Трудно проговаряне - тема 24

И при нас логопеда в България каза ,че основния му проблем е дефицита на внимание .В Германия уж ни осигуряват логопед, но нямали възможност да взимат нови деца и реално в момента сме без нищо .Аз вкъщи го занимавам и това е.

Психолози и логопеди обследват гнозис, праксис и реч, чието обективно развитие или недоразвитие е началото на пътя, по който трябва са се тръгне с детето. Не го подценявайте!

Оценката наIQ трябва да се прави от сертифициран специалист. Не се задават просто някакви въпроси. Има си окомплектация за протестване. Човекът който прави Теста не може да си позволи волности в интерпретацията, дори в начина по който се задават въпросите.

Оценката трябва да е обективна, затова се прави от човек не познаващ детето. По този начин става ясно каква е обективната ситуация с детето.

Родителят е желателно да не се намесва и да не коментира.

Накрая получаваш официален документ. За какво ще ти послужи твоя работа.

Ние правихме векслер, след като Доника от този форум сподели за този тест. Спецификата на векслер е в това че се опира на факта за мнокомпонентността на интелигентността и възможността за оценка на нивата на интелигенрност по различни направления с последващо осредняване.

При нас тестването трябваше да се проведе в поредица от няколко дена, 4-5според работоспособността на детето, (количеството въпроси е много обширно), като трябваше да го водим сутрин преди градина към десет часа. Тестването беше платено - не помня колко но съм писала в бг мама 2014 г. като съм споделял за събитието. Ние помолихме да присъстваме и психологът се съгласи. Каза обаче, че ако се месим, подсказвме или коментираме ще ни помоли да напуснем. След първия ден той каза че детето било невероятно продуктивно (но то с толкова терапии детето беше научено да  работи дълго и концентрирано). Става въпрос за час и половина - два сеанс. След втория ден бяха останали съвсем малко въпроси. С мъжът ми вече бяхме видели затрудненията къде са и помолихме да няма трети сеанс. Психологът каза, че това ще изкриви в някакъв степен крайния резултат но за нас тестването не беше самоцел. Казахме че ще се задоволим с текущия резултат.

Отидохме да вземем резултата без детето. Психологът каза че по принцип няма право да прави импровизации върху въпросите, няма право да сменя формулировката на въпросите, дори на моменти да има по-прост начин на изказване. Това също влиза в теста. Имаше примерно въпроси за кабел с картинки с нарисуван стар телефон с кабел. Или Стара печка с въртоци. Такива синът ни не беше виждал. Но психолога каза че не може да ги променя. Имаше и въпроси на които синът ми би отговорил при друга формулировка, но пак всичко е направено по този начин с определени цели.

Кой е този психолог?

Нашето дете беше само с психолога. Ние не сме присъствали. Това при трима различни психолози. При двама от тях обаче имаше и предварително опознаване тримата заедно. Така детето се отпусна. После за самия тест беше само

За какво ви послужи този тест?

За да знам какво провокира проблемите не детето. Например преди години с говора, миналата година в училище.

Става въпрос за клиничен психолог към света марина,  Варна.



Ние до него момент не бяхме правили интелектуални оценки. Той се водеше с грр неустановено. Само ЛКК.

Първо за нас лично ни беше полезно да чуем как детето "чува"непознат въпрос, как го анализира, как ако не разбира по косвени признаци се опитва да разбере какво искат от него. Какво чува, как интерпретира. Къде са пропуските ни в терапията.
От там второ - каква готовност има да тръгне първи клас в масово училище дори и да мине теста за училищна готовност.
И трето - след като представихме резултата на психиатъра , тя смени диагнозата от грр неустановено на афазия във вербалното развитие. Второто е много по -лека диагноза от първата - разбирате какво имам предвид. Ако в училище се бях получили проблеми и бяха настояли на разговор с психолог , към дете с такава диагноза биха били по-толерантни отколкото към дете с грр.

Но ето, че при вас re_ge вие сте били  в стаята до детето. Нищо лошо не искам да кажа, но се получават различни условия за детето. Нека Йоко каже как е било при нейното дете. При нас единият път директно от вратата вкараха вътре само детето и отговаряй, за половин час, векслер! Детето се представи много зле. След няколко месеца друг психолог ни прие в стаята цялото семейство, поговори с детето в наше присъствие, и след това направи теста, пак само дете. Резултатът  много различен.

Аз бях с детето вътре, но стоях настрани, не коментирах нищо. Но самата психоложка още в самото начало се хареса на детето. Той си я хареса, беше лъчезарен, отворен, показан ѝ празната бонбонена кутия и ѝ каза, че това е неговият лаптоп. Започна да прави това, което тя го помоли. После го извика и седнаха заедно на една маса, а аз останах встрани на един диван. И друг път е бил с мен при психолог, но ако се чувства притеснен дума не обелва.
В края на срещата тя ми каза, че в началото го е подценила заради това как изглежда (лицев дисморфизъм). Това е причината детето ми да бъде навсякъде подценявано, да го мислят за изоставащ и да не кажа по- груба дума.

Ние също бяхме в стаята по време на теста. Психоложката правеше кратки почивки и даваше разни стикери и наградки на всеки завършен етап.

Аз затова бях толкова подробна в описанието но отново виждам че има подробности които сте пропуснали, захващайки се за отделни детайли.  Никога не съм подлагала детето си на тест до тогава. Не съм смятала че е нещо
на което заслужава да  ходим. Така че Пак по детайли.

1. Детето ми прави Теста на 7 навършени. Във възраст когато времената на тръшване тантруми отказ за работа са отминали. То би трябвало да тръгне първи клас на училище, нормално училище ако не решим и има показания  да го отложим. Оценяваме с теста интелектуалните му способности не поведенческите.

2.детето ми няма поведенчески и социални проблеми към този момент. Избирателен е в контактите си и е обучен да работи с всеки с който трябва и да изпълнява поставени задачи.

3. Детето ми се води към него момент с ГРР с интелектуални затруднения. Защото когато му задат въпрос кой предмет харесва в дг отговаря - дъската. На въпрос кой урок - би отговорил правилно.

4.ние сме тези които го обучаваме паралелно със специалистите. За мен е важно да чуя пропуските му по време на теста. За нас си е важен процеса и резултата, но е за нас не е за някоя организация, документ. Тестването не беше самоцел.


5. В наше присъствие резултатът е не толкова добър - той се притеснява от нас, да не ни разочарова. Това е мнението на психолога. Че без нас теста би бил по- успешен. Както ако бяхме направили останали задачи щеше да има по-висок резултат.

6. И не на последно място той се водеше с ГРР неустановено с интелектуални затруднения(!!) според психиатър ката и диагнозата. Този тест показва че такива няма. Никой обаче не ми е предложил подбен тест, а просто се придържа към етикета- интелектуално затруднен.

И накрая целта ни не беше детето дали се е справил добре, а къде са пропуските и може ли да тръгне първи клас в масово училище. Според вас ако не бях в стаята щеше ли нещо коренно да се промени - не мисля.  Мисля че ако детето беше с поведенчески проблеми картината ще да е съвсем различна, но пак смятам че за тази възраст нямаше  да има особена разлика с нас или без нас е правен теста... от гледна точка на интелекта. Ако на7 резултър на теста се влияеше толкова сериозно от нашето присъсъвие вече не бих обмисляла масивио училище
Това е горе долу. За който трябва се надявам да ме разбрал правилно.  

И аз смятам, че такива неща трябва да се правят на една по-позволяема възраст. Все пак моето ще е на 7 години , след  3 години…. да не говорим, че е с два езика и логично за вторията език на който са всичките му проверки няма как да се представи особено добре на този етап и заради това викат мен и нещата ги казвам аз на български на него и той ги прави, ако знае нещо и на английски и прави на самия английски, така беше при педиатъра по развитието, но без мен всякаква проверка на този етап тук не би била адекватна. Второ ми се вижда малък.....3 години са хипер много време и съм сигурна, че за тях детето ще е светлинни години отсега по всякакъв параграф, а това има значение. Бих направила теста, ако ми се гарантира, че ще доведе резултата му до някаква реална помощ в училище, да се надяваме да не се налага да го чакаме него че да се случи....


Колкото до някой, който по физиономията посреща и има очаквания не искам и да го коментирам. Много неправилно. Иначе см стигнала до извода, че на никой не му пука за чуждите деца, дали са умни, дали не са..... , ако нещо на хората ще се доказва чрез тестове за мен лично е без особен смисъл.

Колкото до представянето до дете е..... Пешо може да се справи сам по-добре, Гошо с майка си, Сашо на 5 тия път чак и тн…. Децата са различни, проблемите им са различни, имат различни диагнози, различни трудности. Заради това е толкова относително, че каквото и да си говорим всеки случай е 99% по-различен от останалите.

Re_ ge, извинявай още веднъж. Абсолютно грешно си ме разбрала. Казах как е било при моето дете. Ние стояхме пред вратата, психоложката дръпна детето. Нямаше дори две думи за поздрав. От този тест последва диагноза, която пращаше детето в девета глуха, както се казва. То добре, че в училище грам не повярваха. И да, има обстоятелства в живота на някои деца, които ги правят по- притеснителни от непознати хора. Загубват ума и дума, срамуват се да си отворят устата. Но не са глупави. И моето дете беше на 7 и 3 месеца
Всъщност, важното е, че вече се отпуска пред непознати и не се страхува.
Горното споделих, за да знаят други мами, че е важно да се проучи много добре психолога, който ще прави теста.

Селективен мутизъм му се казва, определена обстановка, обичайно училищната или друга среда сред непознати хора шокира детето и то избира да мълчи.  За жалост при нас сякаш има някакъв елемент на това и било често срещано при деца мигранти, не можеш да се интегрираш едва ли не в средата в която живееш, а се затваряш под похлупака на дом, семейство, приятели.  Оттам идва и това, че тук много трудно слагат диагноза особено, ако у дома си с друг език и тн ….  Ако едно дете навсякъде си може еднакво е далеч по-лесно нещата да се формулират, ако нещата се различават то по-вероятно е да е самият избор на детето и липса на мотивация да покаже какво може. То заради това и често се казва, че от тези тестове рядко можеш да извлечеш реалният капацитет, който има едно дете.