Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 19 май 2018, 00:32 ч.

Аз ли съм строга

  • 5 467
  • 35
  •   1
Отговори
  • Мнения: 20
Здравейте дами , имам син почти на 4 години когато излизаме на вън да играе се започва едно пипане на всичко (боклуци , улични котки и т.н ) предполагам знаете как е , и след това ръцете са в устата направо като го видя полудявам а др майки реагират така ,, ее айде сега не знаеш от къде ще му дойдат микробите ” при което аз реагирам остро всеки път деца са все пак но... вие как сте ???

# 1
  • Мнения: 2 810
Дъщеря ми е почти на осем и редовно ръцете й са мръсни, пипа си лицето, устата. Има навика да гризе моливи и химикали, флумастри и въобще всичко, което й попадне. И аз съм в тих ужас кога ще пипне хепатит, тения, глисти или друга гадост. За щастие досега й се разминава.
Опитай се да учиш детето да си бърше ръцете с мокри кърпички, да не яде с мръсни ръце, да ползва живасепт навън... Знам ли? Аз не успявам, дано ти да успееш.
От другите майки разбиране не очаквай, защото с техните деца те явно проблем нямат, затова и не те разбират.

# 2
  • Мнения: 21 397
На 4 още си лапа ръцете? Моето двегодишно лапа, още е несъзнателна, решавам проблема, като гледам да не я водя по градинки с много боклук.

Обясни му за бубичките, дето ще му влязат в коремчето. Научи го да пипа само с пръчка.

Гоненето нон стоп с мокри кърпи е адски досадно, и после пак пипва нещо.

Котките не мисля, че са толкова опасни и заразни, козината им е чиста, не се пренасят от нея паразити.

То няма да спре да пипа, обаче за лапането е хубаво да се следи и да се говори. Ако трябва - пак Даум Ескол.

# 3
  • Мнения: 1 916
За котките
Скрит текст:
Чрез котешката кожа се пренася микроспория - гъбично заболяване, много досадно, трудно лечимо, от което временно опада окосмението на засегнатите участъци от кожата и се образуват в началото кръгли ореолчета с изпръхнала кожа по периферията, в косата стават крусти. Синът ми го лекувахме 9 месеца от това (надявам се успешно) с тежки лекарства и всевъзможни мазила. Беше играл няколко пъти със спасено дворно коте, което не бях забелязала, че има опадала козина на места.
По останалото смятам, че всяко дете е различно и трябва на принципа проба-грешка да се разбере от какви действия ще избере да проумее, че не всичко се пипа.

# 4
  • София
  • Мнения: 1 563
lusiq, притеснението ти е нормално, защото си майка. Всички се притесняваме, но не можем да отгледаме децата си под похлупак. Има една поговорка , която не мога да цитирам точно, но е нещо от сорта на "мръсното дете е щастливо дете". Съгласна съм. И оставям дъщеря ми (също 4-годишна) да се цапа - е, спазва някакви правила и не пипа абсолютно всеки боклук, който намери, но като цяло позволявам да си играе с намерени по земята кестени, шишарки, понякога пръчки, тревички, листенца и т.н.  За уличните животни и моето дете има "забрана" да ги пипа. Фасове от цигари и други боклуци -  също не пипа, или поне не често, но понякога има толкова интересни пластмасови лъжички по земята, че то как да не я пипне едно 4-годишно диваненце и да порови с нея в земята.Simple Smile Сяда по тревата в градинката, абе направо се търкаля понякога. Вечер е като прасенце, но е моето щастливо прасенце. Heartbeat Сега поне имаме перални, а някога баите ни на ръце са прали всичко, гледали са деца, играещи по цял ден по селските прахоляци, ядящи на крак и с неизмити ръце комат хляб с чубрица...  Дете е и колкото и да се опитвам да я уча да не се пипа по лицето с мръсните ръце, редовно го прави. Но поне не си лапа ръцете, де и знае, че ако някой я почерпи със солета, трябва първо да си обърше ръцете с мокри кърпички.Но и така да я хапне, не припадам. 
На въпросът ти - не, не си строга, притеснена си и е нормално, но децата имат нужда да им даваме повече пространство. Обясни му на достъпен език за опасностите, които крият боклуците навън, но му позволи да се поизцапа в едни нормални граници , без да пипа гадости. Един път са деца. После неусетно светът на възрастните ги въвлича в своя кръговрат и магията на детството отлита безвъзвратно, а колкото и да е плашещо понякога, част от тази магия се крие именно в безгрижните игри навън сред прах и буболечки .

