Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 22 юни 2018, 19:12 ч.

Пубертетът при момчетата - Тема 2

  • 49 772
  • 779
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 6 416
Момичета, случайно ви видях темата. Не знам дали ще има  какво да пиша, но поне да сверявам часовника си с вас... Приемате ли ме?  Grinning
Големият/18/ ми е на път да излезе от пуберството, малкият/10/ сега навлиза.
Различни темпераменти, различни вкусове, различен подход, различни нужди, реакции и поведение... Въобще, чувствам, че съм в средата на обучението, което ми прилагат. Към края му, се надявам единствено, все още да съм си с акъла и нервите.

# 16
  • Варна
  • Мнения: 9 036
Не, личен асистент съм му. Той имa нуждa някой дa му помaгa и зa целтa aз съм до него, но сaмо в почивките. Тaзи годинa ще е трети клас(тръгнa 1 годинa по-късно) и мисля вече дa му дaм мaлко повече свободa, но тепървa ще видим дaли е готов.

Ще се справи. Извинявам се за неподходящата шега  Confused

# 17
  • София
  • Мнения: 902
И моя (10) се крие, когато се съблича/облича, ама после търчи гол из къщата или сяда пред тв с хавлията и се разкекерчва Simple Smile Обръщаме го на майтап. Все още не смятам, че е в пубертета, въпреки че има "проблясъци"- подвиква, сърди се, мързи го... А най ме дразни като започне да философства и да обяснява,че само той знае.
Кльощав е- 150 и цели 31 кг. Месо у нас се яде в промишлени количества, но и много зеленчуци и плодове. Без джънк. Честичко посяга към натурален шоколад, че другия бил гаден Simple Smile
И по въпроса за устната хигиена- вчера се върна от лагер с отвратително жълти зъби (по принцип, всяка вечер ги мие, вярно с подсещане)... На питанката ми: "там бяхте по 6 деца в стая и никой ли не си ми зъбите, та да те е срам, че твоите не ги почисти", ми отговори "ми никой... само два пъти сутринта, дете Х ги изми"...

# 18
  • София
  • Мнения: 3 597
Не, личен асистент съм му. Той имa нуждa някой дa му помaгa и зa целтa aз съм до него, но сaмо в почивките. Тaзи годинa ще е трети клас(тръгнa 1 годинa по-късно) и мисля вече дa му дaм мaлко повече свободa, но тепървa ще видим дaли е готов.

Ще се справи. Извинявам се за неподходящата шега  Confused

Нямa нищо. По принцип съм и учител, но зa момента товa ми е работата.

# 19
  • Мнения: 3 088
Глухарче, на моя някаква учителка му приличала на мен и ми вика че като я мернел и се чувствал подтиснат  Joy не можел да се наиграел като хората и все внимавал какво прави  Joy все си мислел че аз го гледам. Викам “нищо ти няма”.

# 20
  • Мнения: 4 576
Моят син е точно обратното. Пред мен показва най-лошото на което е способен, било му кеф да ме дразни,но когато ме няма спазва добро поведение

# 21
  • Варна
  • Мнения: 9 036
Моят син е точно обратното. Пред мен показва най-лошото на което е способен, било му кеф да ме дразни,но когато ме няма спазва добро поведение

Късметлийка си ти Joy

# 22
  • София
  • Мнения: 5 325
Моя човек за последната година рязко качи килограми и размер на стъпалата. Ръстът също тръгна нагоре, но не така много. Беше кльощав, сега не е. Казват, че това било фаза преди голямото израстване. Нещо много рано почват с израстването - по книгите пише към 14 години уж, а той почна на 11 и половина.

# 23
  • някъде
  • Мнения: 4 685
Моят(почти на 12год) е 157см, 47кг, маратонките са номер 38-39.
Ядосвам се, че е постоянно залепен за екрана- телефон, таблет, лаптоп и обратно Angry Няма угодия- като е навън го мисля дали е добре и се сърдя, че не се прибира навреме; като е вкъщи се дразня, че е като зомби.

# 24
  • Мнения: 3 088
Така сме всички май. ПОне децата в БГ могат да излизат на вън и да играят с други деца. При нас ако иска да отиде някъде, трябва да го закараме ние, иначе ни автобус, ни такси може да хване. От скоро взе да миткосва с колелото, но предвид че не кара по тротоар, понеже край нас няма, кара по улицата по която минават колите. Докато стигне там за където е тръгнал се изприщвам, препотявам, параноясвам, откачам и т.н. Като стигне ми пуска смс че е стигнал, като тръгва, че е тръгнал и така. В нас пък се караме за залепването за екрана- телефон, таблет, лаптоп и обратно....И те не знаят какво да правят децата вече....

