваш ти.Може да поговориш с родителите те да направят тази крачка ,а не ти.

# 6
  • Варна
  • Мнения: 11 225
Добре де, при това положение защо ще му казваш? За да "оневиниш" един вид онези хора ли? За да обясниш държанието им? Те не го заслужават. Напротив, при такова явно делене и грубо държание баш си заслужават игнора.

Освен, ако не смяташ, че това ще го накара окончателно да ги зачеркне и да спре да се тормози. Ти си го познаваш и знаеш каква е вероятността това да се случи.

# 7
  • Мнения: 1 367
Авторке, от колко профила пишеш?
Ако свекървата ми посини ръчичката на детето ми до степен, че се наложи превързване, това да си опазя децата от такива баба и дядо ще ми е първостепенен проблем. Обсъди това с таткото и си пази децата.

# 8
  • Мнения: 1 367
При описаната ситуация най-добре е да прекратите всякакви контакти с тези хора, за доброто на семейството ви, за психическото здраве на вас двамата и за доброто на децата ви.

# 9
  • Мнения: 6
Ох, не получих потвърдителния имейл и влязох с опцията от профила ми във Фейсбук, това е.
Благодаря за мненията ви, няма да му казвам нищо.

# 10
  • София
  • Мнения: 4 015
Цитат
Съпругът ми винаги е усещал това и в началото се караше с майка си и се питаше защо, дори му прилошаваше от болка и разочарование. С течение на времето вече дотолкова му е обидно, че не иска въобще да разговаря с тях, казва, че ги е отписал като родители...

Ъъъммм, в кое "Начало"? След раждането или някъде ок. училището?

# 11
  • Мнения: 6
Цитат
Съпругът ми винаги е усещал това и в началото се караше с майка си и се питаше защо, дори му прилошаваше от болка и разочарование. С течение на времето вече дотолкова му е обидно, че не иска въобще да разговаря с тях, казва, че ги е отписал като родители...

Ъъъммм, в кое "Начало"? След раждането или някъде ок. училището?
Логично е кое начало, след раждането му не съм била там, нито през ученическите му години.

# 12
  • Мнения: 1 723
Не е твоя работа да му казваш, че е осиновен.
И причината да се държат така към 2-те си деца - мъжа ти и брат му може да не е, че мъжа ти е осиновен, а брат му е тяхно родно дете.

# 13
  • Мнения: 2 969
Към авторката. Не знам откъде си сигурна, че е осиновен, при положение, че не е от него. И защо смяташ, че той не знае щом ти знаеш?
Ако наистина е осиновен той го знае. Дори и бебе да са го взели пак знае. Дори и никога да не са му казвали - пак знае. На подсъзнателно ниво, но го знае. Има една книга - "Първична рана" на Нанси Верие. Отдавна е изчерпана по книжарниците, но можеш да я откриеш в библиотека. Прочети я, но нека той да види какво четеш. Добре ще е, ако прояви интерес да я прочете и той и да я обсъдите.
Повечето осиновители треперят над осиновените си деца и са склонни много повече да прощават и да глезят дори, но има и такива, които може би несъзнателно, но сдобили се със биологично дете се отдрйпват. Осиновеното вече става един вид ненужно. Но това е само в случай, че между тях и осиновеното дете не е имало здрава привързаност, здрава връзка. Понякога това се случва и с биологичното дете. По една или друга причина родителят не успява безрезервно да приеме и обича детето си и да създаде тази здрава емоционална привързаност.

# 14
  • Мнения: 6 945
По никакъв начин няма да му помогнеш ако му кажеш.
Напротив! Ще го накараш да приема себе си необичан, нежелан и чужд за цялото си детство и живот! Ще стане по-зле за него.

Самата ти също не си наясно, че отношението на родителите е такова, защото е осиновен.

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт