НАШАТА ПРИКАЗКА
Глава 197
Колкото и да бе странно, децата също харесаха кучето. Или странно се струваше на Йомер, самият той никога нямал домашен любимец. Дефне настоя за сега мъникът да остане вътре в къщата, а напролет щяха да му направят колибка отвън. Още в първия работен ден го заведоха на ветеринар, който го прегледа и обезпаразити. След това се започна лудницата. Легло за кучето, каишка, повод, купичка за храна, купичка за вода. Играчки. Дефне пазаруваше така, сякаш купуваше неща за бебето. Йомер вървеше след нея, чудейки се къде ще сложат всичко това. Ипек бе останала с близнаците, но също както и Дефне бе ужасно ентусиазирана от перспективата за домашен любимец. И тя бе мечтала за такъв, но нямаше къде и с какво да го гледа, докато бе при родителите си.
Дефне и Ипек решиха новата госпожица вкъщи да е Кара. Козината ѝ бе бяла на тъмни петна, а очите ѝ бяха черни като нощта, така че името бе повече от подходящо. И за да докажат на Йомер, че няма нищо опасно, Дефне все пак се консултира с Мелис. Тя също бе очарована от кучето, както всъщност и всеки, който дойдеше вкъщи, за да го види. Сякаш бяха омагьосани.
И така, вече месец имаха още едно бебе вкъщи. Кученцето бе едва на три месеца, или поне така бе казал лекаря, макар че как се е озовало на прага им, така и не разбраха. И като всяко бебе изискваше грижи и внимание, които всички с готовност му отделяха. Дори Йомер, за когото все още бе странно присъствието на животно у дома, започна да се привързва към малкото съкровище. Сутрин се хранеше заедно с близнаците, но пък цапаше много по- малко от тях. Дефне и Ипек му бяха стъкнали отделен кът в хола, а за разходките му навън се грижеха Йомер или Ипек. За Дефне движението ставаше все по- трудно, а и не биваше да стои дълго време в студа, който бе сковал всичко наоколо. Твърде необичайната зима явно щеше да продължи по- дълго време от предвиденото и то с доста по- ниски от нормалните температури. Затова бъдещата майка си стоеше у дома, занимавайки се с все по- любопитните Ада и Берк. Малките бърборковци не спираха да питат за това и онова, искаха да опитат от всичко и да поиграят с кучето, макар тя да се опитваше да ги ограничава. Просто защото самата Дефне не бе готова да го остави дори за миг, носейки го на ръце повече дори и от децата.
- Тати май и днес ще закъснее, миличка! Хайде да хапнем, а когато той си дойде, ще ви прочете приказка!- Дефне се опитваше да залъже Ада, чиито нов каприз бе да яде единствено в присъствието на Йомер.- Виж Берк как хубаво се храни, дори и Кара си е изяла всичко. Хайде, мамината хубавица, не искаш да разстройваш мама и Айлийн, нали?!
- Още ли капризничи?- Ипек влезе, носейки събраните играчки от хола.- Ада, сладка моя, защо си такава? Хайде, иначе тати ще се разсърди и няма да иска да си играе с теб, ако не си се нахранила.
- Няма!- Избутвайки отново лъжицата, сбърчи вежди малката.
- Същия Йомер, какво да ти кажа! Добре, няма да ядем. Когато си дойде баща ти, тогава ще те нахрани!
- Всеки ден едно и също, не знам защо въобще се опитваме!- Засмя се Ипек.
Йомер отново бе в компанията, тъй като Наз беше болна и Синан трябваше да си остане вкъщи с Ясемин. А Пасионис изискваше все повече време и внимание, тъй като с всеки ден клиентите им ставаха все повече, а желаещите да са им партньори- все по- настоятелни. За да утвърдят фирмата като семейна, Йомер и Синан бяха разделили акциите на четири: двамата все още държаха по 29% от тях, образуващи главния дял, а Дефне и Ясемин получиха останалите 40 като подаръци за Нова година. След като и двете се опитаха да протестират, мъжете заявиха, че това не се брояло за уговорката им, тъй като не били купували нищо.
- Направил си го заради мен, нали?- Дефне гледаше замислено папката в ръцете си.- Защото казах, че ми липсва компанията!
- Идеята всъщност беше на Синан, но да, и аз обмислях нещо подобно. Сега, искаш или не, ще се налага често да присъстващ на събрания или семинари, а и от гласа ти ще зависят доста неща. Ще трябва да идваш във фирмата, за да подписваш всякакви договори и поръчки. Само да се роди тази принцеса и ще ви превърнем в истинска бизнес дама, госпожо Ипликчи!
- А не, чак такива амбиции нямам. Ще ти направя пълномощно, за да не трябва да присъствам винаги аз. А и да искам, до раждането няма как да стане!
- Предположихме, че с Ясемин ще направите нещо такова, и това е ваше право. Но все пак акциите са си ваши и когато решите, може да се възползвате, за да ни зарадвате с присъствието си.
Дефне рисуваше, а Ипек четеше, когато Йомер се прибра. Бяха в хола, а Ада и Берк играеха с някакъв конструктор на дебелия килим. Кара спеше, мятайки леко с опашка, но отвори очи и излая, когато той влезе.
- Някой ден ще стане истинско куче пазач!- Засмя се той, докато посрещаше близнаците, тичащи да го поздравят.- На някого май съм му липсвал!
- А ние не ти ли липсвахме?- Попита през смях Дефне, докато той я клякаше пред дивана и целуваше корема ѝ.- Не изглежда да е така!
- Слушаха ли?- Погледна той към Ипек, кимаща положително.
- Почти всички!- Засмя се тя, докато Дефне въртеше очи. Съпругът ѝ се беше поставил на момичето задача да следи какво става и вечер да му докладва.- Само Ада отказа да вечеря, но си я знаем. Без теб е просто невъзможно.
- А Дефне? Надявам се, не се е преуморила?- Попита Йомер, сякаш нея въобще я нямаше в стаята. Дефне го удари силно с юмрук по рамото, както и всяка предишна вечер. Той просто го хвана и целуна, докато Ипек му се отчиташе.
Бяха му оставили вечеря, която той раздели с Ада, а Берк хапна плодове с Дефне. Вече бе късно и малките се прозяваха, затова баща им отиде да ги преспи, четейки им приказка. Поредният ритуал, който си бяха изградили в последно време. Тъй като не можеше да ги вижда почти през целия ден, Йомер прекарваше всяка вечер с децата, преди да са заспали. След това идваше ред на Дефне и бебето.
- Щом сме слушали, мисля, че и ние заслужаваме приказка!- Капризно рече тя, докато той лягаше до нея.
- Но тъкмо разказах три, нека пропуснем!- Опита да се измъкне Йомер.
- Не ни се спи и искаме да те слушаме! Тогава ни разкажи как е минал деня ти!
- И за работа не ми се говори. Хайде, миличка, не ме измъчвай. Искам само да ви прегърна и да заспя, беше кошмарен следобед!
- Толкова ли са зле нещата?!- Попита притеснено тя, докато се гушваше на гърдите му.- Ако имаш нужда от помощ…
- Ще се справя, не се тревожи! Но точно в момента имам нужда единствено от теб! Това ще ми помогне най- много!
И въпреки че той бе изморения, Дефне заспа първа. Успокоена и затоплена в ръцете на любимия си, тя остави съня да притвори очите ѝ уж за малко, докато Йомер тихо ѝ обясняваше колко му е липсвало точно това чувство цял ден. Усещането, че си е вкъщи.
Дефне се събуди от скимтенето на Кара, дращеща леко на тяхната врата. Кученцето искаше да излезе навън и тя мислеше да събуди Йомер, но ѝ досвидя. Той имаше нужда от малко почивка и навличайки си бързо пуловер и дънки, тя се измъкна от стаята.
- Още е рано, миличка. Снощи май не само Берк е прекалил със сока! Добре, добре, ей сегичка ще те пусна.- Шепнеше, за да не събуди някого, докато палавницата скачаше нетърпеливо около краката ѝ.
Смеейки се, тя отвори вратата към верандата и пусна животинчето да си свърши работата. Така или иначе бе станала, реши да приготви закуска и да изненада Йомер. Но първо щеше да си свари чай. Още не се бе разбудила напълно и търкайки сънено очи, постави чайника на котлона. Извади някакви зеленчуци от хладилника, чудейки се дали да направи омлет, или просто да подреди всичко и всеки да си вземе каквото иска. Накрая се спря на омлет, салата и сандвичи. Всеки ще хапне, каквото реши, а тя ще се погрижи за всичко останало. Бебето вече се бе събудило, явно усещайки аромата на храна и я побутваше с краче, интересувайки се кога ще си получи закуската. Дъщеря ѝ бе също толкова нетърпелива, колкото и тя.
- Ако продължаваме с това темпо, скоро мама няма да може да стане от леглото. А ти ще се родиш като бебе, което е вече на месец.- Щастливо се засмя Дефне, докато галеше корема си. Лапна няколко маслини, опитвайки да залъже себе си и Айлийн.- Въпреки че и с Ада и Берк бях ужасно лакома, а те не бяха толкова големи бебета. Но пък бяха двама.
Разсъждавайки на глас за приликите и разликите, които забелязваше по време на двете си бременности, тя се зае със закуската. Улисана в приготвянето ѝ, Дефне така и не забеляза кога е минало времето. Слагаше чинията с хрупки на Кара, когато се усети, че тя така и не се върна от разходката. Бе минало доста време, а кученцето обикновено се връщаше за около десет минутки. Проклинайки се за разсеяността, Дефне се показа на терасата и я повика, но от нея нямаше и следа. Чудейки се къде ли се е запиляло това малко дяволче, Дефне облече яке реши да я потърси около къщата. Затвори внимателно след себе си и оглеждайки пространството наоколо, започна да вика Кара по име.
Не бе забелязала тънкия лед, покрил стъпалата след нощния ръмеж. Вниманието ѝ бе заето с това да търси кучето и Дефне така и не разбра кога се подхлъзна. Оставаха и две стъпала да долу, когато усети всичко около нея да се завърта, след което потъна в мрак.
че ми стана интересно 
да не носят един и същи модел 