# 5
  • Мнения: 3 788
   И аз бих се притеснила и да полудея да пипа боклуци, земята или други мръсни предмети и после да си лапне ръцете. Но все пак са деца. Не могат майките и/или бащите да бъдат постоянно около тях и да ги контролират. Те чрез устата си опознават света. Родителите са тези, които трябва да го научат да не лапа мръсните си ръце. Все пак и ние сме израснали, като сме пипали мръсни предмети и после ръцете в устата ни.

# 6
  • weiter, weiter, ... weiterstadt
  • Мнения: 10 801
на съседката детето като беше малко, мисля под година беше, стоеше насред пясъчника с доволно олигавено парче хляб в ръката. хващаше го, добре го овалваше в пясъка и започваше с наслада да го яде  Crazy
по това време имахме друга съседка с 3 котки и куче и едната котка беше редовна на този пасъчник  Sick

майката повтаряше, повтаряше, накрая се отказа.
сега детето е на 4, яде без пясък  Joy

твоето вече е на 4г., замисли се дали не търси по този начин твоето внимание...

# 7
  • Мнения: 1 637
lusiq, притеснението ти е нормално, защото си майка. Всички се притесняваме, но не можем да отгледаме децата си под похлупак. Има една поговорка , която не мога да цитирам точно, но е нещо от сорта на "мръсното дете е щастливо дете". Съгласна съм. И оставям дъщеря ми (също 4-годишна) да се цапа - е, спазва някакви правила и не пипа абсолютно всеки боклук, който намери, но като цяло позволявам да си играе с намерени по земята кестени, шишарки, понякога пръчки, тревички, листенца и т.н.  За уличните животни и моето дете има "забрана" да ги пипа. Фасове от цигари и други боклуци -  също не пипа, или поне не често, но понякога има толкова интересни пластмасови лъжички по земята, че то как да не я пипне едно 4-годишно диваненце и да порови с нея в земята.Simple Smile Сяда по тревата в градинката, абе направо се търкаля понякога. Вечер е като прасенце, но е моето щастливо прасенце. Heartbeat Сега поне имаме перални, а някога баите ни на ръце са прали всичко, гледали са деца, играещи по цял ден по селските прахоляци, ядящи на крак и с неизмити ръце комат хляб с чубрица...  Дете е и колкото и да се опитвам да я уча да не се пипа по лицето с мръсните ръце, редовно го прави. Но поне не си лапа ръцете, де и знае, че ако някой я почерпи със солета, трябва първо да си обърше ръцете с мокри кърпички.Но и така да я хапне, не припадам. 
На въпросът ти - не, не си строга, притеснена си и е нормално, но децата имат нужда да им даваме повече пространство. Обясни му на достъпен език за опасностите, които крият боклуците навън, но му позволи да се поизцапа в едни нормални граници , без да пипа гадости. Един път са деца. После неусетно светът на възрастните ги въвлича в своя кръговрат и магията на детството отлита безвъзвратно, а колкото и да е плашещо понякога, част от тази магия се крие именно в безгрижните игри навън сред прах и буболечки .
Не е било само по времето на бабите ни..Аз не помня на село едно време където бях лятната ваканция да съм мила нон стоп ръце, ходех боса по цял ден и постояннно я котка я някое пиле или агне галех, хапвах си плодовете ако не са били пръскани без да ги мия. Бих казала, че хигиена нямаше много. Сега моето дете не расте точно така. В сравнение с майките които наблюдавам и навън и в обкръжението ми преувеличавам яко.

# 8
  • Мнения: 3 270
 И аз бих се притеснила и да полудея да пипа боклуци, земята или други мръсни предмети и после да си лапне ръцете. Но все пак са деца. Не могат майките и/или бащите да бъдат постоянно около тях и да ги контролират. Те чрез устата си опознават света. Родителите са тези, които трябва да го научат да не лапа мръсните си ръце. Все пак и ние сме израснали, като сме пипали мръсни предмети и после ръцете в устата ни.
На 4 години вече не опознават света с уста... като гледам нашето 2-годишно и той не опознава света с уста Simple Smile
Lino, и аз имам навъртян голям стаж на село, винаги преди да ям нещо си миех ръцете. А животни колкото искаш имаше и ми бяха постоянно в ръцете.
lusiq, не мисля че си строга, като гледам мизерията в нашата градинка избягвам изобщо да водя детето там. Ако пипа нещо навън и тръгне да си пипа лицето и устата винаги му дърпам ръката. Естествено не бива и да се изпада в крайности, в къщи не го преследвам така, мия му ръцете преди хранене и след гърне. В яслата пък съвсем не е ясно какво се случва, но пак със сигурност не бърка в кучешки и котешки "тоалетни" Wink
Това колко е важно миенето на ръцете го обясняват лекари от всеки сутрешен блок при всяка грипна епидемия, a вируси има постоянно. Вярно че някои минават бързо и обикновено без последствия, но защо пък трябва да се боледува... За бактериите няма да коментирам да не изглеждам съвсем ку-ку Simple Smile
Гледай си детето както намираш за правилно, ти си му майка, твоя грижа е да го отгледаш - от елементарни неща като добри хигиенни навици, до това да стане хубав човек. Свиркай си и ако такива дето ти пригласят да го оставиш да си лапа мръсните ръце не са ти близки, просто ги пускай по пързалката. Ако са ти близки ще разберат защо го правиш Wink

