Да, ставам. И за поредна година се чудя защо навън почти никой не спря. 
- Публикувана: 2 юни 2006, 12:05 ч.
- Последно мнение: 6 юни 2006, 20:35 ч.
Ставате ли прави при сирените на 2 юни?
Аз винаги ставам права! Навън, вкъщи, все едно! Дори се замислям за старите времена... за борбите и кипежите, за саможертвите... иначе ще ми е тъпо, признавам си! Винаги ми се иска ВСИЧКИ българи да го спазваме това с уважение, така ще уча и Алекс... той спеше одеве, затова не го вдигнах прав, още спи де! не, че би разбрал нещо отсега, въпросът е принципен. Има нещо красиво и едновременно страшно в този обичай, винаги ме полазват тръпки като чуя сирените и вътрешно съм благодарна, че няма война, че е мирно време, че е само "наужким"...
Днес в 12 часа си бях сам в къщи и си обядвах сладко-сладко... Но си спомням миналата година когато бях на празника на един мой приятел в училището му - Строителния техникум Христо Ботев. Та тогава когато започнаха сирените и всичко спря и замлъкна, беше гробна тишина... Когато погледнах към бул. България и нито една кола не се движеше, светофарите светеха зелено, но нито една кола не се движеше (естествено имаше и селяни дето се правеха на тарикати), беше много красиво, все едно времето беше спряло. В тези 3 мин. всичко беше замръзнало. Просто прекрасно! Тази година не отидохме до строителния, защото времето беше лошо...
и още се осъзнавах като сирените ме хванаха на терасата - останах там права до края им, но станах пак свидетел на простотията българска - хора, коли...всички са оглушали....за собствената си история 