# 25
  • Мнения: 6 416
Моят(почти на 12год) е 157см, 47кг, маратонките са номер 38-39.
Ядосвам се, че е постоянно залепен за екрана- телефон, таблет, лаптоп и обратно Angry Няма угодия- като е навън го мисля дали е добре и се сърдя, че не се прибира навреме; като е вкъщи се дразня, че е като зомби.
Много ми е познато това. В къщи ли са, будни ли са, де що е монитор, е пред очите им, понякога един не им стига. Ама и поколението, и времето е точно такова.

# 26
  • София
  • Мнения: 5 049
Няма спасение от тези устройства, вярно е че времената са такива, но си трябва мярка, а тинейджър и мярка са малко несъвместими понятия понякога. Голям зор да ходи на фитнес, спорим, обяснявам му, че е малък още, не е за тежести, защото това спира растежа и прочие, ама той нямало много тежко да вдига...Изобщо спор с телевизор. Тренираше карате 5 години, отказа се, миналата година ходи на бокс ей така за спорта, сега мисли пак да ходи, да отива, но фитнес не.
Общо взето в момента на дневен ред са притесненията ми свързани с  бъдещото ново училище, пътуването до там, средата на която ще попадне...Изобщо годините в гимназията са най-буйните, цигари, алкохол, интимности и разни други неща откриват, опитват. Въпреки разговорите, въпреки добрите отношения по между ни, аз си се притеснявам. Какво следва, как ще реагира на разни ситуации, дали ще се подлъже по нечий акъл и ще направи някоя глупост...Ей такива неща ги мисля напоследък с мойто майчино сърце. Нормално, всеки родител има такива страхове. Както казвате, зор да излезне навън да не седи на компютъра, после зор докато се прибере...Аз не му звъня постоянно като е на вън. Веднъж се чуваме да го видя къде е и това е, ако закъснее нещо тогава пак. Само да ми е жив и здрав, и разумен се моля.

# 27
  • Мнения: 1 892
Майчиното сърце....ах..... трябва да си сложим Златно правило да не се филмираме. Мислите имат енергия  и затова нека внимаваме и филтрираме безпокойствата.

"Всяка майка, която разбере, че беда е сполетяла децата й, страда тежко, може и да умре. И аз изпитах подобно нещо. Едно отсечено и очистено дърво бързо се затъркаля по рампата, а там стоеше човек. Виждах това, но от голямата скръб не можех да извикам: "Бягай бързо"; сърцето ме заболя и заплака, и дървото се спря. Този човек ми беше чужд, не го познавах, а ако ми беше близък, мисля, че едва ли бих останал жив."

това е цитат от св. Силуан Атонски.  Показва силата на неговата Любов, вършеща чудеса, сравнявайки я с майчината Любов.
Когато много се притесня за детето си, ми помагат такива цитати.Blush

# 28
  • Мнения: 5 946
Един приятел скоро ми каза следното "Като знам какви глупости съм правил, като малък и за колко от тях нашите нищо не знаят направо ми настръхва косата. Дано малкия има повече акъл от мен." Та, като цяло нещата са точно така. Тепърва ще искат да ходят по купони, ще пробват алкохол, цигари и какво ли още не. Това си е в реда на нещата - и ние сме го правили. Най-много ме притеснява това да не залитне по нещо по-сериозно. Примерно към наркотици, марихуани, комар или да започне да прекалява с алкохола в един момент. Ако нещата са на етап "проба" това би било в реда на нещата. Но пък е ясно, че ние ще треперим за тях постоянно - това няма как да го избегнем. Само се моля да има достатъчно акъл в главата

# 29
  • Мнения: 22
Привет! Радвам се, че попаднах на темата:)Точно тия дни май имам нужда от такава.....Моят син е на 18, но имам чувството , че сега е най-активната фаза на пубертета. Прекалено е емоционален, даже нервен.......Рефрена, който всеки ден ми се повтаря е "aз ще се оправям сам , нямам нужда от теб" Вярно, че завърши училище, но...... Имам желание да му помогна при кандидатстването, притеснявам се, защото не ползваме фирма, но той си е навирил носа и .....вече порасна. Вече успяхме да се скараме, а до сега не беше се случвало.........Усещам.че го дразня, а не разбирам защо..... Методът ми на възпитание беше според мен доста авангарден, един вид само с говорене, убеждаване и свобода на избор. Всъшност доста сме си говорили за това, че съм го оставила да се самовъзпитава и разчитам на съзнанието му. Сега имам чувството, че някъде има пропуск. Това нормално ли ли е? С дъщеря ми нямах такива проблеми.........

Общи условия

Активация на акаунт