# 9
  • Мнения: 772
Като видя майки да истерясват, че детето им пипнало улично животно, ме втриса. Много грозни гледки виждам, като ходя да тичам на стадиона - ревове, караници... Ами отидете до него, погалете го, пък после му измийте ръцете. Толкова ли е сложно?
Едно време като сме ходили на село, не сме си миели ръцете по цял ден, обикаляли сме по полянките, пипали сме всякакви животни - крави, кози, прасета, кучета, котета... не сме се разболяли от нищо.
Има причина имунната ни система да съществува.

# 10
  • Мнения: 375
Дъщеря ми е почти на осем и редовно ръцете й са мръсни, пипа си лицето, устата. Има навика да гризе моливи и химикали, флумастри и въобще всичко, което й попадне. И аз съм в тих ужас кога ще пипне хепатит, тения, глисти или друга гадост. За щастие досега й се разминава.
Опитай се да учиш детето да си бърше ръцете с мокри кърпички, да не яде с мръсни ръце, да ползва живасепт навън... Знам ли? Аз не успявам, дано ти да успееш.
От другите майки разбиране не очаквай, защото с техните деца те явно проблем нямат, затова и не те разбират.

а, да бе - да лапа химия Wink като ги видя бабите/майките да гонят децата си с мокри кърпи и ми призлява...или като се започне с антибактериалните продукти. ужас. ми дайте да ги държим в стерилна среда Wink после що боледували.
аз нямам стаж на село, но пък в града по цял ден бяхме навън. хигиена нямаше особено наистина, но пък и въобще не боледувахме - факт.  не знам какъв е проблемът с тези велики бактерии, честно.
според мен важното е да не се залита в крайности. и тук "строгостта" няма нищо общо с майчините тревоги или мании.  

# 11
  • Мнения: 772
Изобщо и какъв човек се възпитава така - от всичко да го е страх и да се пази?

# 12
  • Мнения: 375
Изобщо и какъв човек се възпитава така - от всичко да го е страх и да се пази?

лошото е, че и нашите страхове с годините се увеличават и ги предаваме на дребните. ето например миналата година ме нахапа заразен кърлеж и още не мога да се оправя. ми вече ме е страх да пускам малките боси в тревата, хем да осъзнавам, че не мога да ги предпазя от всичко и че е божа работа /колко съм ходила боса, а накрая ме ковна гадта на жълтите павета/.

# 13
  • Мнения: 3 270
Добре де, аз съм ходила боса в тревата на село - беше чисто и си беше нашия двор, най-много на някоя коприва да стъпя. Обаче с какво точно ходенето бос в препиканата и минирана от кучета тревичка в кварталната градинка ще обогати децата, че чак толкова да не могат да го пропуснат? Аз като бях дете бездомни кучета нямаше, а домашните бяха много малко, изобщо не е имало нужда да ме пазят от тревите, колко маргаритки съм събирала с майка ми в парка. Чак като станах ученичка започнаха случаи с кърлежи, но вече сама разбирах че трябва да се пазя. Сега през ден в местната родителска група предупреждават майки че са си тръгнали пълни с бълхи и/или кърлежи след час престой в градинката пред блока, ние преди месец-два се прибрахме с бълхи от една обикновена разходка в морската градина и по плажа. Държа да отбележа, че при нас може да се каже че няма бездомни кучета, а в морската по принцип е забранено да се разхождат домашните любимци, освен в специално обособения "кучкарник". На плажа също е забранено да се пускат, но постоянно има животни дори без каишки.
Хубаво да не им създаваме страхове на децата, но нека правим разлика между смелост и непредпазливост (да не кажа по-тежка дума). В крайна сметка всеки решава сам какви "страхове" да предаде на детето си и как да си го гледа. И на мен ми нахлуват определени мисли като видя майки да влачат мърляви и измачкани деца по градинките, но не им размахвам пръст да вземат да ги поизмият и поизкърпят, нали? Авторката сподели че чак и правят коментари да остави детето мръсно, не е ок това и не влиза в работата на другите колко често ще му почиства ръцете.

# 14
  • Мнения: 772
Обогатяването е, че оставяш детето да си опознава света на спокойствие, без страх. Това не означава да го оставиш да рови в изпражнения - когато се налага ще станеш от пейката.

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт