Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 22 юни 2018, 19:12 ч.

Пубертетът при момчетата - Тема 2

  • 42 005
  • 766
  •   2
Отговори
# 510
  • На топло в неговото сърце.
  • Мнения: 1 001
Е да ама нали балообразуването е от НВО +оценката от само накои предмети!Като на НВО си изкарал малко точки,кво ги грее определените гимназии колко ти е успеха!/Тук оценяват външни хора,а не учители от въпросното училище/

# 511
  • Мнения: 16 895
Има случаи, в които на НВО се изкарва нелош резултат, но учител ощетява детето и го реже без повод. Тогава си струва местенето.
Но най-важното е, че има училища, в които на НВО официално се помага на учениците. И като си в такова, в което се пише колективно, с помощ дори, си е опция добра да му станеш ученик.

# 512
  • Мнения: 5 905
И на външното може да има порязани. Пресен случай имам. С неразбрани инструкции на министерството от проверяващия учител. Гледах и се пулих, ама факт.

# 513
  • някъде
  • Мнения: 4 628

По моя лична статистика  по-малко училите и по-малко постигнали, по-големи претенции към децата си имат. Нормално де. Така лесно се избива на чужд гръб.  Laughing
При нас със сестра ми е обратното- тя беше отличничката и перфекционистката, а аз все гледах да минавам без много зор и между капките. Сега нейното дете е пълен отличник и тя е доста амбициозна, за разлика от мен, но пък и децата ни са доста различни- нейното поддава на натиска, моето- не. Понякога се чувствам зле като се замисля, че моето може да не постигне големи успехи в живота (не че ние с баща му сме постигнали кой знае какво), но както са казали хората "насила хубост не става".

# 514
  • Мнения: 16 895
Не знам дали е "обратното". До тук обратно не виждам.
Да си отличник и перфекционист /особено пък второто/ въобще не означава да си лично успял. Grinning Дори напротив. Перфекционизмът е чест негатив и не води до големи успехи, а до пренатягане и излишно хабене на енергия. Както и до пренатягане на поколението. Децата "поддават" точно когато от малки са свикнали някой да ги юрка.

Последна редакция: вт, 25 сеп 2018, 09:30 от Judy

# 515
  • Мнения: 2 928
То и аз се опитвам да юркам моя хубостник, ама той хич не поддава. На всеки опит се запъва като магаре на мост и гледа да мине метър.

# 516
  • някъде
  • Мнения: 4 628
Джуди, аз цитирах мнението ти, че по-малко училите и по-малко постигналите натискат повече децата си и имат по-големи амбиции за тях. И дадох пример с нас, че тя е по-учила и повече постигнала и тя натиска сина си.  Но както и да е, който разбрал-разбрал, няма да се обяснявам повече.
За последния ти пост съм съгласна.

# 517
  • Мнения: 79
Момичета,ще изместя малко темата и моля за съвет.Моя предпубертетен третокласник(почти на 10 е) много го мързи да учи(по английски най-вече).Направо изпадам в истерия като се заинати.Отговаря,сърди се,но ако го накажа мрънка до припадък.Паникьосвам се-та той след 2-3 години няма да иска и на училище да ходи.Пробвах с наказания,със заплахи,с подкупи-не,не и не!Записах го на частни уроци,но май само си хвърлям парите.Предполагам,че се инати,защото го притискам,но ако го оставя нищо няма да знае.Дайте идея какво да го правя това дете.

