Борбата с рака - духовното оцеляване и физическото преодоляване - 48

  Здравейте момичета и Добър вечер и от мен новасъм но съм преминала през това преди мн.години но сега май пак се започва .За сега лека и спокойна нощ ви пожелавам.

Защо мислиш, че  пак се започва? Кога си оперирана?

Пак иди на гинеколог. Няма от какво да се притесняаш. По - скоро е цикъл. На колко години си, Дани?

Дани С нолвадекс е възможно да прокървиш. На мен след кръвоизлив ми го смениха с Анастрозол, с него няма такава опасност.

Мерси   Вече съм гърмян заек и не се плаша.
Първото ми висше образование беше педагогика. Какво да ти кажа ... То мечта бива, ама някой трябва да изкарва пари. А там пари нямааа. Да не говорим, че ако сега отидеш да преподаваш, ще трябва да си поискаш и още една заплата за звероукротител   Като влезеш в училище, нервите на сегашната ти работа ще ти се сторят като майчина целувка, вЕрвай ми   Децата сега не са като едновремешните, в частните уилища е много по-добре, на трябва да се вредиш. Там заплатите са двойни
 на тези в държавните, децата са по-мотивирани и са по-малко в класовете като брой, по-лесно се работи там. До колкото знам от бивши колежки, стартовата заплата е около 700лв преди данъци. В София само с тези пари си за ушите, не стигат за нищо. Аз напуснах професията когато напълних едно чекмедже  с известия за неплатени сметки, които нямаше как да платя с учителската заплата. Тогава избягах, ама тогава бях самотна майка и тябваше да изкарвам пари и за двамата с детето. И тогава реших да напусна, въпреки, че по душа съм си даскал   Вече когато записах второто си висше образование бях на 35, барабар Петко с дечурлигата и аз ходих, та никога не е късно. В сегашната ми професия се учи като в медицината - цял живот. Имаме семинари и какво ли не като обучения, даже на 9 юни съм в Пловдив на семинар.
И на мен сега ми се промъкват предателски мисли за учене на дърти години, ама мисля този път да са серия курсове по рисуване върху тесктил и батик също   Моля ви не ми се смейте

Lady, успех днес.
Според мен трябва да следваш мечтите си, независимо на колко години си.
Аз моят мозък го събудих миналата година с опреснителен езиков курс, и какво като бях най-голяма, усетих мозъчните клетки как се раздвижиха 😂 хареса им. Скоро трябва и да го продължа, ама да минат и последните вливки, че сега нямам време.

Благодаря за отговорите. На 38 години съм. Ще търся гинеколога днес.

Аз започнах да правя полипи през 3 месеца, те също кървят. Отиди да те видят с вагинален ехограф.

Хули, натъжи ме това, но и някак си съм ти благодарна, че сподели. Сестра ми е с два аборта, първият беше принудителен, вторият, който много по-тежко изживя беше спонтанен. Най-тежките и моменти бяха това, но преодоля, как точно го стори не знам, но ето факт, роди после 2 здрави, красиви и умни момиченца, едната вече госпожица.

Смисълче, Лейди, DZ, много ме радвате ей! Дали рисуване, дали педагогика, дали език или друго нещо винаги е хубаво да учи човек и да се развива там, където му е интересно, любознателно. Аз ще тръгвам на курс по немски и вече нямам търпение... като фиатче на полусъединител бръмча и чакам само зеленото да светне. Освен гарантираните ползи и за мен, и за роботодателя ми, приемам и като вид терапия. Да си ангажиран, да трябва нещо да свършиш под формата на домашни в определен срок, да си в група с други ентусиасти, да виждаш прогреса и да се радваш на резултата от старанието си... безценно просто - събрани сто в едно ползи. В хирургиите като лежах между другото освен задължителните вещи като чехли, четка за зъби, сапунче и т.н. и двата пъти си носих поне два химикала, тетратка и сборника ми по математика за напреднали от гимназиалните ми години. Лелееее... що тригонометрични уравнения изреших, функции изследвах, мимимуми, екстремуми, граници, модулни, параметрични уравнения, обеми на пирамиди, конуси, призми... акълът пушеше просто около математиката, грам не мислих ни за болка, ни за болестта, ни за резултати, беше ми през оная работа, целях аз верния отговор на задачата да намеря. И знаете ли какво, оказа се, че наистина добра ученичка съм била, учила та учила не с цел оценката, а с цел трайни знания. На първите встъпителни задачки се пулих и се чудих какво да ги правя, но изведнъж нещо се размърда от прашните архиви и почнах да ги решавам едва ли не на ум, това какъв кеф ми доставяше...

Пожелавам здраве на всички пишещи!
 

Момичета, някой да се е сблъсквал с рак на пикочния мехур? Махнаха го с трансуретрална резекция, сега следват вливки на БЦЖ  в самия мехур, нещо като локална имуннотерапия. Лекарският спор е около веществото, което се влива, нещо няма единно мнение и ние се чудим на кого да се доверим....

В съдента тема за близки на пациенти имаше една дама, чиито мъж беше болен от това, а май има и други. Попитайте и там
http://www.bg-mamma.com/?topic=513011.3765

Lady, как си? Пиши, че те мисля 🌸

Лейди , драсни някой ред
Как беши този вливка ?

Спиритче , браво за Немския

Добър вечер.Преди 19години ме оперираха от плоскоклетачен карцином на маточната шийка минах и лъчетерапия пред оперативна и след оперативна  за радост всичко приключи добре със изключение на лимфидема на левият крак за което 5  \6 години никой не ми каза каква е причината въпреки честите прегледи всеки лекар ме питаше защо ми е подут глезена аз казвах незнам лятото се подува а есента и зимата спадаше в началото беше малко на телковете бях зимата и веднъж искаха само да видят краката и казаха добре което за мен беше загадка защо ми гледат краката тогава имаше лек оток но никой не видя а и не ме попитаха .Едва когато започна подуването на целият крак и се виждаше голяма разлика тогава кардиолога при който ходех заради хипертония ята ме видя и ме изпрати на съдов хирург и той ми каза че това е последствие от операцията .Сега се мъча със този оток стягам със бинтове нося ластичен чорап но не мога да се примирят със това неодобство неодобно ми е да излизам без панталон трудно си намирам със какво да се обуя но за това съм си виновна само аз невежата сега вече чета и се информирам за каквото трябва добре е сега че има интернет и групи като тази та да обменяме и споделяме нещо което много.исках и ми беше много нужно но нямаше със кого правех се на силна пред децата но благодаря  на Бога  и семейството си за подкрепата и се възстанових бързо и си изгледах децата а бях само на 37г.Май много се овлякох и отклоних от въпроса  притесненията ми са от това че сега ми откриха възел на щж.и е карциномен и пак започва борбата много ме е страх и съм мн.притеснена но трябва да съм силна преди години за децата сега за внуците.Лека вечер на всички и всичко най добро ви пожелавам от сърце . Извинявам се за дългото и неграмотно писане но толкова мога.