# 518
  • Мнения: 1 726
Момичета,ще изместя малко темата и моля за съвет.Моя предпубертетен третокласник(почти на 10 е) много го мързи да учи(по английски най-вече).Направо изпадам в истерия като се заинати.Отговаря,сърди се,но ако го накажа мрънка до припадък.Паникьосвам се-та той след 2-3 години няма да иска и на училище да ходи.Пробвах с наказания,със заплахи,с подкупи-не,не и не!Записах го на частни уроци,но май само си хвърлям парите.Предполагам,че се инати,защото го притискам,но ако го оставя нищо няма да знае.Дайте идея какво да го правя това дете.
Моето мнение е, че не става дума за пред-или пубертет, а за възпитателни методи и фази на проява на характер. Наблюдавай си детето и както ти сама отбелязваш, не го притискай.
Моят син миналата година мразеше английския, а обожаваше часовете по френски. Сега ролите в класацията  на чуждите езици се размениха.  Sunglasses

# 519
  • Мнения: 16 895
Джуди, аз цитирах мнението ти, че по-малко училите и по-малко постигналите натискат повече децата си и имат по-големи амбиции за тях. И дадох пример с нас, че тя е по-учила и повече постигнала и тя натиска сина си.  Но както и да е, който разбрал-разбрал, няма да се обяснявам повече.
За последния ти пост съм съгласна.

Едно е детето да има влечение към учебните занимания, родителят да му обръща внимание, да му обяснява, защото самият той знае и е наясно, съвсем друго са родителските претенции, за които говорим и които са посочени в цитата ми от теб. Този цитат беше по определен въпрос, ясно посочен - прекомерни родителски претенции и амбиции. А не нормална грижа за дете /ученик/.
Интелигентен и успял лично човек по-рядко употребява натиск и упражнява болни амбиции върху децата си, по-рядко преминава допустимата граница на нормалното изискване. Точно за натиск иде реч.
Вашия случай не мога да го обсъждам, нито да го взимам предвид, като частен такъв, който не познавам. Нито знам жената колко и как е "успяла", нито дали и как "натиска" детето си.  Peace

Момичета,ще изместя малко темата и моля за съвет.Моя предпубертетен третокласник(почти на 10 е) много го мързи да учи(по английски най-вече).Направо изпадам в истерия като се заинати.Отговаря,сърди се,но ако го накажа мрънка до припадък.Паникьосвам се-та той след 2-3 години няма да иска и на училище да ходи.Пробвах с наказания,със заплахи,с подкупи-не,не и не!Записах го на частни уроци,но май само си хвърлям парите.Предполагам,че се инати,защото го притискам,но ако го оставя нищо няма да знае.Дайте идея какво да го правя това дете.

Убедила съм се, че децата по принцип не са мързеливи, а недобре мотивирани. Като най-често от тях или нищо не се изисква и те нямат амбиция нещо да постигнат сами или пък се товарят прекомерно и усещат, че не могат да се справят с темпото. Подходът на учителя /и на родителя/ също може да не е от най-правилните.
Я да видим конкретно как минават часовете му по английски в училище, как им преподава и как ги изпитва учителят им по този предмет.
Защо смяташ, че частните уроци не помагат? Там какво прави на тях частният учител?
Ти, конкретно, какво участие вземаш в образователния процес и по какъв начин?

Последна редакция: вт, 25 сеп 2018, 09:35 от Judy

# 520
  • Мнения: 79
Катерица,отдавам го на промените на възрастта,защото до пролетта не беше такъв.И хем не искам да го притискам прекалено,хем ме е страх да не изостане много.А както всички знаем английския е важен.
Judi,не мога да преценя кое би го мотивирало добре.Нямам идея как протичат часовете.Мога само да кажа,че по английски имаше 5-ца миналата година,а сега дори азбуката не помнеше.Частната учителка е страхотно,младо,амбициозно момиче.За 3 часа си припомни азбуката,числата и научи много думи.Но отказва да ги пише.Казвам му,че утре има урок при г-ца К. и трябва да си потготви домашните.Първо един час ме убеждава,че не му е казала да пише думи.Когато види,че е написано,че трябва,казва "Аз това го знам!". Изписва го(неправилно) и един час спори,че ТАКА се изписва.Показвам му учебника и започва " Е,няма пък да уча,не ми е интересно,не обичам английски...".
Грешно съм се изразила.Уроците помагат,но не мога да му пречупя ината.Аз лично не съм учила английски и не мога много да му помагам.Но се старая да уча преди него думите и да му ги казвам.Но как да го накарам да ги пише още не знам.
Благодаря Ви за включването.

# 521
  • Мнения: 16 895
От училище и на частните уроци дават ли му за домашно да пише думи? По колко пъти го карат да прави това?
От години се счита, че освен че това занимание е досадно, не дава и кой-знае какви резултати. Моите деца никога не са ги карали учителите им в училище или тези, на уроците, да пишат редове с думи. Думата се запомня, когато се среща в текст или когато се изпълнява друг тип домашно - писане на текст или граматично упражнение, в което са налице такива. Самата аз, поддържам си нивото на английския, т.к. това, което не се поддържа, се забравя, си написвам някоя нова по-сложна думичка 4-5 пъти и това е. Старая се да си чета текстовете и да си пиша упражненията по граматика.
Нека поработят с учителката, но комуникирай редовно с нея и се вслушай, ако тя смята, че детето проявява инат повече от нормалното. Тогава простото ходене на уроци само е недостатъчно. Възпитанието е родителски ангажимент. Намеси се.
...
С деца не се спори. Няма смисъл. Родителят задава правилата. Какви са те - зависи от възрастта на детето и от това, което родителят намира за нужно. Малко неща изисквам, като бройка, от децата, но пък съм обяснила точно какво и защо го искам и държа да се изпълнява. Без да се врънкаме излишно и да спорим. Когато нещо не е чак толкоз важно си го обсъждаме и заедно вземаме решение какво и как ще правим. Но за най-важните неща не мога да си позволя да се мотаем и да ми се глезят насреща. Ученето, за мен, е такова важно нещо. Не целя да са на пълно шест или да са първенци по състезания. Но държа да се овладее училищния минимум добре и да се разбира добре това, което се учи.
Не се страхувай да му съобщиш категорично, че английският, примерно, му е изключително необходим. Напротив, поясни му го и му заяви в прав текст, че ако иска да се разбира изобщо занапред с хората, е добре за него да го овладее и то на възможно най-добро ниво. С моите деца където и да идем в чужбина, все с него се оправяме. Лично са видели, че това, което съм им казала, е вярно. Този, точно, език си е необходимост.
Няма какво да спори "един час", че нещото "така се изписва". Грешката се зачертава и се поправя на мига, като при несъгласие се показва веднага първоизточника. Не си губете времето да се убеждавате за неща, които са очевидни. Детето само използва това, за да забави изпълнението на задачата и, евентуално, да те откаже да настояваш да си покрие училищния минимум. Не се поддавай. И не се надявай, че "нещата се оправят сами с възрастта". Я се оправят, я не. Възрастта не оправя, оправя подходът. После хората, разбрали-недоразбрали, решили, че едното време е причината. Ако нейде има реално сериозен проблем, то той от само себе си рядко би се решил. Не бих разчитала на такова нещо за моите си деца.

Последна редакция: вт, 25 сеп 2018, 13:01 от Judy

# 522
  • Мнения: 21 060
Моето дете се тръшкаше така, когато му беше много трудно. Освен това не искаше да му гледам нещата, камо ли ежедневно.   Оставих го с учител само, потръгна и се отпусна, отпуши.

# 523
  • Мнения: 109
Ooo, за да запазим мира у дома тази година е на уроци, а ние ще следим само дали се пишат домашните, дали се  е подготвил за училище и ще помагаме ако има въпроси. Издънка номер едно - снощи не си беше допопълнил учебната по математика, а е преговора и му трябва за днешното входно.., та вече е наказан без PS  до следващия вторник, не му пука особено, защото абонаментът  за + изтече вчера. Нямаше да има проблем ако не беше излъгал, че е готов, и смяташе да го направи днес преди училище (втора смяна е ). Но не мрънка, явно си знаеше, че спипам ли го е наказан.

# 524
  • Мнения: 4 511
При моя син с възрастта се оправят нещата. Най-трудно беше в първи клас. Всяка следваща година е по-лека.

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт